Алфред ван Вогт
Оръжейните майстори (12)

12.

По всичко изглеждаше, че е на Земята. Хедрок енергично скочи на крака и внимателно се огледа. Все още носеше антирадиационния защитен костюм, даден му от Гриър, в който бе облечен, преди да напусне спасителния модул, за да влезе в земния „град“, създаден за него от паякообразните същества. После бавно огледа стаята: търсеше онези дребни несъответствия, които биха показали, че си има работа с илюзия.

Не можеше да е сигурен. И все пак се чувстваше по-различно от тогава, когато го бяха манипулирали. Там бе долавял особената атмосфера на нещо нереално. Беше се чувствал като в сън. А сега не бе така.

Намръщи се, припомняйки си последната разкъсваща съзнанието мисъл, която бе получил от тях. Едно от съществата съвсем определено бе предложило да му бъде дадена свобода за следващата фаза на техния експеримент. Хедрок не бе сигурен какво разбираха те под „свобода“, още повече след като бе установил, че се опитват да изследват човешките емоции. Той толкова често се бе докосвал до опасността през живота си, че се бе научил да не позволява на страха да въздейства на постъпките му. Но държеше да провери реалността на онова, което го обкръжаваше.

Отиде до главния терминал в една от стаите и включи на канала за новини. Онова, което чу, не бе никак интересно. Коментаторът бе загрижен от новите закони, обсъждани в имперския парламент. Не се споменаваше за никакъв междузвезден двигател. Дори да бе имало някакви вълнения веднага след бягството му от кораба на Кершоу, всичко вече бе утихнало. Ако изобщо някой се бе опитвал да окаже натиск върху императрицата да предаде тайната, това вече бе минало.

Той изключи терминала и облече „работен“ костюм. Внимателно подбра още четири активиращи пръстена и, напълно готов за битка, се прехвърли чрез телепортатора в един от апартаментите си в Имперския град. Започваше да се чувства много по-добре. Някъде дълбоко в съзнанието си имаше план за свои действия в случай, че съществата опитаха отново да го поставят под контрол, но в момента повече го вълнуваше мисълта за естеството на дарената му свобода. Той бързо се отправи към големия прозорец, който гледаше на юг и близо минута се наслаждава на познатата картина на необятния метрополис. После бавно се обърна и отиде до терминала, за да повика Обществената информационна служба.

Тази организация имаше връзка с Оръжейните магазини и целта й бе да осигурява свободна информация и новини. Момичето, което се отзова на позвъняването му, отговори на всичките му въпроси, без да се поинтересува за неговата самоличност, и той научи, че императрицата публично и неколкократно бе отричала да знае каквото и да било за някакъв междузвезден двигател и че след две седмици интензивна пропаганда, насочена срещу нея, Оръжейните магазини внезапно са прекратили кампанията си.

Хедрок се смръщи и прекъсна връзката. Значи на Инелда й се беше разминало. За него бе ясно защо Магазините бяха спрели да оказват натиск върху нея: политическата им активност бе обречена на непопулярност, понеже не разполагаха с никакви уличаващи доказателства, а те не желаеха да допуснат публичното си отъждествяване с кауза, която би настроила обществото срещу тях. Спокойно можеше да се приеме, че поне деветдесет процента от хората вече бяха загубили интерес към случилото се. По-голямата част от тези, които все още се интересуваха, вероятно не знаеха как да постъпят, дори ако бяха склонни да повярват, че междузвездният двигател съществува. А и как би могъл някой да принуди наследствения монарх на Слънчевата система да разкрие доброволно някаква тайна?

Хедрок, който имаше идея как може да бъде постигната подобна цел, ставаше все по-мрачен. Отиде в помещението, където се намираше библиотеката, и погледна специалния часовник, отмерващ времето в рамките на това столетие. Имаше няколко проблема за разрешаване. Трябваше му малко време да се организира и освен това началото на неговата кампания трябваше да съвпадне с Деня за отдих.

Що се отнася до паякообразните, те бяха неизвестен фактор и действията им бяха извън негов контрол. Налагаше се да действа сякаш те не съществуват.

— Да видим сега — промърмори той на себе си. — Днес е първи октомври, а утре е… Денят за отдих?!

Беше неприятно изненадан. Това означаваше, че разполага само с един следобед, за да се подготви за най-смазващото физическо усилие в целия си живот досега. Безпокоеше го обстоятелството, че дори подготвителната фаза в никакъв случай не бе от тривиалните. Трябваше да говори набързо с хора като Ненсен, Дийли и Тринър. А разполагаше със съвсем малко време.

Върна се в подземната си лаборатория и се захвана на работа с големия терминал, заемащ единия от ъглите в стаята за телепортация. Екранът му бе осеян с над хиляда и петстотин пулсиращи точки. Загуби известно време, но накрая въведе номерата, които го интересуваха. Седемнайсет от точките смениха цвета си на яркозелен. Други три светнаха в червено, което означаваше, че трима души на другия край на връзката не се намираха в офисите си. Седемнайсет от двайсетима беше по-добре, отколкото бе очаквал. Хедрок приключи с подбора, стана и разкърши рамене, без да откъсва поглед от екрана, който присветна.

— Добре ме разгледайте — каза той. — Сигурно ще се видим днес.

Той замълча, обмисляйки следващите си думи. Щеше да е неразумно да разкрива, че говори на повече от един човек. Несъмнено по-умните щяха да се досетят, че има и други компании в същото положение като тяхната, но би било глупаво сам да потвърждава подозренията им.

Взел решение, Хедрок продължи:

— Компанията ви да остане отворена до утре сутринта. Обезпечете за хората помещения за спане, почивка и храна. Продължете нормалния си бизнес до указания час или до следващото ми обаждане. На служителите да бъде изплатена двайсет процента премия за тази седмица. За ваша информация, възникнаха извънредни обстоятелства от изключителна важност, но ако не се свържа с вас до 7:00 утре сутринта, считайте всичко за приключено. Междувременно прочетете член седем от учредителния си договор. Това е всичко.

Хедрок изключи терминала и с гримаса на недоволство отбеляза късния час. Трябваше да изминат поне трийсет минути между това известие и физическата му поява. Нямаше друг начин. Беше изключено да се появи лично само след минута. Съобщението му щеше да предизвика големи вълнения, да не говорим за пристигането му веднага след излъчването.

Освен това трябваше да се приготви и да глътне увеличителя. Когато приключи, остана прав с присвити очи, обмисляйки последиците от разговорите, които щеше да проведе. Щеше да е изключително трудно да се наложи бързо над всеки от началниците. Истината бе, че от доста време се канеше да предприеме действия срещу някои от тях. Имаше такива, които бяха големи шефове от доста дълго. Той бе възприел политиката да оставя без особен контрол дадени фамилии да управляват в продължение на няколко поколения, като само превеждат отчисления в определен размер в централизиран фонд, но малко по малко това бе отслабило авторитета му. Уви, нямаше какво да се прави. Практически невъзможно бе да контролира изкъсо толкова много хора.

След като определеният половин час изтече, Хедрок включи телепортатора и внимателно разгледа светлия коридор, който се показа от другата страна. После мина през него. На вратата, пред която се изправи, имаше надпис:

С помощта на един от пръстените си Хедрок задейства секретния механизъм на вратата, влезе, мина покрай симпатичната секретарка зад огромното бюро, която се опита да го спре, и пръстенът му незабавно отвори и втората врата. Той прекрачи прага и се озова в голяма стая с внушително обзавеждане. Едър блед мъж със светли очи се надигна иззад необятното си писалище и впи поглед в него.

Хедрок не му обърна внимание. Един от другите пръстени силно вибрираше. Той бавно завъртя ръката си. Когато вибрирането спря, камъкът на пръстена сочеше точно към стената зад писалището. Хедрок похвали на ум маскировката. Стената изглеждаше непокътната и мощният бластер зад нея бе скрит перфектно. Без детектора той никога нямаше да го намери.

Настроението му се развали. Позволи си само късата мисъл, че откритието потвърждава собственото му лошо мнение за този човек. Цяло оръдие скрито зад стената, Боже мой! Досието на Тринър, което той лично бе съставил, показваше, че той е не само безмилостен егоист — това бе нормално човешко качество в ерата на гигантските административни тръстове. Нито пък можеше да се каже, че е просто аморален — стотици хиляди граждани на Ишер бяха извършили също толкова убийства като Тринър, но разликата в мотивите беше като разликата между добро и зло. Тринър бе достоен за презрение развратник, олицетворение на самото понятие за зло.

И ето че в момента този човек се приближи към него, протегнал ръка, със сърдечна усмивка на бледото си лице и благо произнесе:

— Не знам дали да вярвам в теб, или не, но поне съм склонен да те изслушам.

Хедрок пристъпи към протегната ръка, създавайки впечатление, че се готви да я стисне, но в последния миг мина покрай мъжа и в следващата секунда седеше в креслото зад извитото писалище. После вдигна поглед към слисания директор и с удовлетворение си помисли: „Значи Тринър е готов да си говорим, така ли? Отлично. Но първо ще получи няколко психологически удара, а после му дам безплатен урок какво значи да си безмилостен с подчертаване на факта, че на този свят има и по-корави мъже от Дж. Т. Тринър. А сега нека продължа натиска върху него и да не му давам да се съвземе.“ С тази мисъл в главата, Хедрок остро каза:

— Преди да седнеш на ей онзи стол, Тринър, и преди да си поговорим, искам да разпоредиш на персонала си да започне работа върху онова, което ще се наложи да направите за мен… слушаш ли ме?

В това нямаше никакви съмнения. Тринър не само слушаше, той беше смаян, гневен и озадачен. Подобно на много други силни мъже, изпитващи за пръв път силата на личното излъчване на Хедрок, което само по себе си може би следваше да се класифицира като отделен вид енергия, той изглеждаше неспособен да настрои функциите на тялото и съзнанието си към реалността. Не че бе изплашен. Хедрок не бе и очаквал да види страх. Постепенно изражението му се промени — в него се долавяше предпазливост и донякъде любопитство.

— Какво трябва да се стори? — поинтересува се той.

Този въпрос вече бе прекалено важен, за да губи още време за емоционален контрол над жертвата си. Хедрок извади от джоба си сгънат лист хартия.

— Тук — сериозно каза той — са написани имената на петдесет града. Искам списък с адресите на цялата моя собственост и бизнес интереси в тези градове. Не ме интересува от кого се обитават в момента. Трябват ми имена на улици и номера. При това само в случаите, когато са много — поне дузина — в близко съседство, на една улица или в един квартал. Ясен ли съм?

— Да, но… — започна Тринър и замлъкна, напълно объркан.

— Дай нареждане — прекъсна го Хедрок и го изгледа изучаващо с присвити очи. После заплашително се наведе напред и каза: — Надявам се, че не си забравил член седми на учредителния договор, нали, Тринър?

— Но този член е включен преди поне хиляда години. Не може да искаш…

— Ще имам ли списъка, или не?

Тринър беше започнал да се изпотява.

— Мисля, че да — каза той накрая. — Честно казано, не знам. Ще разбера. — Той се овладя, напрегна тялото си и допълни през зъби: — Дявол да те вземе, не можеш да нахлуваш така и да…

Хедрок можеше да прецени кога е упражнил достатъчно силен натиск върху някого.

— Дай заповед — каза той с по-мек тон — и после ще говорим.

Тринър се поколеба. Беше видимо разстроен. След малко, изглежда, се досети, че винаги може да отмени собствените си разпореждания, така че отговори:

— Ще трябва да използвам терминала на писалището.

Хедрок кимна и внимателно проследи в звук и образ даването на заповедта до заместника на Тринър. Човекът се опита да възрази, но Тринър явно се чувстваше по-добре, когато даваше заповеди, отколкото когато ги получаваше. Изрева на подчинения си като лъв и беше очевидно, че възвръща самочувствието си с всяка произнесена дума. След малко придърпа стола си до писалището редом с Хедрок и дори се осмели да го погледне леко развеселен и да попита небрежно:

— Какво става? За какво е всичко това?

Издаде го опитът му да се престори, че няма нищо. Значи управлението на бластера беше в писалището, някъде в близост до стола, който Тринър беше придърпал така невинно. Хедрок обмисли взаимното им разположение. Самият той седеше с гръб към бластера, а Тринър бе вляво от него. Вратата към приемната беше на около четири метра. Стената и вратата щяха да защитят секретарката. Всеки друг, който влезеше, трябваше да мине наляво. Хедрок кимна удовлетворено и каза:

— Ще ти обясня всичко, Тринър… — уводна фраза, предназначена да разпали очевидното любопитство на този човек и да притъпи донякъде нетърпението му. — Но преди това искам от теб да направиш още нещо. Знам, че имаш главен счетоводител — казва се Ройън. Кажи му да дойде. Като поговоря с него, ще имаш по-добра представа дали да го оставиш на работа след днешния ден.

Тринър го погледна объркано, поколеба се за миг и бързо нареди нещо по терминала. Чу се ясен и звънък глас и Ройън каза, че идва веднага. Тринър изключи и се облегна на стола си.

— Значи ти си човекът, който се крие зад онзи тайнствен екран? — каза той, колкото да поддържа разговора. После махна неопределено с ръка и неочаквано попита: — А императрицата с нас ли е? Династията ли стои зад всичко това?

— Не! — късо отговори Хедрок.

Тринър видимо беше разочарован, но все пак рече:

— Ще ти повярвам и знаеш ли защо? Династията Ишер толкова много се нуждае от пари и това й се случва толкова често, че едва ли би допуснала съкровище като тази компания да вегетира по такъв начин. И това правило да се разпределят периодично приходите между наемателите… хм, не знам кой е, но Ишер няма пръст в тази работа.

— Не, не е Ишер — потвърди Хедрок и с удоволствие изгледа обърканото изражение, което изпълзя на лицето на Тринър. Също като предшествениците си, и Тринър не бе събрал куража да отправи предизвикателство към загадъчния собственик на компанията, опасявайки се, че това може да бъде имперската фамилия. А Хедрок от своя страна бе установил, че всички негови отричания само засилват съмненията на по-амбициозните.

На вратата се почука и след като изчака за разрешение, на прага се появи едър млад мъж, който неволно разшири очи от изненада, когато видя как са се разположили двамата мъже.

— Ти ли си Ройън? — осведоми се Хедрок.

— Да. — Младежът погледна въпросително Тринър, но той не вдигна глава.

Хедрок посочи с жест скрития под декорацията на стената монитор.

— Предполагам си информиран за значението на това, нали?

— Чел съм учредителния договор — започна Ройън и спря. Погледът му просветна — той явно беше започнал да се досеща: — Да не би да сте онзи, който…

— Нека оставим преструвките — каза Хедрок. — Искам да ти задам един въпрос, Ройън.

— Да?

— Каква сума — подчертано бавно попита Хедрок — е измъкнал от фирмата Тринър миналата година?

Тринър звучно пое дъх, после настъпи тишина. Двамата, Тринър и Ройън, останаха вплели поглед един в друг в продължение на един доста дълъг момент. Нямаше никакво съмнение, че това е решително премерване на волята. Накрая Ройън се засмя с почти момчешки смях и отговори:

— Пет милиарда кредита, сър.

— Това е доста височко за заплата, струва ми се — спокойно констатира Хедрок.

— Не мисля, че господин Тринър разглежда себе си като човек на заплата, сър — каза Ройън. — Той по-скоро се смята за собственик.

Хедрок забеляза, че Тринър е забил поглед в писалището, а ръката му небрежно се премества към малка красива статуетка.

— Застани там, Ройън — нареди Хедрок.

Той направи знак с лявата си ръка, изчака младежът да заеме позиция отляво на Тринър и след това задейства чрез пръстена си управлението на увеличителя. Зададе малко увеличение, не повече от сантиметър във всички посоки. Би могъл да постигне същия ефект, ако се беше изправил и дълбоко бе поел въздух. Важното в случая беше, че избраният от него начин променяше физическата структура не само на работния костюм, но и на тялото му. Това ги правеше физически неуязвими, използвайки същия принцип, който бе заложен в оръжейните магазини. Преди половин година, когато бе пристигнал в двореца, Хедрок се бе мъчил да намери безопасен начин да вземе костюма със себе си, но се бе страхувал, че придворните шпиони могат да го откраднат. Анализирайки структурата му, всеки компетентен физик би могъл да разгадае резонансния принцип, на който основаваха превъзходството си Оръжейните магазини. В костюма имаше вграден миниатюрен, но достатъчно мощен захранващ източник, и конструкцията му беше такава, че защитното поле се разпростираше само върху него самия и намиращото се вътре тяло — една много уместна предпазна мярка.

Почти всичко, което му се бе случило след бягството от оръжейните майстори, беше последица от това, че не се бе оказало възможно да влезе в оръжейния магазин, облечен в този костюм.

Миг по-късно Хедрок усети познатото втвърдяване около тялото си. Гърлото му също се стегна и с бавен глас той изрече:

— Бих казал, че такава заплата е прекалено висока. Направи необходимото да стане пет милиона.

Тринър издаде някакъв нечленоразделен звук, но Хедрок продължи да говори на Ройън с все същия спокоен и бавен глас:

— По-нататък: въпреки кооперативната си структура, тази компания вече има незавидната репутация на жестока, а практиката на нейния директор да заповядва подбирането на симпатични жени и насилственото им отвеждане в различни негови тайни апартаменти, е…

Той видя, че Тринър стиска статуетката и се изправи. Ройън ахна.

Огненият език на бластера изпепели креслото, в което беше седял Хедрок, плъзна се по металния плот на масата и се отрази от тавана. Горещината беше невъобразима, използваната мощност — поне деветдесет хиляди цикъла, но пламъкът не бе чак толкова ярък, че Хедрок да не забележи проблясването на оръжието на Ройън. Миг по-късно установи в каква последователност се бяха развили събитията: Тринър бе задействал стационарния бластер, за да ликвидира Хедрок, след това се бе извърнал и бе изтеглил имперския си ръчен бластер с намерение да убие Ройън, но използвайки защитния модел на Оръжейните магазини, Ройън го бе изпреварил и бе стрелял пръв.

На мястото на Тринър бавно угасваше слабо блещукащо сияние, което избледня в мига, в който автоматично задействащите се въздушни помпи вкараха в просторния кабинет мощна струя пресен въздух. Процесът беше стандартен и се извършваше със скорост, която опресняваше въздуха в кабинета пет пъти в секунда.

Възцари се тишина.

— Не мога да разбера — осмели се да проговори накрая Ройън с треперещ глас — как оцеляхте.

Беше много възбуден, пребледнял и явно се нуждаеше от малко по-внимателно отношение поне в първите минути. Само че за това нямаше време. Никакво. Хедрок и без това се бе задържал тук много по-дълго, отколкото можеше да си позволи. Той изключи увеличителя и бързо издума:

— Ти си новият директор на компанията, Ройън. Заплатата си вече я чу: пет милиона годишно. Какъв вид обучение си избрал за сина си?

Ройън си възвръщаше хладнокръвието много по-бързо, отколкото бе очаквал Хедрок.

— Обикновеното — отговори той.

— Смени го. Оръжейните магазини наскоро публикуваха подробностите за нов курс, който засега не е особено популярен. В него се обръща особено внимание на моралната устойчивост. А сега… кога ще е готов списъкът, който Тринър ти нареди да приготвиш за мен? Или може би не знаеш подробностите?

Скоростта, с която говореше, просто хипнотизираше Ройън, но той намери сили да отговори:

— Не преди шест. Аз…

Но Хедрок го прекъсна:

— Утре ще ти се наложи да изживееш няколко шока, Ройън, но опитай се да ги понесеш мъжки. Не губи самообладание. Навлекли сме си гнева на мощна тайна организация. Ще се опитат да ни дадат урок. Ще подложат на унищожение нашето имущество, но при никакви обстоятелства не казвай на другите, че това е наше имущество, и не започвай възстановителни работи преди да е изтекъл поне един месец, ако не получиш други нареждания по въпроса. — Той замълча за малко и завърши с мрачен тон: — Налага се да понесем загубите, без да изразяваме възмущението си. За щастие утре е Денят на отдиха. Хората няма да бъдат по магазините. И помни: списъкът трябва да е готов точно в шест!

Хедрок излезе, без да се сбогува. Подмятането за тайната организация беше с цел отклоняване на вниманието и той не се бе опитал да го направи по-оригинално, но когато гигантът започнеше делото си, всички слабости на замисъла щяха да бъдат туширани от чудовищната реалност. Сега обаче оставаха още посещения — първо по-леките, — след това щеше да хапне, после идваше ред на арогантния Ненсен и накрая трябваше сам да се развихри в смразяващ мащаб.

Час по-късно уби Ненсен по най-елементарния начин, като отрази насочената към него енергия на оръдието му. Внушаващият навремето ужас Дийли се оказа безобиден: едно примирило се старо чудовище, което бързо се предаде, като разбра, че Хедрок няма никакво желание да протака. Другите бяха само елементарни препятствия, чиято съпротива се състоеше най-вече в инерцията на мисленето им. По-трудно му беше да се справи с любопитството им.

На следващата сутрин, в седем без четвърт, Хедрок взе тонизатор, направи си няколко инжекции с витамини и легна за половин час, колкото да изчака ефекта им върху измореното си тяло.

След това погълна огромна закуска и няколко минути преди осем нагласи увеличителя на работния си костюм на пълна мощност. Денят на гиганта бе дошъл.