Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Служебный роман, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 1988 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2017 г.)
Издание:
Автор: Емил Брагински, Елдар Рязанов
Заглавие: Гара за двама
Преводач: Иван Тотоманов
Година на превод: 1988
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1988
Тип: сборник
Националност: руска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2476
История
- — Добавяне
Второ действие
Шеста картина
Картината е непосредствено продължение на предишната. Новоселцев се мъчи да стане от пода и пада пак.
КАЛУГИНА
Наистина ли ви е лошо?
Новоселцев не отговаря.
(Най-сетне разтревожена се спуска към него.) Добре ли сте?
НОВОСЕЛЦЕВ (в изнемога)
Как е конят?
КАЛУГИНА
Конят си е добре, ами вие?
НОВОСЕЛЦЕВ (опипва главата си)
Май имам цицина ей тук…
КАЛУГИНА
Студен компрес! (Тича към бюрото, вади носна кърпа от чантата си, мокри я с вода от гарафата, хвърля се към Новоселцев, свежда се над него, внимателно повдига главата му и му слага кърпата на челото.)
НОВОСЕЛЦЕВ
Защо лично се занимавате с мен? Прехвърлете ме на някого!
КАЛУГИНА (сърдито)
Кога ще престанете да виждате в мен само директор?
НОВОСЕЛЦЕВ
Никога! (Жално.) Другарю директор, пие ми се вода!
Калугина пак се спуска към бюрото, взима чашата, налива вода.
В този момент в кабинета, както винаги без да чука, решително влиза Шура. Прекрачва Новоселцев, сякаш не го забелязва, и се изправя пред Калугина.
ШУРА
Людмила Прокофиевна, Бубликов е починал…
КАЛУГИНА
Ужасно!
НОВОСЕЛЦЕВ (от пода)
Нали беше здрав, нали никога не боледуваше!
КАЛУГИНА
От какво е починал?
ШУРА
Още не съм изяснила. Сега събирам по петдесет копейки за венец.
КАЛУГИНА (бърка в чантата си и вади пари)
Трябва да окачим портрета му във фоайето.
ШУРА
Вече се прави. Разпишете се!
Калугина се разписва.
(Пристъпва до Новоселцев, който все така лежи на пода, навежда се над него.) Новоселцев, дайте петдесет копейки!
Новоселцев, без да става, й дава пари и се разписва.
Защо не сте прибрали коня в касата?
Новоселцев бавно става, влачи коня към касата и го натиква вътре.
НОВОСЕЛЦЕВ
Много ми е мъчно за Бубликов!
КАЛУГИНА (на Шура)
Обадете се на семейството му.
ШУРА
Вече се прави… (Излиза от кабинета.)
Новоселцев пристъпва към бюрото, взима чашата от ръцете на Калугина, пие.
КАЛУГИНА
Как сте сега, Анатолий Ефремович?
НОВОСЕЛЦЕВ (тъжно)
В сравнение с Бубликов горе-долу…
Новоселцев излиза в приемната и се сблъсква със Самохвалов, който се подава от кабинета си.
САМОХВАЛОВ (тихо, на Новоселцев)
Много зачести при нея! Моя план ли внедряваш?
НОВОСЕЛЦЕВ
Не, изпълнявах едно обществено поръчение. Между другото, ти говори ли с нея за моето назначаване?
САМОХВАЛОВ
Всъщност… нямах подходящ случай… Но непременно ще говоря.
НОВОСЕЛЦЕВ
По-добре недей. Да си остане постарому. Не ми трябва тази длъжност. (Отива си в стаята.)
САМОХВАЛОВ (на Верочка)
Ако Людмила Прокофиевна ме търси, аз съм в министерството… (Излиза и той.)
Новоселцев е вече при бюрото си, сяда.
НОВОСЕЛЦЕВ (на Олга Петровна)
Знаеш ли, починал Бубликов…
ОЛГА ПЕТРОВНА (след пауза)
Гледай ти, лош човек, пък умрял!
НОВОСЕЛЦЕВ
Не го пожелавам никому!
В кабинета си Калугина натиска копчето на уредбата.
КАЛУГИНА
Вера, извикайте Юрий Григориевич.
ВЕРОЧКА
Той току-що отиде в министерството!
КАЛУГИНА
Намерете на бюрото му данните за тримесечието…
ВЕРОЧКА
Добре. (Влиза в кабинета на Самохвалов.)
В стаята на Новоселцев и Олга Петровна.
ОЛГА ПЕТРОВНА (на Новоселцев)
Защо кисна толкова при Дроплата?
НОВОСЕЛЦЕВ
Тя не е никаква дропла. (Високо.) В края на краищата не могат пък всички да са хубавици! Не те ли е срам да говориш така за жената?
ОЛГА ПЕТРОВНА (не разбира какво става)
Не ми викай. Откога си почнал да я защитаваш?
НОВОСЕЛЦЕВ (разпалено)
Ти просто не я знаеш!
ОЛГА ПЕТРОВНА (спокойно)
И не желая да я знам…
Верочка отива от кабинета на Самохвалов в кабинета на Калугина, дава й искания документ, връща се в приемната и веднага хваща телефона.
ВЕРОЧКА (по телефона)
Альона, аз съм… дръж се за бюрото, че ще паднеш!… Людмила ме прати при Самохвалов за някакъв чаршаф, много бързо й трябвал… Чакай де, имай търпение… А Самохвалов изчезна в министерството. И аз го търсих по бюрото му… Нали я знаеш Рижова? Оная с усуканите чорапи… Тя ми донесе едно писмо да го дам на Самохвалов. И аз случайно го виждам. Знам, че не е хубаво да се четат чужди писма, обаче погледнах и не можах да се сдържа. Слушай! (Чете изразително.) „Мили Юра! Дълго не се осмелявах да ти пиша. Разбира се, миналото не може да се върне и е глупаво и безсмислено да ти пиша и аз страшно се презирам, но въпреки това ти пиша. Защо? Не ми е съвсем ясно… На четирийсет години жените често вършат глупости… Разбирам, че всичко това е ненужно, излишно, не ти е притрябвало и може би дори ти е неприятно. Но за мен това е… как да ти обясня… Щом те видях, разбрах, че всичките тези години, изглежда, съм обичала само теб!…“ (Спира да чете.) Альона, можеш ли да си представиш такова нещо? Направо е откачила. Само да не кажеш на някого.