Оле Лунд Киркегор
Виргил Дребосъка (3)

Карл Емил празнува рождения си ден

— Утре ще посрещам гости! — каза Карл Емил. — С торта, лимонада и печени наденици. Имам рожден ден.

— Рожден ден ли? — рече Виргил Дребосъка. — Как така рожден ден?

— Ами нали съм се родил един ден — каза Карл Емил. — И този рожден ден се празнува всяка година. Идват ти гости. И получаваш подаръци.

— Охо! — провикна се Виргил Дребосъка. — Нима се получават подаръци за това, че си се родил?

— Да — каза Карл Емил. — Но, разбира се, само на рождения ден.

— Никога не съм опитвал — заяви Виргил Дребосъка. — Защо всъщност си се родил, Карл Емил?

— Не зная — отвърна Карл Емил. — Само мама знае.

— Веднъж видях как се роди едно конче — каза Оскар. — То излезе от друг кон.

— Глупости — възрази Виргил Дребосъка. — Как ще излезе от друг кон?

— Да — каза Оскар. — Конят изхвърли от себе си едно малко конче и то се роди.

— Дали и ние сме излезли от коне? — полита Виргил Дребосъка.

— Не знам — отвърна Оскар. — Никой не ми е разказвал нищо за това.

— Аз всеки случай не съм излязъл от кон — заяви Карл Емил. — Ние никога не сме имали кон. Но утре ми е рожденият ден и аз ви каня.

— Ура! — извикаха Виргил Дребосъка и Оскар. — И нас ли ще ни почерпиш с торта и лимонада?

— Да — каза Карл Емил, — колкото можете да изядете.

— И подаръци ли ще получим? — попита Виргил Дребосъка.

— Не-е — отговори Карл Емил. — Не съм сигурен. Ще попитам мама. Но мисля, че само аз трябва да получа.

— Няма значение — каза Виргил Дребосъка. — Може би ще получиш толкова много подаръци, че и за нас ще остане по някой.

— Не — рече Карл Емил. — Подаръци за рожден ден не се дават на други хора — дори и на най-добрите приятели. Но вие можете да ми направите подарък. Много ще се радвам.

— Да — извика Виргил Дребосъка. — Това е добра идея. А какъв да бъде подаръкът?

— Сами ще решите — отговори Карл Емил. — Но не трябва да ми казвате какъв е. Винаги се пази в тайна.

— Това е най-веселото нещо, което съм чул — заяви Виргил Дребосъка. — Че подаръците са тайни.

— Да — рече Карл Емил. — Аз трябва да ги видя чак утре, като ги разопаковам.

— О-хо! Ама че забавно ще бъде — каза Виргил Дребосъка. — Утре непременно ще дойда с чудесен таен подарък.

 

 

На следващия ден, когато часовете в училище свършиха, Виргил Дребосъка и Оскар се запътиха към къщата на Карл Емил. И двамата за първи път бяха сресани, защото майката на Карл Емил беше казала, че обича момчета със сресани коси. И двамата носеха по една кутия под мишница и видът им беше загадъчен.

— Какво има в кутията ти? — попита Оскар. — Струва ми се, че нещо подскача вътре. Като че ли е животно.

— Това е тайна — отвърна Виргил Дребосъка. — Никой няма да узнае, преди приятелят ми Карл Емил да отвори кутията.

— И моята! — каза Оскар. — Моят подарък не е по-малко таен от твоя.

— Не вярвам — заяви Виргил Дребосъка. — Моят е най-тайният, който някога е виждал.

— Не си прав — възрази Оскар. — Моят е по-таен от твоя.

— Ама че глупости! — извика Виргил Дребосъка. — На мене ли ще ги разправяш тия!

— Твоят е само една жаба — каза Оскар. — Жабите не са тайни.

— Бабини деветини — рече Виргил Дребосъка. — Откъде знаеш, че е жаба.

— Чувам я — отвърна Оскар. — Квака всеки път, когато разклатиш кутията.

Виргил Дребосъка така се разсърди, че грабна шапката от главата на Оскар и я хвърли на земята.

— Не трябва да ми хвърляш шапката само защото знам какво има в кутията ти — каза Оскар. И той грабна шапката на Виргил Дребосъка и я хвърли на земята при своята.

— Ах, ти! — извика Виргил Дребосъка.

Малко след това момчетата лежаха в рова, като се дърпаха и бутаха. Те така се бяха разярили, че не забелязаха месаря, който се появи, яхнал козела Моисей.

— Я! — провикна се той. — Какво виждам? Двама разбеснели се побойника?

И той така се разсмя, че падна от козела Моисей.

— Видя ли? — каза Виргил Дребосъка, който се опитваше да откъсне едното ухо на Оскар. — Видя ли как месарят се изтърси от козела Моисей. Ама че забавно! Ха-ха!

Момчетата престанаха да се бият и погледнаха към пътя, където се бе проснал месарят и се превиваше от смях.

— Какви побойници само! — извика той и продължи да се кикоти, сякаш изобщо не бе падал от козела. — Да, хубаво е от време на време да има по някое кратко, но яко сбиване.

— То не се случва от време на време — каза Оскар. — Имаме право да се сбием, когато сме ядосани.

— Ха-ха-ха-ха! — смееше се месарят и отново се качи на козела, като бършеше челото си с ръка, защото се беше изпотил от продължителния смях. — Какво имате в пакетите си, ако мога да попитам?

— Това е тайна — заяви Виргил Дребосъка. — Нали, Оскар?

— Всеки случай сигурно е доста смешно. Ха-ха-ха! Е, забавлявайте се добре, момчета!

И той се отправи към града, като през цялото време се смееше:

— Ха-ха-ха-ха!

— Няма значение, че знаеш какво имам в кутията — рече Виргил Дребосъка. — Само не трябва да казваш на никого.

— Няма — съгласи се Оскар. — Ти също можеш да научиш какво има в моята.

— Така ли? — зарадва се Виргил Дребосъка. — Наистина много ми се иска да знам.

— В нея няма нищо — каза Оскар.

— Нищо ли няма? — уплашено попита Виргил Дребосъка. — Не можеш да занесеш на някого нищо за подарък.

— Може — рече Оскар. — Защото това, което е в моята кутия, всъщност е невидимо.

— О-хо — каза Виргил Дребосъка. — Бива си те да измисляш тайни подаръци.

— Да — рече Оскар и си придаде важен вид. — Цяла нощ съм лежал и съм си напрягал мозъка.

Момчетата си взеха шапките от земята, нахлупиха ги на главите си и се отправиха към къщата на Карл Емил.

Вратата им отвори майката на Карл Емил.

— Добър ден — каза тя. — Добре дошли. Но как изглеждате! Божичко, да не сте се били!

— А, не-е — отвърна Виргил Дребосъка. — Срещнахме един разярен ббб… бик. Един грамаден разярен бик, който ни събори на земята. Нали, Оскар?

— Да — каза Оскар. — Много разярен. Влачи ни чак до полето.

— Точно така — добави Виргил Дребосъка. — И след това нахълта в месарницата.

— Боже мой! — извика майката на Карл Емил. — Ужасно! Счупи ли нещо?

— Мисля, че строши няколко стъкла — отговори Виргил Дребосъка. — Няколко малки стъкла, разбира се.

— Но ние веднага трябва да извикаме ковача! — каза майката на Карл Емил. — Този бик трябва да се хване, преди да е направил още пакости.

— Май са го хванали вече — рече Оскар. — Изглеждаше доста схванат, когато влезе в месарницата. Всеки случай той не излезе оттам, докато лежахме на полето.

— Боли ли ви? Да не би да ви е наранил? — попита майката на Карл Емил.

— Много — отвърна Оскар. — Но не се вижда от дрехите.

— Е, добре че не е станало по-лошо — каза майката на Карл Емил. — Сега хубаво си изтрийте обувките и влезте да поздравите рожденика.

— Кого да поздравим? — попита Виргил Дребосъка.

— Карл Емил — каза майката на Карл Емил. — Не знаете ли, че днес той е рожденик?

— Знаем, че има рожден ден и че трябва да получи тайни подаръци — отвърна Виргил Дребосъка. — Но не сме чували нищо за някакъв рожденик.

— Възможно е — каза майката на Карл Емил.

Момчетата си изтриха обувките по десет пъти и влязоха в хола при Карл Емил.

— Е — рече Карл Емил, — дойдохте ли най-после?

— Да — каза Виргил Дребосъка, — и носим подаръците, за които говорихме.

— Всеки поотделно — заяви Оскар. — Моят е най-таен.

— Да, така е — каза Виргил Дребосъка. — Оскар не е спал цяла нощ, за да измисли този подарък.

— Но това е ужасно! — обади се майката на Карл Емил. — Сигурно сега много ти се спи.

— Не — каза Оскар, — аз и без това не спя нощем.

— Но това е ужасно! — каза майката на Карл Емил. — Карл Емил спи по девет часа.

— Той има и пижама — рече Виргил Дребосъка. — Но ние с Оскар не искаме да се мием всяка вечер.

— Е — каза майката на Карл Емил. — Възможно е.

— Мога ли да отворя пакетите? — попита Карл Емил.

— Да — каза Виргил Дребосъка. — Оскаровия най-накрая.

Карл Емил отвори подаръка на Виргил Дребосъка.

— О! — възкликна той. — Винаги съм си мечтал за това. Но мама казва, че било свинщина да имаш такова нещо.

— Мога ли да видя чудесния подарък? — попита майката на Карл Емил. — Много интересно…

Майката на Карл Емил не успя да каже нищо повече. Щом видя жабата, тя побягна към кухнята с пронизителен вик.

— Ама че бързо избяга майката ти — каза Виргил Дребосъка. — Спец е по бягането. Тича по-бързо и от бика, който срещнахме на пътя.

— Сигурно е по случай рождения ми ден — заяви Карл Емил. — Иначе изобщо не бяга.

— Сега отвори моя подарък — каза Оскар.

Карл Емил отвори подаръка на Оскар. Махна капака и се загледа в кутията.

— Забравил си да поставиш подаръка — каза той. — Нищо не виждам.

— Ха! — каза Оскар безкрайно щастлив. — В кутията има нещо.

— Аз нищо не виждам — възрази Карл Емил.

— Защото моят подарък е невидим! — извика Оскар и изглеждаше най-щастливото момче в света. — Това е една невидима ябълка.

— Ами-и! — възкликна Виргил Дребосъка и погледна в кутията. Беше позеленял от завист.

— Може ли невидима ябълка да се яде? — попита Карл Емил.

— Разбира се — каза Оскар. — Но не знам какъв вкус има.

Карл Емил отхапа парче от невидимата ябълка и го подъвка.

— Мисля, че няма определен вкус — каза той. — По-скоро е с вкус на въздух.

— Трябва да отхапеш още няколко парчета — обади се Виргил Дребосъка. — Сигурно кората не е чак толкова сочна.

Когато майката на Карл Емил надникна през вратата да види дали противната жаба е опакована отново, тя забеляза сина си, рожденика, че стои със странно вдигната ръка, като дъвче нещо и мляска. След малко той доближи ръката си до устата и на нея й се стори, че отхапа малко въздух. После отново започна да дъвче шумно, като момче, което яде ябълка.

— Какво правиш там? — попита тя. — Струва ми се, че дъвчеш нещо.

— Една невидима ябълка — каза Карл Емил. — Подарък от приятеля ми Оскар.

Майката на Карл Емил затръшна силно вратата на кухнята.

— Ей, че забавна майка имаш! — каза Виргил Дребосъка. — Прави такива весели неща.

Получи се чудесен рожден ден, който майката на Карл Емил помни дълги години.

Първо Оскар изяде цялата торта заедно с една от свещите, а Виргил Дребосъка изпи осем лимонади и така го заболя коремът, че трябваше да лежи на пода, докато другите се нахраниха.

После си поиграха с жабата върху килима, като се опитваха да й дадат наденица. Но изглежда жабите не обичат наденици.

Майката на Карл Емил през цялото време беше много забавна. Като видя краставата жаба върху килима, тя им се разкрещя, но те нищо те разбираха.

— Да не би майка ти да говори на немски? — попита Виргил Дребосъка.

— Не зная — рече Карл Емил. — Всеки случай не го говори толкова високо.

Когато накрая жабата направи върху килима нещо, което нито едно от момчетата не може да определи какво е, майката на Карл Емил им каза да излязат да играят навън, като вземат със себе си и краставата жаба.

Навън валеше дъжд. Момчетата изкопаха в тревата един голям канал и с маркуча го напълниха с вода. Когато това им омръзна, те се качиха на покрива и се опитаха да се пъхнат в комина. Той беше много черен, а Оскар стоя заклещен в него повече от половин час.

Покатериха се и на сливата и Виргил Дребосъка счупи един клон, падна долу и от носа му потече кръв.

Най-накрая се прибра бащата на Карл Емил. Той почервеня целият, като падна в канала и си окаля светлосиньото сако. После им каза, че Карл Емил вече трябвало да си ляга.

— А-уу! — обади се Виргил Дребосъка. — Може ли да останем да му видим пижамата.

— Не! — извика майката на Карл Емил.

— Не! — кресна и бащата на Карл Емил. — Вече трябва да се прибирате по домовете си. Майката на Карл Емил има главоболие.

— Колко жалко! — каза Оскар. — Но можем да почакаме в градината и да я видим, ако той се покачи на перваза на прозореца.

— Не! — изкрещя майката на Карл Емил.

— Е — каза Виргил Дребосъка, — значи трябва да си вървим. Това беше един много весел рожден ден, госпожо Карл Емил.

— Не! — извика майката на Карл Емил.

— Ще дойдем пак следващия път, когато Карл Емил има рожден ден — каза Виргил Дребосъка. — Може би ще бъде още по-весело.

— Не! — изпищя майката на Карл Емил. — Карл Емил вече никога няма да празнува рождения си ден.

— Странно! — каза Виргил Дребосъка, когато двамата с Оскар си тръгнаха към къщи. — Защо да не празнува вече рождения си ден?

— Не зная — рече Оскар. — Но си мисля дали аз да не отпразнувам някой рожден ден през следващите дни. С такава торта или дори с две. Но жалко, че майка ми не е толкова весела като майката на Карл Емил!