Моника Пец
Седем дни сами (34)

34

Ева нарисува голям кръг върху един бял лист. Вътре написа датата 1 май 1965 г. На този ден Регине отива с група деца на първомайското тържество. Същата нощ в „Дивата патица“ избухва пожар. Към днешна дата остава неизвестно кой или какво е предизвикало пожара. Емерих получава тежко нараняване в опита си да измъкне своя брат Вили от пламъците. Роберта няма и трийсет години, когато остава вдовица. А Леонард Фалк? Ева изписа три дебели въпросителни.

Петте приятелки се преместиха в библиотеката на замъка. Помещението бе оскъдно мебелирано със съвременни мебели. За посетителите имаше една безкрайно дълга маса, няколко солидни кресла, един медиен ъгъл със сидита и един стар грамофон. Кики беше изцяло потънала в мислите си и слушаше музика със затворени очи.

— Да не се е случило нещо с Макс и Кики? — попита Естел, която заедно с Каролине ровеше из рафтовете за някое подходящо следобедно четиво.

Каролине сви рамене:

— Макс отдавна трябваше да е тук.

Юдит вдигна поглед от четивото си. Тя си бе избрала книга с претенциозното заглавие „Духовно вглъбяване и религиозно осъществяване чрез пост и медитативно уединение“, оригинален текст на Ото Бухингер. Беше дълбоко впечатлена: роденият през 1878 година корабен лекар почти на четирийсет заболял от тежък ревматизъм. Всички опити за терапия били неуспешни. Едва след като си самоназначил триседмично лечебно гладуване, оплакванията отшумели. Така се зародила идеята за постенето според Бухингер, която се възприела и от жителите на Ахенкирх.

Докато Юдит продължаваше да поглъща творбата му, Естел ровеше в категория Мисловни радости. Но не старата хроника на Маркиз дьо Сад я привлече, а „Практическа готварска книга за обикновена и изискана кухня“ от Хенриете Давидис. Рецептите от XIX век бяха балсам за изгладнялата душа на Естел. Много масло. Много мазнина. Сметана. Мас. Запръжка с брашно. Гъсти сосове. Сочни и хранителни. И в огромни количества. Книгата датираше от времето, когато за шестима души се предвиждаше пет литра грахова супа заедно със зеленчуците. Рецепти за порядъчно обилни ястия. Истинско калорийно порно.

Каролине тайно махна на Ева да се приближи.

— Намерих нещо…

Тя извади богато илюстрираната фирмена хроника на завода „Дорш“, издадена по повод 150-годишнината от съществуването на машиностроителното предприятие. Само след няколко страници Ева се натъкна на групова снимка на предприемача с неговите служители и работници.

— Дядо ми — възкликна Ева и посочи един висок строг мъж с очила с рогови рамки и сресана назад коса.

— А това е Шмиц като млад — рече Каролине.

— Сигурна ли си? — попита Ева.

Каролине кимна:

— Виж какво пише отдолу. Председателят на Съвета на работниците Хенри Шмиц.

Човекът на снимката имаше прическа като на Елвис с дързък перчем. За разлика от останалите той беше с костюм.

— Страхотна четина — рече Каролине.

Ева заразлиства нататък. Много по-интересен от Шмиц беше абзацът за социалните проекти на Дорш. Авторът на хрониката беше приложил брошура от въвеждането на здравна застраховка за строежа на селището Фогел до основаването на детски лагер. Една зимна снимка показваше група ученички да перат в двора на замъка. Те бяха съвсем леко облечени, краката им газеха в тиня и киша. Радостните усмивки на младите жени не можеха да заблудят, че животът в замъка е бил доста изтощителен под управлението на Фрида Дорш. Замъкът, който днес беше романтично обрасъл със зеленина, някога не е бил нищо повече от сива, безвкусна крепост с ужасен покрив и малки прозорци. Понеже вятърът тук горе духаше малко по-силно, отколкото в долината, сигурно зимата е била студена и сурова. Нямаше снимка на Регине. Нито на Фалк.

— Ще го попрочета — каза Ева. — Може да открия още нещо.

Каролине взе бележката на Ева. Всички въпроси се въртяха около една дата. Беше време за малко факти. В коридора тя потърси на личния му телефон един сътрудник от офиса си. Беше неделя. И Каролине не трябваше да работи. Но сега се нуждаеше от помощ.

— Бихте ли ми направили една услуга? Трябва ми материал за един пожар. Ахенкирх, първи май хиляда деветстотин шейсет и пета година.

Тя беше доволна. Една задача отклоняваше чудесно усещането, че отдавна не държи под контрол всички сфери на живота си.