Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinekli bakkal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
Steis (2016)

Издание:

Автор: Халиде Едип

Заглавие: Синекли бакал

Преводач: Гюлчин Чешмеджиева

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: Турски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1971

Тип: роман

Националност: Турска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Недялка Попова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Катина Цанева; Христина Киркова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2048

История

  1. — Добавяне

XXI

„Съгласно нареждането на Негово височество да се изясни случаят с вноса на опасна литература, заподозряното лице и съучастниците му се намират под наблюдение. По повод донесението на Министъра на вътрешните работи собственият ми син и свързаните с него личности също се намират под наблюдение. Така, при излизане от Френската поща, документите и пакетът, носен от учителя по пиано Пелегрини, бяха задигнати от крадци. За да се придаде на случая характер на обикновена кражба, е задигнат и часовникът на споменатата личност. Въз основа на неговото оплакване, полицията е обещала да го намери и след известно време го е върнала на притежателя. Писмата са от някакъв френски музикант, а книгата в пакета е на италиански език. Стана ясно, че е написана от някой си Данте и описва ада. Прилагаме документа и книгата. Подчертаваме, че докато трае наблюдението, ще бъдат избягнати всякакви пререкания с чуждите представители и учреждения, ще се имат пред вид условията на капитулация и…“

Такъв бе първият рапорт на Селим паша. Вторият започваше така:

„Синът ми Хилми поиска разрешение да заведе съпругата си, страдаща от белодробно неразположение, на лечение в Бейрут. Такова разрешение му бе дадено. С него са изпратени двама цивилни чиновници; заповядано им е при евентуален опит за бягство веднага да го арестуват. Хората, с които ще бъде във връзка в Бейрут, ще бъдат проучени и кореспонденцията му ще бъде внимателно проверявана. Смятаме, че до десетина дни виновниците ще бъдат заловени…“

Беше толкова очевидно, че пашата отново е спечелил благоволението на падишаха, та дори и Сабиха ханъм го забеляза. Но въпреки това все още изглеждаше замислен, а особено към жена си имаше много странно отношение. Срещнеха ли се, извръщаше глава, страхуваше се да я гледа в очите. Така продължи, докато получи първата шифрована телеграма от Бейрут. След това малко се поуспокои. Първите дни Хилми не се бе срещал с никого. Вярно бе, че ако Хилми наистина се окажеше предател, пашата щеше да го накаже така, както би наказал всеки младотурчин, дори много по-строго. И все пак, ако момчето се окажеше невинно, бащата щеше да заколи курбан в джамията „Еюп Султан“.

С всеки изминат ден добрите новини се потвърждаваха, пашата постепенно се успокояваше. Тази вечер дори реши да възобнови един свой стар навик. Отиде в стаята на жена си да пие кафе и да изпуши наргилето си. Щеше да се пошегува с Рабиа и да я накара да му изпее някоя песен.

Момичето още не бе дошло. Тъкмо ханъмефенди се канеше да изпрати да я извикат и тя дойде, но беше развълнувана.

— Чаках Тефик, ханъмефенди, все още го няма. Безпокоя се.

— Къде отиде?

— Също като децата. — Рабиа се засмя. — Отиде при един стар приятел от Кадъкьой. Заедно са играли в ортаоюну. Все за игри мисли.

— Какви игри?

— Цял ден рови в стария сандък на тавана, извади някакви женски дрехи и тръгна с тях, като се кълчеше наляво-надясно. Приятелят му бил младоженец, искал да накара жена му да го поревнува. След болестта обръсна и мустаците си, понеже били оредели. Ако го видите, и вие ще го помислите за жена…

— Кажи на баща си, че ако го хвана в женски дрехи, ще му метна хубав бой по петите — рече пашата.

— Няма да ви даде сърцето. На прощалния обед у Хилми бей му дали да пие нещо пенесто, много му харесало, все за него говори. След мъмренето на Зати бей с нож не можеха да му отворят устата…

На вратата се показа икономката:

— Заместникът Рана бей очаква пашата в селямлъка — съобщи тя.

Нещо се беше случило. Иначе Рана бей не би дошъл в конака в такъв късен час. Сигурно беше важно. Селим паша го прие в селямлъка в нощния си тоалет. Заместникът му имаше дълъг като клюн нос и дръпната навътре брадичка. Хлътналите му очички нямаха клепки и това придаваше на погледа му нещо змийско. Прието е да се смята, че толкова дръпната и мъничка брадичка говори за безволевост, но в случая съвсем не беше така. Напротив, Рана бей и по външен вид, и по характер приличаше на хищна птица.

— Добре дошъл, Рана бей — усмихнато поздрави пашата. — Да не би да искаш да ми съобщиш, че си арестувал някакъв мъж, преоблечен в женски дрехи, и затова да идваш в този час?

— Откъде узнахте това?

Пашата въздъхна. Хванали са Тефик в женски дрехи и полицията е решила, че това има някакъв таен смисъл. Пашата се развесели.

— Не е ли Къз Тефик?

— Същият, но вие откъде знаете?

— Има бакалски дюкян на малката уличка. Познавам го от дете. Изпълняваше женски роли в ортаоюну. Слабостта му е да се облича като жена. Преди малко се шегувах с дъщеря му. Момичето израсна в ръцете ми, аз й дадох образование… Бащата има и друга една слабост. Обича да имитира министъра на вътрешните работи.

Изглежда, втората слабост на Тефик допадаше на пашата, та затова се засмя. Заместникът, му обаче не се засмя.

— Въпросът е много по-сериозен, паша. Хванахме го, когато излизаше от Френската поща, преоблечен като жена. Носеше огромен пакет с опасни документи…

Селим паша почувствува, че отмалява, сякаш някой го удари по стомаха. Надеждата, която пробудиха в него шифрованите телеграми от Бейрут, изведнъж угасна. Представи си как е станала цялата работа и мисълта му не бе далеч от истината. Хилми бе поканил този нещастник, почерпил го с онова „пенесто нещо“, което не можеше да бъде нищо друго освен шампанско, беше му казал каквото трябва и го бе убедил да изнесе опасните документи. Ах, жалко момче! Презрян страхливец, който се бе унижил да се крие зад гърба на един палячо! Селим паша никак не бе предполагал, че ще бъде нанесен такъв удар по честолюбието му. Хилми можеше да бъде предател, можеше да бъде изселен, дори екзекутиран. Всичко това можеше да съсипе бащиното му сърце. Но да узнае, че синът му е страхливец, подлец!… Нямаше на този свят друг баща, който да изпитва подобна мъка.

Рана бей не успя да забележи отражението, на тези мисли по лицето на пашата. Напротив, Селим паша отново се бе превърнал в решителния, корав министър на полицията, когото познаваше в служебно време.

— Седни, Рана бей. Разкажи всичко отначало.

— Както знаете, пред вратата на Френската поща бдят наши хора. Единият от тях е известният ви продавач на кестени. Там непрекъснато влизат и излизат наконтени дами. Но понеже заповядахте, ние не можехме да ги докоснем. Този път влязла една висока жена, облечена по стария обичай, с фередже. Нашият човек бил озадачен. Какво може да търси жена с такова облекло в чуждестранна поща? Помислили, че може да бъде бавачка на някоя малка ханъм и не и направили нищо. След като излязла, жената спряла пред продавача и си купила кестени. Направили му впечатление космите по ръцете на жената. После тя вдигнала полата си, за да извади пари, и се оказало, че носи мъжки обувки. Веднага я проследили. В една тиха уличка започнали уж да я закачат и дръпнали покривалото й. Заедно с покривалото смъкнали и перуката. Днес привечер го докараха в полицията. Прегледах бегло документа, важен е…

— Има ли адрес?

— Изглежда, е унищожил адреса още в пощата. Не успяхме да го накараме да си признае. При това беше обработен от нашия Музафер Гьозпатлатан. Просто да се чудиш откъде такава твърдост у мъж, облечен в женски дрехи. С една дума, нямаме никакви резултати.

Пашата се изправи:

— Почакай няколко минути, докато се облека — каза той.