Клайв Къслър, Греъм Браун
Бурята (5)

Глава 4

Централен Йемен

На фона на небето се очертаваше фигура на мъж, застанал върху скалист хълм, извисяващ се над пясъците на огромната йеменска пустиня. Вятърът развяваше белия му кафтан^[1], който приплющяваше на резките пориви.

На скалата зад мъжа беше кацнал ослепително бял хеликоптер със зелена емблема, изобразяваща две финикови палми, надвесени над езеро в оазис. Няколко метра по-надолу се виждаше входът на просторна пещера.

В миналото тя била пазена от бедуини, криещи се в процепите на скалата, но в този ден ясно се виждаха дванайсетина мъже с автоматични пушки. Още двайсетина стояха скрити в сенките.

Джин ал-Халиф погледна през бинокъла и видя три хъмвита да се приближават към него. Те се издигаха и спускаха върху дюните подобно на малки лодки, борещи се с бурно море. Машините пътуваха в клин.

— Следват древната пътека — обърна се той към една фигура зад гърба си. — По времето на баща ми е имало само търговци и кервани с подправки, Сабах. Сега идват да ни посетят единствено банкери.

Джин свали бинокъла и погледна брадатия старец, който стоеше до него. Сабах беше най-верният човек на баща му. Беше облечен в по-тъмна роба и носеше радиостанция.

— Ти си достатъчно мъдър, за да прозреш мотивите им — рече Сабах. — Тях не ги е грижа за нас и нашата борба. Идват тук, защото им обеща богатство. Ще се наложи да им го дадеш, преди да можем да направим това, което ние желаем.

— Чоу с тях ли е?

— Да — кимна Сабах. — След като пристигне, всички членове на консорциума ще са се събрали. Не трябва да ги караме да чакат.

— Ами генерал Азис, египтянинът? — попита Джин. — Той продължава ли да задържа средствата, които обеща?

— Ще говори с нас след три дни — отвърна Сабах, — когато има повече време.

Джин ал-Халиф пое дълбоко дъх и напълни дробовете си с чистия пустинен въздух. Азис беше обещал милиони на консорциума от името на група египетски бизнесмени и армията, но все още не беше платил нито цент.

— Азис ни се подиграва! — заяви Джин.

— Ще говорим с него и ще го накараме да плати — рече твърдо Сабах.

— Не! — отвърна Джин. — Той ще продължи да ни се противопоставя, просто защото може и защото се чувства недосегаем.

Сабах го погледна неразбиращо.

— Това е отговорът на загадката на живота — продължи Джин. — Парите, богатството, страстта и дори любовта нямат никакво значение. Нито едно от тези неща не успя да ме спаси от бандитите, които завзеха нашия лагер. Едно-единствено нещо е от значение, както тогава, така и сега — силата. Чистата, съкрушаваща сила. Този, който я притежава, той държи властта. А този, който я няма, се моли. Азис ни принуди да му се молим, но скоро ще го накарам да съжалява за това. Не след дълго ще имам сила, която не е притежавал нито един човек досега.

Сабах кимна бавно и се усмихна.

— Ти си научил много, Джин. Повече, отколкото съм очаквал. Определено надмина своя учител.

Далече долу хъмвитата забавиха и спряха пред пещерата.

— Ти беше Полярната звезда, която ме водеше — отвърна Джин. — Затова баща ми ме повери на твоите грижи.

Сабах се поклони лекичко.

— Приемам милите ти думи. Сега да посрещнем гостите.

Няколко минути по-късно, двамата бяха в пещера на четири нива по-долу. Температурата вътре беше 27 градуса и контрастираше рязко с 40-градусовите ветрове, които духаха навън.

Гостите седяха в удобни офис столове, наредени около голяма конферентна маса. Доскоро неприветливата пещера беше превърната в голяма модерна зала.

В специални ниши в масата бяха сложени малки екрани, а покрай стените бяха наредени компютри. До залата имаше спални помещения и складове за оръжие.

Джин не беше жалил средства, за да превърне това древно място за срещи от прашна дупка в модерен щаб. Начинанието беше дълго и сложно и напомняше за еволюцията на собствения му род от група номади, търгуващи с камили и традиционни стоки, в модерна компания, занимаваща се с технологии, петрол и превози.

Камилите и оазисът, които семейството му притежаваше от векове, бяха продадени и заменени със скромни дялове в съвременни компании. Единственото, което беше останало, бяха думите на баща му: „Никога не трябва да изпитваш съжаление… Без вода, ни чака само скитничество и смърт.“ Джин не забрави този съвет, нито пък, че трябва да го спазва с абсолютна безпощадност. С помощта на Сабах и парите от хората, които беше събрал в пещерата, той беше на крачка от това да сложи ръка върху водите в половината свят, тъй както навремето баща му контролираше оазиса.

Господин Чоу влезе със своите съветници. Сабах го поздрави и го отведе до мястото му. В залата присъстваха деветима важни мъже — господин Чоу от Китай, Мустафа от Пакистан, шейх Абин да-Алрама от Саудитска Арабия, Сутар от Иран, Атакари от Турция и няколко по-маловажни гости от Северна Африка, бившите Съветски републики и други арабски държави.

Те не бяха държавни представители, а бизнесмени, интересуващи се от плана на Джин.

— Отново се събрахме с благословията на Аллах — започна Джин.

— Моля ви, спестете ни религиозните изказвания — рече нетърпеливо господин Чоу — и ни разкажете докъде сте стигнали. Повикахте ни тук, за да ни помолите за още средства, а ние все още не сме видели резултатите, които ни бяхте обещали.

Прямотата на Чоу подразни Джин, но китаецът беше най-големият инвеститор и беше заложил значителна сума на резултата, който Джин обеща. Разбираше защо азиатецът е нетърпелив да преминат от фазата на инвестициите към фазата на печалбите. А и след номера, който Азис им скрои, Джин се нуждаеше от подкрепата на Чоу повече от всякога, затова той преглътна раздразнението си и спокойно продължи:

— Както знаете, генерал Азис не можа да отпусне средствата, които ни обеща.

— Вероятно е постъпил умно — заяде се Чоу. — Досега похарчихме милиарди, без да получим почти нищо в замяна. В момента притежавам два милиона акра безплодна монголска пустиня. Ако обещанията ви не се сбъднат скоро, търпението ми ще се изчерпи!

— Уверявам ви — отвърна спокойно Джин, — че скоро ще видите резултатите от инвестициите си.

Той натисна копчето на едно дистанционно и малките монитори пред гостите светнаха. Един по-голям екран на стената показваше същата цветна карта — Арабско море и Индийския океан. Червени, оранжеви и жълти сектори отбелязваха температурни колебания, а малки движещи се стрелки показваха посоката и скоростта на теченията.

— Това е карта на теченията в Индийския океан, създадена въз основа на средните стойности през последните трийсет години — започна да обяснява Джин. — През зимата и пролетта, те се движат обратно на часовниковата стрелка от изток на запад, под влиянието на студените и сухи ветрове от Индия и Китай. Но през лятото моделът се променя. Континентът се нагрява по-бързо от морето. Въздухът се издига и създава зона с ниско атмосферно налягане, към която се насочва влажният въздух, разположен над океана. Теченията се променят и започват да се движат по часовниковата стрелка. Така донасят мусоните в Индия.

Джин натисна дистанционното, за да покаже промяната в движението на теченията.

— Както знаете, температурните градиенти, както и тези на налягането, създават ветровете. Те от своя страна образуват теченията, а заедно водят до възникване на сухи ветрове или мусонни дъждове. Този процес пренася влага над Индия и Югоизточна Азия и предизвиква мусонните дъждове, които напояват нивите и позволяват да се изхрани многомилионното население.

Ново изображение на екрана показа облаци, минаващи над Индия, Бангладеш, Виетнам, Камбоджа и Тайланд.

— Всичко това го знаем — каза рязко пакистанецът Мустафа. — И преди сме виждали тази демонстрация. Докато те имат обилна реколта, нашите земи остават сухи, а вашите пясъци са палещи. Дойдохме тук, за да видим дали сте успели да промените това. Все пак сме вложили огромно богатство във вашия план.

— Да, точно така — съгласи се друг представител.

— Щях ли да ви викам, ако нямах доказателство?

— Ако имате, покажете ни го! — настоя Чоу.

Джин натисна дистанционното и образът на екрана се смени отново.

— Преди три години започнахме да изпращаме ордата в източния квадрант на Индийския океан.

На екрана се появи малък триъгълник близо до екватора.

— Всяка година, с помощта на вашите средства покриваме все по-голяма територия. Както обещахме, ордите започнаха да се разпространяват сами. Преди две години покриваха десет процента от определените зони.

Триъгълникът се разтегна и започна да следва течението. Втора извита зона се протегна към него от запад.

— Преди година достигна трийсет процента наситеност.

Последва ново натискане и диаграмата се смени. Двете петна се бяха слели и вече се разпростираха по южната дъга на най-голямото кръгово течение в Индийския океан.

— Вече знаем, че дъждовете в Индия са станали по-малко обилни. Миналогодишната реколта беше най-слабата от десетилетия. Тази година ще очакват облаци, които никога няма да дойдат.

Джин натисна дистанционното още веднъж. Разпръснатите черни ивици бяха изтънели, но се беше появила една по-плътна и тъмна зона в централната част на Индийския океан. Благодарение на естественото движение на океанските течения и на манипулациите на Джин, ордата се беше събрала в зона, позната на океанографите като „спирала“ — центъра на Големия водовъртеж. Концентрирана по този начин, тя да щеше има много по-силен ефект върху температурата на водата и съответно върху климата.

— Температурата на водата спада, но на въздуха над морето се покачва. Това прилича на колебанията, които се усещат на сушата — продължи Джин. — Метеорологичните модели се променят. По високите полета на Етиопия и Судан вече падат повече валежи от всякога. След години на суша, има опасност язовирът Насър да достигне максималната си вместимост.

Всички в залата изглеждаха впечатлени. С изключение на Чоу.

— Гладът в Индия няма да ни донесе нищо — заяви той. — Освен може би на Мустафа, за когото индийците за отколешни врагове. Нашето намерение е да им продаваме зърно, когато техните силози останат празни, но това няма как да се случи, ако не се увеличи количеството на валежите в нашите страни.

— Разбира се — съгласи се Джин, — но не може да се постигне вторичен ефект, без да се постигне основната цел. Над безплодната ви суха земя ще се изсипе дъжд, посевите ви ще поникнат и ще натрупате огромни богатства, като продавате ориз и жито на един милиард гладуващи хора.

Чоу се облегна на стола и скръсти ръце. Не изглеждаше доволен.

— Технологията е проста — заобяснява Джин. — Преди шест хиляди години, Близкия изток, Арабския полуостров и Северна Африка са били плодородни, а не сухи, както е днес. Имало е пасища, савани и покрити с дървета равнини. След това климатът се сменил и те се превърнали в пустини. Причината за това е промяната в океанските течения и температурните им градиенти. Почти всеки учен, когото попитате, ще го потвърди. В момента се стремим да обърнем процеса. Първото доказателство, че имаме напредък, се появи миналата година. През тази то ще бъде неоспоримо.

Шейх Алрама от Саудитска Арабия взе думата:

— Как така никой не е видял вашата орда? Нещо толкова голямо не може да остане незабелязано от сателитите.

— През деня ордата се крие под повърхността, поема топлината и така й пречи да достигне до по-голяма дълбочина. Но когато падне нощта, ордата изплува и отделя топлината обратно към атмосферата. Тя не може да се види. Една нормална сателитна снимка ще покаже само вода, а топлинната камера — странна радиация.

— Ами водни проби? — попита Чоу.

— В случай, че не е задействан най-агресивният режим на ордата, една водна проба на пръв поглед ще изглежда мътна и ще прилича на замърсена. Единствено с помощта на много мощен микроскоп могат да се видят отделните микророботи от ордата. Нищо не може да ни издаде. Но за всеки случай следим изследователските кораби. Ордата ги заобикаля.

— Но не всички!

Джин се изненада. Той предположи какво ще каже Чоу, но се учуди, че знае за този случай. Макар че човек трудно би се издигнал до върха, както беше направил Чоу, ако не умееше да се сдобива с информация.

— За какво говори? — попита Мустафа.

— Един малък изследователски катамаран ни изненада — отвърна Джин. — Американци. Справихме се с тях.

Чоу поклати глава.

— Американците, за които говорите, са от организация, наречена НАМПД — Национална агенция за морско и подводно дело.

Гостите зашушукаха притеснено и Джин усети, че трябва бързо да си върне контрола над ситуацията. Той се нуждаеше от още пари, иначе цялата операция щеше да се провали.

— Наложи се да го направим — каза той. — Нямахме причина да заподозрем една ветроходна лодка с трима души на борда. Те не подадоха молба за разрешително, нито обявиха присъствието си. Докато разберем какво правят, вече бяха на път да открият ордата. Бяха изпратили данни за температурните градиенти в своето управление.

— Какво се случи? — попита шейхът.

— Ордата ги погълна.

— Погълнала ги е?

Джин кимна.

— В режим на хранене тя може да изяде всичко по пътя си. Това е част от програмата й, необходима за размножаване и защита на микророботите. В този случай, програмата беше задействана от тук.

Изглежда, че Чоу още повече се разгневи от чутото.

— Вие сте глупак, Джин! Всяко действие има противодействие. Сигурен съм, че НАМПД ще започнат разследване. Ще бъдат ядосани от загубата на техния екип и това ще ги накара да разберат какво се е случило. Те са пословично упорити. Боя се, че успяхте само да разлаете кучетата.

Джин избухна. Той мразеше да се отнасят към него по този начин.

— Нямахме друг избор! Сега, след като ордата е концентрирана, тя е в по-уязвимо състояние. Ако американците я бяха открили, беше възможно, макар и малко вероятно, да предприемат действия, преди да се задейства последната фаза от нашия план. Ако бяхме позволили това да се случи в този критичен сезон на растеж, всичките ни усилия щяха да останат напразни.

— А как можем да сме сигурни, че това няма да се повтори?

Джин изду гърди.

— След като променим климата в района, можем отново да разпръснем ордата. Чрез нейния естествен процес на размножаване, тя ще стане достатъчно голяма, за да се разпростре на огромна територия и дори общите усилия на световните нации няма да са в състояние да я унищожат.

— Къде ще отиде? — попита Мустафа.

— Навсякъде — отговори Джин. — С времето ще се разпространи по целия световен океан. Ще може да повлияе не само на климата над нашите континенти, но и на всяко парче земя по света. Богатите световни държави ще ни плащат, за да им осигурим това, което някога са получавали безплатно.

— Ами ако нападнат ордата? — попита Чоу.

— Ще трябва да подпалят цялата повърхност на океана, за да й нанесат значително поражение. А дори и да успеят, оцелелите роботи ще се размножат и ордата ще възкръсне като гора след пожар много бързо.

Членовете на консорциума се спогледаха и кимнаха един към друг. Изглежда, най-накрая бяха осъзнали мощта на оръжието, което Джин разработваше. Оръжие, което и те притежаваха.

— Джин е постъпил правилно — заяви шейхът, подкрепяйки своя брат арабин.

— Съгласен съм! — присъедини се и Мустафа.

Чоу не изглеждаше доволен.

— Ще видим — каза той. — Доколкото знам, специалистите от НАМПД са на път към Мале, за да започнат разследване. Ако ордата все още е уязвима в тази концентрация, по-добре я разпръснете.

— Сега не е моментът за това — отвърна Джин. — Но не се тревожете, знаем кой е бил на катамарана и кого изпращат да разследва. Вече сме взели мерки да се справим с тях.