Бенджамин Хоф
Таото на Пух (8)

Нищо и Никъде

— На къде сме тръгнали? — пита, Пух, задъхвайки се след него и чудейки се дали става дума за експедиция или просто за Какво-мога-да-направя-за-теб-ти-знаеш.

— Наникъде! — каза Кристофър Робин.

Така че те тръгнаха нататък и след като повървяха още малко Кристофър Робин каза:

— Какво е нещото, което най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?

(И разбира се, че това беше да ходи в дома на Кристофър Робин и да яде, но след като вече отбелязахме това, не мисля, че е необходимо да го казваме пак.)

— И аз обичам същото — каза Кристофър Робин. — Но нещото, което най-много обичам да правя, е да не правя нищо.

— И какво е да не правиш нищо? — пита Пух, след доста време.

— Ами, това е когато хората те търсят, едва след като го свършиш. „Какво мислиш да правиш, Кристофър Робин?“ И ти кажеш „О, нищо!“ и после тръгнеш да го вършиш.

— О, разбрах!

— Ами това което правим сега е нещо като да не правим нищо.

— Разбрах! — каза отново Пух.

— Означава просто да си вървим, да слушаме онова, което не можем да чуем и никога ама никога да не се тревожим за нещо.

И както Чуанг-дзе го описва:

Съзнателният тръгнал на север към Земята на Тъмната Вода и се изкачил до Неописуемата Планина, където срещнал Немият, който не правел нищо. „Имам три въпроса към теб.“ — казал Съзнателният. — „Първо какви усилия и размишления ще ни отведат до разбирането на Тао? Второ, къде трябва да отидем и как трябва да намерим покоя на Тао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да поемем, за да стигнем Тао?“

Немият, който не правел нищо не му отговорил.

Съзнателният тръгнал на Юг към Земята на Светлият океан, изкачил Планината на увереността и там срещнал Импулсивния Бърборко. Задал му същите въпроси. „Ето ти отговорилите.“ — казал той, но точно започнал да отговаря и не щеш ли се притеснил ужасно и забравил какво го питали.

Съзнателният се върнал в двореца и питал Жълтият Император, който му казал: „Да не мислиш и да не правиш усилия са първите стъпки, за осъзнаването на Тао. Да не ходиш никъде и да не правиш нищо са първите стъпки към покоя на Тао. Да не тръгваш от никъде и да не поемаш никой път — това са първите стъпки за достигането на Тао.“

Това, за което говорят Чуанг-дзе, Кристофър Робин и Пух е Голямата Тайна, ключът който отваря вратата на щастието, мъдростта и истината. И какво е това магическо, мистериозно нещо? Нищо! За таоиста Нищото е Нещо, а Нещото, което много хора считат най-малкото за важно, всъщност реално е нищо. Обяснявайки това ще се опитаме да дадем някакво определение на таоистката дума Тай-хцу — Великото Нищо.

Нека почнем с пасаж от Чуанг-дзе:

На връщане от Планините Кун-лун, някъде по пътя, Жълтият Император загубил Черната перла на Тао. Той пратил Знаещия да я намери, но той не можел да я разбере. После пратил Всичко виждащия, но той не можел да я види. Пратил Сладкодумния, но той не можел да я опише. Най-накрая пратил Празният Мозък и той я донесъл.

Когато Йори си загубил опашката, кой мислите я намерил? Умният Заек? — не! Той бил прекалено зает. Ученият Бухал? — не! Той не могъл да я разпознае. Многознаещият Йори? — не! Той така и не разбрал какво му липсва, докато Пух не му казал. И дори тогава, той така и не могъл да проумее, че тя определено не била там.

И тогава Пух се решил да я потърси, първи, спрял се при Бухала, който му обяснил с поне 25 000 монотонни нищо не значещи думи, че единственото нещо, което може да се направи е да се Обяви награда, което включва писане на… съобщение и закачането му на… (ъп)… навсякъде около… О! Къде бяхме? А, да — някъде из гората. И после те решили да излязат навън.

И Пух видял звънеца и бележката под него, и после видял въжето на звънеца и бележката под него и колкото повече гледал въжето, толкова повече усещал, че и преди е виждал нещо подобно, някъде другаде, някога преди това.

— Направен на ръка звънец! — казал Бухала. Пух само кимнал.

— Напомня ми за нещо. Но не мога да се сетя за какво. Откъде го взе?

— Ми само се разхождал в гората. Той бе окачен на един храст и аз си помислих първо, че вероятно някой живее там, и го дръпнах, но нищо не се случи и после опитах по-силно и накрая той остана в ръката ми и тъй като изглеждаше, че никой не си го иска, просто го донесох вкъщи.

Аха! Тогава Пух занесъл опашката при Йори и когато тя била поставена на мястото си Йори се почувствал някак по-добре.

Е, за малко!

Празният Мозък може да намира перли, опашки и други неща, защото може да види, онова което е пред него. Препълненият Мозък не може. Докато първият слуша песента на птичките, то втория се чуди какъв вид птичка пее. Колкото по-препълнен е даден Мозък, толкова по-трудно чува със собствените си уши и вижда със собствените си очи. Знаещият и Умният са концентрирани към определени погрешни неща и много често науките, умът и абстрактните идеи гонят неща, които в реалността нямат никакво значение и дори не винаги съществуват, вместо да гледат, оценяват и използват онова, което е пред тях, което имат.

Нека за момент се върнем към Празнотата. Какво в таоистките пейзажи е толкова ободряващо за различните хора? Празнотата, мястото което не е запълнено с нищо! Какво има в чистата вода, чистият въздух, чистият сняг? В добрата музика? Клод Дебюси го е казал — „Музиката е онова, между нотите.“

„Wooh Baby! Oooaowee BABY! (Wanga wanga wanga.) Baby, don’t leave me! (Wanga wanga crash bang!) Baby, don’t LEAVE me!“ Като тишината след шума, като студената чиста вода в горещ прашен ден. Празнотата пречиства претъпканият мозък и зарежда батериите на душата.

Но много хора не понасят Празнотата, защото им напомня за самотата. Изглежда всичко трябва да се запълни — книгите, хълмовете, вакантните места, но едва когато всичко е пълно идва Самотата. Тогава различните групи се обединяват, Класите се обаждат и почват да се купуват джунджурийки от рода на Подарък за Теб. Когато самотата почука на вратата, едва тогава се включва телевизора, уж, за да я прогони. Но тя не си тръгва. И само някои правят обратното, извличат Празнотата от Голямата каша на живота и изнамират Пълнотата На Нищото.

Един от любимите ми примери за стойността на Нищото е случката с Японския император Хирохито. И така, да си император в една от най-конфуцианските страни на света не е непременно много отпускащо. От ранна утрин до късна нощ, практически всеки миг от живота му императорът бил зает със срещи, аудиенции, обиколки, инспекции и кой знае още какво. И през целия ден, зает с правенето на какво ли не, императорът трябвало да си остане спокоен като голям кораб, плуващ по течението.

И по средата на такъв практически натоварващ ден, императорът бил закарван до Приемната за среща с някого. Но, когато пристигнал там нямало никой. Императорът повървял по средата на помещението и накрая се поклонил пред празното място. После се върнал при хората си с огромна усмивка на лицето. „По често трябва да си определяме такива срещи! — казал той. — Не съм се радвал така на живота от толкова време!“

В 48 глава на Тао-те-Чинг, Лао Дзъ пише: За да се доберете до Познания, слагайте по нещо всеки ден, но ако искате мъдрост, премахвайте по нещо всеки ден. Чуанг-дзе казва:

— Аз се обучавам! — казал Йен Ху.

— Как? — питал Учителя.

— Като забравям правилата на Правилността и нивата на Издигане.

— Добре, но може да бъде и по-добре!

След няколко дни Йен-Ху отбелязал — Имам прогрес!

— Какъв?

— Забравих Ритуалите и музиката!

— По-добре, но не и отлично!

По някое време, доста по-късно Йен Ху седнал на земята и споделил с Учителя:

— Сега съм седнал и забравих всичко.

Учителят се сепнал и питал:

— Какво искаш да кажеш с това, че си забравил всичко.

— Забравих тялото и усещанията си, изоставих всичко навън и всичко отвъд. По средата на нищото, се наслаждавах на Всичкото.

Учителят се поклонил.

— Ти си разгадал границите на времето и познанието. Аз съм далеч зад теб. Ти си намерил Пътя.

Събиране, анализ, обработка и фиксиране на информацията, това всичкото мозъкът извършва съвсем автоматично, бързо и без усилия, нещо което не може дори и най-бързият компютър на света, който изглежда като детска играчка. Но той може и повече! Да го използваш само за обичайните неща и за нищо повече е толкова неефективно и неправилно, колкото и използването на магическа пръчица за отварянето на консерва боб. Силата на Празното Съзнание е нещо, което не се поддава на обяснение. Но тя може да се използва от онзи, който оценява стойността на Нищото.

Нека приемем, че ви идва някаква идея, или както Пух казва, тя ви обзема. Откъде е дошла? От нещо, което пък идва от нещо. Ако успеете да я проследите по целия и път, в крайна сметка ще откриете, че тя произхожда от Нищото. И още повече, колкото по-велика е тази идея, толкова по-лесно може да се проследи до там. Гениалния Удар! Нещото, за което никой не е и мечтал преди! Революционно откритие! Практически всеки от нас е имал поне една такава, много често на сън, когато всичко всичко е толкова ясно и препълнено с Нищото и тогава, точно тогава се появява идеята като, че ли от нищото. Но дори не е необходимо да спим няколко часа, за да се случи това. Можем да сме будни, напълно будни! Процесът е естествен!

Той е започнал в нашето детство, когато сме били напълно безпомощни, но не сме се страхували, а само сме се забавлявали на света наоколо. И сме достигнали юношеството, все още безпомощни, но опитващи се най-малкото да постигнем някаква независимост. Надраствайки този етап сме се озовали в зрелостта — самозадоволяващи се индивиди, способни и достатъчно зрели за да се грижим за останалите, както са ни учили преди това.

Но зрелостта не е най-високото ниво на нашето духовно развитие. На върха е независимото, с чисто съзнание, всевиждащо ДЕТЕ. Това е нивото познато като Мъдрост. В Тао-те-Чинг и редица други мъдри книги е написано: „Върнете се в началото! Станете отново дете!“ Какво е онова, което прави просветения изпълнен с щастие и светлина, като дете? Защо понякога дори Той говори като дете? Защото е! Мъдрите са деца Мозъците им са изчистени от нещата и малките знания и на това място те се пълнят с мъдростта на Гениалното Нищо, Космическият Път.

Те си вървели, мислейки и разговаряйки за това-онова и бавно-бавно стигнали до прекрасно непознато място в Гората, наречено Галеоновото Лоно, заобиколено от повече от 60 дървета, Кристофър Робин бил чувал за него. Това било странното място, в което никой не можел да преброи дърветата, дори и отбелязвайки ги, човек се чудел дали са 63 или 64. Дори земята не била като земята в другите части на Гората — сива, на бучки и студена, а обратното зелена, гладка и тиха — чиста дълбока трева. Стоейки там можело да се види целият свят до хоризонта и зелената трева, докосваща небето и като че ли целият свят ги изпълвал в мястото наречено, Галеновото Лоно.

И ето че тук свършват всички книги за Пух, там в Невероятното Място на върха на Гората. Можем да отидем там по всяко време. Не е далече, не е трудно да го намерим. Само трябва да поемем по пътеката на Нищото. Защото е там, където сме и ако сте приятели на мечетата ще го намерите!