Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mein Urgrobvater und ich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джеймс Крюс

Моят прадядо и аз

 

Превод на стиховете: Боряна Александрова

Редактор: Теодора Станкова

Илюстрации: Йохан Барч

 

ИК „Пан ’96“, София, 2003

История

  1. — Добавяне

Историята за тримата разказвачи на приказки

Едно време в град Юскуб живеели трима разказвачи на приказки, които изкарвали прехраната си криво-ляво от разказваческата си дарба. Всеки ден те отивали на пазара, за да спечелят слушатели, а и по някой и друг пиастър. Но тъй като по онова време търговията с Истанбул ставала все по-трудна (понеже някаква банда разбойници издебвала търговците), стоките поскъпвали, а парите не достигали и скоро тримата разказвачи вече не успявали да изхранват семействата си.

Тогава решили занапред само единият от тях да продължи да разказва истории, а другите двама да станат или теляци, или продавачи на вода. Като си стиснали един другиму ръце, те се уговорили, че разказвач на истории ще остане само този от тях, който в един от следващите три дни събере най-много слушатели около себе си, и си обещали да разказват само истории за крадци.

На следващия ден първият разказвач на име Ахмед Дългата брадичка отишъл на пазара да си опита късмета. Той изглеждал изморен и навъсен, понеже цяла нощ бил мислил как да започне своята история така, че още от самото начало да примами куп слушатели. Чак рано сутринта, когато закукуригали петлите, той измислил за своята история начало, което смятал за много ефектно.

Двамата други разказвачи, Ибрахим Тиквоглавия и Юсуф от Багдад, били вече на пазара, когато Ахмед Дългата брадичка подел своята история.

— Хора — извикал Ахмед колкото му глас държал, — погледнете ме, аз съм най-виртуозният крадец в Юскуб. Тази нощ откраднах косата от главата на един мъж, без той да усети, и искам да ви разкажа как свърших тая работа.

Хората от пазара се приближили усмихнати, понеже от кражбата на коса можело да излезе весела история.

Ала за беда тъкмо по онова време в Юскуб върлувала болест по косите и през нощта не един мъж бил изгубил косата си. Всички тези плешивци — а на пазара имало най-малко двадесет-тридесет от тях — повярвали не на шега, че Ахмед Дългата брадичка им е откраднал косите. Затова те надали убийствени крясъци, смъкнали от главите си чалми и фесове и заревали:

— Вижте какво е направил с нас тоя долен крадец, тоя проклет хайдук! И се осмелява при това да се перчи с безобразията си! Бързо, хванете го бързо и го нашибайте! Дайте му да се разбере!

Двадесетимата или тридесетимата плешивци се устремили към Ахмед, а цял куп хора ги последвали отчасти от гняв, отчасти защото сбиванията им доставяли удоволствие.

Като видял, че не на шега се нахвърлят срещу му, Ахмед Дългата брадичка извикал:

— Стойте, спрете! Та аз само искам да ви разкажа една история! Аз само се правя на крадец!

— В името на аллаха, сега започва и да лъже! — ревнали плешивците. — Но се кълнем в брадата на пророка, това малко ще му помогне.

Те сграбчили изплашения до смърт разказвач и го натупали, та чак пушек се вдигнал. Ибрахим Тиквоглавия и Юсуф от Багдад, двамата други разказвачи, се опитали да помогнат на своя другар и да изяснят на плешивците заблудата им. Но вече нямало спиране. Ахмед Дългата брадичка първо станал на пестил от бой, а после го замъкнали при един бръснар, който му обръснал главата до голо. Смехът нямал край, а когато след това наоколо се заговорило и че бедният Ахмед не бил никакъв крадец, а само искал да привлече слушатели, смехът избухнал наново. Оттогава в Юскуб се е запазила поговорката: „Ако си откраднал коса, пази се от плешивците!“.

boi.png

След приключението обаче, Ахмед Дългата брадичка приличал на проскубан бухал.

На другата заран Ибрахим Тиквоглавия си опитал късмета в разказването. Междувременно из града се разчуло, че тримата разказвачи на приказки от Юскуб се състезават помежду си, и така този път на пазара пристигнали тълпи любопитни и майтапчии.

През нощта Ибрахим Тиквоглавия бил намислил първо да заговори учтиво своите слушатели, преди да започне същинската история, понеже от случката с Ахмед бил видял колко е важно първо да се спечели благоразположението на публиката. И така, той започнал по следния начин:

— Аллах да бъде с вас, приятели мои! Аз съм Ибрахим, но ме наричат Тиквоглавия, защото веднага след раждането ми на главата ми паднало едно кандило.

— Слушайте, слушайте — завикали слушателите. — Ще ни разкаже историята за тиквената глава. Тука май ще падне луд смях!

Ибрахим продължил:

— Аллах е велик! Той ме надари с тиквена глава, но над лявото око, където обикновено е мястото на фантазията, той ми е вдъхнал хубавата дарба на разказвач на приказки, за да мога да ви веселя на пазара, приятели мои!

— Какви ги разправя тоя? — запитали се помежду си неговите слушатели. — Не може да се разбере за какво точно става дума.

Ибрахим продължил:

— Никъде не съм се учил на изкуството да разправям истории, приятели мои. Като че ли ми е паднало от небето.

— А може пък да е било в кандилото! — викнал един слушател и тук започнали първите смехове, което много объркало Ибрахим Тиквоглавия. Той решил веднага да започне с историята, за да не му се присмеят втори път. И така, той подхванал бързо:

— Аллах е велик и Мохамед е неговият пророк! В историята, която искам да ви разкажа днес, се говори за един много особен крадец.

— Разкажи ни историята за крадеца, който откраднал косите на хората през нощта! — подвикнали му с насмешка.

— Аллах да ми е на помощ! — извикал Ибрахим Тиквоглавия. — Искам да се върна у дома си здрав и читав.

С това той спечелил присмехулниците на своя страна. Но междувременно слушателите му станали нетърпеливи, защото все още не знаели за какъв чак толкова особен крадец ще се разправя в историята. Някои вече почнали да си тръгват, други на висок глас подхванали разговор за високите цени и безсрамните търговци, а трети се забавлявали, като продължавали да поднасят Ибрахим.

Един подвикнал:

— Разкажи ни историята за крадеца, дето крадял с крака!

Друг искал да чуе историята за крадеца дребосък. Ибрахим Тиквоглавия станал неспокоен:

— Тази история не я знам. Но ви обещавам друга история, която е не по-малко интересна. Става дума за една дълга, но много хубава история. Тя започва на пазара в Багдад, където аз самият бях преди десетина години, и завършва тук, в Юскуб.

Това съобщение ядосало хората, защото пътят от Багдад до Юскуб е дълъг, а не е особено приятно да слушаш толкова дълга история прав.

Така повечето слушатели си тръгнали, за да поиграят на домино в кафенето. Там поне можело да се седи. Останали съвсем малко слушатели, но не заради историята, а за да се помайтапят с Ибрахим.

Те завикали:

— Какво си правил в Багдад? Купуваше си масло за кандилото ли?

От новата вълна смях на Ибрахим му прикипяло:

— Неразбрана паплач! — изкрещял той. — Не можете ли да изчакате спокойно, докато започна историята си! Май не са ви пердашили достатъчно навремето, за да ви възпитат. Млъкнете най-сетне и ме слушайте!

Но истинският вой едва сега започнал.

— Я го гледайте Тиквоглавия! — завикали. — Първо не започва разказа си, а после ние сме му виновни, че не е започнал. Що за безсмислица!

Хората истински се ядосали на Ибрахим и изведнъж отнякъде към него полетял един пъпеш. За нещастие Ибрахим бил застанал тъкмо под вдигнатата нависоко работилница на един медникар и както хвърчал, пъпешът съборил три медни кандила от изложените. Тези кандила едно след друго паднали върху главата на Ибрахим, така че пред очите му затанцували първо звезди, после луна и най-сетне тридесет и седем слънца и той започнал да се върти в кръг с вой.

Тълпата завикала:

— Тиквената глава танцува!

И всички запляскали с ръце и се хванали за коремите от смях.

Само Юсуф от Багдад, третият разказвач, не се присъединил към смеха, ами хванал подскачащия и въртящ се Ибрахим за кафтана и го повлякъл през дюдюкащия народ на пазара към къщи.

Оттогава за някого, който се изразява прекалено обстоятелствено, в Юскуб казват: „Паднали са му три кандила на главата!“.

Сега обаче Ибрахим ходел наоколо с три цицини колкото яйца на главата и приличал на тиква с три рога.

tikva.png

На сутринта след приключението на Ибрахим на пазара отишъл Юсуф от Багдад, за да поразвлече хората с една история за крадци. Той не бил стъкмил нито някакво особено начало, нито пък любезно обръщение. Смятал да привлече хората само чрез историята си. И тъй като знаел съвсем точно как завършва тя, не му било трудно да намери и добро начало.

Този път множеството на любопитните било още по-голямо от предишния ден, а скрити в един ъгъл, клечали обръснатият до голо Ахмед Дългата брадичка и Ибрахим с подутата тиквена глава.

В началото Юсуф от Багдад не казал нищо. Като се настанил на прозореца на един килимар, той скръстил ръце и изгледал слушателите си мълчаливо, докато целият пазар притихнал и всички го загледали с очакване. Тогава той започнал полугласно да разказва историята си.