Фин
Мистър Бог, тук е Ана (10)

В ума на Ана се бяха зародили два въпроса, отнасящи се до езика. Първият беше: „Мога ли да си направя собствен език?“, а вторият: „Какво значи език?“. Първият беше на път да се реши. Вторият бе малко по-особен.

В реда на своите мисли и открития Ана бе стигнала до извода, че в царството на числата има едно число, което е много по-важно от всички останали. Това беше единицата. Тя беше важна, защото всички останали числа можеха да се получат чрез прибавянето на достатъчен брой единици. Разбира се, можеха да се използват знаци като 5 или 37 или 574, вместо, да речем, 1+1+1+… и т.н. Този метод просто спестяваше време, но не променяше аргумента, че едно бе най-важното число.

Също като числата и думите имаха една най-важна дума и тази дума, съвсем естествено, бе БОГ. Ана виждаше „най-важното число 1“ като върха на триъгълник — само че нейният триъгълник се крепеше на върха си! Числото едно трябваше да носи ТЕЖЕСТТА на всички останали числа.

При думите беше друго. Те се крепяха върху купчини от други думи. Тези други думи имаха ролята да обясняват значението и употребата на думата, която стоеше на върха на купа. Думата БОГ стоеше на върха на купа, който съдържаше всички други думи и по един или друг начин от вас се очакваше да се изкатерите до върха на този куп, за да разберете смисъла на думата БОГ. Това бе страховита идея. Библията, Църквата, Неделното училище, всички те бяха заети с това да строят тази колосална планина от думи и бе съмнително дали изобщо някой можеше да стигне до върха й.

За щастие добрият стар Мистър Бог в своята мъдрост вече бе решил въпроса за нас. Решението не беше в ДУМИТЕ, а в ЧИСЛАТА. Числото едно носеше тежестта на всички останали числа, така че беше погрешно да се очаква, че всички останали думи носят тежестта на думата Бог. Не! Истината бе, че думата Бог носеше тежестта на всички останали. Така че идеята за пирамидата от думи с думата Бог на върха й бе обърната в погрешна посока и трябваше ДА СЕ ОБЪРНЕ ОБРАТНО. Така бе по-добре. Сега цялата пирамида си стоеше на върха, както при числата.

Ана ми показа откритията си. Един лист съдържаше триъгълник с върха надолу, където пишеше 1 — това беше триъгълникът на числата. Имаше и един лист с триъгълник, стоящ на върха си, озаглавен Бог. И последният лист в кутията за обувки, където се пазеха всички съкровища и открития, показваше обърнат триъгълник, на чийто връх пишеше АНА.

— Ха, възкликнах, — значи си имаш един триъгълник само за теб!

— Не. Всеки си има такъв.

— О! И какво означава той?

— Той е за тогава, когато умра и Мистър Бог ми зададе всичките ония въпроси.

— И тогава какво?

— Ами ще трябва да му отговоря съвсем сама. Никой няма да го направи вместо мен.

— Разбирам. Но какво означава триъгълникът?

— Че трябва да съм…

— Отговорна? — предложих аз.

— Да, отговорна.

— Да, разбирам. Искаш да кажеш, че трябва да носиш тежестта, като всички онези триъгълници, така ли?

— Да — на нещата, които съм направила, и на нещата, които съм мислила.

Трябваше ми малко време, за да попия всичко това, но то беше истина. Ние всички трябва да носим тежестта на своите действия. Ние всички трябва да сме отговорни — сега или по-късно. И трябва да отговорим на въпросите на Мистър Бог съвсем сами.