Моника Пец
Седем дни сами (59)

59

Но къде бяха приятелките? Юдит си проправяше път през празнуващото множество.

— Добре поне, че свети Флориане не само патрон на пожарникарите, но и пивовар — прозвуча гласът на кмета над площада. — Нека не само почитаме мъртвите, но да отдадем дължимото и на живите.

Изведнъж над колибите лумнаха пъстри светлини. Само за няколко минути тържеството придоби весел обрат. За едно евро децата се издигаха в коша на новата пожарна кола. На ламаринения щанд възрастното население се опитваше да нареди глинени фигурки, на щанда на Червения кръст примамваха с лотарийни билети. Най-накрая Юдит откри Кики. Тя задълбочено слушаше един млад пожарникар, който размахваше пожарогасител пред носа й и накратко й обясняваше:

— Мен ако питате, това не е никакъв пожар, бих го изгасил сам…

Деколтето на Кики го разсейваше.

— Не е достатъчно да имаш пожарогасител — продължи той. — Трябва и да го използваш, при това — правилно. Да вземем един доброволец — посочи към Юдит.

Кики много се зарадва, че я вижда. Погледът на приятелката й заскача между Кики и младия мъж.

— Откакто съм майка, нуждата ми от сигурност нарасна неимоверно — опита се да потуши надигащото се към нея подозрение Кики.

— Можем да устоим на всички месни изкушения — потвърди Естел.

Тя посочи към грила, обслужван от сервитьорките на „Дивата патица“. Над празничния площад се носеше мирис на наденици, карамелизирано свинско печено с къри сос, бира и захарен памук.

— Добре, че си тук — каза Естел на Юдит. — Макар че Грета успешно те замества като пета приятелка.

Юдит засия. Може би не беше фатално това, че невинаги е информирана за всичко, случващо се в живота на приятелките й. Важно беше да са насреща, когато е необходимо.

— Какво мога да направя? — попита тя.

— Да изчакаш — рече Естел и посочи Каролине, която бе заклещила Роберта.