Лаура Ескивел
Като гореща вода за шоколад (8)

Глава осма
Август

Мусака с царевични тортили

/Чампандонго/

 

Продукти:

1/4 кг говежда кайма

1/4 кг свинска кайма

200 г орехи

200 г бадеми

1 глава лук

1 парче захаросан кактус

2 домата

захар

1/4 чаена чаша неквасена сметана

1/4 кг сирене манчего

1/4 чаена чаша моле

кимион

пилешки бульон

царевични тортили

олио

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва на ситно и се слага да се запържи заедно с каймата в малко олио. По време на запържването се добавят счуканият кимион и супена лъжица захар.

Както винаги Тита плачеше, докато режеше лука. Сълзите така замъгляваха погледа й, че не усети как си поряза пръста с ножа. Тя изстена ядно и без да обръща внимание, продължи с готвенето на чампандонгото. Точно сега не разполагаше и със секунда време, за да се погрижи за раната си. Тази вечер Джон щеше да дойде да поиска ръката й и тя трябваше да сготви вкусна вечеря само за половин час. А Тита не обичаше да се отнася припряно с храната.

Винаги отделяше достатъчно време, за да я приготви както си му е редът, и се опитваше да организира своите действия така, че да си осигури нужното спокойствие в кухнята — а това беше от полза и за добрия вкус, и за своевременното поднасяне на блюдата. Сега обаче беше толкова закъсняла, че движенията й, нервни и прибързани, позволиха да си причини тази неприятност.

Главната виновница за нейното закъснение беше обожаваната й племенница, която се бе родила преди три месеца, също както Тита — преждевременно. Росаура бе тъй покрусена от смъртта на майка си, че избърза с раждането на дъщеричката и остана лишена от кърма. Този път Тита нито можеше, нито искаше да поеме ролята на дойка, както в случая с племенника й, поради спомена за преживяния ужас, когато я разделиха от детето. Вече се пазеше от близка връзка с деца, които не са нейни.

Вместо това предпочиташе да осигури на Есперанса същото захранване, което Нача беше използвала при отглеждането й, когато самата тя беше безпомощно същество — атоле и чайове.

По молба на Тита кръстиха момиченцето Есперанса. Педро настояваше детето да носи името на Тита Хосефита. Но тя не искаше и да чуе за подобно нещо. Боеше се, че името й ще повлияе върху съдбата на момиченцето. Стигаше, дето при раждането майката получи усложнения, които принудиха Джон спешно да я оперира, за да спаси живота й, макар и с цената на това да бъде лишена от възможността отново да има деца.

Джон обясни на Тита, че понякога плацентата, която се образува вътре в матката, поради анормалност пуска корени в нея така, че в момента на раждането на детето не може да се отдели. Толкова здраво се е сраснала, че ако на майката се помъчи да помогне някой неопитен човек и напъне, дърпайки плацентата за пъпната връв, заедно с нея ще изтръгне и цялата матка. В такъв случай е необходимо спешна операция за отстраняване на матката, а жената остава без детеродни органи за цял живот.

При Росаура се наложи Джон да прибегне до хирургическа намеса не поради липса на опит, а защото нямаше друг начин да се отдели плацентата. Така че Есперанса щеше да бъде единствено дете и същевременно най-малката дъщеря! Което според семейната традиция означаваше, че е предопределена да се грижи за майка си до края на дните й. Вероятно Есперанса се бе враснала в майчината си утроба, защото предварително знаеше какво я очаква на този свят. Тита се молеше идеята за продължение на жестоката традиция да не осени Росаура. Не искаше да я подсети с името си, затова не им даваше ден и нощ мира, докато не се съгласиха да кръстят момичето Есперанса.

Но няколко съвпадения подсказваха, че съдбата й ще бъде подобна на Титината. Тъй като майка й не беше в състояние да се грижи за нея, Есперанса прекарваше по-голямата част от деня в кухнята, където леля й я обграждаше с внимание. С атоле и чайове тя растеше сред уханията и вкусовите усещания на това топло райско кътче.

Подобно подреждане на нещата не беше по сърцето на Росаура, която чувстваше, че Тита прекалено много отдалечава детето от нея. Веднага щом напълно се възстанови от операцията, тя нареди, като нахранят Есперанса, да я отнесат до нейната стая, за да спи до леглото на майка си, където й е мястото. Но това разпореждане закъсня, детето вече свикваше с кухнята и не беше лесно да го изнесат оттам. Щом усетеше, че го отдалечават от топлината на печката, то започваше така да дере гърло, че на Тита й се налагаше да носи яхнията, която готвеше, горе в спалнята, за да го залъгва. Това имаше въздействие. Детето се приспиваше от мириса и топлината на тенджерата. Тогава Тита връщаше съда отново в кухнята и продължаваше да стъкмява яденето.

Но днес детето надмина себе си. Може би усещаше, че лелята е намислила да се омъжва и да напусне ранчото, като го остави на произвола на съдбата, защото цял ден не спря да плаче. Тита тичаше нагоре-надолу по стълбите и разнасяше тенджерите с ядене. Накрая просто трябваше да се случи: веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода… Като слизаше за осми път по стълбите, Тита се спъна и тенджерата, пълни със сос моле, който бе приготвила за чампандонгото се изсипа, а сосът се разля надолу по стъпалата. С него отидоха и четири часа упорит труд в кълцане и мелене на продуктите.

Като се хвана за главата, Тита седна, отпусна се на стълбите и се опита да си поеме дъх. Беше на крак от пет часа сутринта, за да не се наложи да препуска. И всичко отиде напразно! Сега пак трябваше да приготвя молето.

Педро не можеше да избере по-лош момент за разговор, но се възползва от срещата и докато Тита очевидно събираше сили, той се приближи до нея с намерението да я убеди да не се жени за Джон.

— Тита, искам да ви кажа, че идеята ви да се омъжите за Джон е достойна за съжаление грешка. Все още има време да не бъде извършена. Не се съгласявайте на тази женитба, моля ви!

— Педро, едва ли вие сте човекът, който ще ми казва какво да правя и какво не. Когато вие тръгнахте да се жените, аз не ви молех да не го правите, въпреки че тази женитба ме съсипа. Вие си уредихте живота, сега ме оставете на спокойствие и аз да си уредя своя.

— Точно заради това, че съжалявам за решението си, ви моля да размислите. Вие знаете много добре каква беше причината, за да се свържа със сестра ви, но това се оказа безполезна стъпка и нищо не излезе. Сега си мисля, че щеше да е най-добре да бях избягал с вас.

— Е, прекалено късно сте се сетили. Вече нищо не може да се върне. И ви умолявам, никога повече не ме закачайте до края на живота ми, нито се осмелявайте да повторите това, което току-що ми казахте — сестра ми може да чуе, а няма нужда от още един нещастен човек в тоя дом. Извинете ме… А, и ви съветвам, следващия път, като се влюбите, не бъдете такъв подлец!

Тита грабна ядно тенджерата и се отправи към кухнята. Като блъскаше съдовете и си мърмореше под носа, приготви молето и докато то вреше, продължи с чампандонгото.

Когато каймата се запържи до златисто, се прибавят нарязаните домати заедно с парчето захаросан кактус и начуканите на дребно орехи и бадеми.

Парата от тенджерата се смесваше с парата, която се вдигаше от тялото на Тита. Яростта действаше като мая в хлебно тесто. Тя почувства бързото втасване, то нахлу и в най-отдалечените кътчета на тялото й, което му се стори малък съд, преля от стените под формата на пара от очите, носа и порите й.

Малка част от тази необуздана ярост бе причинена от разговора с Педро, друга — от порязването и работата в кухнята, но най-голямата част — от думите на Росаура, изречени преди няколко дни. Тита, Джон и Алекс се намираха заедно в спалнята на сестра й, Джон бе довел сина си по време на лекарското си посещение, защото момчето тъгуваше за Тита и искаше да я види. То надникна в люлката, за да погледа Есперанса, и бе поразено от красотата на момиченцето. Като всички деца на неговата възраст не умееше да прикрива чувствата си и възкликна:

— Тати, искам да се оженя като тебе! Но за това момиченце.

Всички се разсмяха на така непринудено изразеното му желание. Но когато Росаура обясни на Алекс, че това не можело да се осъществи, защото момиченцето било предопределено да се грижи за нея до деня на смъртта й, Тита почувства как й се изправят косите.

Само на Росаура можеше да й дойде в главата да продължи такава нечовешка традиция.

Да беше си прехапала езика! И никога да не й се бяха изплъзвали тези отвратителни, зловонни, безсъвестни, мръсни, неприлични, отблъскващи думи. По-добре да ги бе преглътнала и завряла чак в петите си, та там да ги остави да изгният и червясат! Дано бъде жива да попречи на сестра си да изпълни злокобното си намерение.

В края на краищата защо й трябваше да се замисли за неприятни неща в момента, който се предполагаше, че е най-щастливият в живота й, защо й трябваше да се дразни? Може би Педро я беше заразил с лошото си настроение. Откакто се бяха върнали в ранчото и той разбра, че Тита ще се жени за Джон, бе направо обладан от бесове. Не търпеше да му се каже дума. Излизаше много рано да язди. Връщаше се точно на време за вечерята и после веднага се затваряше в стаята си.

Не знаеха как да си обяснят поведението му; някои смятаха, че е дълбоко наранен от мисълта, че няма да има повече деца. Но каквато и да беше причината, гневът му оставяше отпечатък върху мислите и действията на хората в къщата. Тита бе буквално като „гореща вода за шоколад“ трябваше й съвсем малко, за да кипне. Дори гукането, което толкова обичаше — гълъбите отново населяваха тавана на къщата и й доставиха огромно удоволствие в деня на завръщането й, — сега я дразнеше. Чувстваше главата си, сякаш щеше да се пръсне като пуканка. За да предотврати това, тя я стисна силно е двете си ръце. Лекичко побутване по рамото я накара да подскочи, почувства непреодолимо желание да удари онзи, който го бе сторил вероятно с намерение да отнеме още от времето й. Но каква бе изненадата й, като видя пред себе си Ченча! Някогашната усмихната и щастлива Ченча. Никога през живота си Тита не бе толкова доволна да я види, повече дори от деня, в който Ченча дойде да я посети в къщата на Джон. Както обикновено Ченча се появи като дар от небето точно когато Тита се нуждаеше най-много от нея.

Беше удивително да забележи как тя се бе съвзела от жалкото състояние, в което си бе тръгнала.

Нямаше никакви следи от травмите, които бе понесла. Мъжът, помогнал й да ги заличи, стоеше до нея с широка, открита усмивка. Отдалече личеше, че е порядъчен и тих човек, впрочем колко е тих не се разбра, защото Ченча не го остави да произнесе нищо повече от:

— Хесус Мартинес, на вашите услуги.

И след това, както винаги, присвои изцяло разговора и би всякакви рекорди по скорост, въвеждайки Тита само за две минути в течение на всички неизвестни събития от своя живот.

Хесус бил първият й годеник и така и не я забравил. Родителите на Ченча решително се противопоставяли на тяхната любов и ако тя не се била върнала в селото, той очевидно никога нямало да знае къде да я открие. Естествено, не придавал значение на това, че Ченча не е девствена, и веднага се оженил за нея. Сега, след като Мама Елена не била вече между живите, те пристигнали в ранчото заедно, с намерение да започнат нов живот, да имат много деца, да бъдат щастливи навеки…

Ченча спря да си поеме дъх, тъй като лицето й вече бе станало моравочервено, а Тита се възползва от прекъсването, за да й каже — не така бързо като нея, но почти — колко се радва, че се е завърнала в ранчото и че още следващата сутрин ще обсъдят и условията за работния договор на Хесус, и че днес Джон пристига да иска ръката й, и че скоро ще се омъжва, но все още не е готова с вечерята, та би ли могла Ченча да я отмени, а тя да си вземе успокоителна баня със студена вода, за да бъде в представителен вид, когато Джон пристигне, което се очаква всеки момент вече!

Ченча тъй да се каже, изхвърли Тита от кухнята и тутакси пое всичко. Можела да прави чампандонго със затворени очи и вързани ръце — заяви тя.

Щом месото е готово и е завряла водата, следва тортилите да се запържат леко в олио, така че да не станат твърди. Дъното на тавата, в която ще се пече чампандонгото, за да не залепва, се облива с пласт сметана. После се нареждат пласт тортили, върху тях се разстила пласт месо и накрая се изсипват молето, което се покрива с филии сирене, и останалата сметана. Всичко това се повтаря толкова пъти, колкото е нужно, за да се напълни тавата. Слага се във фурната и се пече, докато сиренето се стопи, а тортилите омекнат. Сервира се с гарнитура от ориз и фасул.

Какво спокойствие беше за Тита да знае, че в кухнята е Ченча. Сега единственото й притеснение беше да се приготви тя самата. Прекоси като вятър двора и отиде да се къпе. Имаше на разположение само десет минути за къпане, преобличане, парфюмиране, а и да си оправи косите. Толкова бързаше, че дори не забеляза Педро в отдалечения край на двора, зает да подритва камъни.

Тита свали дрехите си, влезе под душа и остави студената вода да облива главата й. Какво облекчение. Като затвореше очи, сетивата й се изостряха, така че тя усещаше всяка капчица студена вода, която се оттичаше по тялото й. Почувства как зърната на гърдите й се втвърдяват, сякаш бяха от камък, при допира на водата. Друга струя се изливаше по гърба й, после падаше като водопад върху заоблената издатина на задницата й и продължаваше надолу по стегнатите й бедра до стъпалата. Малко по малко лошото й настроение отлиташе, а и главоболието премина. Неочаквано водата започна да става все по-топла и по-топла, докато не изпари кожата й. Така се случваше в горещи дни, когато силните слънчеви лъчи бяха нагрявали резервоара дълги часове, но сега беше невъзможно, тъй като освен че не беше лято, вече започваше да се стъмва. Панически отвори очи, уплашена да не би банята отново да е в пламъци. Това, което различи от другата страна на дъските, беше силуетът на Педро, съзерцаващ я напрегнато.

Очите му светеха така, че бе изключено да не ги види в полумрака — все едно две капчици роса, скрити в храста, облени от първите лъчи на слънцето, да останат незабелязани. Проклети Педрови очи! Проклет и дърводелецът, възстановил банята такава, каквато беше — с предишните пролуки между дъските! Тита забеляза, че Педро се приближава към нея със сладострастни намерения, и тутакси избяга от банята, като навличаше по пътя дрехите. Възможно най-бързо се добра до стаята си и заключи вратата.

Едва свари да се издокара, преди Ченча да й съобщи, че Джон току-що е пристигнал и я очаква в гостната.

Не можеше веднага да го приеме, тъй като масата още не беше сложена. Преди да се застеле покривката, се слага друга постелка, така че чашите и чиниите да не издават шум при местене. Трябваше да бъде бял бархет, та да се подсили белотата на покривката. Тита внимателно го постла върху огромната маса за двайсет души, която се ползваше само в случаи като сегашния. Опитваше се да се движи тихо, дори да не диша, за да може да чува какво си говорят Росаура, Педро и Джон в гостната. Трапезарията и гостната бяха разделени от дълъг коридор и до Тита достигаше единствено ниският шепот от мъжкарските гласове на Педро и Джон, но все пак по звученето им успяваше да долови, че те се препират. Като се надяваше нещата да се развият към добро, тя редеше старателно чиниите, сребърните прибори, чашите, солниците, поставките за ножовете. Без да спира, взе подложките за подгряване на блюдата, намести под тях свещите, за да са готови за първото, второто и третото сервиране, и ги сложи върху бюфета. После изтича до кухнята за виното, което бе оставила на водна баня. Вината марка бордо се изнасят от избата няколко часа преди да се поднесат на масата и се поставят на подходящо място да се посгреят, така че лека топлинка да подсили букета им, но Тита забрави да ги извади навреме и затова бе принудена да прибегне до този изкуствен метод. Единственото, което оставаше, беше малката кошница от позлатен бронз с цветя в средата на масата, ала тя, за да се запази естествената свежест на цветята, се внасяше непосредствено преди гостите да пристъпят към трапезата. Тита повери този задача на Ченча и бързо, доколкото колосаната рокля й позволяваше, се запъти към гостната.

Когато отвори вратата, пред нея се откри следната сцена: Педро и Джон спореха разгорещено за политическото положение в страната. Сякаш и двамата бяха забравили най-елементарните правила за добро държане, според които на светско събиране човек не бива да повдига въпрос за нашумели личности, да подхваща тъжни или тревожни теми или да говори за религия или политика. Влизането на Тита спря спора и ги принуди да започнат разговор с по-приятелски тон.

В напрегнатата атмосфера Джон пристъпи към това, за което бе дошъл — да поиска ръката на Тита. Педро, като мъжа на къщата, мрачно даде съгласието си. Започнаха да уточняват подробностите. Обсъдиха датата на сватбата и Тита разбра, че Джон би искал да я отложи за кратко време, за да може да отпътува далеч на север в Съединените щати и да доведе единствената си жива леля, която желаеше да присъства на церемонията. Това подлагаше Тита на сериозно изпитание — тя жадуваше да се измъкне от ранчото и от близостта на Педро час по-скоро.

Като годежен подарък Джон поднесе на Тита красив пръстен с диаманти. Тя дълго го гледа как сияе на ръката й. Отблясъците, които хвърляше, й напомняха искрите в очите на Педро, когато преди малко я съзерцаваше гола, и за едно стихотворение, което Нача я учеше като дете:

Слънцето проблясва в капчица роса,

капката роса изсъхва.

В моите очи, в моите очи сияеш ти,

аз от теб живея.

Росаура, забелязала сълзи в очите на сестра си, се развълнува — взе ги за изблик на щастие и почувства леко облекчение от вината, която понякога я измъчваше затова, че се бе омъжила за възлюбения й. Тогава тя, с жарък порив, наля шампанско и вдигна тост за щастието на сгодената двойка. Когато четиримата се събраха в средата на гостната да пият за тоста, Педро така силно чукна чашата си в чашите на останалите, че тя се счупи на хиляди парченца, а шампанското се плисна по дрехите и лицата им.

Благословена беше Ченча, че се появи точно насред възцарилата се суматоха и произнесе магическите думи:

— Вечерята е сервирана.

Това съобщение възвърна спокойствието и приятното веселие, които събитието изискваше и които бяха на прага да изгубят. Когато се говори за ядене, една изключително важна дейност, само глупаците и болниците не й отдават заслужено внимание. И тъй като в случая тук нямаше такива, всички се отправиха с ведро настроение към трапезарията.

Вечерята протече гладко благодарение и на ненатрапливото вмешателство на сладкодумната Ченча, докато сервираше. Основното блюдо не се оказа така превъзходно, както при други празнични поводи, навярно поради краткотрайното лошо настроение, в което Тита бе изпаднала, докато го приготвяше, но без съмнение беше приемливо. Чампандонгото е ястие с такъв изтънчен вкус, че никакво настроение не можеше да бъде достатъчно лошо, за да го развали. На изпроводяк Тита дари Джон с дълга прощална целувка. Той възнамеряваше да отпътува на следващия ден, та да се върне по-бързо.

В кухнята Тита благодари на Ченча за неоценимата помощ, а след това я изпрати да чисти стаята си и матраците, които тя щеше да ползва със съпруга си Хесус. Преди да се настанят, трябваше да бъдат сигурни, че няма да се натъкнат на нежелателното присъствие на дървеници. Последната прислужница, обитавала тази стая, я бе оставила опаразитена. Тита не смогна да я дезинфекцира поради напрегнатата работа, която се отвори след раждането на дъщерята на Росаура.

Най-добрият начин да се унищожат тези малки животинки е да се смеси чаша винен спирт с половин унция терпентинова есенция и половин унция камфор на прах. С разтвора се натърква навсякъде, където има дървеници, и те напълно изчезват. Като остана сама в кухнята, Тита започна да прибира и да подрежда чиниите, приборите, тенджерите. Не изпитваше желание за сън и така си уплътняваше времето, вместо да се върти в леглото. Владееха я объркани, противоречиви чувства, а най-добрият начин да подреди нещата в главата си бе, като се захване да сложи ред в кухнята. Тя взе огромно гледжосано гърне и го отнесе в килера, някогашната тъмна стая. След смъртта на Мама Елена се разбра, че никой не мисли да се къпе там, тъй като всички предпочитаха душа, и за да има полза от нея, я превърнаха в килер. В едната ръка носеше гърнето, в другата газена лампа. Влезе в килера, като си отваряше очите да не се препъне в някой от многобройните предмети, изпречили се по пътя към рафта с по-рядко употребяваните кухненски съдове. Светлината от лампата помагаше, но недостатъчно — не осветяваше зад гърба й, откъдето една сянка се плъзна безшумно в стаята и затвори вратата.

Усетила чуждо присъствие, Тита се обърна: светлината очерта ясно фигурата на Педро, който залостваше вратата.

— Педро, какво правите тук?

Без да й отговори, Педро се приближи, угаси лампата, повлече я върху месинговото легло, което някога принадлежеше на сестра й Хертрудис, и като се хвърли върху нея, я накара да изгуби девствеността си и да познае истинската любов.

В спалнята Росаура се опитваше да приспи дъщеря си, която ревеше неукротимо. Дундуркаше я из цялата стая, но това не помагаше. Като мина покрай прозореца, тя забеляза странно сияние над тъмната стая. Фосфоресциращи спирали се издигаха към небето и наподобяваха изящни бенгалски огньове. Но каквито и панически викове да отправяше към Тита и Педро да дойдат да ги видят, единствено Ченча се отзова, тръгнала да търси комплект спално бельо. При вида на тази забележителна гледка Ченча за първи път през живота си онемя от почуда — от устата й не се отрони звук. Есперанса, на която не убягваше нищо, спря да плаче. Ченча коленичи, прекръсти се и зашепна молитва.

— Пресвета Дево, която си горе на небесата, прибери душата на мойта господарка Елена да не се скита тя сред сенките на чистилището!

— Какво казваш, Ченча? Какви ги приказваш?

— Кво друго, не виждате ли — туй е призракът на мъртвите! Още скита, плаща за нещо! Не ща да припаря там!

— Нито пък аз.

Ако горката Мама Елена можеше да знае, че дори след смъртта й само намекът за нейното присъствие бе достатъчен да предизвика ужас — и че точно този страх осигури на Тита и Педро идеалната възможност да осквернят любимото й място, въргаляйки се сладострастно върху леглото на Хертрудис, — тя би се обърнала сто пъти в гроба!