Бенджамин Хоф
Таото на Пух (5)

Пътят на Пух

По времето, когато достигаше до края на гората Поточето вече порастваше почти до размерите на река… и вече не скачаше, не бягаше и не искреше наоколо, както когато бе по-малко, а течеше много по-бавно. Когато узна това то си каза „Няма защо да бързам толкова. Все някога ще стигна.“

И дойде времето да кажем коя е най-характерната черта на таоизма в действие. В Китай тя е позната като Ву Вей. Това е също и най-характерната черта на Пух в действие. На английски звучи като Всяко нещо с времето си. Вярваме че всеки може сам да обясни нещата, затова нека ги кажем по начина на Пух.

Литературно Ву Вей значи „без правене, пораждане, създаване“. Но практически означава без двоумене, комбиниране или егоистично старание. Изглежда по ясно ако си представим символите на Вей разкрити чрез ръкавицата и маймуната, тъй като термина Ву Вей означава да не отиваме против природата на нещата, да не се опитваме да опитомяваме разума, никакви маймуни около нас!

Силата на Ву Вей е като реката, която минава през скалите и нейният път, който не е механичен, не е праволинеен, а е прекъснат криволичещ и подчинен на природните закони, и произхожда от скритата природа, от вътрешния ритъм на нещата.

Нека приведем пример от съчиненията на Чунг-дзе.

„За Горк от Лу — най-добрият гмуркач, за чиито подвизи се разказва надалеч. Той се гмуркал толкова надълбоко, колкото никой друг.

Един ден, докато Кунг-фу-дзе си седял на разстояние от басейна видял мятащ се във водовъртежа стар мъж. Извикал възпитаниците си и заедно почнали да спасяват давещия се. Но точно когато се приближили до водата видели старият мъж да излиза на брега и да тръгва надолу, пеейки си песничка.

Кунг-фу-дзе изтичал до него и казал:

— Ти трябва да си дух за да се изплуваш от там… Но изглежда си просто човек. Каква скрита сила притежаваш?

— Нищо особено! — отговорил старецът. — Почнах да се уча от много малък и пораствайки практикувах гмуркането. Сега съм близо до успеха! Гмуркам се под водата и излизам от нея. Следвам я и забравям за себе си. Оцелявам защото не се боря с огромната сила на водата. Това е всичко.“

Когато се научим да работим със своята собствена Вътрешна Природа и се научим да следваме законите и ние ще достигнем до нивото на Ву Вей. Тогава и само тогава ще се научим да използваме естествения ред и ще оперираме с принципите на минималното усилие. И тъй като светът работи по тези закони то ние никога няма да правим грешки. Грешките се правят или се измислят от онзи човек, който е с препълнен Мозък и който се мъчи да отдели себе си от естествените връзки в природата, който се мъчи да се намеси в тях или се престарава в действията си.

Не като Пух, най-малко стараещото се мече на тоя свят.

— Все пак как го правиш, Пух?

— Да правя какво?

— Да си толкова нестарателен.

— Не правя много от нищо!

— Но всичките ти неща потръгват?

— А не! Те просто се случват!

— Чакай това ми напомня за нещо от Тао-те-чинг! — казах аз, търсейки книгата. — Ето тук!… глава трийсет и седма… преведено звучи така: „Тао не прави, но нищо не се прави.“

— Аха! Звучи малко като гатанка.

— Означава, че Тао не се бори и не се меси в нещата, а ги оставя да се движат по собствените си закони като по този начин водят до собствените си резултати. Тогава каквото и да е трябвало да стане е станало.

— Аха!

— На китайски принципът звучи като Вей Ву Вей — Действие без действие. От Вей ву вей произхожда и Тцу ян „Само правене“. Това означава че нещата се случват от само-себе си, спонтанно.

— Аха! — каза Пух.

Нека си спомним за пример какво се случи в Къщичката на ъгъла на Пух, когато Пух Прасчо Заекът и Ру играеха на пръчките на Пух. Те хвърляха пръчките в реката от мостчето и после гледаха коя от тях ще пристигне първа. И винаги трябваше да почакат малко за да изплува някоя. Йори.

Йори?

— Не знаех, че играеш! — каза Ру.

— Аз не играя! — каза Йори.

— Йори, какво тогава правиш тук? — пита заека.

— Ще ти дам три възможности. Правя дупки в земята? Грешно! Скачам от клон на клон по това младо дъбово дърво? Грешно! Чакам някой да ми помогне да изляза от водата! Вярно! Дайте на Заека време и той винаги ще ви намери отговора!

Тогава му дойде идея на Пух! Те могат да хвърлят няколко камъка в реката, те ще причинят вълни, а вълните ще отнесат Йори до брега. Заекът каза че е добра идея, но Йори не мислеше така.

— Представете си, че направим грешка и го улучим? — каза уплашено Прасчо.

— А представете си че сгрешите и улучите него… — каза Йори — така Прасчо обсъдете всички възможности, преди да се решите да се позабавлявате!

Но Пух взе най-големия камък, който можеше да държи и застана на мостчето.

— Няма да го удрям Йори, само ще хвърля камъка лекичко. И няма да мога да те улуча имам предвид че няма да те нараня. Можеш ли да спреш да шаваш за малко, щото ме ядосва?

— Не… Ще шавам!

Заекът почна да усеща че му е време да поеме командването.

— Сега Пух, като кажа сега пускаш камъка! И Йори като кажа сега значи Пух пуска камъка!

— Благодаря, Заек, но очаквам да ми стане ясно!

— Готов ли си, Пух! Прасчо помагай! И ти, Ру!? Готови ли сте всички?

— Не! — каза Йори.

— Сега! — каза Заека.

Пух пусна камъка, появи се голяма вълна и Йори изчезна!

Това беше обезпокоителен момент за всички на моста. Те гледаха и гледаха… и дори пръчката на Прасчо, която се появи под носа на Заека не можа да ги развесели, толкова колкото се очакваше. И тогава, точно когато Пух реши, че е избрал грешният камък грешната река и грешният ден за осъществяване на Брилянтната си идея, нещо сиво се показа за малко над водата… и ставаше все по-голямо и по-голямо… и най-сетне се показа Йори излизащ на брега. Те слязоха със викове от мостчето към него и скоро той застана пред тях на сухата земя.

— О, Йори колко си мокър! — каза съчувствено Прасчо.

Йори се отръска и помоли някой да обясни на Прасчо какво е да седиш по средата на реката за доста дълго време.

— Прекрасно Пух! — каза мило Заекът. — Това беше страхотна идея!

Разумът както винаги обра всички точки. Но не Големият мозък бе отговорен за това че нещата потръгнаха. Беше мозъкът, който вижда какво е и следва природата на нещата. Когато работите с Ву вей вие поставяте облия ключ в обла ключалка, а квадратния в квадратна. Няма стрес, няма битка! егоистичното желание се опитва да вкара облия ключ в квадратна ключалка и квадратния в обла. Мозъкът се опитва да вкара занаятчийски методи за да напасне ключа в ключалка, за която не е направен. Науката се опитва да разбере защо облите ключове влизат в обли ключалки, а не в квадратни. Ву Вей не се и опитва! Тя не разсъждава над това! Тя просто го прави! И изглежда, че не прави повече от това да остави нещата просто да се случват.

— Проблем ли има, Прасчо?

— Капакът на този буркан не ще да се отваря!

— Ми такъв е! А, Пух… Пух май го отвори!

— Благодаря Пух! — каза Прасчо.

— За нищо! — каза Пух.

— Как отвори капака? — пита Тигъра.

— Лесно е! — каза Пух. — само завърташ капачката така, докато не може да се завърти повече. После поемаш дълбоко въздух и и позволяваш да се върне обратно, завърташ… Това е всичко.

— Дай да опитам! — изрева Тигъра нахлувайки в кухнята. — Къде е новия буркан с туршия? А ето го!

— Тигър, — почна нервно Прасчо. — Не мисля, че ти можеш по-добре…

— Нищо подобно! — каза Тигъра. — Само завърташ и…

ПРАС!

— Добре, Тигър! А сега само омети тая туршия от пода! — ядосах се аз.

— Изпусна се от лапите ми! — прорева Тигъра.

— Беше твърде силно! — отбеляза Пух!

И когато е твърде силно, нещата не стават! Опитайте да сграбчите нещо бързичко и прецизно с отпусната ръка, после почивка и опитайте отново! Опитайте се да направите нещо с препълнено съзнание. Най-сигурният начин да станете несръчен и объркан е да откриете Разум, който се старае твърде много, някой който мисли твърде много. Животните в гората почти не мислят, те са това, което са. Но за огромния брой хора, перифразирайки един стар Западен философ, важи „Мисля, следователно се обърквам!“. Сравнявайки Града с Гората, може би ще се зачудим наистина защо човекът се класифицира като Най-висшето животно!

— Най-висше, спрямо какво? — пита Пух.

— Не знам! Опитвам се да мисля върху това, но все не намирам отговора.

— Ако хората бяха по-разумни от животните трябваше поне да се грижат по-добре за света! — каза Пух.

— Точно така! — съгласих се аз.

Обаче някъде през вековете, хората са открили разума, който ги отделя от реалността, от естествените закони. Този Разум се мъчи твърде много, преоблича се, и в крайна сметка става все по-слаб и объркан. Такъв разум, дори с високо IQ, е неефективен. Той бяга насам натам, наляво надясно и не може да се концентрира върху това, какво става в момента. Той кара по улиците с високо скорост, мислейки си какво има в магазина и в крайна сметка се оказва далече от уличката с магазините. И после се чуди, защо се случват неприятностите.

Когато се учите от Ву Вей реално не се случват неприятности. Нещата може да изглеждат малко странни на моменти, но работят. Не трябва да се стараете да ги накарате да работят, просто ги оставете да се случват! За пример нека си припомним историята на Търсенето на Малкото. Което пък е скъсената версия на така познатата история на Много малката буболечка. — Един ден тя се обърка по пътя си между храстите. Никой не знаеше какво точно се е случило… И така търсенето на Малкото започна… и скоро всички се престараваха от търсене… Всички, то е ясно, бяха организирани и ръководени от Заека. Всички разбира се без Пух!

Прас!

— Ох! — изписка нещо.

— Ама че смехория — мислеше си Пух. — казах „Ох“ без истинско охване.

— Помощ! — каза тънък висок глас.

— Това пак съм аз! — мислеше си Пух! — Имам проблем, изпаднал съм в дупка и гласът ми е станал писклив и проговаря преди да съм разбрал реално за какво става дума, защото вероятно съм направил нещо вътре в душата си… Обезпокоително!

— Помощ! Помощ!

— Ето сега! Казвам неща, които не се опитвам да кажа… Следователно вероятно съм изпаднал в голяма беда! И докато разсъждаваше над това че вероятно когато ще иска да моли за помощ, няма да може той извика: Голяма БЕДА за Мечето Пух!

— Пууууууууух! — изписка гласеца.

— Това е Прасчо! — извика нетърпеливо Пух! — Къде си?

— Долу!

— Под какво?

Прас!

Нещо тупна долу.

— Пух, имаш нещо на гърба…

— Мисля, че имах!

— Това е Малкия! — извика Прасчо.

Онзи които прави нещата като Пух рано или късно открива, че те просто случват. Трудно е да се обясни как точно, освен с примери, но това работи. Нещата просто се случват по правилния начин в точното време. В крайна сметка те просто стават, ако им позволиш да се случат, ако работиш с обстоятелствата вместо да си кажеш „Това не може да се случи по този начин“ и да се опитваш после да ги накараш да се случат по някой друг начин. Ако просто се настроиш към начина по който нещата работят, тогава те просто се случват както би трябвало, независимо какво си мислиш ти в дадения момент. По-късно можеш да погледнеш назад и да си кажеш: О сега разбирам! Това е трябвало да стане, следователно и онова е можело да стане и онова е станало просто защото това е станало. И тогава най-сетне осъзнаваш че дори да си се престаравал да правиш нещата перфектно, не би могъл да се справиш по-добре и още повече ако се бе опитал то тогава щеше да объркаш всичко.

Нека приведен още един пример от „нещата работят от само-себе си“. Партито за рождения ден на Йори, което правят Пух и Прасчо.

Пух разбрал че Йори има рожден ден, едва след като той му казал. Тогава Пух решил да му подари нещичко. Той притичал до у тях за да вземе бурканче мед, като подарък за рождения ден и поговорил с Прасчо за това, след което Прасчо решил да подари на Йори балон, който му останал от неговия рожден ден, после Пух се върнал обратно при Йори с буркана с меда.

Но малко по-късно страшно огладнял.

Така че седнал на земята, хвърлил поглед на меда и се замислил „Колко хубаво че взех това с мен! Много други мечета излизат в такива горещи дни, без да се сетят даже да си вземат нещо за из път.“ И почнал да си хапва.

„Сега нека да видим — помислил си той обирайки последните капки мед от буркана — накъде бях тръгнал? А да, към Йори!“ После станал бавничко.

И изведнъж се сетил, че е изял подаръка на Йори. Или поне по-голямата част от него! За щастие, обаче, все още имал буркана. И прекосявайки Стоакровата гора, той решил да посети Бухала и да го накара да напише върху буркана Честит Рожден ден! След всичко това вече имал страхотен Буркан, но празен!

Докато се случвало всичкото това, Прасчо решил да се върне вкъщи за да вземе балона. Той го носел силно притиснат към себе си, така че да не отлети и тичал с всичка сила към Йори, преди да е стигнал Пух, тъй като си мислел че ще е най-добре ако даде първи подаръка си тъй като така ще докаже че е помислил първи за Йори. И тичайки надолу, мислейки си колко ще е очарован Йори, той не виждал къде върви… и не щеш ли единият му крак пропаднал в дупката на Заека и паднал долу по лице.

Прас!

Дааааааааа! Паднал върху балона и после… той не бил… ами бил повече… отколкото бил…

— Балон? — казал Йори. — Ти казваш балон? Едно от тия големи цветни неща, които летят? Получавам песничка и танц, ние сме тук, вие сте там?

— Да, но страхувам се… Много съжалявам, Йори, но докато тичах, носейки го, паднах!

— Боже Боже, какво нещастие! Ти си тичал твърде бързо, както очаквах! Не си се наранил нали, Малък Прасчо?

— Не! Но аз… аз… спуках балона!

Последвала дълга тишина…

— Моят балон, ли? — казал най-накрая Йори.

Прасчо кимнал.

— Балонът за рождения ми ден?

— Да, Йори! — подсмърчал Прасчо! — Заповядай! С пожелания за дълголетие! — И му дал малко парче мокра дрипа!

— Това ли е? — казал Йори изненадано.

Прасчо кимнал.

— Моят подарък?

Прасчо пак кимнал.

 

— Балона?

И едва тогава пристигнал Пух.

— Искам да ти подаря нещичко! — възбудено казал Пух.

— Получих го!

Пух залял Йори с вода, а Прасчо седнал на пътя и подсмърчайки, обхванал главата си с лапи.

— Това е Полезното гърне! Заповядай! Има си и надпис „Честит Рожден ден, с Любов, от Пух“. Това пише! И е за да слагаш разни неща вътре! Ето тук.

Тогава Йори открил че тъй като балонът вече не е толкова голям, колкото е Прасчо то може лесно да бъде натикан в буркана и носен където Йори си пожелае, което разбира се не би било възможно с Типичния Балон.

— Много се радвам! — казал щастливо Пух, — че ти подарявам Полезното гърне, за да можеш да слагаш каквото решиш вътре.

— Радвам се! — добавил весело Прасчо. — че ти подарих нещо, което да сложиш вътре.

Но Йори не слушал… Той се забавлявал да вкарва и изважда балона от буркана и бил толкова щастлив!

Така че всичко си дошло на мястото.

На високо ниво, Ву вей не може да се дефинира и е практически невидимо, защото реално е станало рефлекс. По думите на Чуанг-це, разумът на Ву вей „тече като водата, отразява като огледало и отговаря като Ехо.“

Точно като Пух! Да казах! „Точно като Пух“.

— Какво? — каза Пух, събуждайки се и падайки от стола. — Какво е като кого?

— Какво тече като водата, отразява като огледало и отговаря като ехо?

— А, гатанка! На колко броя отговори имам право?

— А, не знам, Пух! Нека просто видим какво се случва!

— Какво може да бъде? — мърмореше Пух — Тече като водата…

Използвайки Ву вей човек бяга от ситуацията и се оставя на интуицията „Това не е най-добрия момент да свърша това, нека по-добре хвана другия път.“ Нещо такова. Когато правите нещата по този начин, хората биха казали че имате шесто чувство. Но всичко е в това да почувствате ситуацията. Това е толкова естествено, странно е само за оня, който не се вслушва в собствения си глас!

Най-доброто на тази чувствителност към ситуацията е във факта, че не е необходимо да взимате толкова много трудни решения. Вместо това просто трябва да ги оставите да се случват от само себе си.

Например в Къщата на ъгъла на Пух, един ден Пух се чудел кого иска да посети. Той можел да отиде у Йори, когото не е виждал от предния ден, или у Бухала, когото не е посещавал от по-предния ден, или у Канга, Ру, Тигъра, който не е виждал от дълго време. Как все пак е решил? Той седнал на камък по средата на реката и си запял песничка.

После станал и и се зачудил дали пък да не посети Заека и в крайна сметка открил, че се намира точно пред своята къща. Влязъл вътре, хапнал, и отишъл у Прасчо.

Ето как стават нещата, използвайки начина на Пух. Без стрес, без объркване. А сега…

— Потокът? — пита Пух.

— Какво?

— Отговора! Потокът тече като водата, отразява като огледало…

— Но не отговаря като ехо!

— Напротив!

— Ами, близо си! Това е първия ти опит за отговор!

— Само ми дай още малко време! — каза Пух.

Разрешаването на проблемите чрез Ву вей може да бъде видяно на практика в бойното изкуство Тай-чи Чуан, чиято основна идея е да победиш противника или чрез връщането на вражеската енергия обратно или побеждавайки го в следния ред: отслабване на силата му, разбалансирайки го и накрая нарушавайки позицията му за отбрана. Никога сила срещу сила, в противен случай тя се връща като ластик.

— Тече като водата, отразява като огледало… — говореше си Пух, вървейки насам натам.

— Мислиш твърде много, Пух. Ще ти дам джокер, който ще ти помогне.

— Надявам се! Това почна да ме изнервя.

— Такаааа… За да решиш загадката е необходимо просто да оставиш ума си да се тече и да отразява това, което виждаш. Това може да ти даде решението на загадката! Схвана ли?

— Не!

— Уф, добре…

— Нека видим… — тече като водата… — мърмореше си Пух.

Ву вей принципите, както подчертава Тай-чи Чуан, могат да бъдат разбрани ако си представим, че бутаме парче корк в течаща вода. Колкото повече го блъскаме, толкова повече се връща обратно. То ни побеждава дори без да се бори с нас. Следвайки Ву вей е необходимо просто да неутрализираме силата му, вместо да се борим с него. С други думи можете да се биете с огъня чрез огън, но Ву вей ви дава силата да се победите огъня с вода.

— Разбрах! — каза Пух. — Парче корк!

— Какво за него?

— Отговаря като ехо! — каза триумфално той.

— Но не тече като водата и не отразява като огледало! — парирах аз.

— Ох! Вярно!

— Ами, мисля си да ти кажа отговора. Той е Начина на Пух.

— Какво е?

— Ми, отговора!

— Уф! Това не беше хубава гатанка.

— Добре де! Кажи една!

— С радост! Какво е черно и бяло и червено навсякъде?

— Не! Не тази де!

— Ти си я чувал вече? — доста изненадано пита Пух.

— Ама разбира се! Тя е много стара! И всеки знае отговора — вестника!

— Да ама не!

— Сбърканата зебра?

— Не!

— Ми тогава…

— Айде де! Предай се!

— Ок! Предавам се! Какво е черно и бяло и червено навсякъде?

— Изгорелия пингвин!

— Пух, това е глупаво!

— Ама е по-добро от твоето!

— ОК! Ето ти още една гатанка. Тя е за обратното на Начина на Пух. Какво тича нагоре-надолу цял ден, без да стигне до никъде?

— Заека?

— Ми практически…

— Аха сетих се! Това е…

Но ще запазим отговора за следващата глава.