Айзък Азимов
Втората Фондация (25)

20. „Аз зная…“

Последните два месеца от войната на Стетин не бяха тягостни за Хомир Мун. С необичайния си статут на извънреден посредник той установи, че е център на междузвездните дела — роля, която неволно му се нравеше.

Нямаше повече големи сражения — само няколко случайни сбивания, които не влизаха в сметката — и условията на договора бяха подработени с малки отстъпки от страна на Фондацията. Стетин си запазваше поста, но почти нищо друго. Флотата му бе разформирована; владенията извън метрополията станаха автономни и им бе разрешено да гласуват дали да си възвърнат предишния статус — пълна независимост или конфедерация с Фондацията — както изберяха.

Войната приключи формално на един астероид в звездната система на Терминус — най-старата флотска база на Фондацията. От страна на Калгън подписа Лев Мейрус, а Хомир беше заинтересован наблюдател.

През целия този период не се видя с доктор Даръл, нито с някой от другите. Но това почти не беше от значение. Неговата новина можеше да почака — и при тази мисъл, както винаги, той се усмихна.

Доктор Даръл се завърна на Терминус няколко седмици след деня на победата и същата вечер домът му послужи за сборно място на петимата мъже, които тук преди десет месеца бяха изготвили първите си планове.

Не бързаха да свършат вечерята, после се побавиха с виното, сякаш се колебаеха да заговорят на старата тема.

Джол Турбор беше този, който, взирайки се с едно око в червените дълбини на чашата с вино, промърмори:

— Е, Хомир, както виждам, сега си бизнесмен. Добре се справи с проблемите.

— Аз ли? — изсмя се високо и радостно Мун. Неизвестно защо той от месеци не бе заеквал. — Нямам нищо общо с всичко това. Дело на Аркадия е. Между другото, Даръл, тя как е? Чух, че се връща от Трантор?

— Правилно сте научили — отвърна Даръл спокойно. — Корабът й ще кацне до една седмица. — Изгледа с премрежени очи другите, но се разнесоха само неясни, хаотични възклицания на задоволство. Нищо друго.

— Тогава всичко наистина е свършило — заяви Турбор. — Кой можеше да го предвиди преди девет месеца? Мун ходи на Калгън и се върна. Аркадия беше на Калгън и Трантор и си идва. Водихме война и я спечелихме, Космосът ни е свидетел! Твърди се, че огромните движения на историята могат да се предвиждат, но изглеждаше ли възможно по някакъв начин да се предскаже всичко, което току-що се случи с абсолютната бъркотия за всички, които го преживяхме?

— Глупости! — заяви жлъчно Антор. — Какво ви кара толкова да тържествувате? Говорите, сякаш действително сме спечелили война, докато всъщност печелим дребно сбиване, което послужи само да отвлече вниманието ни от истинския враг.

Настъпи неудобно мълчание, сред което единствено леката усмивка на Хомир Мун внасяше нотка на несъгласие.

Антор удари по перилото на креслото със свит от гняв юмрук.

— Да, имам предвид Втората Фондация. Никой не я споменава и ако преценявам правилно, се полагат всички усилия да не се мисли за нея. Причината е, че измамната атмосфера на победа, която е обгърнала този свят от идиоти, е толкова привлекателна, че се чувствате длъжни да вземете участие в празненството! Тогава подскачайте, премятайте се до стената, потупвайте се по гърбовете и пускайте конфети от прозорците. Вършете, каквото пожелаете, само го изхвърлете от главите си — и когато свършите и отново си възвърнете собствената същност, елате и нека тогава обсъдим проблема, който съществува сега, точно както и преди десет месеца, когато седяхте тук и хвърляхте погледи през рамо от страх пред нещо неизвестно. Нима наистина мислите, че господарите на съзнанието от Втората Фондация са станали по-малко опасни, защото сте победили някакъв глупак, втурнал се в космоса с бойни кораби?

Млъкна задъхан и със зачервено лице.

— Ще изслушате ли мен сега, Антор? Или предпочитате да продължите да играете ролята си на бомбастичен конспиратор? — поде Мун спокойно.

— Кажете си приказката, Мун, — подметна Даръл, — но нека всички се въздържаме от прекалено образни изрази. Много са добри, когато се употребяват на място, но сега ме отегчават.

Хомир Мун се облегна в креслото и внимателно напълни отново чашата си от шишето до лакътя му.

— Бях изпратен на Калгън — започна той, — за да открия каквото успея от архивите в двореца на Мулето. Занимавах се с това няколко месеца. Не търся признание за извършеното. Както вече обясних, получих достъп благодарение на находчивото набъркване на Аркадия. Независимо от това остава фактът, че към първоначалните ми познания за Мулето и неговото време, за които твърдя, че не бяха малко, прибавих плодовете на много труд по първични източници, които не са били на разположение на никой друг. Поради това аз имам уникалната възможност да преценя истинската опасност от Втората Фондация, много повече, отколкото нашия раздразнен приятел тук.

— И — изръмжа Антор — каква е преценката ви за опасността?

— Ами, нулева.

Настъпи кратка пауза и Елвет Семик попита с вид на изненада и неверие:

— Искате да кажете, че опасността е нулева?

— Разбира се. Приятели, не съществува Втора Фондация!

Антор бавно притвори клепачи, седеше с пребледняло и безизразно лице.

Мун продължи, вниманието на всички беше съсредоточено върху него и това му се нравеше.

— И нещо повече, никога не е съществувала!

— Върху какво — попита Даръл — основавате изненадващото си заключение?

— Отричам да е неочаквано — отвърна Мун. — На всички ви е известна историята как Мулето е търсил Втората Фондация. Но какво знаете за интензивността на издирването — за неговата целенасоченост? Той е имал на свое разположение огромни ресурси и не ги е пестил. Бил е изключително целеустремен и не е успял. Не е била намерена Втора Фондация.

— Едва ли би могло да се очаква да я открият — изтъкна Турбор неспокойно. — Тя разполага със средства за защита срещу любознателни умове.

— Дори и когато любознателният ум е съзнанието на мутант като Мулето? Мисля, че не е така. Но сигурно не смятате, че ще ви предам същността на петдесет тома доклади за пет минути. Според условията на договора след време те всички ще станат част от историческия музей на Селдън и ще можете напълно свободно и без да бързате да правите анализи също като мен. Ще намерите заключението му изразено ясно, а аз вече ви осведомих за него. Няма и никога не е имало Втора Фондация.

— Тогава какво е спряло Мулето? — намеси се Семик.

— О, Галактико, какво предполагате вие, че го е въздържало? Смъртта — тя ще спре и всички нас. Най-голямото суеверие на века е, че Мулето е бил възпрепятстван насред завоевателната му кариера от някакви загадъчни същества, по-висши дори от него самия. Това е резултат от факта, че на всичко се гледа през погрешен фокус.

Вярно, никой в Галактиката не е могъл да не знае, че Мулето е бил ненормален както физически, така и умствено. Умрял е на тридесет и няколко години, защото непригодното му тяло не е могло повече да поддържа скърцащата машина. В продължение на няколко години преди смъртта си той е бил инвалид. При най-добро здраве би бил не повече от твърде слаб човек. Добре, тогава. Завладял е Галактиката и следвайки нормалния ход на природата, е починал. Цяло чудо е, че е издържал толкова дълго и така успешно. Приятели, написано е съвсем ясно. Трябва единствено да проявите търпение. Достатъчно е само да се опитате да погледнете на всичко през нов фокус.

— Добре, нека да опитаме, Мун — каза замислено Даръл. — Ще бъде интересен опит и ако не друго, поне ще помогне да смажем мислите си. А обработените хора, чиито енцефалограми Антор ни донесе преди почти една година, какво ще кажете за тях? Помогнете ни да ги видим през нов фокус.

— Лесна работа. На каква възраст е енцефалографския анализ? Или да поставим въпроса по друг начин — доколко развито е изучаването на невронните вериги?

— В това отношение сме в началото. Признавам — рече Даръл.

— Точно така. В такъв случай доколко можем да бъдем сигурни в тълкуването на онова, което чувах двамата с Антор да наричате плато на Тампер? Имате вашите теории, но доколко сте сигурни. Достатъчно, за да ги смятате за твърда основа на съществуването на могъща сила, за която всички доказателства са отрицателни? Винаги е лесно да се обяснява неизвестното, като се постулира някаква свръхчовешка и произволна воля.

Напълно човешко явление. През цялата история на Галактиката е имало случаи, когато изолирани планетни системи са се връщали към варварство, и какво сме научили за тях? Във всеки от тези случаи такива варвари са приписвали неразбираемите за тях природни сили — бури, епидемии, суши — на разумни същества, по-мощни и деспотични от хората.

Струва ми се, че това се нарича антропоморфизъм, и в този смисъл ние още сме варвари и даже това ни удовлетворява. Понеже знаем твърде малко за науката за разума, отдаваме всичко, което не ни е известно, на супермени — в конкретния случай от Втората Фондация, като се основаваме на намеците, подхвърлени от Селдън.

— Охо — прекъсна го Антор, — значи все пак се сетихте за Селдън. Мислех, че сте го забравили. Именно Селдън е казал, че съществува Втора Фондация. Вкарайте това във фокуса.

— А вие познавате ли всички цели на Селдън? Известно ли ви е какви необходимости са диктували изчисленията му? Втората Фондация може да е била твърде нужно плашило с оглед на крайно специфична цел. Как победихме Калгън, например? Какво писа в последната си поредица от статии, Турбор?

Турбор размърда едрото си тяло.

— Да, разбирам накъде избивате. Към края бях на Калгън, Даръл, и беше съвсем ясно, че духът на планетата е невероятно нисък. Преглеждах старите им новини и… ами, те са очаквали, че ще бъдат победени. Всъщност били са напълно обезкуражени от мисълта, че накрая Втората Фондация ще се намеси — на страната на Първата, естествено.

— Точно така — потвърди Мун. — Бях там през цялото време на войната. Казах на Стетин, че няма Втора Фондация, и той ми повярва. Чувстваше се в безопасност. Но нямаше начин да се накарат хората внезапно да престанат да вярват повече в нещо, в което са били убедени през целия си живот. Така че митът послужи на много полезна цел в Селдъновата космическа игра на шах.

Антор внезапно отвори очи и се вгледа злъчно в изражението на Мун.

— Аз твърдя, че лъжете!

Хомир пребледня.

— Смятам, че не трябва да приемам, а още по-малко да отговарям на подобно обвинение.

— Казвам го без намерение да ви обидя лично. Принуден сте да ни мамите, не го съзнавате. Но въпреки това лъжете.

Семик сложи костеливата си ръка върху рамото на младия мъж.

— Поемете си дъх, младежо!

Антор се отърси не особено кротко от него и продължи:

— Губя търпение с вас. Този човек съм го виждал не повече от пет-шест пъти в живота си и въпреки това намирам промяната у него за невероятна. Вие останалите го познавате от години, но не й обръщате внимание. Човек може да полудее. Нима наричате мъжа, когото слушате, Хомир Мун? Той не е онзи Хомир Мун, когото аз познавам.

Настъпи всеобщо объркване и сред него се надигна гласът на Мун.

— Твърдите, че съм измамник?

— Може би не в обикновения смисъл — надвика шума Антор, — но въпреки това сте лъжец. Млъкнете всички! Настоявам да ме изслушате!

Подчини ги със зловещата си гримаса.

— Спомня ли си някой за Хомир Мун като мен — за съсредоточения в себе си библиотекар, който никога не говореше без явно смущение, за човека с напрегнат и нервен глас, който заекваше при произнасяне на несигурните си изречения? Нима този човек ви звучи като него? Той говори плавно, самоуверен е, пълен е с теории и, по дяволите, не заеква! Същата личност ли е?

Дори Мун изглеждаше объркан и Пелеас Антор продължи:

— Е, ще го подложим ли на проверка?

— Как? — попита Даръл.

— Вие ли питате как? Съществува очевиден начин. Нали имате енцефалографските му графики от преди десет месеца? Направете нови и ги сравнете. — Посочи към смръщения библиотекар и продължи яростно: — И нека само посмее да откаже да се подложи на анализ!

— Не възразявам — отвърна Мун предизвикателно. — Аз съм същият човек, който винаги съм бил.

— В състояние ли сте вие да го знаете? — подхвърли Антор презрително. — Ще отида и по-далеч. Нямам доверие на никого тук. Искам всички да се подложат на анализ. Водеше се война. Мун беше на Калгън; Турбор на борда на разни кораби из всички военни зони. Даръл и Семик също ги нямаше — нямам понятие къде са били. Само аз останах тук в изолация и сигурност и вече нямам доверие на никого от всички вас. И за да бъде играта честна, аз също ще се подложа на проверка. Съгласни ли сте? Или да напусна още сега и да вървя по собствен път?

— Аз нямам възражения — рече Турбор и повдигна рамене.

— Вече казах, че съм съгласен — обади се Мун.

Семик направи жест на мълчаливо съгласие с ръка и Антор зачака Даръл. Накрая и Даръл кимна с глава.

— Да почнем с мен — предложи Антор.

Иглите чертаеха деликатните си пътеки по карираната хартия, докато най-младият невролог седеше замръзнал в наклоненото кресло, тежко замислен, със спуснати клепачи. Даръл извади от архива си папката, съдържаща старата енцефалограма на Антор. Показа му я.

— Това е вашият подпис, нали?

— Да, да. Моята енцефалограма е. Направете сравнението.

Скенерът проектира на екрана новата и старата. Всички криви на двата записа бяха там и в мрака гласът на Мун прозвуча с груба яснота.

— Ей, вижте тук! Има промяна.

— Това са първичните вълни от фронталния лоб. Нищо не означават, Хомир. Допълнителните криви, които сочите, са само от гнева. Другите са важни. Той натисна едно копче и шестте чифта криви се сляха и съвпаднаха. Само най-дълбоките амплитуди на първичните вълни се раздвояваха.

— Доволни ли сте? — попита Антор.

Даръл кимна рязко и зае креслото. След него седна Семик, а Турбор го последва. Енцефалограмите бяха направени мълчаливо и не по-малко мълчаливо — сравнени.

Мун последен се настани в креслото. За миг се поколеба, после каза с леко отчаяние в гласа:

— Вижте какво, аз съм последен и съм под напрежение. Надявам се, че ще го отчетете.

— Не се безпокойте — увери го Даръл. — Съзнателните ви емоции ще засегнат само първичните вълни, а те не са от значение.

Сред настъпилата тишина сякаш изминаха часове…

— Разбира се, разбира се — обади се прегракнало Антор сред мрака при сравнението. Това е само начало на комплекс — не ни ли го каза самият той? Няма намеса; само глупава антропоморфична представа… Но погледнете тук! Съвпадение, предполагам.

— Какво има? — извика Мун.

Ръката на Даръл легна върху рамото на библиотекаря.

— Мълчете, Мун, били сте обработен. Просто са ви поставили под контрол.

После светнаха лампите и Мун се огледа неспокойно, като направи ужасяващ опит да се усмихне.

— Невъзможно е да говорите сериозно. Правите го нарочно. Подлагате ме на изпитание!

Но Даръл само поклати глава.

— Не, не, Хомир. Вярно е.

Очите на библиотекаря бяха изпълнени със сълзи.

— Не се чувствам никак различно — каза той ненадейно. — Не мога да повярвам. — И с внезапна убеденост продължи: — Вие всички сте се наговорили. Това е заговор!

Даръл се опита да го успокои с жест, но Мун отблъсна ръката му и изръмжа:

— Възнамерявате да ме убиете. По дяволите, готвите се да ме ликвидирате!

Антор се хвърли върху него. Разнесе се остро тракане на кост върху кост и Хомир се отпусна безволево със замръзнало изражение на страх върху лицето. Младежът се изправи разтреперан.

— Най-добре е да го вържем и да му запушим устата. По-късно ще решим какво да правим. — Той приглади назад косата си.

— Как отгатнахте, че нещо не е наред с него? — попита Турбор.

Антор се обърна ядосано към него.

— Не беше трудно. Разбирате ли, случайно зная, къде е Втората Фондация!

Последователните шокове оказват намаляващ ефект… Ето защо Семик попита с истинска мекота:

— Сигурен ли сте? Искам да кажа, че току-що се справихме с Мун…

— Не е съвсем същото — отвърна Антор. — Даръл, в деня, когато избухна войната, говорих съвсем сериозно с вас. Опитах се да ви накарам да напуснете Терминус. Тогава, ако можех да ви се доверя, щях да ви кажа, каквото ще ви съобщя сега.

— Твърдите, че от половин година сте знаели отговора? — усмихна се Даръл.

— Зная го, откакто научих, че Аркадия е заминала за Трантор.

Смаян, Даръл внезапно се изправи на крака.

— Какво общо има Аркадия с всичко това? За какво намеквате?

— Нищо, което да не е ясно с оглед на събитията, които са ни добре известни. Аркадия отива на Калгън и бяга ужасена към самия център на Галактиката, вместо да се върне у дома. Лейтенант Диридж, най-добрият агент на Калгън, е обработен. Мулето завоюва Галактиката, но изненадващо направи на Калгън главната си квартира и започвам да се питам дали е бил завоевател или просто инструмент. На всяка крачка се сблъскваме с Калгън, Калгън и нищо освен Калгън, светът, който в продължение на цял век оцелява недокоснат от всички битки между военните диктатори.

— Какво е заключението ви?

— Явно е — погледът на Антор беше напрегнат, — че Втората Фондация е на Калгън.

— Аз бях на Калгън, Антор — прекъсна го Турбор, — Бях там миналата седмица. Ако там има Втора Фондация, аз съм луд. Лично аз смятам, че вие сте побъркан.

Младият мъж се нахвърли яростно върху него.

— Тогава сте дебел глупак! Какво си мислите, че е Втората Фондация? Нима смятате, че лъчисти полета изписват в зелено и червено „Втора Фондация“ по маршрутите на пристигащите кораби? Чуйте ме, Турбор. Където и да са, те образуват непроницаема олигархия. Те трябва да са добре скрити на света, в който съществуват, както и самият им свят в Галактиката като цяло.

Челюстните мускули на Турбор затрепериха.

— Не ми харесва поведението ви, Антор.

— Това наистина ме безпокои — беше саркастичният отговор. — Огледайте се тук, на Терминус. Ние сме в центъра — сърцевината — първоизточника на Първата Фондация с всичките й знания в областта иа физическата наука. Е, колко от населението й са физици? Можете ли вие да привеждате в действие станция за пренасяне на енергия? Какво знаете за работата на хиператомен двигател? А? Броят на истинските учени на Терминус — дори на Терминус — е по-малък от един процент от населението!

Какво да кажем тогава за Втората Фондация, където тайната трябва да се пази? Там ще бъдат още по-малко осведомените и те ще са скрити дори от собствения си свят.

— Ей — обади се Семик внимателно, — ние току-що победихме Калгън!

— Наистина. Наистина — отвърна Антор жлъчно. — Охо, ние празнуваме тази победа. Градовете все още са празнично осветени, все още в тях има фойерверки; дикторите продължават да крещят по телевизорите. Но сега, сега, когато отново търсим Втората Фондация, кое е последното място, към което ще погледнем, къде е последното място, в което въобще някой ще търси? Правилно! Калгън! Не сме им навредили много, разбирате ли, не истински. Разрушихме няколко кораба, убихме няколко хиляди, раздробихме Империята им, отнехме им част от търговската и икономическата мощ, но всичко това не означава нищо. Обзалагам се, че нито един член от истинската управляваща класа на Калгън не е ни най-малко разтревожен. Точно обратното, сега те са избавени от любопитството. Но не и от моето. Какво ще кажете, Даръл?

Даръл повдигна рамене.

— Интересно. Опитвам се да го съчетая със съобщението, което получих от Аркадия преди няколко месеца.

— О, съобщение ли? — попита Антор. — И какво беше?

— Ами не съм сигурен. Три думи. Но е интересно.

— Вижте какво — намеси се Семик с неспокоен интерес, — има нещо, което не разбирам.

— Какво?

Семик подбираше внимателно думите си, старческата му горна устна се повдигаше при всяка дума, сякаш ги изговаряше поотделно и с нежелание.

— Ами Хомир Мун току-що твърдеше, че Хари Селдън се е лъгал, когато е казвал, че е основал Втора Фондация. А сега ни уверявате, че не е така, че Селдън не се е мамил, а?

— Правилно, не е. Селдън е заявил, че е основал Втора Фондация, и го е направил.

— Добре тогава, но той е казал и нещо друго. Че е основал две фондации в противоположни краища на Галактиката. Сега, младежо, това лъжа ли е, защото Калгън не е в противоположния край на Галактиката?!

Антор изглеждаше раздразнен.

— Това е маловажно. Може да е било прикритие, за да ги предпази. Но все пак, помислете. Каква реална полза би имало да се разполагат майсторите на съзнанието в противоположния край на Галактиката? Каква е тяхната функция? Да помагат да се опази Планът. Кои са главните играчи в Плана? Ние, Първата Фондация. В такъв случай, къде ще могат най-добре да ни следят и да служат на собствените си цели? В противоположния край на Галактиката? Смешно! Всъщност те са на разстояние петдесет парсека, което е по-разумно.

— Харесва ми този довод — заяви Даръл. — В него има смисъл. Вижте, от известно време Мун е в съзнание и предлагам да го развържем. Всъщност не може да направи никаква беля.

Антор имаше несъгласен вид, но Хомир кимаше усърдно. След пет секунди също така усърдно разтриваше ръцете си.

— Как се чувствате? — попита го Даръл.

— Ужасно — отвърна Мун нацупено, — но няма значение. Искам да попитам нещо тоя млад умник. Чух какво разправяше и моля само за разрешение да задам въпроса какво ще правим по-нататък.

Настъпи странно и нелепо мълчание.

— Да предположим, че Калгън наистина е Втората Фондация — усмихна се горчиво Мун. — Кои на Калгън са те? Как ще ги откриете? И ако ги намерите, как ще се справите с тях?

— Е — каза Даръл, — аз мога да отговоря, колкото и да е странно. Да ви разправя ли какво сме вършили със Семик през последната половин година? Ще изложа още една причина, Антор, поради която толкова желаех да остана на Терминус през цялото време.

— На първо място — продължи той, — работих върху енцефалографския анализ по-целеустремено, отколкото някой от вас би могъл да подозира. Да се открие съзнание от Втората Фондация е малко по-трудно, отколкото да се установи само плато на Тампер — и аз всъщност не успях напълно. Но съм доста близо.

Знае ли някой от вас как действа контролът на емоциите? Това е била популярна тема още от времето на Мулето и много глупости са се изговорили, писали и записвали за нея. Към него са се отнасяли най-вече като към нещо загадъчно и окултно. Той, разбира се, не е. Всекиму е известно, че мозъкът е източник на безброй малки електромагнитни полета. Всяко мимолетно чувство променя тези полета по повече или по-малко сложен начин и всеки би трябвало да знае и това.

Възможно е да си представим съзнание, което долавя тези променящи се полета и дори резонира с тях. С други думи, съществува специален орган в главния мозък и той приема всякакви модели на полетата, които би открил. Нямам представа как точно става, но това не е от значение. Ако бях сляп, например, въпреки това бих могъл да науча значението на фотоните и енергийните кванти и за мен ще е разумно предположението, че поглъщането на един фотон такава енергия би могла да предизвика химически промени в някой телесен орган, така че присъствието му да може да се разпознае. Но, разбира се, от това няма да успея да разбера какво е цвят. Следите ли всички?

Антор кимна уверено, а другите колебливо.

— Такъв хипотетичен резониращ на съзнание орган, като се настройва на полетата, излъчвани от други съзнания, би могъл да „чете емоции“ или дори „да чете мисли“, както го наричат популярно, но всъщност е нещо дори по-фино. Оттук е по-лесно да си представим подобен орган, който би могъл действително да регулира друго съзнание. С по-силното си поле той би успял да насочва по-слабото поле на другия мозък — доста подобно на начина, по който силен магнит ориентира атомните диполи в пръчка желязо и след това тя остава намагнетизирана.

Реших математически „второфондационизма“ в смисъл, че изведох функция, която предвижда необходимата комбинация от невронни пътища, изискваща образуването на такъв орган, какъвто току-що описах, но за съжаление функцията е твърде сложна, за да се реши с известните засега математически инструменти. Твърде неприятно е, тъй като означава, че никога не ще успея да открия майстор на съзнанието само чрез енцефалографския му модел.

Но мога да направя нещо друго. С помощта на Семик съм в състояние да конструирам нещо, което ще опиша като устройство на статичното съзнание. По силите на съвременната наука е да създаде енергиен източник, който да наподоби точно енцефалографски модел на електромагнитно поле. Нещо повече, той може да се премества напълно произволно, като създава, доколкото се отнася за специално съзнание — сетиво, нещо като „шум“ или „смущения“, които да прикриват други съзнания, с които може да е в контакт. Следите ли все още?

Семик се изхили. Несъзнателно му бе помагал да го създаде, без да е наясно, но бе правил предположения и те се оказаха верни. Старият човек все още не бе забравил всичко…

— Мисля, че разбирам — обади се Антор.

— Устройството — продължи Даръл — се произвежда съвсем лесно, а аз имах на разположение всички ресурси на Фондацията, тъй като те се водеха към изследванията за военни цели. И сега службите на кметството и законодателното събрание са обградени от смущения на излъчванията на съзнанието. Същото важи и за повечето от нашите най-важни заводи. Както и тази сграда. Накрая всяко място, което пожелаем, ще можем да направим напълно сигурно спрямо Втората Фондация или някой бъдещ мутант. Това е всичко.

Той завърши съвсем просто с жест на разтворената си длан.

Турбор изглеждаше поразен.

— Тогава всичко е свършило, Велики Селдън, всичко е свършило!

— Е — поправи го Даръл, — не е точно така.

— Защо да не е? Нима има още нещо?

— Да, още не сме открили разположението на Втората Фондация!

— Какво — изрева Антор, — нима се опитвате да кажете…

— Да, точно така. Калгън не е Втората Фондация.

— От къде ви е известно?

— Просто е — измърмори Даръл. — Разбирате ли, аз случайно зная къде е наистина Втората Фондация.