Алиса Дей
Непокорни сърца в Атлантида (8)

Глава 8

Кат остави плика с храната на кухненската маса и се загледа почти сляпо в него, сякаш някъде в структурата на кафявата хартия бе скрита тайната за разрешаването на проблемите, които разбиха внимателно подредения й живот.

Един от малкото приятели, които ми бяха останали на света, е мъртъв… убит? Отметнато.

Итън признава, че сформира съюз с вампири? Отметнато.

Фелън ме мрази в червата и най-вероятно ще се опита да ме убие, след като видях как я унижават? Отметнато.

Сама съм в къщата с торби, пълни с храна, която не знам как да сготвя и огромен мъж от Атлантида, който изглежда иска нещо от мен? Нещо, което не съм готова да дам?

Отметнато. И отметнато. И отметнато.

— Проклятие.

— Не обичаш ли пържоли? — Гласът му беше мек, но все пак я стресна. Нещо в тона му — груб, но едновременно и нежен — изпращаше тръпки надолу по гръбнака й. Не тръпки от страх, а точно обратното. Привличане. Желание.

Копнеж.

Тя отново усети онова особено чувство, сякаш животинската страна на природата й най-накрая се събужда от зимен сън, който бе продължил през целия й живот. Ако не беше напълно невъзможно, може би дори щеше да сметне, че е на ръба на преобразяването.

— Кат? — Гласът на Бастиян се вряза в мислите й отново и този път звучеше загрижен. Трябваше да му обърне внимание. Да направи опит да свърже последователни изречения.

— Съжалявам. Беше дълъг ден. Ники… Мисля, че имам нужда да си взема душ и просто да почивам. — Мисълта за душ бе толкова примамлива, че тя почти извика. Но имаше гост. Сигурно той също искаше да се изкъпе. — Вземи първи душ. Сигурна съм, че ти също искаш да отмиеш деня от себе си.

Обърна се и опита да се усмихне, но представата за Бастиян, гол и мокър под душа, нажежи въображението й до опасна горещина. Трябваше да се бори със себе си, за да се удържи и да не се хвърли върху него.

Той й се усмихна с онази невероятна усмивка и за миг огненият блясък бе отново там, в очите му. Но след това изчезна и студеното, спокойно изражение на господин Посредник отново се завърна на лицето му.

— Не, но ти благодаря за добротата — каза той, като се поклони леко. Всичката тази вежливост и галантност, когато онова, което тя искаше от него, бе топлина и огън. Страст, която може да я накара да забрави гледката на угасващите очи на Ники.

Тя поклати глава, за да прогони образа.

— Тогава просто ще вляза първа. После може да приготвим вечеря.

Но след като го каза, не можа да се насили да тръгне. Един кичур коса падна над бузата му, когато той наведе глава да разопакова храната и тя се втренчи в лъскавата му тъмнина, желаейки да вдигне ръка и да го отмести от лицето му. Да пристъпи в прегръдките му и за пръв път, вместо да бъде силна, смела, независима и да разчита на себе си — само за една проклета минута да остави друг да бъде силен.

Да позволи той да бъде силният. Само за малко.

Бастиян вдигна глава и видя, че тя го гледа втренчено. Трябва да е прочел нещо в очите й. Направи крачка към нея.

— Кат, има нещо, което трябва да…

— Не! Искам да кажа, не, няма нищо — чу се тя да бърбори, но бе безсилна да спре. — Е, ти просто трябва да… аз ще тръгвам. Сега. Ще…

Той примигна, вероятно питайки се коя бе тази луда жена и какво бе направила с Кат. Пълното унижение от случилото се изключи странната й парализа и тя побягна. Побягна отново, препъвайки се по коридора към банята. Избяга от първия мъж, който някога я бе карал да се чувства в безопасност.

Бастиян отвори вратата и излезе извън. Знаеше, че не си въобразява. Това бе момент. Момент с главно М, точно там в кухнята. Каквото и да бе станало, то бе взело връх над ума и сетивата му и Кат също го беше почувствала. Поне за един миг. Преди да избяга от него. Отново.

— Толкова е удивителен ефектът, който имам върху жените — измърмори той. Тогава си наложи да достигне тихия център на своето спокойствие — центърът, който изглежда щеше да се взриви на парчета, когато бе около Кат. Вдиша в дробовете си влажния вечерен въздух и съблече ризата и панталоните си. Имаше нужда от душ. Може би час или два под ледената вода щяха да помогнат за състоянието на болезнено възбуденото му тяло.

Той бе атлант. Нямаше нужда от тръби и водопроводи, за да намери вода, която да очисти тялото му. С раздалечени крака, той вдигна лице към вечерното небе. Вдигна ръце с дланите нагоре и призова морето. Призова водата около себе си. Призова елементите, за да пречистят водата и да я доведат при него.

След стотици години, Бастиян все още бе възхитен, как водата се втурва, за да свърши работата си. Бе научил няколко трика през вековете и сега манипулираше теченията и струите й, карайки ги да изглеждат сякаш танцуват и се въртят във въздуха около него. Панделки от вода искряха и блестяха, докато се увиваха около и над него, за да измият потта и мръсотията на деня от тялото му.

Прохладата на водата облекчи прегрялата му кожа, успокои нервните окончания, скачащи и вибриращи под кожата му и погали яростно втвърдената му ерекция, която стърчеше напред. Всичко в Кат — пищните й извивки, ароматът на слънце и гора, и копринената й канелена лъскава коса — го караше да се разхожда в състояние на постоянна възбуда. Но погледа в очите й в кухнята, го накара да пожелае да я вдигне върху масата и да я положи точно там и в този миг. Да разкъса дрехите от тялото й, да потъне в нея. Да получи топлината и влагата й на подобаващото му място, а след това да прекара следващите десет или петдесет години, държейки я в прегръдките си.

Но желанието му да предяви, че е негова, бе грешно. Не го правеше по-добър от Итън. Да не говорим за малкия проблем, че тя бе наполовина шейпшифтър. Посейдон не позволяваше на своите воини, да се забъркват с такива с двойна природа. Той се замисли за реакцията на Аларик при новината, че Бастиян се е обвързал с шейпшифтър и направи гримаса.

Не, че това имаше значение. В края на краищата, Кат му бе дала ясно да разбере, че не иска да има нищо общо с него, като избяга по коридора. Бастиян изпрати сетивата си в елементите и регулира температурата на водата, стичаща се по тялото му. Имаше нужда от изстудяване.

Кат попи с кърпа водата от косата си и уви халата по-плътно около себе си. Когато избяга в банята, беше твърде разсеяна от Бастиян, за да помисли за чисти дрехи. Само десетина крачки, все пак. Трябваше да направи само десет крачки по коридора към спалнята си, без той да я види.

— О, я се стегни — каза тя на отражението си в запотеното огледало. — Няма да те сграбчи и изнасили. Той е съвършен джентълмен.

Отражението й изглежда имаше своя теория по въпроса, все пак, тъй като направи гримаса на Кат. — Да, знам — каза си тя. — Проклет късмет, нали? И наистина, май единственото притеснително в случая е, че аз ще се хвърля върху него. Тя отвори вратата на банята, осъзнавайки, че това да говори на себе си в огледалото — и още по-лошо, да очаква отражението да й отговори — е показателно, че е на крачка да се побърка. Кат надникна надолу по коридора за следа от нейния гост, но теренът беше чист.

Когато се шмугна в коридора, чу отвън да вали дъжд.

— Странно. Прогнозата е за слънце през следващите три дни — прошепна тя, а след това дръпна памучната завеса, която покриваше малкия прозорец на коридора и погледна навън.

Коленете й омекнаха. Трябваше да сграбчи перваза на прозореца, за да се задържи, защото обектът на най-разгорещените й фантазии под душа, стоеше в средата на двора й. Гол-голеничък. И от това, което можеше да види, той някак магически караше водата, да танцува наоколо и да милва всеки сантиметър от невероятното му твърдо, мускулесто тяло.

Кат стоеше там като замръзнала, загледана в игривите вълни и спирали на водата, които се премятаха около мощните му бицепси, стичайки се надолу по мускулестите равнини на гърба му и — о, небесата — по твърдите му стегнати, красиви задни части. Докато наблюдаваше как водата продължава надолу по опънатите мускули на огромните му бедра и по дължината на неговите безкрайно дълги крака, чу ниско ръмжене. Отне й миг, за да осъзнае, че звукът идва от самата нея. Искаше да го оближе. При тази представа котката вътре в нея сякаш замоли това да стане.

Устата на Кат пресъхна, докато продължаваше да го гледа, неспособна се откъсне очи. Той се обърна и тя видя огромните му гърди и копринените косми, спускащи се по корема към ерекцията му, която бе толкова яростна, силна и огромна, колкото и останалата част от него. Разгорещените емоции на котката в нея се вплетоха в човешката й същност и единственото, за което можеше да мисли, бе колко отчаяно копнееше да го оближе и ухапе, да си играе с него, да почувства как той потъва в нея, да поеме топлината му… защото винаги й е било толкова студено. Горещ порой от копринена влага потече между бедрата й при мисълта за чистото непреодолимо желание, което изпитваше и тя изстена, впивайки ноктите си в дървения перваз на прозореца.

И тогава, блестящ от флуоресценцията на водата около него, той се обърна и я погледна право в очите.

Бастиян усети, че тя го наблюдава. Знаеше, че е зад прозореца. Неопитоменият воин, криещ се зад симпатичната маска, която показваше на света изрева вътре в него, раздиран от копнежа да стигне до нея. От копнежа да я притежава. От нуждата да й покаже точно какво му причинява тя.

Нямаше да е галантен, учтив или нежен. При мисълта, че Кат го гледа, в него се вля чиста сурова нужда. Той се обърна с лице към къщата и прозореца й, където знаеше, че стои тя. Застана така и я остави да го види. Целият. Позволи й да види жестоката му възбуда — желанието му за нея. Само за нея.

Почувства как краката му се разтреперват от силата на копнежа му. Когато срещна погледа й през стъклото, шокът от осъзнаването избухна и изгори вените му. Тя също го желаеше.

Непоколебимо решен, той освободи водата, която бе канализирал и се отправи към къщата й. Молеше се тя да не го отхвърли. Макар с малкото му останала рационална мисъл да осъзнаваше, че може би ще бъде по-добре и за двамата, ако го направи.