Карън Робърдс
Страх (22)

Глава 22

На Сам й трябваше секунда, за да свикнат очите й с мрака, но когато това стана, лесно забеляза очертанията на тялото му под завивките в леглото. Ако бе чула похъркване, вероятно щеше да го убие на място, но за негово щастие, не чу. Огледа се, забеляза ключа за осветлението, натисна го и премигна от внезапната ярка светлина на единствената лампа на нощното шкафче. Видя, че той лежи по гръб, подложил едната си ръка под главата. Докато се наслаждаваше на сексапилното му тяло, забеляза, че очите му са отворени. Беше буден и я гледаше. Едва тогава през главата й мина мисълта, че идването в спалнята му може би беше грешка — добре де, че определено беше грешка — но беше прекалено ядосана и не даваше и пет пари.

— Случило ли се е нещо? — Той седна в леглото и протегна ръка към патериците.

— О, да — смръщи вежди Сам. После, спомнила си за Тайлър, когото не искаше да събуди, както и присъствието на Абрамович долу, който може би ги чуваше, тя затвори вратата. И я заключи, защото онова, което имаше да каже, беше лично. Когато стигна до леглото, Марко се беше отказал от опитите си да стане и отново лежеше, скръстил ръце на гърди и вперил очи в нея. Тя постави юмруци на хълбоци, изгледа го гневно и каза: — Утре ще се сбогуваш с Тайлър, преди да тръгнем. Направи всичко възможно да те хареса и той няма да иска да се раздели с теб. Ще го излъжеш нещо, чуваш ли? Ще го излъжеш и ще му кажеш, че ще се свържеш с него веднага щом това приключи.

Известно време Марко я гледа, без да каже нищо. Беше невъзможно да разбере какво мисли. Не можеше да разгадае нищо по изражението му.

— Наистина ли мислиш, че е добре да го излъжа? — запита тихо.

— При дадените обстоятелства, да. — Сам не беше нито спокойна, нито говореше тихо. Беше напрегната и ядосана. — Той няма представа, че вероятно никога вече няма да те види. Това би съкрушило сърцето му, ако го знаеше. — За неин ужас, гласът й потрепери при последната дума.

— Сам. — Той хвана ръката й. — Правя най-доброто за теб и Тайлър, повярвай ми.

Тя отдръпна рязко ръката си, сякаш топлината на кожата му я изгаряше.

— Знаеш ли какво? Не ми пука. Просто не искам Тайлър да страда. — Отново го изгледа гневно. — Затова ще го излъжеш, а после, когато започне да пита за теб, ще намирам някакви извинения за отсъствието ти, докато накрая не забрави за теб. Което и ще стане, макар че ще му е трудно.

— Нямаше да ви оставя да тръгнете, без да се сбогувам с вас. И наистина ще се обадя веднага щом мога.

Все още говореше спокойно и неговото спокойствие я убиваше. Всъщност причиняваше й сърдечна болка. Защото това означаваше, че не дава и пет пари дали ще ги види отново. За разлика от Тайлър. И от нея.

— За какво говорим? За писма от затвора? О, точно така, Гроувс каза, че си сключил сделка с правителството и ще бъдеш в програмата за свидетели до края на живота си. Да не би да искаш да кажеш, че ще ни се обадиш под новата си самоличност? Слез на земята, няма да го направиш. — Страхуваше се, че разкрива болката си, затова млъкна рязко и подхвърли останалото през рамо: — Искам само да излъжеш Тайлър утре. Аз ще се погрижа за останалото.

— Сам, чакай. Върни се. По дяволите! — Тя тръгна към вратата, но той се хвърли след нея, сграбчи полите на халата й и я дръпна. Изненадана, Сам се препъна и седна рязко на леглото. Ръката му веднага я обгърна през кръста и я притисна към него. Гърбът й опираше плътно в гърдите му. Усещаше ясно голотата му и това караше сърцето й да препуска лудо. Тялото му бе топло и здраво, мъжествено. Мирисът му — на сапун, паста за зъби и мъж — й бе познат. Дланите й се сключиха около ръката му, сякаш се канеше да забие пръсти в стегнатата плът, но не го направи. Гордостта я караше да стои сковано в хватката му, но тя не направи опит да се освободи.

— Какво? — Обърна глава и го изгледа гневно. Лицето му бе само на сантиметри от нейното. Тъмните му очи бяха толкова близо, че виждаше отражението си в тях. Широките му рамене бяха като стена и спираха дъха й. Виждаше леката жълтевина на вече заздравяващите наранявания, бръчиците около очите му и всяко наболо косъмче по брадичката му.

Бе така красив, че само като го гледаше, примираше. Погледите им се срещнаха и във въздуха се усети напрежение. Химия, помисли си тя, подвластна на сексуалното привличане помежду им. Но не беше само това. За краткото време на тяхното познанство той бе станал невероятно важен за нея, човек, на когото можеше да се довери, от когото можеше да потърси съвет и на когото можеше да разчита. Приятел.

Повече от приятел.

Каза си, че би трябвало да знае по-добре и че не трябва да изпитва болка заради това, че няма никога вече да го види. Но не, болката сега бе хиляди пъти по-силна. Запита се колко ли трябваше да страда, за да разбере най-после, че може да разчита единствено на себе си.

Той я гледаше. Очите му бяха тъмни и замислени. Устата му — но защо ли, за Бога, гледаше устата му? — беше прекалено близо до нейната.

— Имай малко вяра в мен — каза, както вече бе направил веднъж. Вдигна ръка и плъзна длан по брадичката й. Обърна лицето й към своето. После, макар че тя го гледаше гневно, той се наведе и я целуна. Нежно, всепоглъщащо и съкрушително. Сърцето й заби тежко. Тялото й се стегна и запулсира. За миг, само за миг, тя позволи на устните му да покрият нейните, но не отговори. Знаеше, че най-мъдро би било да сложи край на целувката, да скочи и да излезе от стаята. И да го изхвърли завинаги от мислите си. Но не го направи. Не можеше. Беше слаба, когато ставаше въпрос за него. Кръвта й се сгорещи и тя се поддаде на изкушението, на жаждата, която той извикваше в нея и на която не можеше повече да устоява. Бавно, много бавно, затвори очи, плъзна ръка зад тила му и го целуна в отговор. В мига, в който тя се предаде, той задълбочи целувката. Сякаш електричество премина през нея, накара я да трепери, да гори. Едва тогава разбра, че беше влязла в спалнята му за това: бе пуснала косата си да пада свободно, бе заключила вратата и беше гола под халата. Това търсеше, искаше, за това копнееше.

Влюбена съм в него. Мисълта беше ужасяваща. В мига, в който мина през главата й, щеше да се отдръпне, ако можеше. Но беше прекалено късно, беше невъзможно, защото се бе изгубила в сладките му целувки, в допира на ръцете му, в собствената си страст.

Когато дланта му намери голата й гръд, покри я и започна да я гали, твърда и топла и неимоверно нежна, я обзе такава възбуда, че й се зави свят.

Паниката запърха в гърдите й като криле на пеперуда. Знаеше, че трябва да сложи край веднага, защото ще страда. Знаеше го с абсолютна сигурност, но тя не успяваше да охлади тази възбуда. Тъжната истина беше, че копнееше за ласките му. Желаеше го прекалено силно.

Щеше да го има, а последиците можеха да вървят по дяволите.

— Добре ли си? — Сигурно бе усетил тревогата й, защото й даде шанс, трябваше да му го признае. Прекъсна целувката, дланта му застина върху гръдта й и зададе въпроса с дрезгав глас, който, странно, само засили възбудата й. Отвори очи и го погледна. Ето я възможността, все още можеше да спре, да стане и да излезе от стаята. Но очите, които срещнаха нейните, бяха потъмнели от страст, лицето му бе като изсечено от камък заради обзелото го желание, тя усещаше неравномерното му дишане. Вместо да отблъсне ръцете му и да извърне лице, тя кимна в отговор. И тогава разбра — щеше да го направи, защото, ако не го направеше, щеше да съжалява във всеки един миг от живота си.

Защото това бе единствената възможност, която щяха да имат.

— Люби ме. — Думите излязоха сами от устата й. Но не би си ги взела обратно за нищо на света.

— Сам. — Очите му горяха, но тя долови някакво колебание у него. Усещаше повдигането и спускането на гърдите му. Като че ли се бореше с нещо, като че ли нещо му пречеше да продължи. Беше сигурна, че иска да я люби, така сигурна, че нямаше никакво място за съмнение.

Беше толкова хубаво да го целуне. И й се струваше правилно. И тя го целуна.

Хареса й вкусът на устата му, усещането за устните му върху нейните, нахлуването на езика му. Харесваше й гладката му кожа под дланите й. Харесваха й ласките му, нежни и опитни.

Харесваше й как тялото й отговаря с желание.

Той подложи едната си ръка под коленете й, повдигна я, сложи я на леглото, разтвори халата й и остана за миг така, загледан в нея. Устата му намери гърдата й и засмука зърното й, дари го с ласките си и след това се премести върху другото, а тя трепереше и извиваше тяло, заравяше пръсти в гъстата му черна коса.

Пръстите му се плъзнаха между краката й и тя нададе стон.

— Ти си най-красивата жена, която съм виждал в живота си. — Целуваше шията й, гърдите й, плъзгаше пръсти по най-чувствителните места на тялото й, караше я да се задъхва, да извива бедра към него. Пръстите му бяха в нея, плъзгаха се навътре и навън, възбуждаха я, докато накрая тя не се притисна в него и започна да моли — да, да моли — за още.

Тя, която никога в живота си не се бе молила за нищо.

Отвори очи за миг и видя, че той я гледа със страст, която я накара да се разтопи. Косата му бе рошава, челюстта му — здраво стисната, а погледът му я изгаряше. Смущаваше я това, че той гледа как тя реагира на ласките му. Но също така я възбуждаше.

— Моля те — прошепна тя и отново затвори очи. Започна да движи тяло срещу ръката му, така възбудена, че започваше да губи контрол. Молеше го да влезе в нея и да се любят, преди да е свършила, изгоряла от желание. — Моля те, Марко.

— Трей. — Гласът му бе нисък и дрезгав.

— Трей — повтори тя послушно, а после сърцето й подскочи в гърдите, защото, вместо да й даде това, за което го молеше, той я покри с целувки, устата му се спусна надолу и замени пръстите му.

След това сякаш подивя и изгуби задръжки. Беше готова да му даде всичко и да приеме всичко. Когато най-после влезе в нея, тя бе цялата в огън за него. Беше безпомощна пред удоволствието, целуваше и обвиваше крака около тялото му, движеше се в такт с него, докато той я вземаше с увереност, която я караше да извива тяло и да стене.

Когато стигна до края, то бе с разтърсваща сила.

А когато той стигна до края, прегърнал я здраво и заровил лице в шията й, потръпна и извика името й.

Дълго време след това никой от двамата не помръдна. Тя просто лежеше в прегръдките му, разтопена от удоволствие.

Когато той започна да й тежи, тя се отмести леко и отвори очи. И осъзна няколко неща.

Лампата бе светила през цялото време. Леглото бе окъпано в мека златиста светлина, която не оставяше абсолютно нищо на въображението. Завивките се бяха смъкнали на пода, така че и двамата бяха голи. Главата й почиваше върху ръката му и така виждаше по-голямата част от тялото му. Изглеждаше дори още по-добре без дрехи, целият само изваяни мускули. Тялото му бе загоряло от слънцето.

Той беше разлюлял света й.

Лошата новина беше, че не беше само сексът.

Макар да изглеждаше невъзможно, беше се влюбила лудо и безразсъдно. В мъж, когото вероятно никога вече нямаше да види.

За нейно огромно огорчение, мисълта извика сълзи в очите й.

— Сам?

О, мили Боже! Очите му бяха отворени, той я гледаше. Тя побърза да затвори своите и се опита с усилие на волята да спре сълзите.

— Сам, отвори очи. Погледни ме.

Не искаше, страхуваше се какво може да прочете в неговите. Последното, което искаше, бе той да се досети как се чувства. Не би могла да го понесе.

— Сам?

Добре, той като че ли нямаше да се откаже. И тъй като сълзите бяха спрели и защото беше силна и можеше да се справи, тя отвори очи и срещна предизвикателно погледа му.

Тя бе все още по гръб, а той лежеше на една страна и я гледаше. Едната му ръка и крак бяха все още преметнати собственически през тялото й. Беше извадил възглавница отнякъде и я бе подложил под главата си. Откри, че като извърне глава, гледа право в очите му. В началото неговите бяха с натежали клепачи и сънени, издаваха същото задоволство, което тя изпитваше, но когато обходиха тялото й, тя видя страстта отново да се събира в тях и да започва да гори. Когато срещнаха нейните за втори път, в тях отново се четеше единствено желание.

— Сексът бе страхотен — каза тя спокойно и небрежно.

— Какво има, кукло? — Той отметна кичур коса от лицето й.

Нежността му бе последната капка. Никой никога не беше проявявал нежност към нея. Не беше готова.

— Не ме наричай кукло — сопна му се тя, а после шокира и себе си, като избухна в сълзи.

— Сам. — Гласът му, както и изражението му, издаваше изненада. Притисна я към себе си, залюля я, приглади косата й и продължи да я гали, а тя го прегърна през врата и открито заплака.

— Не плачи, сладката ми. Говори ми.

Но тя нямаше какво да каже. Поне не искаше нищо да каже. Да му признае, че го обича, и да го помоли това да не е краят, щеше да означава да се унижи. И което бе още по-лошо, това нищо нямаше да промени. Затова поклати глава. А когато той престана да целува мокрите й от сълзите страни и я целуна по устата, тя му отвърна.

Този път той я люби бавно и нежно.

А когато свърши, тя заспа в прегръдките му.

Само за да се събуди от вика на Тайлър:

— Мамо?

Сам се изтръгна от прегръдката му, отметна одеялото и скочи от леглото. В стаята беше тъмно. Трей — Господи, струваше й се странно да го нарича така — очевидно бе изгасил лампата, след като тя бе заспала.

— Сам? — Той се размърда, докато тя трескаво търсеше халата си по пода до леглото. — Какво има?

Трябваше да включи лампата. Не можеше да намери халата си. Внезапната ярка светлина я накара да премигне. Той се подпря на лакът и въпреки всичко, което бяха правили заедно, тя се смути, че я гледа така, както беше гола.

— Тайлър — каза, като че ли това обясняваше всичко, което поне за нея беше така. Беше леко изненадана, че Тайлър не беше извикал втори път. Дали не си беше въобразила? Защото той обикновено не я викаше през нощта, освен ако нямаше кошмар. Но нямаше значение, защото и бездруго трябваше да стане от леглото на Марко. Малката им сексуална интерлюдия бе приключила. Време беше за реалността.

— Искаш ли аз да проверя как е? — Той премигваше сънено. Мисълта, че вероятно го вижда за последен път, извика силна болка в сърцето й.

Не, каквото и да ставаше, нямаше да заплаче. Нямаше да плаче за него, нямаше да плаче за нито един мъж, никога вече.

— Не, благодаря. Ще се справя. — Отказа се да търси халата и облече първото, което й попадна — долнище на анцуг и тениска, оставени върху стола в ъгъла. Дрехите му за утре? Вероятно. Но той можеше да намери и други.

Облече ги, стегна шнура на анцуга, защото в противен случай щеше просто да се свлече до глезените й, направи няколкото крачки до лампата и видя халата, който бе почти под леглото. Прекалено късно, помисли си, направи гримаса и включи лампата. Последното, което искаше, бе ярка светлина да залее коридора и да издаде, че излиза от стаята на Марко.

— Хей. — Той я хвана за ръката. Сега седеше в края на леглото. Дръпна я към себе си, зарови длан в косата й, приближи лицето й до своето и я целуна — бърза, но страстна целувка, която я накара да потръпне.

— Трябва да вървя. — Тя освободи ръката си, обърна му гръб и тръгна към вратата.

— Сам — каза той, когато я отвори.

Тя поклати глава, а после се сети, че той вероятно не може да види жеста. Затова каза:

— Тихо. — После подхвърли през рамо: — Лека нощ.

— Излезе от стаята му с високо вдигната глава и с болка в сърцето, защото знаеше, че първата й любов бе свършила толкова бързо, колкото и внезапно се бе зародила.

Трябваше да внимава. Да бъде по-предпазлива. Но, о, Господи, просто беше забравила каква болка може да предизвика любовта към неподходящ мъж.

Когато влезе в стаята на Тайлър, видя, че него го няма. Провери бързо във втората баня, в нейните спалня и баня, викаше го тихо и включваше осветлението във всяка стая, за да е абсолютно сигурна, а после отново го изключваше, за да привлече вниманието на Абрамович към втория етаж. Не откри Тайлър никъде. Дали не бе слязъл долу?

Сам забърза по тъмния коридор и стигна почти до върха на стълбите, когато видя сина си. Той стоеше на второто стъпало от горе на долу, почти невидим в мрака, притиснал тяло до стената.

Тъкмо се канеше да извика името му, когато нещо в поведението му я спря. Сърцето й вече биеше тежко, когато стигна върха на стълбите и погледна надолу. А онова, което видя в подножието им, спря дъха й — Абрамович лежеше по очи на прага на голямата стая. На слабата светлина, която струеше от кухнята, където осветлението очевидно бе все още включено, тя видя огромната зееща рана във врата му и кръвта, просмукваща се в килима.