Захари Стоянов
Христо Ботйов (17) (Опит за биография)

XI

Несполуката на въстанието в България, което се свърши само със слаби опити в Заара, Шумен и Червена вода, както в поведението на някои войводи и кресливи патриоти в Румъния са подействували на Ботйовата душа твърде горчиво. Много се той разочаровал. Освен това дошли му на главата и други случайни бели, които немалко го поколебали в очите на емиграцията, тая емиграция (хъшовете разбираме ние), която той почитал най-много от всички. Причината била пак пари, които са най-чувствителната струна за всеки българин. В тая среда на гладните емигранти се разнесло слух, че Ботйов бил събрал от Одеса, от руското правителство даже взел много хиляди рубли, които злоупотребил. Иван Андонов и Стою Филипов, водители на Чирпанското въстание (16 септ. 1875), които наскоро минали през Одеса, научили се от Георгя Апостолов (познат на читателите от Заарското въстание), че Ботйов и Филип Тотю задигнали от Одеса много пари. Това Апостолов научил от одеските българи. Поменатите и още други хъшлаци тръгнали за Букурещ с намерение, ни по-много, ни по-малко, да убият Хр. Ботйова (от Тотювия авторитет се бояли), защото той да изяде народната пара, която била предназначена за тяхното въстание, Заарското и Чирпанското.

Ботйов и злоупотребление на каквито и да е пари, особено за въстание — ние протестираме заедно със своите читатели, които го познават вече. Нека самите му писма, които по-долу публикуваме, свидетелствуват за това. От Русия не само че той не взел никакви суми, но останал и гладен на улиците, непреоблечен от няколко деня, крал от гостилниците ножове и лъжици, които продавал за хляб и на себе си, и на ония няколко хъшлаци, с които успял вече да се запознае и да вземе под своя защита. Ако да не бил Ив. Иванов, кишиневският вицегубернатор (тогава по-долен), то той щял да се върне пеша в Букурещ. Причината на тия слухове била, че някакви си 2000–3000 франка комитетски суми, които били оставени нему още преди да тръгне за Одеса, дал ги на касиера на Ц. комитет, Д. Шопова, да ги употреби временно за една своя частна полза. Тая частна полза била, че Д. Шопов имал в Париж любовница, която час по час му депеширала, прави-струва, да ѝ внесе няколко хиляди франка, че ще да посегне на живота си. Ботйов, със съгласието на когото станало това изпращание на комит. пари в Париж, дълго време се противил, но най-после се съгласил с обещание уж, че Шопов в скоро време ще намери и дотъкми сумата. Това се извършило тайно само между Ботйова и Шопова.

Скоро парите били потърсени — и по всяка вероятност за твърде бърза работа. Няма ги, всички викат на Ботйова, комуто били поверени, Ботйов мълчи от своя страна, но тайно от другите стои пред Шопов с револвер в ръка. Всички останали удовлетворени и сам Д. Шопов, който имал дотолкова нежна душа, щото да люби и обича от Букурещ в Париж, доказал на дело, че тая негова душа е чиста и благородна. Той полудял и скоро умрял!…

Както и да е, но после Заарското въстание до заминуванието апостолите в България за бъдещото Априлско въстание Ботйов остава чужд на това движение, което се вършеше в Гюргево, някаква си хладнина е съществувала между него и тия апостоли: Стамболов, Волов, Бенковски, Апостолов, Заимов, Обретенов, Икономов и др. Самите му писма от това време, които се занимават с изключително частни работи, най-добре свидетелствуват за това. В тия писма той е много раздражителен, на всичките се сърди, от всичките изисква състрадание към положението си. А това положение, както за винаги, е било твърде отчаяно. Имал той вече и печатница, заборчлял до ушите с нея, а пет пари нямал да я поддържа. Не трябва да забравяме и това, че той е вече женен човек, скоро щял да бъде и баща. Майка му, която после смъртта на баща му отдавна гладувала в Калофер, бил принуден да я изпише заедно с малкия си брат Бояна. Това станало тайно от Стефана. Той се научил чак когато видял майка си в Букурещ. Сърдил се на брата си Христа и намерил повод да му отвори своите батареи по икономията, с които немалко го развълнувал. Пет гърла: майка му, двамата му братя, жена му и едно нейно момче от първия ѝ мъж — висели вече на неговата шия. А хъшлаците си знаели своята, не питали бате си Христа дали му е охолно около яката. Те се трупали пак на главата му, по цял ден тичал да им става адвокатин и поръчител по съдилищата и полицията. От 18 ноември 1875 г. той пише на Заимова в Гюргево:

 

 

„Прочетох писмото ти на Стоила^[1] и тъй като безграмотен човек моли ме да ти отговоря следующето: той не може да дойде в Гюргево, защото за това ще да трябват разноски, а той няма вече счупена пара. «Като продам, казва, сапуна^[2] — аз зная накъде да отида.» Ще да отиде, види се, на някоя мошия. И защо ли ви са такива хора? Ако имате обща къща^[3] и ако ви трябват хора, то при мене има няколко хъшлака, ако щете, да ви ги проводя. Аз съм съгласен да им намеря и пари за железницата само и само да се отърва от тях. И Славков е съгласен да дойде, но и той страдае от общата болест — безпаричието! Отговори ми, моля ти се. Поздрави приятелите. Твой като всякога.

Ботйов“

 

 

Това писмо показва, че той се прощава вече с ония, с които е разделял скръб и радост цели осем години. Имало защо. Домашните хъшове конкурирали на общите. Неговото човеческо достойнство, за което е той просил само и само да го поддържа, неговата гордост, която не са притежавали и царьовете земни, силни и чувствително са трябвало да по-страдаят от тоя само факт, че жена му, особено старата му майка, която не го била виждала цели осем години, която мислела — според своите калоферски понятия, — че е станал вече човек била принудена да стои гладна по няколко деня, нещо, което тя не виждала и в Турско, гдето върлували необуздани субаши кърсердари, чорбаджи и фаизчии. Имало опасност, че тя ще да отиде и се оплаче на Евлогия Георгиев! Е, тогава? Защо е живял Ботйов? Где остана неговото минало, да спи с кучета във водениците? Как ще той да затъпче своите песни: Борба, Хайдути, В механата, Майце си и пр. и пр.? Зинала била пред него една от обществените рани и теготии, за пръв път през живота си почувствувал той що ще да рече стряха, семейство, родителски дълг и човещина. А той бил в това семейство най-старият, той заместял побащинството.

Временно само, може би от първи впечатления, той бил уплашен от семейната криза, увлякъл се по чувства и симпатии, изтекли са месеци, в които той се мъчил да упражнява стопанство, ударил на реакция, ако можем така да се изражим. По-малкият му брат Стефан, който във всичко може да се обвини, но не само в непрактичност, все следвал да стои над главата му като чук. Разказва той, че първата покъщнина, с която Христо през целия си живот пожелал да се сдобие, било един сандък от дъски, боядисан със зелена краска, който си бил купил Стефан за себе си, а Христо го видял. Харесал му се, много се чудил отгде го е намерил и го поискал да го има за себе си.

А средства никакви, кирията на печатницата и квартирата нямало откъде да се плати. Знаме не било възможно по никой начин да излезе. Тогава Ботйов, пак по съветите на Стефана, се заловил с един вид книжарство, от което се надявал да извади някоя друга пара, за да не умре гладен с толкова гърла. Освен монографията на Иловайски, за която вече говорихме, той превел и драмата Кремуций Корд^[4], написана от Н. Костомарова на руски, уж от времето на римския тиранин император Тиверий, но със строга тенденциозност и един вид сатира за руските автократи. Там, гдето малорусинът историк е бил налегнат и притеснен от клещите на цензурата, наш Ботйов е дал най-голяма свобода на своето перо в превода, така щото Кремуций е излязъл на български като преработено издание. Трябва да забележим и това, че като казваме, че Ботйов е станал един вид книжарин, да не разбираме тоя почтен занаят а ла Данов и Манчов. Той пак е бил последователен, пак не е отстъпвал от своята велика идея да изобличава и да прави да тържествува добродетелта на свободата.

Най-напред трябва да кажем, че от римската история той е обожавал Гракхите, убийците на тиранина Цезара: Брута и Касий. Героят на предметната драма е сам Кремуций Корд, скромен, честен и благороден историк от мрачната епоха на императора Тиверий и неговия пръв съветник Сеян.

Кремуций, наковладен от придворните поети-шпиони и сенатори-подлизурки за тенденцията на своите анали, предава се на съд. Ето предварително мнението на самия император и негов съветник за историка:

 

 

„Сеян.

В сената е произлязло едно твърде любопитно дело. То се представлява на твоето окончателно решение. Сенаторите чакат в двореца. Работата се е захванала по повод на Кремуций Корд.

Тиверий.

А! По повод на историка, за когото ми говореше ти. Той е човек благороден и, следователно, мой доброжелател. Е, какво?

Сеян.

Той, както ти е известно, цезарю, е написал Аналите.

Тиверий.

И е разхвалил с тях римската република.

Сеян.

Разхвалил е Брута и е нарекъл Касия последен от римляните.

Тиверий.

Само това едно му не дозволява да живее на воля.“

 

 

Издал още малко книжле от свои и от Стамболови стихотворения с портрета на Левски и един календар стенен за 1875 г. с портрета на Хаджи Димитра и със стихотворението: Жив е той, жив! И календарът пак не е от обикновените, и той е Ботйовски. Повечето светии са заместени с Ботйовски, например: Иван къщовник на Гаврил лясковски, събор на 70 апос. и Онуфрий Габровски; Дарий мъченик и Димитрий нови, пострадал от турците; Харитина мъченица и дядо Трандафил мъч. български; Андрей първозвани и Ангел войвода; великомъченик Ст. Караджа и праведни Евдоким; Харитон изповедник и Марко български. После идат великомъчениците: Левски, Хаджи Димитър, А. Кънчев и пр., и пр. С всички тия книги той изпратил брата си Стефана да ги продава из Влашко и да прехранва семейството, в това число и нашия херой, когото обвиняваха, че задигнал от Одеса руските рубли. Следующите писма са останали от тая епоха до „Радецки“, които, колкото и да имат частен характер, все хвърлят една светлина върху личността му:

1

Добрий бае Димитре (Горов)!

В писмото ви до Славков прочетох няколко реда, с които го питате ще мога ли да платя полицата на 12 декември, какво ще да правя с вестника и кога ще да платя вашите 500 франка. Аз съм твърде благодарен, че се интересувате така много от моето положение, затова, ако и да не писахте мене, а на Славкова (защо ли?!) — за длъжност счетох да ви отговоря. Вие ми направихте такова добро с вашата гаранция и с вашите 500 франка, щото аз никога не ще си позволя да ви турна в затруднение както с посрещанието на полиците, така и с плащането на вашите пари. За полиците аз имам вече 50 наполеона и до 12 декември ще да може да намеря още 12 1/2, следователно от тая страна бъдете спокойни^[5]. Колкото за вашите пари, щом посрещна първия къщ., след няколко деня ще да ви изпроводя чрез Кирила (брат ми — р.) барем половината пари, а за останалите ще да се моля да ме почакате до края на януари, т.е. още един месец от вадето на полицата. Това аз мога да направя, за да отговоря на добрините, които ми направихте. А вие, ако виждате тая възможност за несъстоятелна, т.е. ако ви е страх, че аз не ще мога да заплатя нито полиците, нито вашите пари, то има лек за това; вие можете да си вдигнете гаранцията, а за парите си да протестирате полицата ми на 1 януари. Всичкото това оставям на вашата добра воля и на съветите, които ви би дали някои мои приятели (на които не съм направил никакво добро) или неприятели (на които така също не съм направил никакво зло).

Впрочем, толкова за нашите частни отношения или интереси. А колкото за вестника, то аз ще да го захвана, но не по-рано от 15 декември, или ако го не захвана, то ще да издам две брошури (неизлезли — р.), с които ще да платя на ония абонати, които ми са платили за година, и ще да изкажа в тях — брошурите — онова, което не може да се изкаже във вестника. Аз съм захванал вече. Може моите брошури и да не се харесат някому, но с тях аз ще дам материал на други по-достойни от мене хора да изобразят нашето нищожество…

За друго вие ме не питате в писмото си до Славкова и затова не ще да продължавам.

Приемете братските ми поздравления и не забравяйте вашия признателен слуга.^[6]

Хр. Ботйов

Букур., 18 ноем. 887 г.

2

Бае Димитре!

Приех писмото ви и виждам, че както вие, така и Стамболов твърде много се грижите за моето лошо положение. Благодаря ви. Станкович протестува полицата, но Чобанов дойде и като видя работата, обеща се да изпроводи после два деня един бон от 1000 франка и да се заплати втория къщ. И така вие се избавяте от всяка една неприятност в тоя случай. Аз чакам бона.

Аз признавам, че вие ми направихте голяма добрина, но никак не можа да си обясня защо не сте дали 200–300 екземпляра от Иловайски на Кирила?^[7] Аз съм ви длъжен 25 наполеона, за които имате и полица: как ще да ви платя, когато вие ми не давате да продавам от книгите? Утре брат ми тръгва с книги по Влашко — моля ви, проводете ми барем 300 от книгите, за да се продават с другите.

На 2-и ден на Коледа аз ще да дойда в Гюргево.

На писмото ми, в което ви предлагах да ви платя на 1 януари половината от дълга си, а за половината да ме чакате още един месец — вие ми не отговорихте. Това ме подсеща на туй, че вие не сте приели предложението ми, а като притуря и недаванието на книгите, мисля, че желаете, щото действително да не мога да ви платя, а да ви турна в положение да протестувате полицата и да покажете и публично, и фактически добрините, които сте ми направили.

От думите вие трябва да преминете на дела. Не е ли така? Правете, каквото ви учи омразата, която имате към мене, но не заборавяйте, че ние ще да се срещнеме, както казва г. Стамболов, твърде често, ако аз и да съм принуден да оставя Букурещ за няколко време. Не се знае кой в какво положение ще да бъде. Светът е колело. Затова добре ще да бъде да си прощаваме погрешките и да гледаме човечески, ако не приятелски, да се споразумяваме.

Приемните поздравления на приятеля ви.

Ботйов

Букурещ, 12 декем. 1875

3

Бае Стамболов!

После отговора ми до г. Горова мисля, че е излишно да отговарям на разсъжденията ти в последньото писмо. Ще те благодаря само за това, че в тоя случай ти се показваш доброжелателен към мене, като ме запазваш от зачерньование „пред себе си и пред другите“. Вярвам, че ме запазваш добре и от чуждото зачерньование, което мисля да е станало цел на някои мои „приятели“. Така ли е? Ако е така, то хиляда пъти ти благодаря! Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения, но искам да те и извиня пред някои други интересующи се за това лица; затова прости ми, дето ти не пиша днес по-напространно. Ние скоро ще да се срещнеме.

Твой приятел Хр. Ботйов

Букур., 11 декемв. 1875

 

 

N.B. Моля ти се, това което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато.

Кажи на Иванча (Хаджи Димитров! — р.), че сръбският консул доби заповед да дава паспорти на нашите политически бежанци. Вчера ме вика и ми иска списъка на тия бежанци. Но аз ги не познавам. Направи, ако щеш, такъв списък за гюргевските и ми го изпроводи. Ако не щеш, то пак ми пиши, за да извадя барем на тукашните двама-трима.^[8]

Същият

4

Бае Димитре!

Моля ти се, дай на Христо 100 книги от Иловайски и 100 на Кирила, за да ми ги изпроводи; аз, щом взема песни от евреина, ще дойда и ще да ти донеса 200–300. Засега нямах пари и вземах само 100, които и дадох на Христа да ги продава. Ако Кирил не може да намери пари и да даде на Христа за път, то, моля ти се, дайте му 10–15 франка.

Остатъка дайте на Коля Обретенов. Нека той вземе и от Драгостинова 16 франка, които ми той дължи, а аз колкото е възможно по-скоро ще да му изпроводя една или две лири. Ако иска песни, то съм готов и песни да му изпроводя. Нека ми се не сърди и да не ме сравнява с Каравелова. Камата му е вземена от мен и се намира в кучешки зъби (полицията — р.), гдето е и револверът, за когото ви говорих да отидем с бае Костаки да го вземем. Но тя не е изгубена и аз скоро ще да я взема и ще да му я донеса.

Моля ви се, бае Димитре, изпълнете молбата ми и пр.

Ваш приятел Хр. Ботйов

Букур, 8 януар. 1876

 

 

Минаха апостолите в България през месец януари 1876 г., а Ботйов стои в Букурещ и се бори със своето мизерно положение, отритнат някак си от първата линия на борците. Знаел той всичко, щото се върши в Гюргево от апостолския комитет, но само знаел и нищо повече. Жестоко била обидена неговата гордост, което личи от писмата му. Чрез него се снабдиха със сръбски паспорти всичките апостоли, но и това му участие е било маловажно. Според разказите на останалите живи апостоли на гюргевския апостолски комитет, Стамболов, Обретенов и други, главната причина да остане настрана по онова време нашият херой била тая, че те, апостолите, в първото си още заседание дали клетва, че никому няма да обаждат от онова, което се решава помежду им. Тайната била достъпна само на ония, които били вече решени да преминат в България и сеят семе за свобода. Каравелов, Ботйов, войводи и нам какви си още авторитети не били признати в тоя комитет. С една реч, гюргевският комитет се явявал съвсем радикален. На Ботйова било предложено от С. Стамболова да вземе участие и премине в България за апостол, но той се отказал. Един от апостолите, Н. Обретенов, когато отивал за окръга си, Враца, минал през Букурещ и се срещнал с Ботйова. Това било през месец януари 1876 г.

— Къде отиваш бе? Каква я вършите? — запитал той Обретенова.

— Отивам по работата си — отговорил Обретенов.

— Нейсе, вие вършите нея, но нека бъде на добър час — отговорил той.

Освен това Ботйов си бил подал оставката по-преди от комитета, престанал вече да бъде член и деятел. Причината била, че той се не съгласявал с другите членове, щото българските чети да отиват в Сърбия и оттам да действуват за своето отечество. Той настоявал, щото всяко действие за България да се започва от средата на самата България. Ето тая негова оставка:

 

 

Оставка

Защото моите убеждения се не посрещнаха в много отношения с убежденията на останалите членове на Бълг. револ. комитет в Букурещ и защото от това се породи неискреност помежду нази, то, за да не бъда отговорен пред съвестта си, намерих за нужно да престана вече да действувам като член на комитета. Затова моля моите досегашни другари да ми одобрят и приемат настоящата оставка.

Хр. Ботйов

Букурещ, 30 септ. 1875 г.

 

 

Той взел участие в делото чак тогава, когато двамата от врачанските апостоли — Апостолов и Обретенов — се върнаха през месец март в Букурещ и разказаха какво мисли народът. В едно заседание, станало в дома на Д. Ценовича, присъствували още: Каравелов, К. Цанков и др. Нашите двама апостоли говорели с огън, че народът ще да въстане като един човек. Л. Каравелов се изсмял на това, а Ботйов току не хвръкнал от радост и почнал вече да работи, съживил се в него „хъшовският бяс“, както се той сам виражава.

Ив. Андонов и Стою Филипов, които тая зима се навъртали около му, разказват, че той ходел всеки ден в полицията да освобождава затворени хъшлаци. Никак не бил спокоен, всеки ден кроял нови планове за бъдещи на лято действия в България. Един път казвал, че ще да отиде да обере един богат манастир в Карпатите, с които пари на с в о я глава ще да организира силна чета и ще да премине да изгори Русе. Друг път казвал, че познавал един мошиерин в Киевската губерния, който щял да му даде 20 000 рубли и при когото се готвел да отиде нарочно.^[9] Друг път планирал да отиде с параход в Свищов, да го изгори и съсипе и за 12 часа да стигне в севлиевската гора, гдето щял да се удържи в нея много време, дордето европейците припознаят правата на България. А параходът, с който щял да излезе в Свищов, ще го натовари с населението и го прехвърли в Румъния. Както бежанците, така и плячката, която щял да дигне от Свищов, щял да ги повери на дяда Славейкова и на някого си Сапунова, които били честни хора и на които щял да пише нарочно.

Въобще той бил в постоянно движение, чувствувал някакво си оскърбление, лутал се и блъскал се с хиляди предприятия и планове, един от други по-големи и по-трескави. А в къщата, в семейството, на което той бил глава, всичко цъфтяло, та не вързало. Жена му Венета разказва, че един път не били яли цял ден, а той ходи, та се лута да вземе назаем от някого два-три франка. Като влязъл в стаята, майка му се била свила върху една постелчица със сгърнати ръце, потопена в грижи и в страх за бъдещето — да не умре в чуждата земя от глад. Ботйов подпрял вратата с гърба си и като се изсмял колкото може, почнал да я подиграва така весело и засмяно, като че две воденици се търкаляли само за негова полза.

— Мале, я остави ти това мислене, холам, ще ти побелеят косите — почнал той. — Толкова години си яла, та какво си придобила? Потърпи малко. Помниш ли, като те бутна един път старият от стълбите? Ами като му се сърди, че не ти бил направил контошче, каквито носели чорбаджийките? А на ума ли ти е, като падна чичо в казана, как му се беше обелил суратът? Забравих кога било то, когато старият те турил в един чувал и те прехвърлил през плета?

Старата жена въздиша и охти, а после не може да се стърпи, почва и тя да се смее заедно със сина си, засмиват се всичките и забравят минутно за опустошителния глад. Подир започва вече той да пее, да декламира и да се възхитява от някои отвлечени въпроси, които нищо общо нямали нито с понятията на домашните, нито с хляба. А положението горе-долу такова: владиката иска за печатницата пари, кираджията на зданието — също; хъшлаците дохождат един по един на доклад, кой за пари, кой че другарят му затворен; жена му Венета се приготовлява да ражда, а няма пет пари, Ботйов пей из стаята!