Робин Кук
Заговор (20)

Епилог

Още не бе разопаковала багажа си от двуседмичната почивка, взета по настояване на д-р Карбонара, когато звънецът на външната врата иззвъня. Току-що се беше върнала от Вирджиния, където семейството й я глезеше по всякакъв начин, дори й подариха ново кученце.

Докато слизаше по стъпалата не можеше да си представи кой ли може да е. Не беше казала на никого точната дата на завръщането си. Когато отвори, видя изненадана Сирил Дубчек, придружен от един непознат.

— Предполагам, не възразяваш, че нахлуваме така, но д-р Карбонара каза, че може да си си вкъщи, а д-р Факри от Световната здравна организация искаше да се срещне с теб. Днес е последният му ден в Америка, тази вечер лети обратно за Женева.

Непознатият пристъпи напред и кимна с глава. След това я погледна в очите. Напомняха на очите на Дубчек: тъмни и влажни.

— Имам честта. — Д-р Факри имаше подчертано британски акцент. — Исках да ви благодаря лично за брилянтната детективска работа.

— За съжаление, без наша помощ — призна Дубчек.

— Поласкана съм.

Дубчек прочисти гърлото си и липсата му на самоувереност й се стори очарователна. Когато не я вбесяваше, спокойно можеше да признае, че е всъщност много красив.

— Мислехме, че ще искаш да знаеш какво се е случило — каза той. — Пресата изнесе малко подробности, но дори полицията се съгласи, че имаш право да знаеш истината.

— Искам да чуя всичко. Но, моля ви, влезте и седнете. Искате ли нещо за пиене?

Когато се настаниха, д-р Факри започна:

— Благодарение на вас, всички, замесени в епидемиите от Ебола, бяха арестувани. Човекът, когото сте наръгали с нож в Сан Франциско, съобщи за д-р Хеберлинг в мига, в който се съвзе от операцията.

— Полицията смята, че е искал да бъде изпратен в затвора, така че да не можеш да го откриеш отново — каза Дубчек с лека сардонична усмивка.

Мариса потрепери, спомняйки си ужасяващия епизод в банята. За миг образът на леденосините му очи я накара да замръзне. После се овладя и попита какво е станало с Хеберлинг.

— Ще бъде обвинен за многобройни предумишлени убийства — каза Дубчек. — Съдиите отказват да го пуснат под гаранция независимо от размера й, с мотива, че е прекалено опасен за обществото.

— А какво става с онзи човек, когото нападнах с медицинския пистолет? — Мариса се беше страхувала да зададе този въпрос. Не искаше да е отговорна за ничие убийство, та макар и на злодей.

— Жив е, ще отговаря пред закона. Използвал е серума навреме и това го е предпазило ефикасно.

— А останалите членове на Лекарски съюз за действие? — попита Мариса.

— Някои от тях са предложили да дадат показания — отвърна Дубчек. — Това прави разследването лесно. Започваме да вярваме, че по-голямата част от членовете са смятали, че подкрепят просто кампания за прокарване на разумни закони в здравеопазването.

— А Тийман? Той определено не изглеждаше като човек, който би се замесил в подобно нещо. Или поне ми се стори, че има съвест.

— Адвокатът му е внесъл искане за по-лека присъда в замяна на съдействие. Колкото до самия Лекарски съюз, групата фалира. Почти всички от семействата на жертвите са предявили обвинения. Освен това осъдиха лекарите индивидуално. Повечето членове бяха съдени като криминални престъпници. Така че ще постоят доста време зад решетките, в това число Джаксън.

— Сигурно двамата с д-р Хеберлинг щяха да бъдат линчувани, ако имаше такава възможност — добави д-р Факри.

— Предполагам, че Ралф също е бил осъден — произнесе бавно Мариса. Все още се опитваше да си обясни как този човек, за когото смяташе, че я защитава, се беше опитал да я убие.

— Той бе един от първите, които се съгласиха да сътрудничат на обвинението. Ще го пуснат за известно време, но се съмнявам, че ще е за дълго. Освен връзката му с ЛСД, той е пряко свързан с нападенията над теб.

— Знам — въздъхна Мариса. — Значи всичко наистина свърши.

— Благодарение на настойчивостта ти — усмихна се Дубчек. — И епидемията в Ню Йорк вече е под контрол.

— Слава богу.

— Кога ще се върнеш в Центъра? — попита той. — Вече сме ти уредили пропуск за секретната лаборатория. — Този път усмивката му беше широка.

Мариса се изчерви.

— Още не съм решила. Всъщност, обмислям дали да не се върна към педиатрията.

— Обратно в Бостън? — Лицето на Дубчек посърна.

— Ще бъде загуба за нашата сфера — намеси се д-р Факри. — Вие станахте международен герой в областта на епидемиологията.

— Ще си помисля още малко — обеща Мариса. — Но дори да започна работа като педиатър, ще остана в Атланта. — Замълча за малко, после добави: — Имам обаче една молба.

— Ако мога да помогна… — каза д-р Факри.

Тя поклати глава.

— За това може да помогне само Сирил. Независимо дали ще отида в педиатрията, или не, надявам се отново да ме покани на вечеря.

Дубчек се засмя на обърканото изражение на Факри, наведе се и притисна Мариса към себе си.