Михаил Герчик
Лети, Икар! (6)

Глава шеста

Среща ● Приятели или врагове? ● Съветът на експедицията ● Генератори за биотокове ● Човек в беда ● Астрономът Сергеев е бил прав

— Вдясно от нашия курс — космически кораб от неизвестен произход. Предполагаема скорост — сто хиляди километра в секунда. Направление — спиралната мъглявина НТ–13–121. Намира се на разстояние 28 милиона километра от нас…

Тези думи бяха произнесена от Нор Инд, щурмана на гравитационния звездолет „Ар“. Подхванати от мощните микрофони, те веднага бяха предадени из всички жилищни помещения и лаборатории на кораба. Върху телевизионния екран на главния локатор на звездолета, почти в центъра, можеше без труд да се различи малка блестяща точка, която стремително летеше към долния ъгъл. Сложните прибори, които наблюдаваха траекторията на „точката“, даваха изчерпателни сведения за нея. Това не беше нито астероид, нито метеорит, нито блуждаеща комета, а кораб, създаден от ръцете и мозъка на разумно същество.

Върху екраните във всички помещения на звездолета „Ар“ лумнаха червени лампички — сигнал за внимание, — а след тях израсна мощната фигура на Ед Алюа, началника на експедицията. Винаги съсредоточен и спокоен, сега той не скриваше своето вълнение.

Като заповяда на групата, която управляваше звездолета, да продължи наблюденията върху неизвестния кораб, той каза:

— Всички да останат на своите места. След няколко часа ние ще достигнем неизвестния кораб и вероятно ще се срещнем с жители на друга планета. Които и да са, щом тези същества са могли да проникнат в тия дълбини на космоса, значи те са наши братя по търсения и стремежи, значи те са хора. Ние трябва добре да се приготвим за тая среща. Тя може би няма да бъде продължителна. Заповядвам всички научни групи да подготвят картите, схемите, книгите, рисунките — всичко, което би помогнало на непознатите същества да научат колкото е възможно повече за нас и за нашата планета.

— Да приготвим ли средствата за отбрана? — чу се в микрофона предпазливият глас на Нор Инд. — Този малък кораб може да ни атакува, Алюа. Ние не знаем намеренията на тия, които го управляват.

Командирът на звездолета отрицателно поклати глава.

— Не! Няма нужда да се приготвят средствата за отбрана — уверено отвърна той. — Хората, разкъсали веригите на притеглянето на своята планета, не могат да бъдат кръвожадни зверове. Те непременно трябва да бъдат миролюбиви, те трябва да жадуват за тази среща не по-малко, отколкото ние. Затова на работа, приятели!

Алюа млъкна и неговият образ изчезна от екраните. Напрегнато възбуждение обхвана екипажа на огромния звездолет. Хората така мечтаеха за тая среща, така дълго я чакаха! И сега от нея ги деляха само броени часове, само 28 милиона километра. При скоростта на „Ар“, равна на седем осми от абсолютната единица^[1], това беше нищожно разстояние, за което щяха да изгубят повече време при намаляване на скоростта, от колкото за достигането на малкия кораб.

В Залата на мъдростта — огромен кръгъл салон, чиито стени и купол се състояха от карти на звездното небе, Алюа събра Съвета на експедицията, за да обсъдят как да влязат във връзка с кораба от неизвестната планета.

— Бихме могли да използуваме локатора — каза Нор. — Локатор или подобен на него прибор за наблюдаване на космическите тела трябва да има всеки звездолет. Като се приближим до космонавтите, те ще ни видят и ще спрат своя кораб.

Размисляйки, Алюа забарабани с пръсти по полираната маса.

— Предложението е добро, но при други обстоятелства — измервайки всяка своя дума, каза той. — Ясно е, че корабът се приближава към спиралната мъглявина и навярно ще навлезе в нея. Ние не можем да го последваме. В тази зона загинаха вече няколко наши звездолета. Корпусът на чуждия кораб вероятно е направен от много здрави сплави или пък екипажът му е открил проход през натрупаната там отломъчна материя. Ако има такъв проход, ние би трябвало да го изследваме с помощта на автоматични ракети, управлявани по радиото, и тогава да навлезем в него. Дотогава чуждият звездолет ще отиде толкова далече, че ние никога не ще можем да го намерим в просторите на вселената.

Членовете на Съвета одобрително подкрепиха тези думи. Наистина за създаването на локационна връзка бе необходимо много време. Трябваше да се измисли нещо друго.

Думата поиска Ия, главната лекарка на експедицията, двадесет и три годишна девойка — известна специалистка в областта на биотоковете^[2]. Тя каза:

— Трябва да си послужим с биотоковете и да спрем кораба. Ние имаме голям опит в управлението на прибори от разстояние. Задачата ни се състои само в това — да разберем как се управлява корабът. Аз мисля, че колкото и да е сложно управлението му, Алюа ще се справи с него.

Алюа се усмихна. Той харесваше горещата разпаленост на младата лекарка. Идеята, която тя предложи, беше съвсем проста и най-лесно осъществима.

— А вярваш ли ти, че на съществата, които летят в кораба, ще се хареса някой непознат да изменя техния курс, да включва апаратите за спиране? До срещата с тях ние не ще можем да се обясним дори ако предположим, че те знаят нашия език. Ние не можем да използуваме нашите машини за превеждане, които работят с биотокове, на такова далечно разстояние. Тогава ние ще трябва не само да управляваме чуждите механизми, но ще се наложи сигурно да задържим членовете на експедицията по местата им, а това вече е насилие. Имаме ли право да постъпим така?

— Но нали правим това с добри намерения? — живо възрази Ия. — Мисля, че няма друг изход. Корабът се отдалечава. Нима ще се откажем от срещата, за която сме мечтали хилядилетия! — с дълбоко огорчение възкликна тя.

Членовете на Съвета се обърнаха към екрана на локатора. Да размислят повече нямаше време. И съзвездието от зелени светлинни, което затрептя върху пулта на масата, показа на командира, че членовете на Съвета приемат предложението на Ия.

„Ар“ стремително настигаше неизвестния звездолет. Накрая Нор съобщи, че разстоянието между корабите е такова, че биотоковете вече могат да действуват. Високочувствителни прибори откриха, че на кораба има приемни и предавателни антени. Това беше достатъчно, за да може погледът на Алюа да проникне в космическия кораб. Сложните генератори за биотокове можеха да увеличат силата над погледа му милиарди пъти и командирът на „Ар“ щеше да стане пълновластен господар в чуждия звездолет.

Настъпиха решаващите минути. Всички членове от екипажа на „Ар“ застинаха пред телевизионните апарати. Заедно с Алюа те щяха да видят тия, които уверено водеха своя кораб по път, известен само на тях.

Алюа приближи до някакъв прибор, от който като змии се виеха десетки гъвкави тръбички. Той седна в удобното кресло, облегна се и започна бързо да допира тръбичките до черепа си. Те мигновено прилепяха плътно към кожата, като запалваха върху екрана зелени, червени и жълти светлинки. Ия внимателно следеше светлинките и от време на време разменяше с Алюа кратки реплики.

Най-после главата на командира се оказа омотана в гъвкавите тръбички. Сякаш това не бе човек, а огромен паяк, оплетен в своята гъста паяжина. Ия превъртя ръчката и на екрана затрептя светъл кръг. Забръмчаха генераторите и скулите на Алюа изпъкнаха, очите му се разшириха, сякаш искаха да видят нещо невидимо, нещо, което ей сега ще застане пред него.

Изминаха няколко мъчителни секунди и екипажът на „Ар“ видя върху сребристия екран тясната кабина на звездолета и малък светлокож човек, на когото бяха застинали пътечките на засъхнали сълзи.

Алюа мигновено се досети, че само някаква страшна катастрофа бе заставила човека да стои в тая кабина. Кой от хората би рискувал сам да се отправи на такова пътешествие, което продължава с години, с десетилетия? Кой би тръгнал да щурмува космоса с толкова неудобен кораб, явно непредназначен за екипаж?

Той веднага реши да спре кораба, да вземе неговия пасажер и с помощта на кибернетичните преводачи, които работят с биоток, да узнае закъде лети, какво се е случило с него и ако е възможно, да му помогне. Ия започна да готви приборите, за да може, щом приемат човека на борда на „Ар“, да изследва каква атмосфера диша той, да унищожи бактериите. Те можеха да причинят на екипажа сериозни неприятности.

* * *

А Икар през това време не знаеше, че той е първият човек от Земята, който вижда как се оправдава гениалното предположение на астронома Виктор Сергеев. Икар не знаеше, че неизвестният космически кораб бе тръгнал от Сирасколия, не знаеше, че ще се срещне с хората, към чиято планета се бе насочил и загиналият „Малахит“.