Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сивият път (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 24 гласа)

Информация

Издание:

Любомир Николов-Нарви

Сивият път

Том 1: Наследникът

 

Българска. Първо издание

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Рисунки: Петър Станимиров

Художник на корицата: Петър Станимиров

Формат: 16/60/90

Обем: 16 п.к.

Дадена за печат: октомври 2014 г.

Излязла от печат: октомври 2014 г.

Предпечат и печат: Изток-Запад

Издателство „Изток-Запад“, София, 2014

ISBN: 978-619-152-512-6

История

  1. — Добавяне

На Олимпия — моята истинска Хадли.

Когато съюз на Селена и Тера роди от желязото син,

по пътя небесен ще дойде на кораб бокалът от злато с рубин.

На рат ще се вдигне и пак ще си иде тоз, що е под камък лежал.

От мрачна клисура за ден ще се върне любим и ненавистен крал.

И негов наследник ще седне тогава в Коперник на златния трон

и своята власт ще окичи навеки с корона от черен маскон.

… Затова мъдреците сред людете казвали, че Правият път трябва нейде да съществува за ония, на които е дадено да го открият. И учели другите, че там, където новият свят се извива надолу, древният път към спомена за изгубения Запад продължава право напред като величав и невидим мост, прекосява животворния въздух (който днес е изкривен както целия свят) и пресича Илмен, където незащитената плът мигом загива, за да стигне до Самотния остров Тол Ересеа, а може би и отвъд него — чак до Валинор, откъдето Валарите продължават търпеливо да гледат как се развива историята на този свят. А по морските брегове се разнесли слухове и предания за моряци и люде загубени сред безкрая, които по волята на съдбата или по милостта на Валарите откривали Правия път и виждали как лицето на света потъва далече под тях, а накрая стигали до грейналия пристан на Авалоне или дори до последните брегове на Аман и там, преди да умрат, съзирали страховитата и прекрасна Бяла планина.

Дж. Р. Р. Толкин, „Силмарилион“

… А ние вече летяхме към прегръдката на въртоп, където бездната зина, за да ни погълне. И в същия миг пред нас се изправи забулена човешка фигура, далеч по-голяма от всеки земен обитател. Цветът на кожата й бе съвършено бял, като сняг.

Едгар Алан По, „Историята на Артър Гордън Пим“

От автора

Тази книга е вдъхновена от Толкин.

Разбира се, в това няма нищо ново или оригинално. Мъдрият професор от Оксфорд е всепризнат като баща на съвременното фентъзи. Книгите му са вдъхновявали творци като Робърт Джордан, Джордж Мартин, Тери Брукс, Джордж Лукас, Стивън Кинг и още мнозина други. Но със „Сивият път“ нещата стоят малко по-различно.

За добро или за зло съдбата ми се обвърза с името на Толкин. Дълго време мечтаех да напиша продължение на „Властелинът на пръстените“ — нещо на практика невъзможно, защото самият Професор се е опитал и е вдигнал ръце още след първите страници, казвайки:

Започнах история, която се развива около 100 години след падението [на Саурон], но тя се оказа както зловеща, така и потискаща. Тъй като имаме работа с Хората, става неизбежно да засегнем най-прискърбната черта на тяхната същност: бързото им пресищане от доброто. Така че народът на Гондор във времена на мир, правда и благоденствие ще стане недоволен и размирен — докато династиите, произлезли от Арагорн ще се превърнат в обикновени крале и управници — като Денетор или по-зле. Открих, че дори толкова рано вече има залежи на революционни сюжети за център на тайна сатанистка религия, докато гондорските момчета си играят на орки и обикалят да вършат пакости. Бих могъл да напиша „трилър“ за разкриването и унищожаването на този център — но ще е именно това, само трилър. Не си струва.

Без да бях чел тия думи, преди около петнайсет години стигнах до същия извод. В Четвъртата епоха — епохата на Хората — няма място за Толкиновия фантастичен епос. Възможните решения бяха две: една подобна история да се развива или преди „Властелинът на пръстените“, или много по-късно — след края на Четвъртата епоха.

Опитах се да разработя и двата варианта. Започнах да пиша роман, озаглавен „Вестоносецът на Истарите“, в който един далечен прадядо на Билбо става свидетел на удивителни и странни събития, свързани с намирането на Единствения пръстен. Написах първата част и вероятно ще продължа да пиша, но тази книга едва ли някога ще види бял свят, тъй като засяга авторските права на наследниците на Толкин.

„Сивият път“ обаче наистина е само вдъхновен от Толкин… и от неговото огромно влияние върху хората от цял свят. Историята се развива в далечното бъдеще — след около хиляда и осемстотин години, когато отдавна е настанала Петата епоха. Какъв е сюжетът — ще разберете сами, но мисля, че трябва да кажа няколко предварителни думи.

Използвал съм един често употребяван във фантастиката похват: да хвърля читателя изведнъж в една необикновена обстановка. За онези, които не обичат прекалените изненади, ще обясня най-странното. Действието на тази история се развива на Луната (наричана Селена) — една тераформирана Луна с въздух, морета, гори и безкрайно дълги дни и нощи. Тази удивителна планета е населена с хора, неандерталци, джуджета и други странни създания. А защо е така… е, това вече наистина трябва да разберете сами.

Накрая бих искал да отправя думи на благодарност към тези, които ми помогнаха: към Любен Козарев и Любен Тенев, задето повярваха в мен; към Григор Гачев за приятелската подкрепа; към Манол Глишев; и най-вече към Онази, която незримо присъства зад всеки ред.

 

Любомир Николов-Нарви

Август 2014