Рей Бредбъри
Хайде всички да убием Констанс (21)

Двайсет и първа глава

Точно пред пурпурните врати се спрях, защото отново чух думите на отец Ратиган: „Печален избор!“ толкова ясно, сякаш ги бе извикал в ухото ми.

Което ме накара да извадя Книгата на Мъртвите на сестра му.

Досега бях търсил само имена; сега потърсих място. И го намерих, под буква „Г.“ Грауманов театър. Последвано от адрес и име: Клайд Ръстлър.

Стига, рекох си, Ръстлър се бе оттеглил от актьорската кариера още през 20-те, след като бе работил с Грифит и Гиш и името му бе замесено в случая с Доли Димпъл, открита мъртва във ваната си. А ето, че сега възкръсваше на този булевард, където те погребваха без предупреждение и те изтриваха от историята по същия начин, както добрият чичко Сталин бе изтривал старите си другари с оловна гумичка.

И — сърцето ми подскочи — около името му имаше червена линия и двойно кръстче.

Ратиган… аз се взрях в тъмното отвъд червената врата.

Ратиган, да, но Клайд Ръстлър, ти също ли си тук? Пресегнах се и улових месинговата брава, когато нечий глас зад мен мрачно промълви:

— Вътре няма нищо за крадене!

Обърнах се и видях измършавял бездомник, облечен в различни нюанси на сивото, който сякаш говореше на вселената. Той улови погледа ми.

— Давай — помръднаха беззвучно устните му. — Няма какво да загубиш.

Затова пък мога много да спечеля, мина ми през ума. Но откъде да започна да разкопавам тази огромна китайска гробница, пълна с примигващи черно-бели ленти, птичарник от сновящи из въздуха птици, сноп от фойерверки, рикоширащи в ненаситната паст на екрана, бързи като спомени, мимолетни като угризения на съвестта?

Бездомникът стоеше, за да види как ще се самоунищожа с усилие на паметта. Аз кимнах. Усмихнах се.

И също така нетърпеливо, както Ратиган, потънах в мрака на сградата.