Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (2) (Комедия в две действия и десет картини)

Първа картина

 

ВЕРОЧКА

Альона, нали идваш у Наташка Егорова? Ще прави страшен терен!

 

САМОХВАЛОВ

Добро утро, Людмила Прокофиевна дойде ли?

 

ВЕРОЧКА (на Самохвалов)

Изчакайте! (По телефона.) Как кой? Цялата тайфа…

 

САМОХВАЛОВ

Как го пушите тоя боклук! (Вади цигари и ги слага на бюрото.) Аз съм Юрий Григориевич.

 

ВЕРОЧКА (по телефона, бързо)

Ще ти се обадя по-късно. (Траква телефона и става.) Ах, вие ли сте?

Аз пък ви помислих за посетител.

 

САМОХВАЛОВ

Добро утро, Людмила Прокофиевна, вече съм на работа.

 

ШУРА

Бързо по петдесет копейки!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

За какво?

 

ШУРА

Маша Селезньова родила!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (с интерес)

Момче или момиче?

 

ШУРА

Още не съм се информирала. (Шегува се.) Сто на сто или момче, или момиче. Давайте парите! За подарък от колектива!

(С професионален навик.) Разпишете се.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Вовка пак си скъса обувките. Откъде двайсет рубли? (Мечтателно.) Ех, да вземат да ме назначат началник-отдел…

 

ВЕРОЧКА (пуши)

Альона, знаеш ли каква цигара пуша?… „Филип Морис“ с двоен филтър, оригинална! (Иронично.) Новият зам-шеф ми ги пробута, голям началник! Дава го гъст със секретарката… Сега е вътре при дъртата. Кацна директно от Женева… Страхотен мен, всички мадами ще се побъркат…

 

САМОХВАЛОВ

Позволявам си да ви предложа едно сувенирче от Швейцария. Химикалка с осем цвята. (Шеговито.) Много е удобна за резолюции: с черното — не, зеленото е цветът на надеждата, със синьото — на еди-кого си за сведение, с червеното за счетоводството, да се изплати й прочие…

 

КАЛУГИНА (сдържано)

Много сте остроумен. Благодаря! (Взима химикалката и я слага на бюрото. После натиска копчето на уредбата.) Вера, извикайте Новоселцев!

 

САМОХВАЛОВ (заинтригувано)

Кой е този Новоселцев?

 

КАЛУГИНА (категорично)

Никой! Посредствен служител, вял и неинициативен. За съжаление повечето са такива!

 

ВЕРОЧКА (по телефона)

Новоселцев, веднага при Людмила Прокофиевна!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (също по телефона)

Идвам! (На Олга Петровна.) Дроплата ме вика!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Действай! Използвай случая! Да излезеш оттам началник-отдел.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (прекъсва я)

Какво говориш! Аз за нея съм нищо, абсолютна нула… Като всички останали всъщност. (Минава по коридора, влиза в приемната.) Здрасти, Верочка!

 

ВЕРОЧКА (не му обръща внимание, говори по телефона)

Какви ботуши? Мачкан лак? Кой номер? (На Новоселцев.) Изчакайте!

 

КАЛУГИНА

След което, Юрий Григориевич, ще се запознаете с отдела по хранителна промишленост. Това е образцовият ни отдел.

 

САМОХВАЛОВ

В Швейцария се интересувах именно от статистиката за хранителната…

 

КАЛУГИНА (не го оставя да довърши)

Добре. После нагледайте монтажа на компютрите в търговския отдел.

 

САМОХВАЛОВ

В Швейцария компютрите…

 

КАЛУГИНА (не го слуша)

Най-зле сме с отдела по лека промишленост. Нямаме началник. Петрунин го изтеглиха в министерството. Просто не виждам подходяща кандидатура!

 

ВЕРОЧКА

Новоселцев е тук!

 

КАЛУГИНА

Да влезе!

 

ВЕРОЧКА (на Новоселцев)

Влезте!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Добър ден, Людмила Прокофиевна!

 

САМОХВАЛОВ

Толя!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Юра!

 

САМОХВАЛОВ

Извинете, Людмила Прокофиевна, не мога да не прегърна стария си приятел.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (искрено)

Радвам се да те видя. Как така при нас?

 

КАЛУГИНА (сцената й е омръзнала)

Това вашият отчет ли е, другарю Новоселцев?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (гласът му веднага става безизразен)

Да.

 

КАЛУГИНА (без да гледа Новоселцев)

Човек или трябва да се отнася сериозно към работата си, или изобщо да не се занимава с нея. Статистиката е наука. Тя не допуска приблизителни стойности. И вие нямате право да използвате непроверени данни!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (тихо)

Аз ги проверих!

 

КАЛУГИНА (връща му отчета)

Дали ви е направило впечатление, другарю Новоселцев, че на пазара липсват прахосмукачки и емайлирани тенджери?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Няма и чинии за супа!

 

КАЛУГИНА

Защото не са планирани, а данните за плановите организации ги подготвят такива немарливци като вас! (Обръща се към Самохвалов.) Та ще ви моля, Юрий Григориевич, като мой заместник да обърнете особено внимание на дисциплината. Сутрин се закъснява, пазарува се в работно време. Наскоро имахме един безобразен случай — в дамската тоалетна, с извинение, лепнали обява: „Продавам чорапогащи. Телефон еди-кой си…“

(Забелязва, че Новоселцев още не е излязъл. Недоволно.) Какво има?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Нищо. (Тръгва към вратата.)

 

САМОХВАЛОВ

Толя, изчакай ме при секретарката, моля ти се!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (излиза в приемната и недоволно мърмори)

Че какво лошо има да си продадеш чорапогащника? Може да й е бил малък! Може и пари да са й трябвали!

 

ВЕРОЧКА (с явен интерес)

Сега вас ли тормози дъртата с тоя чорапогащник? Да не сте го купили вие?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Верочка, дайте ми двайсет рубли до заплата!

 

ВЕРОЧКА

С удоволствие, но току-що ми предложиха ботуши. Светлосиви, мачкан лак, нали ги знаете… На Клава от търговския отдел не й стават. Много са й дебели краката.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (шепне)

Е, приемаш ли поздравления?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (тъжно)

Засега не.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Ама има ли надежда?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Вече няма надежда.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (сърдито)

Какво ти каза?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (сменя темата)

Знаеш ли кой е новият й заместник? Юра. Помниш ли го?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Кой Юра?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (ядосва я)

Кой Юра? Нали ходехте с него!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (ахва)

Юра ли? Юрка Самохвалов? Как изглежда сега?

 

САМОХВАЛОВ (изумен)

Оля!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Юра! (С възторг.) Боже, какъв хубавец!

 

САМОХВАЛОВ

Оля, ти си си същата! Така се радвам да те видя. Слушайте! Къде да поприказваме? Не мога да ви поканя в кабинета. Наредих да го ремонтират. (Смее се.) Всеки нов началник винаги почва с ремонт на кабинета си.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не се притеснявай, ние винаги си говорим в коридора!

 

САМОХВАЛОВ

Как си ти, Оля?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (хвали се)

Добре съм. Дадоха ни апартамент. Вярно, далечко, но пък е до гарата. Витка вече е на четиринайсет. Тренира дълъг скок. И мъжът ми е добре. Лично Вишневски му оперира язвата. Мина добре. После му дадоха безплатна карта за Есентуки, сега е на почивка. Общо взето, гледам да съм в крак с живота, да не се отпускам. Ходя по екскурзии, на кино. Вкъщи идват приятели. А ти как си?

 

САМОХВАЛОВ (скромно)

Нормално. Последните две години работих в Женева.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (умислен)

Дали по този случай да не ти изпрося двайсет рубли? Въпреки че противоречи на принципите ми. Пари от началници не взимам.

 

САМОХВАЛОВ (със същия тон)

Да, но аз още не съм встъпил в длъжност. (Дава му пари.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Благодаря. На заплата ти ги връщам.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Юра, какъв късмет, че си назначен при нас. Сега ще помогнеш на Толя!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Стига, Оля!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Страхотна несправедливост! Имаме свободно място за началник-отдел. Толя е най-подходящият кандидат. Умен е, всичко знае, две деца му висят на главата!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Оля, успокой се!

 

САМОХВАЛОВ (на Новоселцев)

Вече имаш големи деца? Какво работи жена ти?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Той няма жена. Госпожата го заряза сам с двете деца!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не е вярно! Аз не й ги дадох!

 

САМОХВАЛОВ (замисля се)

Тази идея за назначаването на Толя определено ми допада!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Вземи го назначи де! Сега си голям началник!

 

САМОХВАЛОВ

Ей сега ще опитам. Чакайте ме тук!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Според мен избързваш. Толкова години не сме се виждали, може да не ме бива!

САМОХВАЛОВ

Е, може ли толкова да не те бива, че да не се оправиш с един отдел! (Влиза при Калугина.)

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (гледа след него възхитена)

Същият си е!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ако кара така, няма да се задържи дълго!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (внезапно)

Толя, честно ми кажи, много ли съм остаряла?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (приятелски)

Екстра си!

 

САМОХВАЛОВ

Людмила Прокофиевна, имам една идея — да назначим за началник-отдел „Лека промишленост“ Новоселцев!

Няма значение, че му е лош отчетът. Просто е затънал в скучна работа.

 

КАЛУГИНА

Разбирам желанието ви да издигнете стария си приятел, но предпочитам да издигаме хората изключително според деловите им качества. Извинете…

 

САМОХВАЛОВ

Засега не може. Но тия неща не стават от раз. Малко търпение и всичко ще бъде окей, приятели!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Винаги съм вярвала в тебе. (Усмихнато.) Не се плашете, другарю заместник-директор, няма да си позволя фамилиарности пред хората.

 

САМОХВАЛОВ (също се усмихва)

Винаги сте били тактична, Олга Петровна!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (сеща се за нещо)

Вие си приказвайте, аз ще прескоча до магазина, че после го затварят. (Излиза.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ (оправдава я)

Обедната ни почивка е много неудобна, от един до два, точно като на гастрономите.

 

САМОХВАЛОВ (гледа след Олга Петровна)

На какво е заприличала! Помниш ли каква беше? Нямаше да я позная!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Всеки ден да се блъскаш в транспорта и всеки ден да готвиш на мъжа си диетични храни — на какво искаш да прилича!

 

САМОХВАЛОВ (връща се към основната тема на разговора)

Наистина бих искал да имам приятел на тази длъжност, да мога да му се доверя в трудна минута.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (невинно)

Ясно де. Новата метла с нови хора мете!

 

САМОХВАЛОВ (смее се)

Надявам се, че си мой човек, макар и да не си от най-новите.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Твой съм, разбира се. Макар че допреди малко бях ничий!

 

САМОХВАЛОВ

Калугина няма много високо мнение за теб, мисли те за посредствен!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (усмивката му е крива)

Сигурно е права…

 

САМОХВАЛОВ

Разбирам, че иронията ти е средство за самозащита. Но все пак трябва да я убедим. Къде й е слабото място?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Тя няма слаби места!

 

КАЛУГИНА

Вера, колата да ме чака долу!

 

САМОХВАЛОВ (замислено)

Не е млада, не е красива, не е омъжена. Сама жена.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Тя не е жена, тя е директор!

 

КАЛУГИНА (излиза от кабинета си)

Вера, пак ли с нови ботуши?

 

ВЕРОЧКА

Още не знам. Отиват ли ми?

 

КАЛУГИНА

Много са крещящи. Аз не бих тръгнала с такива. (На вратата.) И на ваше място бих се занимавала с ботуши след работа! (Върви по коридора.) Юрий Григориевич, отивам в министерството. Може би няма да се връщам. Другарю Новоселцев, вижте си най-сетне отчета!

 

САМОХВАЛОВ (след нея)

Людмила Прокофиевна, да не забравите, довечера ви чакам!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (гледа след нея)

Да знаеш колко ме е страх, Юра.

 

САМОХВАЛОВ

Днес ще празнуваме назначаването ми. Я ела и ти и в домашна обстановка се опитай да се разбереш с Людмила Прокофиевна. Поухажвай я малко. Иначе, ако й предложа още веднъж кандидатурата ти, направо ще ме изяде!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Искаш да ухажвам човекоядка?

 

САМОХВАЛОВ

Чакай! Това е идеално хрумване. Отнеси се към нея като към жена.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Не мога. Това е вече прекалено. Да я ухажвам заради кариерата си е грозно и непочтено.

 

САМОХВАЛОВ

Не ти предлагам да я ухажваш с цел брак. Само я посваляй малко!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Никоя длъжност на света не може да ме накара да я свалям.

(Бързо.) Вече ти дадох.

 

ШУРА (вижда Самохвалов)

Вие ли сте новият ни заместник?

 

САМОХВАЛОВ

Аз. Защо?

 

ШУРА

Маша Селезньова родила. Петдесет копейки!

 

САМОХВАЛОВ (усмихва се широко и бърка за пари)

Но това е чудесно!