Моника Пец
Седем дни сами (51)

51

От хвойновите гори на Алтмюлтал пристигна сеното, Юдит и Естел получиха утеха, а Каролине — важни сведения. Тайнственият плик съдържаше свитък копирани статии от вестници, които сътрудникът в офиса бе събрал за пожара в „Дивата патица“. Каролине се мъчеше да възстанови миналото, докато нейните приятелки се отдаваха на разпускане в новия уелнес комплекс на замъка. Някогашната стая за оръжия граничеше директно с централното крило и там се помещаваха парна баня, сауна и места за специални процедури.

Ева лежеше върху една дървена скара, увита в бял ленен чаршаф. Пласт топло, влажно сено покриваше цялото й тяло. Банята в сено беше последната процедура за деня и трябваше да допринесе за отделяне на токсините и отпускане, така че на постещите да се осигури необходимата нужда от сън. Каролине вече не вярваше в чудеса. Тя се отказа да легне в мокрото жито, настани се в едно удобно плетено кресло до увитите си приятелки и съсредоточено заразлиства материалите от офиса.

— Вярваш ли на Фалк? — попита Юдит, излегната в сеното до Ева.

— Човек, който си признава, че на младини е изглеждал като бараба, не може да лъже — заключи Естел.

Ева не беше убедена:

— Вече не знам на какво и на кого да вярвам.

Вместо да се наслаждава на прясно окосената трева и дъхавите билки, тя си представяше как би изглеждала една любов във време, в което да правиш секс е означавало, че родителите ти не са си вкъщи. Във всеки втори брак наследникът се появяваше седем месеца след сватбата. Цяла една нация бе зачената зад запотени стъкла на коли, в дупки от багер или в сеното. Ева нямаше личен опит в тази област. Понеже Фридо не беше привърженик на подобни дейности на открито, познанията й се свеждаха до следобедни срещи на някоя горска поляна, обезпокоявани най-много от някоя колония червени горски мравки.

— Не е особено романтично да разбереш, че най-вероятно си заченат сред кравите.

Житните стъбла я боцкаха през ленения чаршаф и й даваха представа какво би било усещането. Ако правилно тълкуваше снимките, 1 май 1965 г. е бил горещ ден. Регине не би могла да се надява, че нейният кавалер ще си носи яке, което галантно да й постеле върху сеното. Ева се изчерви. Донякъде, защото не обичаше да си представя как майка й прави секс, донякъде, защото температурата в сеното достигаше четирийсет градуса. Тя се обърна към Каролине:

— Кажи най-после какво разбра.

— Повечето си го знаехме отпреди — отвърна приятелката й и зачете заглавията: — „Пожар в нощта на първи май превръща «Дивата патица» в пепелище. В резултат на пожара има един мъртъв и един тежко ранен. Трагедията на едно ахенкирхенско семейство гостилничари. Гостилничар умира в пламъци, брат му претърпява тежко нараняване в опита си да го спаси. Вили и Емерих К.: каква ужасна съдба. Из Ахенкирх се носят слухове: Криминалната полиция Айхщет прави разследване. Пожар, избухнал в купа сено. Заподозрени са двойка любовници. Издирването на високия непознат е прекратено.“

Ева сякаш усещаше горещината на огъня по собственото си тяло. Навярно така се чувства коледната пуйка, приготвяна на ниска температура. Вместо в мазнина, тя се пържеше в етеричните масла, които сеното отделяше. Краката й бяха в пожара, вътрешностите й се вадеха, мозъкът й бавно се размекваше.

— Може това да е била Регине? Двойката любовници? — предположи Ева.

— Ако се появят доказателства, тя може да отиде в затвора — отвърна Каролине.

Естел въздъхна блажено. Харесваше й да лежи завита до шия в топло сено и да слуша откачени теории. Това отговаряше много повече на представата й за почивка, отколкото правенето на изцеждаща гимнастика със скачащи топки.

Юдит кихна до нея.

— Житното легло никога не ми е понасяло.

— По интернет може да се закупи пакет секс в сено — рече Каролине. — Един мой клиент ми каза.

— Не е ли незаконно? — попита Юдит.

— Това със сеното не. Но ако ползваш дилдо, си в нарушение.

— Какво му е криминалното на едно дилдо? — попита Естел.

— Наказуемо е, ако те накарат да предплатиш, но не могат да ти доставят продукта, а после да изпратят на клиентите чек, на който пише като основание: регенерация на огромен пенис.

— Това ли беше? — попита нетърпеливо Ева, преди приятелките й да се омотаят в анекдотите за пъстрата клиентела на Каролине.

Каролине отново се върна към свитъка.

— Тук цитират Фрида Дорш — каза тя и тикна в ръката на Ева едно копие.

Ева прочете по диагонал първите редове:

— „Директорката на детския лагер Фрида Дорш се обявява категорично против насочването на подозренията към нейните ученички. Сестрата на индустриалеца Антон Дорш увери, че възпитава младите жени в дисциплина, ред и морална устойчивост и че моментално наказва всяко нарушение.“

— Но защо родителите на Регине са я изпратили да учи толкова далеч от къщи? Да не би майка ти да е сгафила нещо? — попита Юдит.

— Може би те просто са били по-строги — предположи Естел. — За което не могат да бъдат упрекнати — добави ухилено тя.

Ева сви рамене:

— Регине е имала неудържим стремеж към свобода. Може би дядо ми се е надявал, че Дорш ще я укротят.

— „Ахенкирх, септември хиляда деветстотин шейсет и пета — прочете Каролине. — Кметът Адолф Фашинг става пръв председател на доброволческия пожарникарски отряд «Ахенкирх». Трагичната смърт на обичния гостилничар Вили Кьорнер показва колко е важно Ахенкирх да има собствен спасителен отряд, който да може своевременно да се включи в борбата с пожара. Мястото, откъдето ще се взема вода за пожарогасителите…“

— Дай следващата статия — прекъсна я Естел — Не искам повече и да чувам за вода.

— „Доброволческият пожарникарски отряд «Ахенкирх» празнува освещаването на пожарната кола TLF 25/16 от църквата — четеше Каролине. — Председателят Адолф Фашинг, бля-бля-бля…“

— Само това ли? Нищо друго ли не пише? — попита плахо Ева.

Каролине поклати глава.

— Следващата статия е от лятото на хиляда деветстотин шейсет и седма година — „Тържествено откриване на хотела към гостилницата «Дивата патица».“

— Наистина са имали късмет, че толкова дълго са използвали пожарната от съседното село — каза Естел. — Без парите от застраховката Роберта Кьорнер никога не би могла да направи ремонта. Едва ли е спечелила много като млада вдовица с опожарено работно място.

— На това му се вика cui bono — добави Каролине. — На кого му е нужно престъпление?

— Собствениците на „Дивата патица“ са били единствените предупредени за пожара. Тоест Роберта и Емерих — заключи Ева.

— И семейство Фашинг — обяви Естел. — Ако в едно село хлебарницата, кметството и доброволческият пожарникарски отряд се държат от един човек, имаме диктатура.

— Е, починахте ли си? — прозвуча радостният глас на тяхната инструкторка по баня със сено. — Ще видите как днес ще спите като ангели.

Вместо отговор тя чу колективно стенание. Нищо от написаното в статиите нямаше да помогне за нощното спокойствие на Ева. Тя знаеше само едно: ако искаше да намери баща си, трябваше да се прехвърли от замъка в долината. При Роберта. Кой, ако не тя, можеше да си спомни какво се е случило в нощта на първи май преди четирийсет и шест години?