Иван Богданов
Прабългари (6) (Произход, етническо своеобразие, исторически път)

Хронология

Събитията от българската история с курсив, събитията от византийската и световната история с прав шрифт.

Ок. 150 от н. е. — Прабългарите се обособяват като самостоятелен етнос в Средна Азия.

III-IV век — Прабългарите пребивават в туранската си прародина в Средна Азия.

325 — Първи вселенски църковен събор в Никея.

354 — Най-старо историческо известие за прабългарите в така наречения Анонимен хронограф.

370 — Хуните разгромяват аланите в Донската низина.

375 — Хуните разгромяват вестготите при Дунав и преминават в Европа.

378 — Остготите разгромяват римската войска при Адрианопол. Император Валент убит. Римски император Теодосий.

IV век, последна четвърт — Прабългарите напущат туранската си прародина в Средна Азия и се устремяват на запад.

381 — Втори вселенски църковен събор в Константинопол.

395 — Император Теодосий I разделя Римската империя на Западна и Източна или Византия.

395–397 — Хунски орди нахлуват в Задкавказието, Сирия, Кападокия и Месопотамия.

408 — Хунски пълчища нахлуват в Тракия. Византийски император Теодосий II.

410 — Вестготите превземат Рим и го опустошават.

420 — Хуните се настаняват в Панония.

420–430 — Прабългарите се настаняват в Приазовието и край Северното Причерноморие.

431 — Трети вселенски църковен събор в Ефес.

434 — Хуните обсаждат Константинопол. След смъртта на хунския вожд Ругил съвместно управление на Атила и Бледа.

436 — Приключва съгласно „Именника на българските ханове“ тристагодишният (291 слънчеви години) легендарен период „Авитохол“ в прабългарската история и започва сто и петдесет годишният (146 слънчеви години) легендарен период „Ирник“.

437 — Прабългарските племена котригури и утигури се разделят.

441 — Хуните опустошават Тракия.

445 — Атила застава начело на хунския племенен съюз, след като убива брат си Бледа.

447 — Хунски пълчища нахлуват на Балканския полуостров, като достигат до Константинопол.

448 — Атила разгромява акацирите.

451 — Хуните нахлуват в Галия, но са разбити на Каталаунските полета от съюзените армии на римляни, вестготи и франки. Четвърти вселенски църковен събор в Халкедон.

453 — Атила умира.

455 — След битката при река Недао, хунският племенен съюз започва да се разпада.

457 — Византийски император Леон I.

463 — При обратното си движение от запад на изток хуните прогонват прабългарските племена оногури и сарагури от степите край Северен Кавказ.

466 — Прабългарските племена оногури и сарагури нахлуват в Кавказ.

469 — Останки от хунски пълчища нахлуват в Тракия.

474 — Леон I умира. Византийски император Зенон.

476 — Западната Римска империя престава да съществува.

479 — Прабългари котригури се сблъскват в Панония с лангобарди и убиват краля им Агилмунд.

480 — Византийският император Зенон привлича прабългарите котригури в борбата си с готите.

481 — Теодорих, крал на остготите, разбива прабългарите котригури. Кловис I поставя начало на франкската държава.

487 — Остготите нападат Константинопол.

488 — Прабългари котригури нападат оттеглящите се в Италия остготи.

491 — Зенон умира. Византийски император Анастасий I.

493 — Прабългари котригури опустошават Тракия.

499 — Прабългари котригури нахлуват в Тракия.

500 — Лангобардите се настаняват в низината между Дунав и Тиса.

502 — Прабългари котригури нахлуват в Илирик.

502–508 — Война между Византия и Персия.

504 — Прабългари котригури участвуват в състава на византийската войска против готите.

505 — Лангобардите разгромяват херулите.

508 — Хуни савири нахлуват в Кападокия.

512 — За да запази Константинопол от постоянните нападения на прабългари и славяни, император Анастасий I се разпорежда да бъде издигната така наречената „Дълга стена“.

514–515 — Бунт на византийския пълководец Виталиан.

517 — Прабългари котригури нахлуват в западната част на Балканския полуостров.

518 — Анастасий I умира. Византийски император Юстин I.

527 — Юстин I умира. Византийски император Юстиниан I. Славяни нахлуват на Балканския полуостров.

528 — Хунската царица Боарикс — съюзница на Византия. Хунския вожд Грод, покръстен в Константинопол.

529 — Война между Византия и Персия.

530 — Прабългари котригури нахлуват в Тракия, но са разбити от Мундо.

532 — Бунтът Ника против император Юстиниан.

533 — Пети вселенски църковен събор в Константинопол.

535 — Византийският пълководец Цита разгромява прабългарите котригури при Янтра.

539 — Прабългарски отреди нападат Мала Скития и Мизия.

545 — Война на Византия с Персия. Славяно-анти нахлуват в Мизия през Дунав.

549–550 — Славяно-анти нахлуват във Византия през Дунав.

551 — Набег на прабългари котригури в Тракия начело с Хиниалон. Прабългарите утигури нападат становете на котригурите.

554 — Издигната е крепостта Оногурий в Лазика.

556 — Тюркютите разгромяват аварите.

558 — Под водачеството на Заберган прабългарите котригури нахлуват в Тракия. Прабългарите утигури отново нападат становете на котригурите. Аварите нахлуват от Средна Азия в Европа.

560 — Прабългарски отреди нападат Тракия, като достигат до предградията на Константинопол, но са отблъснати отвъд Дунав от военачалника Велизарий. Прабългарите котригури попадат под властта на аварите.

562 — Хунски пълчища нападат Византия.

565 — Юстиниан I умира. Византийски император Юстин II.

566 — Съюз между авари и лангобарди.

567 — Прабългарите утигури попадат под властта на тюркютите. С помощта на лангобардите аварите разгромяват гепидите и се настаняват в Панония.

568 — Лангобардите завладяват Северна Италия.

572 — Война между Византия и Персия.

577 — Тюркютите завладяват Крим.

578 — Юстин II умира. Византийски император Тиберий I. Славяни нахлуват в Тракия.

580 — Византия сключва договор за мир с тюркютите.

581 — Славяни нападат Тракия.

582 — Приключва съгласно „Именника на българските ханове“ сто и петдесет годишният (146 слънчеви години) легендарен период на Ирник в прабългарската история. Тиберий I умира. Византийски император Маврикий. Славяни нахлуват в Тракия и я опустошават.

582–583 — Управлява прабългарите оногури наместникът Гостун от рода Ерми.

583 — Аварите нападат Византия.

584 — Кубрат или Курт от рода Дуло, хан на прабългарите оногури. Славяните нахлуват в Тракия.

587 — Византия сключва мир с аварите, след като те опустошават Мизия.

588 — Тюркютският каганат се разпада на Източен и Западен.

590–610 — Кризисен период в живота на прабългарските племена в Приазовието.

597 — Славяни обсаждат Тесалоника.

598 — Прабългарски котригурски отреди под върховенството на аварите участвуват в сражения срещу византийците край Дунав.

600 — Аваро-византийска война.

602 — Маврикий убит. Византийски император Никифор Фока.

604–608 — Византийско-персийска война.

609 — Славяни нападат Тесалоника.

610 — Никифор Фока убит. Византийски император Ираклий.

617 — Авари нахлуват в Тракия.

619 — Хан Кубрат в Константинопол, придружен от своя сродник Органа.

620 — Договор за мир между авари и византийци.

622 — Подпомогнати от славяни и прабългари, аварите обсаждат Тесалоника.

626 — Авари, прабългари и славяни обсаждат Константинопол, но са разбити.

627 — Византийците разгромяват персите при Ниневия.

630 — Източнотюркютският каганат завладян от китайците. Умира аварският каган Баян.

631 — Бунт на прабългарите котригури в Панония. Избиване на по-значителната част от тях в Бавария и мигрирането на останалите живи в Италия.

632 — Умира Мохамед. Начало на арабския експанзионизъм.

633 — Хан Кубрат сключва договор за взаимопомощ с Византия. Отличен е от император Ираклий с титула патриций.

634 — Хан Кубрат изтръгва прабългарите котригури от властта на аварите.

634–642 — Палестина, Сирия, Месопотамия и Египет са завладени от арабите.

635 — Хан Кубрат освобождава прабългарите утигури от властта на Западния тюркютски каганат. Кубрат — велик хан на прабългарския племенен съюз Велика България в Приазовието.

636–642 — Хан юбиги Кубрат организира и международно утвърждава прабългарския племенен съюз Велика България.

637–651 — Арабите завоюват Персия.

642 — Умира хан юбиги Кубрат. За велик хан на прабългарите в Приазовието е издигнат Баян. Аспарух — хан на прабългарите оногури. Ираклий умира. Византийски император Констант II. Арабите завладяват Александрия.

642–645 — Баян — велик хан на прабългарския племенен съюз Велика България в Приазовието.

645 — Хазарите нанасят съкрушителен удар на Велика България. Славяни обсаждат Тесалоника.

646 — Синовете-наследници на хан юбиги Кубрат се разделят.

647 — Славяни отново обсаждат Тесалоника.

650 — Започва разселването на прабългарските племена.

651 — Поставено е начало на Хазарския каганат.

655 — Хазарите завладяват Крим.

657–659 — Китайците разгромяват Западния тюркютски каганат.

658 — Славянски племена нахлуват във Византия през Дунав.

660 — Хан Аспарух начело на прабългарите оногури се появява в причерноморските степи.

661 — Начело на прабългарите утигури Кубер навлиза в пределите на Аварския каганат. Муавия I основава арабската омеадска династия.

665 — Ордата на хан Аспарух се установява на север от Дунавската делта, където се укрепява. Пратеничество при император Констант II.

665–667 — Арабите нападат малоазийските владения на Византия.

668 — Констант II убит. Византийски император Константин IV Погонат.

670 — Хан Кубер заедно с подвластните му прабългари утигури напуща Аварския каганат и се установява в Керамисийското поле. Хазарите нападат Аспаруховите прабългари в стана им северно от Дунавската делта.

674–678 — Арабите обсаждат Константинопол. По време на византийско-арабската война прабългарите оногури многократно нападат североизточната покрайнина на Византия.

675 — Прабългарите оногури преминават Дунав и се установяват местността Онгъл, дето се укрепяват.

675–678 — Славянските племена струмляни, ринхкни и сагудати обсаждат Тесалоника.

676–680 — Хан Аспарух подготвя прабългарите оногури за война с Византия.

680 — Византийският император Константин IV Погонат подготвя наказателна експедиция срещу прабългарите оногури, укрепили се в местността Онгъл.

680–681 — Шести вселенски църковен събор в Константинопол.

681 — Прабългарите оногури под водачеството на хан Аспарух разгромяват византийците в местността Онгъл. Византия признава българо-славянската държава, основана от хан Аспарух.

682 — Разселване на славянските племена на територията на новооснованата българо-славянска държава. Източните тюркюти се освобождават от китайска зависимост.

685 — Константин IV Погонат умира. Византийски император Юстиниан II.

685–690 — Изграждане на укрепените прабългарски лагери Плиска и Мадара.

687 — Византийският император Юстиниан II нарушава договора за мир с България и престава да заплаща уговорения годишен трибут.

688 — Разгром на Куберовите прабългари в Склавиния от византийската войска.

689 — Византийският император Юстиниан II преселва славяни от югозападните предели на полуострова в Мала Азия.

692 — Византийският император Юстиниан II свиква в Константинопол така наречения Трулски или Пето-Шести вселенски църковен събор.

695 — Юстиниан II детрониран.

695–705 — Междуцарствие във Византия.

701 — Хан Аспарух убит в бой с хазарите. Български хан Тервел.

705 — Юстиниан II си възвръща престола с помощта на българския хан Тервел. Хан Тервел — византийски кесар.

708 — Византийският император Юстиниан II организира поход срещу България, но е разбит при Анхиало.

711 — Византийският император Юстиниан II убит.

711–715 — Междуцарствие във Византия.

712 — Хан Тервел организира поход срещу Византия.

713 — Византийски император Анастасий II.

715 — Анастасий II свален. Византийски император Теодосий III.

716 — Договор между България и Византия. Начало на граничния окоп Еркесия между България и Византия.

717 — Теодосий III свален. Византийски император Леон III. Арабите обсаждат Константинопол, но поради намесата на прабългарите начело с хан Тервел са отблъснати и разбити.

718 — Умира хан Тервел. За български хан е издигнат неизвестен потомък на рода Дуло.

719 — Арабите нахлуват в Южна Франция.

725 — След смъртта на българския хан с неизвестно име за български хан е издигнат Севар от рода Дуло.

726 — Влиза в действие византийският правен кодекс Еклога, оказал по-късно голямо влияние върху правния ред в България.

735–737 — Славянският княз Пребънд прави опит да завладее Тесалоника и да обособи ринхините в самостоятелна държава, но няма успех.

739 — Севар, последен български хан от рода Дуло умира.

740 — За български хан е издигнат Кормисош от рода Укил. Разцепление сред боилите.

741 — Леон III умира. Византийски император Константин V Копроним.

747 — Арабската флота е разгромена от византийците при Кипър.

751 — Пипин Къси, франкски крал.

755 — Несполучлив поход на хан Кормисош към Константинопол.

756 — Първи поход на византийския император Константин Копроним против България. Хан Кормисош умира. За български хан е издигнат Винех.

758 — Поход на Константин V Копроним в югозападните предели на полуострова. Славянските княжества отново под византийско владичество.

759 — Втори поход на византийския император Константин V Копроним против България. Византийската войска е разбита при старопланинския проход Берегава.

761 — Винех е свален. За български хан е издигнат Телец от рода Угаин.

763 — Трети поход на византийския император Константин V Копроним против България. Българската войска е разбита при Анхиало.

764 — Хан Телец е убит. За български хан е издигнат Сабин от рода Укил.

765 — Четвърти поход на Константин V Копроним против България, но без успех.

766 — Хан Сабин полага усилие да сключи договор за мир с Византия, но среща отпор от страна на войнствено настроените боили, поради което е принуден да забегне в Константинопол. За български хан е издигнат Умор. Умор е свален. За български хан е издигнат Токту.

767 — Пети поход на византийския император Константин V Копроним против България. Токту е свален. За български хан е издигнат Паган.

768 — Шести поход на византийския император Константин VI Копроним против България. Паган забягва, но е убит. Пипин Къси умира. Франкски крал Карл Велики.

769 — За български хан е издигнат Телериг. Договор за мир между България и Византия.

773 — Като нарушава договора за мир с България, император Константин V Копроним предприема седми и осми поход против България.

774 — Хан Телериг залавя и екзекутира византийските агенти в България.

775 — Девети поход на византийския император Константин V Копроним против България. Константин V Копроним умира. Византийски император Леон IV.

777 — След като е свален, хан Телериг емигрира във Византия. За български хан е издигнат Кардам.

780 — Леон IV умира. Византийски император Константин VI. Регентка императрица Ирина.

782–783 — Поход на византийски войски в западните предели на полуострова и усмиряване на побунените славянски племена.

787 — Седми вселенски църковен събор в Никея.

791 — Първи поход на византийския император Константин VI против България.

792 — Втори поход на византийския император Константин VI против България.

796 — Договор за мир между България и Византия.

797 — Константин VI свален. Византийска императрица Ирина.

800 — Карл Велики коронясан за император на Франкската империя.

802 — Ирина свалена. Византийски император Никифор I Геник.

803 — Кардам умира. За български хан издигнат Крум. Карл Велики нанася съкрушителен удар на аварския каганат.

804 — Византийско-арабска война.

805 — Хан Крум доразгромява аварския каганат и присъединява източната половина от територията му към България.

806 — Народен събор в Плиска. Крумово законодателство.

807 — Византийският император Никифор I предприема поход срещу България.

808–809 — Походи на хан Крум по долината на Струма към югозападните предели на полуострова.

809–810 — Византийският император Никифор I колонизира византийски преселници в така наречените Склавинии в югозападните предели на полуострова.

810–811 — Строителна дейност на хан Крум.

811 — Поход на византийския император Никифор I против България. Византийската войска е разгромена в Ришкия проход, а императорът е убит. Византийски император Михаил I Рангаве.

812 — Хан Крум превзема Девелт и Месемврия. Карл Велики сключва съюз с Михаил I Рангаве.

813 — Михаил I Рангаве свален. Византийски император Леон V. Хан Крум настъпва в Тракия, обсажда Адрианопол и Константинопол, превзема Адрианопол.

814 — Карл Велики умира. Франкски крал Людовик Благочестиви. Хан Крум организира поход срещу Константинопол, но преди осъществяването му умира. Български хан Омуртаг. Българо-византийска война.

815 — Българо-византийски договор за мир, наречен тридесетгодишен.

818 — Поради административните реформи на хан Омуртаг славянските племена тимочани, абодрити и браничевци се откъсват от България и се присъединяват към Франкската държава.

820 — Леон V Арменец убит. Византийски император Михаил II Балба.

821–823 — Въстанието на Тома Славянина във Византия.

823 — Хан Омуртаг разгромява войската на Тома Славянина в Тракия.

824–826 — Преговори между хан Омуртаг и император Людовик Благочестиви за определяне на границата между България и Франкската държава.

827 — Хан Омуртаг възвръща към България отцепилите се през 818 година славянски племена тимочани, абодрити и браничевци.

828–829 — Война между прабългари и франки.

829 — Михаил II умира. Византийски император Теофил. Договор за мир между България и Франкската държава, по силата на който българско владение става областта Срем между Дунав и Сава.

830 — Властимир полага основата на сръбското жупанство в областта Рашка.

831 — Омуртаг умира. За български хан е издигнат Маламир.

835 — Българо-византийска война.

836 — Маламир умира. За български хан е издигнат Пресиан.

837 — Преселените от хан Крум отвъд река Дунав византийски пленници се завръщат по море във Византия.

837–838 Българо-византийска и византийско-арабска война. Териториално разширение на България в югозападните предели на полуострова.

839–842 — Българо-сръбска война.

840 — Людовик Благочестиви умира.

842 — Теофил умира. Византийски император Михаил III.

842 — Вердюнски договор за разделянето на Франкската империя на три части — начало на трите бъдещи държави в Европа: Франция, Германия и Италия. Людовик Немски — крал на Източнофранкската държава.

845 — Хан Пресиан сключва съюз с Людовик Немски.

847–849 — Българо-византийска война.

851 — Кирил Солунски начело на културно-политическа мисия при сарацините.

852 — Хан Пресиан умира. За български хан е издигнат Богорис, пославянчил името си на Борис и приел титул княз.

855 — Изнамерена е според Черноризец Храбър от братята Кирил и Методий старобългарската азбука глаголица.

859–860 — Братята Кирил и Методий начело на културно-политическа мисия при хазарите.

860 — Война между България и сръбското жупанство в Рашка. Руси нападат Константинопол.

862 — Съюз между България и Източнофранкското кралство.

863 — Братята Кирил и Методий начело на културна мисия във Великоморавия. Начало на разпространяването на славянобългарската писменост.

864 — Българо-византийска война.

865 — Начело на княжеския двор княз Борис преминава в лоното на християнството. Начало на християнизирането на българския народ. Край на прабългарското политическо надмощие. Ражда се в Плиска княз (по-късно цар) Симеон.