Алфред ван Вогт
Оръжейните майстори (7)

7.

Следващият половин час Хедрок прекара в обиколка на кораба. Имаше много заключени врати и препълнени складови помещения, които той подмина, без да се задържа. Искаше да добие общо впечатление от вътрешността и не го напускаше чувството, че трябва да бърза.

Онова, което видя по време на беглия си оглед, не го задоволи. Разполагаше с космически кораб, който не бе в състояние да напусне хангара си: нещо повече, за него самия щеше да е опасно да напусне кораба сега, когато бе получил контрол над него.

Защото бе ясно, че корабът се охранява. Фактът, че не бе видял войници на Инелда, не доказваше нищо. Те най-вероятно носеха т.нар. „наметала на невидимостта“. За императрицата би било крайно нежелателно да привлича вниманието на наблюдателите на Оръжейните магазини чрез струпване на правителствени войски. Хедрок бе минал по привидно пустата уличка и бе влязъл в този забележителен кораб, преди командирът на охраната да бе имал време да вземе решение как да действа.

Ако това бе вярно, тогава значи бе невъзможно да се махне оттук, без да бъде задържан за разпит. Не смееше да поеме този риск. Какво му оставаше в такъв случай? Без да бърза, той се върна в стаята на Гриър и го намери в съзнание. Мъжът го гледаше със смес от ярост и страх.

— Само не мисли, че ще се измъкнеш просто така — заплаши го той с глас, който трепереше. — Когато императрицата научи, ще…

— Къде са другите? — пресече го Хедрок и разшири въпроса си: — Къде са Кершоу и… — той за миг се поколеба — моят брат Джил?

Очите на Гриър се разшириха. Той потръпна и кресна:

— Върви по дяволите!

Но нямаше никакво съмнение, че е изплашен.

Хедрок спокойно продължи:

— Мисля, че е време да започнеш да се безпокоиш какво би станало, ако реша да те предам на императрицата.

Лицето на Гриър посърна. Той преглътна с мъка и с внезапно пресипнал глас заговори:

— Не бъди глупак! Тук има достатъчно и за мен, и за теб. И двамата можем да станем богати, но трябва да внимаваме… корабът е обграден. Допусках, че ще поискат да вкарат някого и затова те посрещнах с онова оръдие… просто в случай, че и някой друг опита да се вмъкне с теб.

— Искам да знам за терминала — прекъсна го Хедрок. — Възможно ли е да се обадим през него?

— Само минавайки през терминала в „Трелис Майнър Билдинг“.

— О! — Хедрок се начумери. Този път беше надхитрил сам себе си. Беше му се сторило логично да извади от строя онзи терминал и да попречи на другите кандидати за работата да се обадят. Но не бе очаквал, че следата води право при самия междузвезден кораб. — А кой държи връзка с този терминал тук?

— Един господин, казва се Зайдел — навъси се Гриър.

Хедрок за миг се замисли, после се сети откъде му е познато това име. От масата на императрицата — преди няколко месеца. Един от сътрапезниците бе споделил отвращението си, че Инелда използва услугите на подобно същество. Хедрок бе запомнил отговора й: „Бог е направил хората — бе казала тя, — и пак Бог е създал Зайдел. Така, както учените ми използват плъхове в лабораториите си, така и аз използвам Зайдел. Отговаря ли това на въпроса ви?“ — високомерно бе попитала тя.

Но мъжът, който бе засегнал темата, бе известен с хапливия си език и тутакси отвърна: „Разбирам. Досега в лабораториите си имахте човешки същества, които експериментират с плъхове, ето че намерихте и плъх, който да експериментира с хора.“

Ядовитата забележка бе накарала Инелда да поруменее и бе довела до отсъствието на мъжа за цели две седмици от масата й. Беше ясно обаче, че тя имаше работа за Зайдел. А това бе крайно неприятно, понеже изключваше възможността да се предложи подкуп — тази важна добавка към съвременната ишерска цивилизация. За Хедрок това в никакъв случай не означаваше поражение. Той натовари Гриър на антигравитационна платформа, както бе опакован, качи се заедно с него в горната половина на кораба и го остави в едно от спалните помещения. След това подхвана втора разузнаваческа обиколка. Този път, макар вече да бе ясно, че всяка секунда е ценна, оглеждаше всичко много внимателно.

Мина през всяка стая и използва мощна дрелка, за да се справи с по-упоритите ключалки. Личните каюти над залата с командния пулт му отнеха най-много време. Но Гриър бе минал през тях преди него. Не бе останало нищо, което би могло да издаде какво се е случило с последния обитател на всяка от каютите. Несъмнено Гриър бе разполагал с предостатъчно време, за да унищожи уликите, и го бе използвал добре: нямаше нито писма, нито лични принадлежности, нищо, което да притесни един убиец. Но търсенето не беше безполезно. Хедрок откри скъпоценната находка в носа на кораба, в един въздушен шлюз. Напълно оборудван спасителен модул, задвижван от две копия на мощните двигатели, които бе видял в двигателния отсек, и нагласен в специална шейна. Малкият модул — малък само в сравнение с кораба, защото беше дълъг поне трийсетина метра — изглеждаше в идеално състояние и готов всеки миг да полети.

Хедрок внимателно огледа пулта за управление и забеляза, че до обикновения ускорител има лъскав бял лост с надпис „Безконечен двигател“. Това означаваше, че малката ракета също е съоръжена с двигател за междузвездни пътувания. Теоретично погледнато, той можеше да седне пред контролния пулт, да излети във въздуха и да се понесе в космоса със скорости, непостижими за преследващите кораби. Разгледа подробно пусковия механизъм. Всичко беше автоматично. Достатъчно бе модулът да се плъзне по шейната, използвайки обикновения си ускорител, и това щеше да задейства люка на въздушния шлюз, чиято конструкция му позволяваше да се отваря и затваря с висока скорост. Модулът щеше да излети, люкът щеше мигновено да се затвори — и това беше всичко.

Вече нямаше никакво съмнение — той можеше да избяга оттук. Хедрок излезе от спасителния апарат и се спусна в контролната зала, където бе попаднал при влизането си в кораба. Колебаеше се. Само няколко часа след бягството си от двореца той вече притежаваше междузвездния кораб. Беше успял там, където силите на императрицата и на Оръжейните магазини се бяха провалили. Не подценяваше постигнатото. Успехът бе станал възможен само благодарение на старата му тактика в кризисна ситуация — да върви напред към целта, без да се съобразява с рисковете. Но сега бе дошъл моментът да бъде малко по-предпазлив, а това пораждаше ред взаимосвързани проблеми. Как би могъл да предаде грамадния кораб на Оръжейните магазини, без да застраши личната си безопасност и без да постави началото на битка между бойните флотилии на правителството и на Магазините? Решаващият фактор бе, че последните нямаше да получат бележката му с този адрес преди обед на следващия ден.

При нормални обстоятелства този интервал би изтекъл без никакви усложнения. Но за нещастие наблюдателите отвън бяха видели непознат да влиза в кораба. В мига, в който Зайдел съобщеше това на императрицата, тя щеше да се изпълни с подозрения. Може би щеше да остави на Гриър малко време да се свърже със своя агент и да даде приемливо обяснение. Но едва ли щеше да чака много дълго. Сигурно вече бе направила няколко опита да се свърже с Гриър. Хедрок седна в креслото пред пулта, впери поглед в индикатора на терминала и се концентрира върху ситуацията.

След пет минути нещо щракна, индикаторът за повикване замига и се разнесе мелодичен звън. Това продължи две минути, след което спря. Хедрок чакаше. Тринайсет минути по-късно всичко се повтори. Периодичността беше ясна. Зайдел сигурно бе инструктиран да звъни през четвърт час. Ясно беше, че ако корабът продължи да не отговаря, ще бъдат предприети ответни действия.

Хедрок слезе в двигателния отсек и се захвана да монтира един от двигателите. Изглеждаше малко вероятно да успее да сглоби и двата двигателя, които му трябваха, за да излети с този голям кораб, но си струваше да опита. В началото се качваше в контролната зала на всеки час, за да се убеди, че опитите да се свържат с кораба продължават. После монтира при себе си един терминал и го свърза с онзи в контролната зала. Така можеше да контролира позвъняванията, без да прекъсва работата си.

Можеше само да гадае какво ще предприеме Инелда, когато запасите й от търпение се изчерпят. Но трябваше да допусне, че вече е мобилизирала флотата си с идеята, ако междузвездният кораб опита да се изплъзне, тежките оръдия на бойните машини да го свалят в небето, преди да е набрал скорост.

Същата възможност правеше рискован опита да избяга със спасителната капсула. Ако го сваляха, това би поставило край на извечната мечта на човека да достигне звездите. Планът му беше да забави акцията на силите на императрицата до момент, когато биха се открили повече възможности за бягство. И само тогава, но не и миг преди това, да вложи всичко в опит да постигне безусловна победа за себе си и Магазините. Беше обаче немислимо да успее преди утре по обяд.

В шест часа вечерта — осемнайсет часа преди крайния срок — не се чу никакъв звън. Петнайсет минути по-късно — също. Хедрок изтича до кубрика, хапна набързо и отнесе сандвичи и кафе на Гриър. Изключи една от силовите линии, за да му позволи да се храни сам, използвайки едната си ръка. В 6:29 беше отново пред терминала. Минута по-късно индикаторът отново отказа да замига. Или предстоеше предприемането на някаква нова стъпка, или Инелда бе решила да изчака да мине нощта. Хедрок не можеше да остави това на шанса. Той включи предавателния канал на терминала — само звука, без видеото — и набра номера на най-близкия полицейски участък. Смяташе да се престори, че няма представа какво става навън. Интересно, но му позволиха да набере целия номер.

Познатото щракване бе първата индикация, че връзката е осъществена. Преди човекът от другата страна да успее да каже нещо, Хедрок прошепна:

— Полицията ли е? Аз съм пленник на борда на космически кораб. Спасете ме, моля ви се!

След дълга пауза един мъжки глас също прошепна:

— На коя площадка е кацнал корабът?

Хедрок даде адреса и сбито обясни, че е нает да ремонтира някакви атомни двигатели, но е бил насила задържан от човек на име Рел Гриър.

— Къде е Гриър? — прекъсна го гласът.

— Лежи в кабината си горе.

— Момент така — каза гласът.

Последва нова пауза, нарушена от добре познатия му глас на императрица Инелда:

— Как се казвате? — попита тя.

— Даниел Нийлан — отговори Хедрок и припряно добави:

— Моля ви, побързайте. Гриър може да слезе всеки миг. Не искам да ме хване тук.

— А защо просто не отворите вратата и не излезете?

Хедрок се беше подготвил и за този въпрос. Обясни, че Гриър е блокирал от командния пулт механизма за отваряне и затваряне на вратата.

— Ясно — каза императрицата и замълча. Хедрок си представяше как бързият й мозък визуализира ситуацията и преценява възможностите. Изглежда, вече бе мислила по тези въпроси, понеже почти веднага продължи: — Господин Нийлан, обаждането ви в полицията беше прехвърлено в щаба на правителствена тайна служба. Причината е, че без да знаете, сте се оказали въвлечен в ситуация, в която са замесени интереси на правителството. — И тя бързо добави:

— Само не изпадайте в паника.

Хедрок реши, че е най-добре да не казва нищо.

Инелда продължи все така бързо:

— Господин Нийлан, можете ли да включите апарата си на видео? Много е важно да разберете с кого говорите.

— Мога да го включа така, че да ви виждам, но за съжаление предавателният блок е изваден.

— Знаем колко неприятна е за Гриър мисълта, че някой може да го види — кисело отбеляза тя. — Но нека не се бавим сега. Аз държа да ме видите.

Хедрок щракна ключа и изчака образът на императрицата да се фокусира. После се поколеба няколко секунди и накрая смаяно възкликна:

— Ваше величество!

— Познахте ли ме?

— Да, да, но…

Тя го прекъсна:

— Господин Нийлан, вие се намирате в уникалното положение да бъдете въвлечен във велики дела. Вашето правителство, вашата… императрица… изискват вярната ви и лоялна служба.

— Ваше величество — помоли я Хедрок, — извинете ме, но ви моля да побързате!

— Ще бъда пределно ясна и се надявам да ме разберете. Днес следобед, веднага след като бях информирана, че непознат млад мъж — да, говоря за вас — е влязъл в космическия кораб на Гриър, аз разпоредих екзекутирането на капитан Хедрок — шпионин на Оръжейните магазини, — когото бях толерирала до този момент в двореца.

Хедрок бе наясно, че бъркаше нарочно времената на събитията и смесваше истина с лъжа, но беше абсурдно да се опита да я поправи. Направи му впечатление, че не се съобрази с желанието му да побърза. Хрумна му, че тя гледа на обаждането му като на неочаквана възможност, но и че много не я интересува какво може да се случи на някой си Даниел Нийлан. Вероятно смяташе, че винаги може да се договори отделно с Гриър и може би бе права. Инелда продължи с напрегнато лице и нисък, но уверен глас:

— Казвам ви всички тези неща, за да илюстрирам максимално убедително твърдостта си да постигна това, което съм решила. Гледайте на съдбата на капитан Хедрок като на пример какво може да сполети онези, които дръзнат да ми се противопоставят, както и на другите, които се провалят в онова, което им бъде заповядано да изпълнят. Чуйте какво искам да направите вие: от този момент нататък се считайте за войник на правителствена служба. Ще продължите да се преструвате, че ремонтирате двигателите на кораба и ще се стараете да създадете у Гриър впечатлението, че вършите онова, за което ви е наел. Но ще се възползвате от всеки удобен миг, когато не ви наблюдава, за да разглобите онези двигатели, които все още работят. Уверена съм, че това може да се извърши по такъв начин, че само експерт да забележи, че нещо не е наред… Сега ме чуйте много добре. В момента, в който парализирате двигателните възможности на кораба, трябва да се опитате да ни известите. Ще бъде достатъчна само една дума. Включете терминала и кажете „Сега“, „Готово“ или нещо подобно и ние ще нахлуем вътре. Имаме осем свръхоръдия, всяко с мощност от по сто милиона цикъла, и сме ги разположили на позиция. Тези оръжия са толкова мощни, че всяко от тях може да изстреля само един заряд, след което ще се разтопи. Но осем заряда, концентрирани в една точка на стената, ще доведат до нейното разпукване най-много до три минути. Това е планът. И така ще бъде. Двайсет и четири часа след успешното приключване вие ще получите огромно възнаграждение за сътрудничеството ви.

Гласът й заглъхна. Тялото й се отпусна. Пламъкът в погледа й угасна. Изведнъж на устните й се появи топла и пленителна усмивка. Тя тихо завърши:

— Надявам се, Дан Нийлан, че бях съвсем ясна.

Не можеше да има никакво съмнение, че е така. Въпреки опита си от предишните им срещи, Хедрок я гледаше очарован. Явно се бе оказал прав, предвиждайки, че императрица Инелда ще играе изключително важна роля при всяка кризисна ситуация в тази смутна епоха. Тигрицата в нея си бе показала ноктите, а те бяха от стомана и жадуваха за насилие. Душата на тази жена беше изтъкана от огън.

Мозъкът му започна да анализира изводите, които можеха да се направят подир казаното от нея. Тя бе споменала, че мощните оръдия вече са изведени на позиция, готови да изстрелят изпепеляващия си заряд. Нищо чудно неговото обаждане да бе отложило атаката в последния миг. Най-лошото бе, че ако заподозряха нещо нечисто, можеха да ударят всеки момент. Всъщност тя нямаше от какво да се опасява. Корабът отдавна не бе в състояние да помръдне и единствено спекулирайки с неведението им, той можеше да се надява да спечели време до критичния обед на следващия ден.

Гласът на императрицата прекъсна мислите му:

— Зайдел, поеми нещата! — заповяда тя.

На екрана се появи около четиридесет и пет годишен мъж с тъмносиви очи, извит клюнообразен нос и тънки стиснати устни, цепнатината между които разсичаше напряко лицето му. Устните му се извиха в неприятна усмивка, но когато мъжът заговори, гласът му остана напълно безизразен:

— Чухте заповедта на нашата славна повелителка. Смятайте се за войник, призван да изпълни дълга си по отношение на човек, спрямо когото не може да има съчувствие. Мошеникът Гриър абсолютно съзнателно се е опълчил срещу Короната. Той държи контрола върху откритие, което застрашава устоите на държавата и което в никакъв случай не бива да става обществено достояние. Гриър смята себе си за достоен да преговаря с правителството и действайки от позиция на временен имунитет, поставя невъзможни искания и се държи по начин, присъщ единствено на предателите. Наел ви е да ремонтирате кораб, който той предлага за продан, с очевидното намерение да го приведе в състояние, годно за полет, така че да може да избяга след като е получил парите, които иска. Самият факт, че е предприел ремонт, който би отнел дълго време, показва, че предателството, което готви, е внимателно обмислено… При това положение — слушайте ме внимателно! — ако се окаже наложително или изобщо, ако ви се открие такава възможност, вие имате разрешение да убиете Гриър като враг на държавата, в името на Нейно величество Инелда, императрица на Слънчевата система и велик наследник на династията Ишер. За всяко ваше действие, имащо връзка с изпълнението на поставените ви задачи, вие сте упълномощен с надлежните правителствени пълномощия. А сега, преди да прекъсна връзката, имате ли някакви въпроси?

Тези хора явно смятаха сътрудничеството му за нещо подразбиращо се от само себе си. Хедрок добре съзнаваше, че ако наистина бе обикновен, случайно попаднал в тази ситуация атомен техник, щеше да е онемял от ранга и поста на хората, говорили с него. Но за нещастие на Инелда, тя бе човекът, подпомагащ неговите цели, а не той — нейните.

В този миг осъзна, че от него очакват отговор.

— Нямам въпроси — прошепна той. — Аз съм лоялен поданик на нейно величество. Разбирам всичко.

— Добре. Ако не се обадите утре до единайсет сутринта, ще атакуваме. Надявам се, че ще се окажете достоен за доверието на императрицата.

Чу се щракване. Хедрок също изключи терминала си и отново слезе в ремонтното отделение. Беше разтревожен от дадения му срок. И все пак му се струваше, че ще може да издейства отсрочка от поне час, а защо не и повече.

Взе хапче за ободряване и се залови с двигателите. Малко след полунощ завърши фината настройка на първия, така че вече разполагаше с половината от мощността, необходима му, за да задейства кораб с тези размери. Качи се горе, хапна и пак се захвана за работа.

Докато се трудеше над втория двигател, осъзна, че действа на базата на недоказани предположения. Предполагаше например, че тези двигатели са това, за което ги смята. Така или иначе този кораб, изглежда, беше отишъл до близка звезда и се бе върнал оттам, за да се спусне в тесния като ножница хангар. Но бе факт и че в момента той зависеше от машини, които нямаше как да провери предварително.

Часовете просто летяха. В девет и десет той изведнъж осъзна колко много време е минало. По негова преценка оставаха му около два часа, за да приключи и с втория двигател, което означаваше, че му е необходима някаква отсрочка. Нахрани Гриър, закуси набързо и продължи с втория двигател до единайсет без двайсет.

Плувнал в пот, но все още неприключил, той се обади на Зайдел. Онзи моментално се появи на екрана и беше ясно, че изгаря от нетърпение. Очите му проблеснаха, устните му потрепнаха.

— Да? — излая той.

— Не! — каза Хедрок и бързо заговори: — Гриър току-що се качи в командната зала. Беше до мен цялата сутрин, така че едва сега мога да направя това, което искахте. Не мога да свърша преди дванайсет и половина или дори един часа. Нека бъде един за сигурност. Ще…

Образът на Зайдел избледня и бе сменен от този на императрица Инелда. Зелените й очи бяха леко присвити, но гласът й беше спокоен.

— Приемаме забавянето — каза тя, — но само до дванайсет. Свършете работата, оставете терминала включен, само на глас, разбира се, и извадете от строя тези двигатели!

— Ще се постарая, ваше величество — прошепна Хедрок. Беше спечелил още един час.

Върна се обратно към деликатната задача да извърши фината настройка на атомния двигател. От време на време виждаше отраженията на изпотеното си лице в блестящите метални повърхности на инструментите, които използваше. Усещаше, че е напрегнат, и в никакъв случай не беше уверен, че работата, която върши, има някакъв смисъл. Знаеше, че някъде там високо в небето е изведена в атакуващи позиции правителствената флота. Шансовете Оръжейните магазини да се намесят изненадващо в последния момент с всяка секунда намаляваха. Представи си пристигането на обедната поща в корпорация „Метеорит“. Писмото му до Питър Кадрон с адреса тук щеше да бъде предадено бързо, но Кадрон можеше да е на заседание, можеше да се е прехвърлил с телепортатор на обратната страна на Земята, най-сетне просто можеше в този момент да обядва. Пък и хората невинаги бързат да отворят пощата си, сякаш животът им зависи от това. Следователно имаше известна вероятност съветникът да прочете писмото към един или дори два часа следобед.

В единайсет и трийсет, изморен до мозъка на костите си, Хедрок разбра, че двигателят няма да е готов навреме. Продължи да работи, просто защото звукът на инструментите му щеше да убеди Инелда, че изпълнява добросъвестно заповедта й. Но разбираше, че е дошло времето за вземане на решение. Трябваше да се добере до спасителния модул. Както и да се развиеха нещата, това бе най-добрият му шанс за бягство. А понеже на него също бе монтиран междузвезден двигател, това правеше модула толкова важен, колкото беше и корабът. Успееше ли да се измъкне, хората щяха да имат звездите. В противен случай, ако го сваляха, тогава… но имаше ли смисъл отсега да обмисля последиците от поражението? Или щеше да бъде убит моментално, или щяха да го пленят.

Но как да се добере до модула при този включен терминал? С монтирането на терминала в двигателния отсек той бе успял да създаде илюзията, че може да говори само когато Гриър го няма. Това му бе позволило да забави атаката с цял час. За нещастие искането на Инелда контактът да не бъде прекъсван сега му създаваше неудобства. В момента, в който преустановеше работата си, тишината щеше да събуди подозрението на Инелда и Зайдел. По груба преценка му бяха необходими около пет минути, за да се добере до модула. Прекалено дълго време. Следователно трябваше да предприеме още един опит да я заблуди. Хедрок се поколеба за миг, после пристъпи към терминала и прошепна високо:

— Ваше величество?

— Да?

Отговорът бе толкова бърз, че той си я представи как седи пред цяла редица терминали, контролирайки лично всички аспекти на операцията: хората в бойните кораби, войниците зад мощните оръдия, него самия, дори Зайдел.

— Ваше величество, невъзможно ми е да извадя всички двигатели извън строя в поставения от вас срок. Тук има седемнайсет двигателя, а аз съм свършил каквото трябва само с девет. Ще ми позволите ли да предложа нещо?

— Слушам. — Но тонът й не обещаваше нищо.

— Имам идея да се кача горе и да се опитам да надвия Гриър. Кой знае, може да успея да го изненадам.

— Да. — В гласа й се долавяха неестествени нотки. — Да, пробвай. — Тя се поколеба, после продължи: — Нийлан, мисля, трябва да знаеш, че започвам да те подозирам.

— Не ви разбирам, ваше величество.

Но тя сякаш не го бе чула.

— От вчера следобед се мъчим да установим контакт с Гриър. Досега винаги е отговарял най-много с час закъснение, така че неговото мълчание до момента е най-меко казано крайно съмнително. Още повече, че от негова гледна точка, ние бихме могли да се обадим, за да приемем абсурдните му искания и да се съгласим с нелепите му условия… Нека да го кажа така — продължи тя хладно: — Нещата стигнаха твърде далеч, за да рискуваме в последния момент. Имаш разрешението ни да се качиш и да нападнеш Гриър. Всъщност, аз ти заповядвам да се държиш като войник и да му попречиш с всички сили да излети с кораба. Но за да избегнем неприятностите в случай, че оформящите се съмнения в твоята лоялност имат някакво основание, аз издавам заповед в същия този момент да бъде предприета атаката. Ако си имал някакви свои планове, забрави за тях и се опитай да ни сътрудничиш. Качи се горе, докато атаката се развива, и направи каквото можеш с Гриър. Но повярвай, най-добре ще е да побързаш.

Гласът й постепенно се засилваше и вече беше напълно ясно, че дава заповеди по други терминали. В един момент Хедрок я чу да вика: „Напред!“

Той вече се качваше по стълбичката. Забави се да отвори дебелата антирадиационна врата, после изтича по стъпалата, все още хранейки надеждата, че каквото и да се случи, ще може да излезе над земното ниво, преди някой да съумее да му попречи.

Първият удар го разтресе. Корабът се заклати. Силата надмина всичките му очаквания. Главата му се замая и за един кратък миг помисли, че губи съзнание. Продължи все така устремно нагоре, но в сърцето му се загнезди страхът от поражението. Вторият титаничен удар го отхвърли към стената. Все пак той успя да се справи и продължи да се изкачва, борейки се със страшната умора, опитваща се да го надвие. Попита се дали Инелда съзнава какво прави. Поредица от верижни реакции, всяка от които с продължителност милиони единици… това беше опасно близо до атомна експлозия.

И тогава дойде третият удар. От носа му бликна кръв, тънки струйки потекоха от ушите му. Четвъртият удар — той смътно съзнаваше, че е преполовил пътя до контролната зала — го свали на пода. Той се изтърколи почти половината стълбище надолу. Петият удар го завари съвсем без сили.

Знаеше, че това е поражението, но някак машинално продължаваше да се изкачва и дори се изненада, когато стигна следващото ниво. Шестата невъобразима експлозия го догони в основата на дългото стълбище и го завъртя като лист, подхванат от буря. В същия миг погледът му попадна на голямата масивна входна врата, която се откъсна от пантите си, полетя към него и едва не го събори, преди с грохот да се стовари на пода. Това беше седмият удар.

Той побягна от болката като животно, спусна се с едно ниво и затвори вратата. Остана така, смъртно уморен, облегнат на стената. Някакви викове го извадиха от ступора. Гласове, изненада се той, при това вътре в кораба? Поклати глава, отказвайки да повярва. Но гласовете се приближаваха и изведнъж истината, проби пелената на съзнанието му.

Те бяха вътре. Бяха им стигнали само седем изстрела.

Някакъв Човек извика от другата страна на вратата, до която се бе изправил Хедрок:

— Бързо, разбийте я! Арестувайте всички на борда!