Фин
Мистър Бог, тук е Ана (17)

Ана обичаше да рисува — признавам, не много красиво, но имаше сериозно затруднение. Когато рисуваше, си слагаше цветни очила и после се смееше на резултата.

— Фин, ще направиш ли червените ми очила сини? — И така рисуваше друга картина. Нито една не висеше на стената — те не бяха предназначени за това. Те по-скоро бяха изследване на виждането. Би било прибързано да се отрече възможността червената роза да може да вижда. Тя наистина би могла да вижда през червените си листенца или през зелените си листа, а ти трябва да откриеш как би могъл да изглежда светът, нали?