Айзък Азимов
Втората Фондация (11)

ПОСЛЕДНА ИНТЕРЛЮДИЯ

Бейл Чанис седеше в малката стая, облицована с бели плочки, и не мислеше за нищо. Беше доволен да живее в настоящето. Съществуваха стените, прозорецът и тревата навън. Не, те нямаха имена. Бяха просто предмети. Имаше легло, стол и книги, които се прожектираха бавно върху екрана в долния край на леглото. Една сестра му носеше храна.

Отначало полагаше усилия да съедини откъслеците, които чуваше. Като например онова, което двамата мъже си говореха.

— Сега настъпи пълна афазия — каза единият. Пречистен е напълно и мисля, че няма увреждания. Ще бъде необходимо само да върнем записа на оригиналната му настройка на мозъчни вълни.

Спомняше си наизустените някога звуци и по непонятна причина те му се струваха особени, сякаш означаваха нещо. Но защо да се безпокои?!

По-добре да гледа красивите променящи се цветове на екрана в основата на онова, върху което лежеше.

После някой влезе, направи му нещо и той спа дълго.

Когато и това премина, леглото беше вече легло, той знаеше, че е в болницата, и думите, които си спомняше, имаха смисъл.

Изправи се.

— Какво става?

Първия Говорител беше до него.

— Ти си във Втората Фондация и ти е върнато съзнанието — оригиналното ти съзнание.

— Да! Да! — Чанис осмисли, че си е отново той, предишният, и в това имаше невероятно тържество и радост.

— А сега ми разкажи — рече Първия Говорител, — знаеш ли къде се намира Втората Фондация?

Истината го заля в огромна вълна и Чанис не отговори. Също като Еблинг Майс преди него той усещаше само невероятна, вцепеняваща изненада. Накрая кимна и отвърна:

— Звездите на Галактиката са ми свидетели… сега зная!