Следващата сутрин в същото учреждение. Всичко е както винаги. Калугина вече е в кабинета си. Верочка влиза в приемната и си сваля шлифера. Новоселцев още го няма. Олга Петровна идва в приемната с някакъв плик.

ОЛГА ПЕТРОВНА

Верочка, много ви моля, предайте това писмо на Юрий Григориевич.

ВЕРОЧКА

Оставете го, ще му го предам.

ОЛГА ПЕТРОВНА

Няма нужда да го извеждате. (Отива си в стаята.)

КАЛУГИНА (натиска копчето на уредбата)

Вера, елате при мен!

В коридора Олга Петровна среща Самохвалов.

ОЛГА ПЕТРОВНА (смутено)

Добро утро, Юра!

САМОХВАЛОВ (в движение)

Здрасти, Оленка! (Забързан влиза в приемната.)

ВЕРОЧКА

Добро утро, Юрий Григориевич. Имате писмо!

Самохвалов взима писмото и се скрива в кабинета си.

Верочка влиза при Калугина.

КАЛУГИНА (неудобно й е)

Вера, искам да си поприказваме!

ВЕРОЧКА

Заповядайте, Людмила Прокофиевна.

КАЛУГИНА

Седнете, моля ви! Седнете…

Вера, явно учудена, сяда.

(Притеснява се.) Искам да се консултирам с вас.

ВЕРОЧКА

За какво, Людмила Прокофиевна?

КАЛУГИНА

Виждате ли… как да ви кажа… с една дума… какво се носи сега?

ВЕРОЧКА (не я разбира)

В какъв смисъл?

КАЛУГИНА

В смисъл дрехи.

ВЕРОЧКА

Кой?

КАЛУГИНА

Ами жените…

ВЕРОЧКА

Кои жени?

КАЛУГИНА

Тези, дето знаят какво се носи сега…

ВЕРОЧКА (нетактично)

Че защо ви е?… (Сепва се.) Извинете…

КАЛУГИНА

Не, не, няма нищо… (Объркано.) Имам гостенка от провинцията…

ВЕРОЧКА

Ясно… (Мисли откъде да започне.) Да почнем от обувките. Именно те правят жената жена.

КАЛУГИНА

Така ли?

ВЕРОЧКА

Сега се носят дебели подметки или леко разширено токче.

КАЛУГИНА

Един момент! (Взима молив и почва да записва.) Малко по-бавно. Значи кое се разширява, токчето или подметката?

ВЕРОЧКА (крие усмивката си)

Токчето… Това за обувките. А ботушите… На колко години е гостенката ви?

КАЛУГИНА

На трийсет и шест.

ВЕРОЧКА

Вече не се носят ботуши над коленете… Дължината на дрехата може да бъде различна — и мини, и миди, и макси. Краката й хубави ли са?

КАЛУГИНА (запъва се)

Средни.

ВЕРОЧКА (решително)

Минито отпада, за макси е стара. Остава миди — десетина сантиметра под коляното.

Калугина записва. През това време в коридора се появяват Новоселцев и Шура. Новоселцев едва мъкне някакъв бронзов кон. Поставя го с трясък на бюрото си и изнемощял се тръшва на стола.

НОВОСЕЛЦЕВ

Едно време хората са яздели конете, сега времената са други.

ШУРА (гордо)

Нали е красив?

ОЛГА ПЕТРОВНА

Чудесно конче. За кого е?

ШУРА (сочи)

Ето, гравирали сме го. (Чете.) „На скъпия Юрий Иванович Боровских по случай петдесетгодишнината му от родния колектив“.

В кабинета.

ВЕРОЧКА (продължава лекцията си)

От платовете са на мода тревирата, кадифето — изкуствено, разбира се, то ляга добре и не прилича на завеса. Модерни са дантелените якички. Роклите са непременно вталени.

КАЛУГИНА (записва)

Много благодаря.

ВЕРОЧКА

Има още. Прическите. Най-модерни са перуките. Обаче не се намират.

КАЛУГИНА

Слава богу!

ВЕРОЧКА

Последният вик на модата е сребристият нюанс. Затова много жени си търкат косата с брашно!

КАЛУГИНА (объркано)

С какво?

ВЕРОЧКА

С пшеничено брашно. Или с грис!

В стаята.

ШУРА (на Новоселцев)

Трябва да скрием коня в някоя каса!

НОВОСЕЛЦЕВ (изненадано)

Защо? Кой ще го открадне?

ШУРА

Нищо не разбирате, Новоселцев! Въпросът е Боровских да не го види и да не се зарадва преждевременно!

ОЛГА ПЕТРОВНА

Шура е права. Касата на Калугина е най-голяма.

ШУРА

Хайде, Новоселцев!

НОВОСЕЛЦЕВ (измъчено)

Дий! (Едва вдига статуята и залита подир Шура.)

В кабинета.

ВЕРОЧКА

Обаче главното е походката! По-старото поколение не може да ходи елегантно, Людмила Прокофиевна. И в това е принципната му разлика с нашето. Извинете, но вие всичките ходите… (Показва.) Ето така… като подковани…

КАЛУГИНА (съкрушено)

Да, не е много красиво…

ВЕРОЧКА

А ние ходим (показва) като богини!

КАЛУГИНА (плахо)

Много ли е трудно да се научи човек?

ВЕРОЧКА

Няма невъзможни неща. Елате тук, ако обичате!

Калугина става, отива до Верочка и застава до нея.

Внимавайте сега, Людмила Прокофиевна. Само че не стъпвайте направо на петата, а първо на пръстите… Иии… р-раз…

Верочка и Калугина ходят из кабинета. Шура отваря вратата, без да почука, след нея Новоселцев влачи бронзовия кон. Калугина спира смутена. Новоселцев я гледа с широко отворени очи. Единствена Шура не забелязва нищо.

ШУРА

Людмила Прокофиевна, моля, отворете касата!

КАЛУГИНА (избягва да гледа Новоселцев)

Да, да… касата… разбира се… Да отворя касата! А защо?

ШУРА

Да скрием коня!

КАЛУГИНА

Точно така, да скрием коня. Но дали ще се побере? Добре, все някак ще го натикаме!

Звъни телефонът.

ВЕРОЧКА (вдига слушалката)

Да… тук е. (Затваря телефона.) Шура, спешно ви търсят от профкомитета!

Шура веднага излиза.

(На Калугина.) Трябвам ли ви още?

КАЛУГИНА

Не, не. Много ви благодаря.

Верочка излиза в приемната.

НОВОСЕЛЦЕВ

Какво точно правехте тук, Людмила Прокофиевна?

КАЛУГИНА (избягва отговора)

Оставете коня, сигурно ви тежи!

НОВОСЕЛЦЕВ (предизвикателно)

Не ми тежи. Аз съм силен. (Възпитано.) Как прекарахте снощи, след като си тръгнах?

КАЛУГИНА (по същия начин) Много добре, благодаря. Обади ми се един приятел и мина да ме вземе с колата.

НОВОСЕЛЦЕВ (насмешливо)

Каква кола има?

КАЛУГИНА

Нова волга.

НОВОСЕЛЦЕВ

Откъде е намерил толкова пари?

КАЛУГИНА

Той е известен авиоконструктор. Води ме на ресторант.

НОВОСЕЛЦЕВ

В кой ресторант бяхте?

КАЛУГИНА (чуди се какво да отговори)

Вие… оставете коня!

НОВОСЕЛЦЕВ (упорито)

Той е лек.

КАЛУГИНА

В ресторант „Арагви“. Ядохме кокошка с орехов сос, шишчета, печено пиле, грузински наденички и чебуреци^[1].

НОВОСЕЛЦЕВ

Вашият конструктор е чревоугодник! И какво пихте?

КАЛУГИНА

„Хванчкара“ и минерална вода.

НОВОСЕЛЦЕВ

Нали сте въздържателка?

КАЛУГИНА

Но не се отказвам от хубаво вино!

НОВОСЕЛЦЕВ

И какво стана след ресторанта?

КАЛУГИНА (строго)

Прекалявате, другарю Новоселцев! Оставете този кон, ще се изсипете!

НОВОСЕЛЦЕВ

Това не ви засяга.

В приемната Верочка говори по телефона.

ВЕРОЧКА

Альона, аз съм! Нашият дъртофел е пощурял! Викна ме и цял час ме разпитва какво се носи и как се ходи!

В кабинета.

КАЛУГИНА

Ами вие как прекарахте снощи, Анатолий Ефремович?

НОВОСЕЛЦЕВ

Скромно. Прибрах се с рейса. Проверих домашните на големия, той е първолак. После си поиграх и с двамата. После жена ми ни викна за вечеря!

КАЛУГИНА (язвително)

Вашата жена Лиза ли беше? Онази русата, с плитката. Или вече си имате друга?

НОВОСЕЛЦЕВ

Не, същата е!

КАЛУГИНА

Помня я. Тя вече не работи при нас, нали?

НОВОСЕЛЦЕВ

Сега е в министерството.

КАЛУГИНА

И с какво ви гости?

НОВОСЕЛЦЕВ

Тя ми е голяма готвачка. Пирог със зеле, после вареники със сладко, освен това тиганици и компот.

КАЛУГИНА

За вечеря? Вие сте чревоугодник, не аз!

НОВОСЕЛЦЕВ

Да, обичам да си похапна вкъщи. Не понасям ресторанти и полуфабрикати!

КАЛУГИНА

Оставете коня, ще го изпуснете!

НОВОСЕЛЦЕВ

Той е бронзов, нищо му няма! (Продължава да разказва.) После приспахме децата и излязохме на разходка. Лиза всяка вечер ме извежда — много е полезно за здравето!

КАЛУГИНА

И какво стана след разходката?

НОВОСЕЛЦЕВ

Прекалявате, другарко Калугина!

КАЛУГИНА (предава се първа)

Знам, че нямате никаква жена, Анатолий Ефремович! Защо непрекъснато лъжете?

НОВОСЕЛЦЕВ

Взимам пример от вас, Людмила Прокофиевна! Нали ми е ясно, че нямате никакъв авиоконструктор.

КАЛУГИНА (избухва)

Стига сте фамилиарничили! Не забравяйте, че сте в кабинета на директора!

Сякаш в отговор на думите й Новоселцев неочаквано със страшен грохот пада като мъртъв на пода, без да изпуска статуята.

(Хладнокръвно.) Какво ви стана?

НОВОСЕЛЦЕВ (без да отваря очи)

Тоя кон ме съсипа!

КАЛУГИНА (все така хладнокръвно)

Престанете да симулирате! Бъдете така добър да станете и да напуснете заедно с коня!

Завеса.

Бележки

[1] Вид кавказки пирожки — Б.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Емил Брагински, Елдар Рязанов Служебен роман (6) (Комедия в две действия и десет картини)

Метаданни

Данни

Гара за двама

Информация

История

Сваляне / Връзки

Пета картина

Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (6) (Комедия в две действия и десет картини)