Емил Брагински, Елдар Рязанов
Служебен роман (8) (Комедия в две действия и десет картини)

Седма картина

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Добро утро, Юра!

 

САМОХВАЛОВ (тихо)

Оля, трогнат съм… Но трябва да разбереш… това е животът… Много съм ти благодарен и ценя отношението ти. Но недей да измъчваш нито себе си, нито мен, моля те. Ти си умна жена!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Когато на една жена й казват, че е умна, значи е абсолютна идиотка!

 

САМОХВАЛОВ (със скрита усмивка)

Е, чак пък толкова. Не мисля така.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Колко възпитан си станал!

 

САМОХВАЛОВ

Никога не съм знаел, че това е недостатък.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Юра, ти нямаш недостатъци. Изтъкан си само от достойнства. Ще развия тази тема в следващото си писмо. (Излиза.)

 

САМОХВАЛОВ

Добро утро, Верочка!

 

ВЕРОЧКА (не може да се сдържи и прихва)

Добро утро!

 

САМОХВАЛОВ

Какво ви става?

 

ВЕРОЧКА (задавя се от смях)

Понякога ме прихващат… няма нищо… извинете…

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Пак ли ще ни обираш?

 

ШУРА

Да знаете само какво стана!… Какво стана!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Какво толкова има?

 

ШУРА

Жив е!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Кой?

 

ШУРА

Бубликов!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Че какво по-хубаво от това! Защо трябва да страдате?

 

ОЛГА ПЕТРОВНА (философски)

Лошите хора не мрат…

 

ШУРА

В болницата объркали всичко. Умрял друг Бубликов, а те съобщават на нас. И той днеска идва на работа и гледа във фоайето портрета си в траурна рамка!

Много ви е смешно! А какво да правя аз? Цветята са купени, поръчали сме оркестър.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Оркестърът да изсвири нещо весело през обедната почивка, а цветята дайте на колежките!

 

ШУРА (печално)

Как да ги дам, като са сплетени на венци с ленти. И на лентите пише „На незабравимия Бубликов от родния колектив“.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (през смях)

Загазихте, Шура!

 

ШУРА

Вие тук ми се смеете, обаче аз осигурих на учреждението дванайсет безплатни детски карти — четири за Артек, четири за Анапа, две за Евпатория и две за Геленджик!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Мен има ли ме в списъка?

 

ШУРА

Има ви, за Геленджик.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Шура, вие сте ангел!

 

ШУРА

Не съм го решавала аз, а профкомитетът.

 

НОВОСЕЛЦЕВ (днес е в настроение)

Значи всички сте ангели!

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

А моят, естествено, не е включен, нали?

 

ШУРА

За вашия съм издействала карта за спортен лагер. Нали е физкултурник.

 

ОЛГА ПЕТРОВНА

Много ти благодаря, Шурочка!

 

ШУРА (вече излиза)

Какво да правя с венците? Да взема аз да пукна, ама (въздиша) пак не става, името е друго…

 

КАЛУГИНА

Вера, повикайте Новоселцев! Да си донесе отчета.

 

ВЕРОЧКА

Новоселцев, веднага с отчета при Людмила Прокофиевна.

(Пак говори по телефона.) Альона, аз съм!… Вчера ходихме със Сеня на ресторант. Съседната компания почна да ме закача. И Сеня стана да се кара. Спукаха го от бой…

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Викали сте ме, Людмила Прокофиевна!

 

КАЛУГИНА

Носите ли отчета?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Ето го, заповядайте! (Подава й една папка.)

 

КАЛУГИНА (преглежда отчета) Виждате ли… когато искате, можете да работите.

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Аз много обичам работата си. Съвременният живот е невъзможен без статистиката.

 

КАЛУГИНА (продължава да прелиства отчета)

Знаете ли, Анатолий Ефремович, преди малко дойдох и видях този букет. Кой ли го е донесъл?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (неудобно му е да я погледне)

Нямам представа!

 

КАЛУГИНА

И аз нямам представа! (Чака Новоселцев да си признае, че той е донесъл букета.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Сетих се. Шура го е донесла!

 

КАЛУГИНА

Каква Шура?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

От профкомитета. Излезе, че Бубликов бил жив. А тя вече купила венците. И няма какво да ги прави. Затова ги връзва на букети и ги раздава на колежките. (За по-голяма убедителност добавя) Аз я посъветвах!

 

КАЛУГИНА

Уви! Аз дойдох много преди началото на работния ден, а букетът вече беше тук. Чак после стана ясно, че Бубликов е жив!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Значи версията ми с букетите е погрешна!

 

КАЛУГИНА

Кой ли го е направил?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Подозирате, че аз съм домъкнал тази метла?

 

КАЛУГИНА

Не е метла, а чудесен букет! И аз подозирам, че именно вие сте го донесли, но нямате кураж да си признаете!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

От къде на къде ще ви подарявам букети?

 

КАЛУГИНА

Защо пък, не може ли да ми се подарят цветя?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

По принцип може. На рождения ви ден или на Нова година. Но лично аз нямам намерение да го правя!

 

КАЛУГИНА (вече не издържа)

Защо непрекъснато лъжете?

 

НОВОСЕЛЦЕВ (упорито)

Не съм ви подарявал никакви цветя! (Стигнал е толкова далеко, че път назад няма.) Да не ми хлопа дъската?

 

КАЛУГИНА (крещи)

Първо ми носите цветя, а после идвате да ме обиждате! Взимайте си метлата! (Грабва букета и го запокитва към Новоселцев.)

 

НОВОСЕЛЦЕВ (объркано)

На никого от подчинените си… не бихте си позволили… в лицето… (Шепне.) Нима изпитвате някакви чувства към мен?

 

КАЛУГИНА (разярена)

Още една дума, и ще ви замеря с гарафата!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (прави откритието)

Ако го направите, значи ме обичате!

 

КАЛУГИНА

Махайте се! Кой ви е разрешил да ме посещавате в неприемно време? Ако имате някакви въпроси, запишете се при секретарката!

 

НОВОСЕЛЦЕВ (все още под влияние на откритието)

Добре, Людмила Прокофиевна… Прощавайте, Людмила Прокофиевна… Няма да се повтори, Людмила Прокофиевна… (Отстъпва заднишком и отнася букета.)

 

ВЕРОЧКА (учудено)

За какви заслуги ви награждават с цветя?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Запишете ме за аудиенция, Верочка!

 

ВЕРОЧКА (не разбира нищо)

Тази сряда е изцяло заета!

 

НОВОСЕЛЦЕВ

Запишете ме за другата!

 

ВЕРОЧКА

Добре! (Записва го.) По какъв въпрос?

 

НОВОСЕЛЦЕВ

До другата сряда ще го измисля! (Известно време стои някак разсеян, после отваря вратата на Калугина, хвърля вътре букета и си отива в стаята.)

(Вдига слушалката.) Да!

 

КАЛУГИНА (говори от кабинета си)

Анатолий Ефремович, моля ви да ме извините, избухнах… държах се неприлично… и щом си отидохте, веднага си помислих, че може би вие наистина не сте донесли този злополучен букет…

 

НОВОСЕЛЦЕВ (тъжно)

Не, точно аз го донесох!…

 

КАЛУГИНА

Как не ви е срам! (Трясва телефона.)