Хаим Оливер
Федерация на династронавтите (5)

5. Деветмоторен електроатомокарбиден звездолет „ДРН 1 Пегас“

Осъществяването на тази най-важна от всички задачи започна при най-строга тайна. За да се предпазят от всякакви случайности, устроиха сложна мрежа от наблюдатели, които държаха под бдителния си поглед цялата близка околност чак до стадиона. Най-горе, на тавана, качиха Фани. Оттук като на длан се виждаше съседната улица „Цар Крум“, откъдето можеше да се очаква най-голямата опасност.

Както вече сте разбрали, врагът номер едно на Съзвездието беше бандата на динамичните, а тя живееше именно на тази улица. Задачата на Фани беше проста: забележи ли някаква опасност откъм „Цар Крум“, дръпва сигналното въженце, чийто долен край е вързан за крака на дежурния астронавт. Карауленето на Фани не беше трудно, защото на таванското прозорче непрекъснато кацаха гълъби.

Имаше още един важен пост: край съседния гараж. Постът трябваше не само да наблюдава, но и евентуално да задигне от гаража една манивела, която беше крайно необходима за запалването на атомните мотори на ракетата.

И тъй, след като осигуриха пълна безопасност на ракетния център Нептун, строителите пристъпиха към работа. Главен строител на космическия кораб бе астронавтът майор Димчо. Отдавна той бе отделил настрана всички разкази, повести и романи, разказващи за междупланетни и междузвездни полети. Отдавна също така бе извлякъл от тях най-важното относно ракетите и звездолетите, тяхната форма, структура, гориво, скорост, управление, връзка със земята и прочие, и прочие. Не по-малко внимание обърна той на звездната карта. Ако не познаваш добре небесните пътища и кръстопътища, така можеш да се завреш в някоя мъглявина, че никога да не се върнеш на планетата Земя! По цели часове, когато биваше свободен от кучешко дежурство, той изучаваше внимателно звездната карта в енциклопедията на татко си и сега познаваше небето не по-зле от улица „Раковски“.

Още не бяха решили накъде да излетят. Нещо повече — съществуваха сериозни разногласия, които избухнаха на едно от тайните съвещания на Съзвездието. Една група начело с Рони Дато настояваше да бъдат предпазливи и първият полет да не се простира по-далеч от Марс.

— Не! — прекъсна го Наско Нето.

— Да!

— Не!

— Да!

Наско Нето скочи и зае бойна боксьорска поза, но майор Димчо го накара да седне. Той ядосано удари с юмрук по бараката:

— Марс! Какво ще правим там? Ще се излежаваме на слънце и ще гледаме каналите! Ние трябва да отидем далече, много далече! Например до Съзвездието Алфа! Там има уран и атомна енергия, а освен това има и живи същества. Това е съвсем сигурно.

Така, ясно се оформиха два лагера: марсианци и алфианци. Всички викаха, крещяха, замалко не се сбиха. Само Фани тихичко си седеше в своя ъгъл.

— А ти за кого си? — запита я майор Димчо, колкото да спази демократичните правила.

— За Луната — прошепна тя, като се изчерви до уши.

Всички — марсианци и алфианци — отчаяно ревнаха:

— Луната! Хо-хо!

— Женски капризи!

— На Луната върви сама!

Накрая решиха да предоставят избора за първото пътуване на съдбата, тоест на Никиж. Написаха на две листчета „Марс“ и „Алфа“, туриха ги в една шапка и поканиха кучето да вземе едно от тях. С разтуптяно сърце всички чакаха знака на съдбата. Никиж се наведе, помириса шапката, грабна с уста листчетата и като стрела се втурна из двора, дъвчейки усилено. Когато най-после го укротиха и погледнаха в устата му, установиха, че няма нищо: Никиж беше изял и Марс, и Алфа. Така и не можаха да решат накъде да летят. Отложиха въпроса за по-късно. А бъдещето реши иначе…

Сега нека ви запозная със самата ракета или по-скоро с деветмоторния електроатомокарбиден звездолет „ДРН 1 Пегас“. Както се досещате, ДРН означава Димчо, Рони, Наско. Фани изобщо не споменаваха, което добави още една капка към препълнената вече с горчилка чаша на момичето. „Пегас“ беше предложение на Рони Дато. Той каза, че старите гърци вместо ракети използували пегаси, и увери, че тази дума е много изразителна. Наско се противопостави и този път, но над страстите надделя културата.

Корпусът на ракетата се състоеше от един голям варел, оставен настрана в гаража. Той беше поръждясал, но нима това е пречка? Изчегъртаха ръждата с гласпапир, а дупките разшириха и превърнаха в космически илюминатори, които закриха с найлоново платно. Горната част на корпуса бе отделена за жилищни помещения, кабина за автоматично управление, склад за храна, библиотека и пр., а долната — за двигателите.

Няма да описвам надълго и нашироко звездолета, нито стотиците остроумни приспособления, които астронавтите изобретиха, за да стане ракетата по-мощна и по-пъргава. Не мога обаче да не спомена за двигателите, едно чисто индивидуално постижение на астронавта майор Димчо. Деветте мотора представляваха девет много здрави картера (консервни кутии), прикрепени към девет тръби в основата на корпуса. Според проекта, всяка кутия трябваше да се напълни с могъщо гориво (карбид). В деня О (не „Нула“, а „Отлитане“) картерите се пълнят с тежка вода, манивелата се завъртва, горивото започва да изпуска газове през дюзите и ракетата полита към бездните на простора.

Седем напрегнати денонощия продължи монтажът на „ДРН 1 Пегас“. За материали правеха дълги експедиции: за тел — до дворовете на съседните заводи; за кожа за седалки — до гарата, в изоставените вагони. Те се осмелиха дори да проникнат и в районите, контролирани от бандата на Сашо Кобалтовия юмрук, където напразно търсиха най-важното — карбид. Веднъж Наско Нето, който безусловно беше най-дръзкият от всички астронавти, попадна на засада и трябваше да си плюе на петите, за да остане здрав и читав…

Въпреки всичко обаче строежът напредваше. Денят О бавно, но неумолимо наближаваше.