Алфред ван Вогт
Оръжейните майстори (9)

9.

Сутринта изглежда нямаше край. Императрицата крачеше из кабинета си сред покритите с огледала стени.

Не я интересуваше особено как изглежда, но в един момент хвърли поглед към образа си в огледалата и си помисли: „Колко напрегната изглеждам и колко отрудена, като… като смазана от живота слугиня в кухня. Изглежда започвам да се самосъжалявам. Сигурно остарявам.“

И наистина се чувстваше остаряла. Сигурно за десети път включи един от терминалите и за секунда спря да изгледа мъжете, работещи в двигателния отсек на звездолета на Гриър. За миг й се прииска да им изкрещи да побързат. Нима тези хора не осъзнаваха, че Оръжейните магазини всеки момент могат да ги открият и да атакуват с цялата си мощ?

И пак сигурно за поне десети път през тази безкрайна утрин тя си помисли: „Трябва да унищожа кораба сега, преди да е станало твърде късно“.

Но всеки път се противопоставяше с твърдо стиснати устни на пораженческото настроение, което се опитваше да я обхване. Династията Ишер не можеше да си позволи унищожаването на подобна тайна. Някой ден тя би могла да изиграе ключова роля за запазване на Имперския дом от бунтовници. Тя се укори за собствената си нерешителност. В същия момент осъзна извън всякакво съмнение, че докато корабът съществува, часовете ще й изглеждат безкрайни, а Короната ще остава в смъртна опасност.

Подразнена от тази мисъл, тя нервно включи новинарския канал и се вслуша в изпълнените с напрежение реплики, които се разнесоха от него:

„Оръжейните магазини обвиняват императрицата, че се опитва да скрие тайната на междузвездните пътешествия… Оръжейните магазини настояват императрицата да разкрие тази тайна пред народа…“

Тя изключи екрана и дори се изненада за миг от настъпилата тишина. Почти веднага се почувства по-добре. Значи не знаеха. Точно това бе смисълът на репортажа. Оръжейните магазини не знаеха тайната. Вярно, бяха надушили по някакъв начин нещо от онова, което тя знаеше. Но вече бе твърде късно. Бяха закъснели много. Точно това се криеше зад лавината от искания, с която се опитваха да я затрупат, зад гнева на словесната им атака. Унищожеше ли кораба — осъзнаването на този факт предизвика в нея нова вълна на безпокойство — щеше да остане само един неизвестен фактор: един човек, непредвидимия Дан Нийлан. В следващата секунда зумерът иззвъня. Разнесе се женски глас:

— Физикът Чан Болър иска да ви види, ваше величество. Бяхте наредили…

— Да, да, въведете го! — Помисли си дали не издава нетърпението си.

Болър бе енергичен, тъмноок млад мъж с делови маниери.

— Ваше величество, завърших изследването си върху проблема за междузвездните пътешествия, което ми възложихте. — Той спря, внимателно я погледна и тя осъзна, че този човек като всички останали знае за новините по информационните емисии и че несъмнено си задава въпроса колко истина има в тях. Зелените й очи преценяващо го изгледаха.

— Продължете — късо нареди тя.

Той започна и тя внимателно изслуша изложението му, изтласквайки гласа му от съзнанието си, опитвайки да се абстрахира дори от самите думи, концентрирайки се единствено върху техния смисъл.

Физикът обясни, че съзвездието Центавър отстои на четири цяло и една трета светлинни години от Земята. Представлявало система от четири звезди, за които било известно, че около тях обикалят планети. Най-бързият съвременен кораб бил в състояние да покрие това разстояние приблизително за около сто и трийсет години, което означавало средна скорост от осемстотин километра в секунда. Подобен опит досега не бил правен. Да се стигне дотам за единайсет денонощия, „числото, което ваше величество бе така любезна да ми съобщи“, би означавало средна скорост от четирийсет и пет милиона километра в секунда и че било невъзможно да се оцени какъв ефект би имало натоварването на човешкия организъм с необходимото ускорение, ако се вземело предвид използването на все още несъвършените антигравитационни системи с тяхната работна ефективност, макар и по-добра от деветдесет и девет цяло и девет десети процента.

— Невъзможно? — не се сдържа да повтори с недоумение младата жена.

Болър обясни.

— Разликата между стоте процента и това, с което разполагаме в момента, е 0,00000… — дроб, в която единицата плува някъде далеч след десетичната точка, но къде точно — в момента не ни е възможно да пресметнем. — След което продължи, обяснявайки, че дори незначително малка величина може да се превърне в осезаем фактор, в случай, че се умножи по необходимото чудовищно ускорение. Фактор, който не би могъл да бъде пренебрегнат, като се има предвид, че и най-здравият мъж би бил смазан при ускорение по-малко от петнайсет „g“. После Болър премина към проблема за навигацията в междузвездното пространство и обясни, че за целта е необходимо използването на фиксирано начало на координатната система. Загубването на това начало означава загубване на кораба.

Когато физикът най-сетне си тръгна, тя седна и затвори очи. Нийлан беше или мъртъв, или безвъзвратно загубен. Той бе останал две секунди в обсега на радарите на преследващите го бойни кораби — факт, дал възможност на офицерите да изчислят, че организмът му е бил подложен на натоварване, превишаващо с много границата, до която би могъл да оцелее и запази съзнание. Претоварване, което извън всякакво съмнение бе довело до загубата на съзнание, което пък, от друга страна, означаваше, че ускорението ще продължи неопределено дълго. Е, сега Оръжейните магазини можеха да се гневят на воля. Домът на Ишер бе оцелявал и при по-силни бури от тази. Тя включи терминала за връзка с кораба на Гриър. Там продължаваха да работят все така енергично. Но сериозната заплаха още не бе преминала.

Това отново започваше да я притеснява. Когато стана единайсет и трябваше да отиде на заседанието на кабинета, тя все още не можеше да се отърси от картината на катастрофата, която щеше да последва в случай, че корабът попадне в ръцете на Оръжейните магазини. Именно този дълбоко загнезден в съзнанието й страх я накара да изслуша с ледено мълчание доклада за ефекта от развихрилата се пропагандна кампания.

Не можеше да не забележи, че съветниците са много сдържани и използват необичайно меки формулировки. Очевидно очакваха поредното невъздържано избухване от нейна страна. Никога досега не бе имала възможност да почувства така осезаемо бариерата от страх между себе си и дори най-висшите си офицери. Това я изненада. За миг се почувства сама на този свят, обслужвана от глупци и страхливци, готови всеки миг да се обърнат срещу нея, ако нещо разклати онази невидима сила, създаваща йерархията на властта в този свят. „Плъхове — мина през главата й гневна мисъл — проклети, страхливи, измъкващи се плъхове!“ Накрая не издържа:

— Но какво се прави от наша страна? Всичко, което чувам, като включа терминала, е празното дърдорене на коментаторите, които разпространяват пропагандата на Оръжейните магазини. Спрете това! Овладейте обществените комуникации. Организирайте наша собствена кампания на отхвърляне на обвиненията на Магазините, че крия тайната на междузвездните полети, и подхванете контракампания на обвинения в подбудителство. И не спирайте да задавате въпроса какво всъщност искат те. Това ще накара хората да се позамислят.

Тя напусна заседанието. Когато се върна в кабинета си, по терминала се разпространяваха новини, че тълпите са превзели улиците и с крясъци настояват да бъде разкрита тайната на междузвездните полети. Тя сви устни. Проклети глупци! Още малко и тези хора ще започнат да бесят нейното чучело.

Прехапа устни и седна, за да си възвърне самообладанието. Накрая позвъни в апартамента на принц Дел Куртин. Той изпревари думите й:

— Точно излизах за обяд, Инелда. Идваш ли?

Това я изненада.

— Нима вече е време? Не, ще наредя да ми донесат обяда тук. Чакам новини за… за развоя на събитията.

Той я погледна внимателно в очите.

— Знаеш ли, Инелда… виждам бръчки по лицето ти. Само не позволявай на тази история да те съсипе.

— Никога преди не съм играла толкова внимателно — отговори му тя.

После прекъсна връзката, облегна се в креслото си и се замисли. А защо не принцът? Нищо не би имало по-силен ефект върху настоящата криза от един бърз и достоен брак. Тя се намръщи, припомняйки си откровението на доктор Сноу по този въпрос. Старият глупак! За кой ли път този ден тя упорито сви устни. След малко с въздишка отхвърли кандидатурата на Дел Куртин. Прав се бе оказал капитан Хедрок в твърдението си, че имперската фамилия е неспособна на расово самоубийство, поне не съзнателно. Още преди много време тя бе решила за себе си, че принцът й е прекалено близък родственик, за да бъде в списъка на възможните избраници. Освен това за нея бе недопустимо да бъде пришпорвана от събитията към брак с иначе доста приятния й братовчед. Всъщност друг кандидат нямаше, освен може би… тя се намръщи. Не, тази мисъл бе просто нелепа. Въпросното лице бе само един умен, самонадеян натрапник. Дори в този момент й бе трудно да си обясни защо му бе дала възможност да разкрие публично намеренията си.

Неволен поглед към терминала, осъществяващ връзката с кораба на Гриър, я върна към реалностите на конкретната опасност. В продължение на цяла безкрайна минута тя остана загледана във все още незавършената там дейност. После, неспособна да преодолее моментния си нервен пристъп, изключи апарата. Какъв кошмар бе това чакане!

Изяден сандвич и чаша с някаква лишена от вкус напитка — това бе целият й спомен от обяда. Но следобедните новини не бяха толкова отчайващи. В тях имаше утешителни за нея признаци. Вече се долавяше определено настроение срещу Оръжейните магазини. Поусмихна се с горчивина. Какво падение наистина, щом собствената й пропаганда бе в състояние да подобри настроението й.

Но точно така си беше. Нервите й се успокоиха до такава степен, че се почувства в състояние да проведе разговора, който бе отлагала цялата сутрин. Разпитът на Гриър. Остана студена като камък, докато изплашеният нещастник изливаше в порой от думи цялата история. Човечецът едва бе на себе си от ужас и прекъсваше разказа си с молби за милост. Известно време това не й досаждаше. Вълнуваше я единствено нишката, отнасяща се до Кершоу, Нийлан и…

Нийлан!

Императрицата въздъхна. На каква непробиваема стена на целеустременост се бе натъкнала. Сега вече сякаш започваше да разбира неочакваната съпротива, която й бе оказал този човек, макар все още да оставаше загадка по какъв начин се бе натъкнал на кораба. Независимо от подробностите, едно беше напълно ясно: само няколко часа след като се бе озовал на борда на кораба, този човек бе съумял да установи контрол над него. Положил бе херкулесови усилия да възстанови двигателите, но бе ясно, че самият мащаб на задачата се бе оказал непосилен дори за такъв като него. Колко несправедливо в крайна сметка, понеже тя бе дала заповед за атаката само на база на собствените си тревоги, въпреки че логиката бе изисквала да приеме доводите му за отлагане на операцията. Нямаше никакво съмнение: беше се изправила, макар и за кратко, срещу забележителен човек!

Императрицата прекъсна размишленията си и тихо попита Гриър:

— И къде, казваш, си оставил Кершоу и другите?

Онзи несвързано заговори за някакви седем обитаеми планети в системата на Центавър, три от които били по-красиви дори и от Земята…

— Кълна се, че ги оставих на една от тях. Те са добре. Още следващият кораб ще ги вземе. Аз исках само да се върна тук и да продам изобретението. Знам, това е престъпление, но в наши дни всеки се оправя както може…

Тя знаеше, че я лъже. Почувства, че я обхваща познатата безжалостност. Винаги ставаше така, когато пред нея се изправеха страхливци. Изпълваха я с отвращение, сякаш се намираше прекалено близко до нещо мръсно. За нея бе все едно дали тези хора щяха да останат живи, или щяха да умрат — това не бе от значение. Необяснимо защо тя се колебаеше… въпреки простата логика и противно на първичния инстинкт зад нея. Бе й необходима цяла дълга секунда, за да разбере защо. Накрая осъзна — невероятно наистина! — че и тя самата се бои. Не по начина, по който се страхуваше нищожеството пред нея. Не за себе си. За Ишер. Колко странно бе да седи така и да признава пред себе си този страх. И колко противна бе мисълта, че е от същата раса, към която принадлежи човекът пред нея, човекът, държал се толкова безпардонно и заплашително по време на преговорите иззад прикритието на стоманената си крепост, и хленчещ сега, вкопчен в жалкия си живот.

— Върнете го в килията — твърдо заповяда тя. — По-късно ще реша как да постъпя с него.

Но вътре в себе си усети, че ще го остави да живее. Стана и неприятно от тази проява на слабост. За миг си помисли, че бе заприличала на тълпите отвън, които с крясъци настояваха за тайната на междузвездния двигател.

В този момент терминалът за лична връзка подаде сигнал. Обаждаше се адмирал Дирн.

— Да — насили се да каже тя накрая, — да, идвам веднага.

Стана от креслото с непривичното чувство, че трябва да бърза. Корабът беше готов и я чакаше да унищожи завинаги неговата тайна. Но в ситуация като тази, когато имаше за противник могъщите оръжейни магазини, дори една загубена минута можеше да се окаже решаваща. Затова тя изтича през вратата.

Корабът на Гриър — колкото и дразнещо да бе това име, поради липсата на по-добро тя продължаваше да го нарича за себе си така — изглеждаше малък в огромния военен хангар. Но с приближаването на аеромобила й и свитата съпровождащи летателни апарати, той ставаше все по-голям и по-голям. Накрая застрашително се извиси над нея: издължен, с формата на пура, от тъмен метал с необичайна шарка, легнал хоризонтално в опорна конструкция. Виждаха се големите дупки, направени от енергийните оръдия по нейна заповед. Но тези първи впечатления излетяха от главата й, докато отиваше към командната зала. Понеже корабът се намираше в хоризонтално положение, вътрешните стълби се бяха изтеглили автоматично до стените на корпуса, така че не й отне дълго време да измине разстоянието до целта си, минавайки през избитите врати. Тя изучаващо огледа гигантския двигател. Видя, че плочите на предпазния кожух са разхлабени, но не свалени, и въпросително погледна униформения офицер, който стоеше на почтително разстояние зад нея. Мъжът се поклони.

— Както можете да се убедите сама, ваше величество, заповедта ви е стриктно изпълнена. Нищо вътре в двигателя не е било видяно или докосвано, а механиците, които демонтираха кожуха, са подбраните от вас на базата на личните им досиета, които ви донесохме тази сутрин. Нито един от тях не притежава необходимите познания, за да анализира дори обикновен двигател, да не говорим за такъв като този.

Тя кимна, после си позволи лека усмивка — надяваше се, че изглежда топла.

— Добре се справихте, адмирале. Ще получите лична премия в размер на един милион кредита.

Удоволствието на лицето му за миг й подобри настроението. После той продължи:

— Нито един от тях не е бил допускан близо до терминал за връзка цялата сутрин. Тези хора дори не подозират за вълненията навън.

— Добре. Сега вървете и ми ги изпратете тук.

За миг остана сама. Стоеше с все същата лека усмивка на издълженото си ишерско лице и чувство на задоволство изпълваше измореното й тяло. Хората, които още преди хилядолетия бяха разработили схемата на образование за членовете на имперската фамилия, съвсем правилно бяха преценили, че нито един властник не може да оцелее в ерата на науката, без да мине през някакъв курс, който да синтезира в едно цяло всички знания и открития и да ги направи достъпни за мозъка на избраника на съдбата. Процесът на обучение почти не се бе изменил за изтеклото време. Веднъж капитан Хедрок й бе обяснил, че то донякъде прилича на обучението на И-хората на Оръжейните магазини, но бе подчертал, че съпоставката между двете е като между карикатура и фотография. Сравнението не бе никак ласкателно, но тя бе доволна и на това.

Отново Хедрок… Тя пак се намръщи. Ето че този загадъчен мъж пак бе изплувал в мислите й. Някакъв звук привлече вниманието й. Обърна се и видя, че зад нея се събира група хора. Те й отдадоха чест. Тя кимна и позволи на лицето й да изпълзи усмивката за обществени прояви.

Техниците явно бяха получили съответните заповеди. Те ловко започнаха да свалят освободените предпазни плочи. След два часа работата беше приключена. Тайната на двигателя се запечати в мозъка й. Накрая тя застана зад защитния екран и проследи разтапянето на сърцето на двигателя с помощта на мощно енергийно оръдие. Търпението й нямаше граници. Изчака образуването на голяма локва нажежен метал на пода и най-сетне удовлетворена се качи обратно на аеромобила си.

Докато летеше към двореца, по небето се носеха черни облаци.