Ричи Достян
Двамата (7)

През деня Валка все си намираше някое занимание, а вечер се заседяваше при Ксюша или у Кирюшкини, но по често при Ксюша.

Кирюшкини живееха настрани и до тях без палто не можеше да се изтича. И друго — в това голямо семейство, макар и да се радваха на Валка, там всеки беше зает с нещо свое. Даже леля Лиза невинаги можеше да му отдели внимание.

При жената на обущаря той отиваше и с жалба, и с въпрос. Ксюша търпеливо го изслушваше, умееше да го пожали нежно и просто.

Често тя самата се оплакваше на Валка:

— Ти си сирак, ти ще ме разбереш… — Валка не обичаше, когато тя говори така, но търпеливо слушаше. — … А докато живеех у дома — продължаваше Ксюша, — ме глезеха, даже много ме глезеха. Моето братче за пролетта ще ми купи маркизет. И татко… — тук тя въздишаше, — … татко, което е право, само книжки ми подаряваше. Донесе нова книжка и ще каже: „Аксюн, ще идеш да учиш…“. Ето че заминах за столицата Москва, изучих се… на мъжа си долните гащи да пера. Сама съм си виновна. Друга на мое място щеше да учи, а аз… се мъча с тоя грешник, с това свърши и цялата ми наука.

Наяночка — откакто застуди, тя нощуваше в стаята — лежеше до краката на Ксюша, непрекъснато дъвчеше и много внимателно слушаше за какво говорят. Можеше да я галиш колкото си искаш и тя не извръщаше муцунката си.

Валка галеше Наяночка, тъжно гледаше изкривените обувки на Ксюша и всеки път си мислеше, че ето, тези обувки са ходили по Москва. Може би неведнъж са минали и по улица „Мархлевски“. Може би дори са минали и покрай Валкината къща.

Веднъж Валка я попита къде е ходила, но Ксюша не знаеше защо я пита за това и колкото да се отърве, каза:

— Ти по-добре ме попитай къде не съм ходила само!