Марина Фиорато
Дъщерята на Сиена (22)

Благодарности

За мен бе изключително удоволствие при подготовката на тази книга да навляза в света на конете и да разговарям с онези, които ги яздят, притежават или просто обичат.

На първо място са моята сестра Вероника и съпругът й Ричард Браун (прототипът на Рикардо Бруни), които са собственици на много състезателни коне и ми бяха изключително полезни със знанията си за света на конните надбягвания. По същата причина благодаря и на Марк Кършоу, който е запознат с всички тънкости на състезателните коне на Нюбъри и Сандаун. Бих искала също така да благодаря и на опитната ездачка и моя приятелка Ейми Шорт за това, че изчете ръкописа ми за грешки във връзка с конете, както и на баща й, треньор и специалист по развъждане на коне Джо Макелрой, задето ме насочи към подходящите места за моето проучване. Благодарна съм също така и на Дан Ричардс от Кралските войски в Сейнт Джонс Ууд, задето ми осигури достъп до техните казарми и конюшни и ми даде безценна информация за живота на армейските коне. Благодаря много и на ковачите на тези войски, които бяха така любезни да ми позволят да наблюдавам изработването на подкова. Имах щастието да посетя и фермата за отглеждане на липицанери в Липица, която през 2010 година празнува своята 430-та годишнина. Там имах невероятната привилегия да видя как тези великолепни коне изпълняват невиждано шоу. Благодаря и на покойния ми дядо Уилям Доналд Хогарт, който събуди у мен любов към конете, като ми позволи да гледам надбягванията и правеше залози от мое име на нашия национален празник!

В останалите области, споменати в тази книга, благодаря на Хейли Нибауер, филмов специалист по костюмите, която ми оказа невероятна помощ по въпросите за корсетите, костюмите за езда и останалите елементи от облеклото, които е трябвало да търпят горките дъщери на Сиена през XVIII век, както и на стилиста и гримьора Лорейн Хил, която ме образова по въпросите за перуките и първите бои за коса.

За мое голямо щастие проучванията ми ме отведоха до Сиена, затова бих искала да благодаря както на общината на Сиена, така и на отделните контради, които бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха невероятно много — както лично на мен по време на моите гостувания там, така и чрез невероятните си архиви и свързаните с тях уебсайтове, които са истински златни мини от информация. Моите искрени извинения към квартала на Орела, които никога не са имали толкова зла фамилия като фамилията Капримулго, която да очерни историята им, както и моите извинения към истинските победители в игрите Палио от 1723 година, на които се наложи да преминат на второ място за целите на моя сюжет.

Вероятно рядко се случва автор да благодари на филм, помогнал му за написването на роман, но в случая дължа благодарности и на спечелилия множество награди документален филм „Последната победа“ (2004) на режисьора Джон Епъл, който проследява живота на жителите на квартала на Кукумявката в дните преди Палио на 2003 година и който ми предостави невероятни прозрения за силата и страстта, съпътстващи тази легендарна конна надпревара.

Както обикновено, трябва да благодаря и на великолепната си агентка Тереза Крис, както и на прекрасния екип в новия ми дом „Джон Мъри“, най-вече на Кейт Паркин за редакторските й умения, на Силия Ливет, задето ми помогна да избегна множество капани на сюжета, както и на Керълайн Уестмор, която беше великолепен мениджър на целия проект.

И преди всичко благодарностите ми са за Саша за постоянната му подкрепа и съвети, както и за Конрад и Руби, които в значителна степен допринесоха за изграждането на образа на Зебрата.

И на последно място, но не по значение, бих искала да благодаря на Сиена Сюъл — невероятно вдъхновяващо момиченце, чието име някога роди в мен идеята за тази книга.