Джудит Гулд
Гръцка вила (18)

18.

Маями, Флорида

Седем бе късно за обичайния й час на ставане, но Марибел Пиналес не разчиташе на пронизителния звън на будилника, който рязко да я сепне и да подскочи разбудено. Тя определено предпочиташе този божествен, бавен и успокоителен метод, който я изпълваше с нежни усещания и й позволяваше да се възнесе сладко от дълбините на сънищата без ни най-малко да бърза.

Наистина, помисли си тя и разтегна устни в усмивка още преди да отвори очи, нима има будилник, който да се сравни с влажните спирали, описвани с език първо по едното зърно, а след това по другото? Особено по зърна, които все още бяха подути и леко надраскани от дългите часове на любене предната вечер и които сега получаваха най-нежни милувки?

— Аххх… — Тя започна да се протяга и се прозя с полуотворена уста. Междувременно сега езикът остави диря като охлюв надолу към корема, при което мускулите й автоматично потръпнаха и продължи да изписва нежни кръгове около пъпа.

Очите й бавно се отвориха.

— Никога ли не получаваш достатъчно? — смотолеви тя щастливо, излегната лениво и загледана в лакирания таван.

Рамон вдигна глава колкото да промълви:

— Не съм виновен, че си толкова сексапилна и не мога да ти устоя.

При тези думи Марибел избухна в смях, което я разбуди напълно.

— Рамон Фелипе Есколано — запита тя, — някой казвал ли ти е, че си истинска мърда?

— В интерес на истината — отговори той, — да. Ти. Непрекъснато.

— Хммм… — Марибел сбърчи чело замислено, все още загледана в тавана. — Така ли? — зачуди се тя.

След което се усмихна доволно.

— Ами да — призна тя, — сигурно съм го казвала. Но това е така, защото много държа на теб и се старая да не загубваш представа за реалността. Понякога се изхвърляш, нали знаеш?

— Нима? — Той рязко вдигна глава. — И какво — попита обидено — означава това?

— Тц-тц. Няма нужда да спираш действията си — каза тя. Марибел промени положението си на леглото, придърпа крака, преви ги в коленете и разтвори бедрата така, че да осигури по-лесен достъп до половия си орган. — Точно в този момент ще е по-добре, ако използваш езика си да ме любиш, а не да говориш.

— Защо така изневиделица ми се нахвърляш?

— Мислех, че ти трябва да ми се нахвърлиш — поправи го тя самодоволно. — Просто си мисли за мен като за… съд за физическите си нужди.

Той леко се отдръпна, но не изцяло.

— Ти си… божичко… чуваш ли се какво говориш? — изломоти той. — Кой сега е мърда? А?

Тя вдигна глава от възглавницата, наведе се напред и положи лакти на коленете си.

— Е, Рей? — погледна го тя с присвити очи. — Ще ми се нахвърлиш ли, или не?

Това несъмнено бе предизвикателство. И той, естествено, откликна.

— Разбира се — въздъхна Рамон с престорено примирение. — Съдът ще получи всичко, което пожелае.

— Ето такива приказки искам да чувам — изгука тя със сладък гласец.

Той пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на чувствените й стегнати гърди, мургави и силни бедра и сладострастните разкрити розови венчелистчета на женствеността й. Това бе едно от нещата у Марибел, които той толкова много харесваше. Не се правеше на свенлива, нито пък пърхаше клепки като някоя скована престорена девственица. Напротив. Когато ставаше въпрос за секс, Марибел Пиналес бе абсолютно откровена и не се притесняваше да покаже ентусиазма си за креватната аеробика. Тя бе една от малкото му познати жени, които наричаха нещата с истинските им имена.

Рамон коленичи да заеме удобна поза, а мъжкото му достойнство се надигна в готовност. Но когато понечи да я прегърне, Марибел се подпря на една ръка и с едно-единствено плавно движение се надигна в леглото, сви като балерина краката си и седна по турски, след което се плъзна настрана извън обсега му.

Вместо женска плът, празен въздух посрещна ръцете, слабините и пениса на Рей.

— Хей! — извика той напълно смаян. — Какво, по дя…

— Не толкова бързо, сеньор — промълви Марибел тихо и дрезгаво.

Той извърна глава в посока към нея.

— Марибел — проплака той. — Какво, по дяволите, те прихваща?

Тя задържа погледа му и отговори на въпроса с въпрос.

— Кажи ми нещо, Рей. Откакто се запознахме, молила ли съм те за нещо?

— Хъ? — Той примигна объркано. — Какво целиш, Марибел? — попита и добави: — Моля те, кажи ми, че не ме мъчиш нарочно.

— Не те мъча нарочно.

— Тогава какво има?

Преди да продължи, Марибел хвърли поглед да се увери, че той все още е възбуден и с ерекция.

В това отношение нямаше никакъв проблем. Добре, каза си. Слава богу, това бе едно от нещата при мъжете, на които винаги можеш да разчиташ.

— Става въпрос, Рей… — подхвана тя и се изпъна на една страна. Протегна се и нежно хвана висящите му тестиси, сякаш ги претегляше.

Докосването постигна желания ефект.

Пенисът му запулсира като термочувствителна ракета, търсеща целта си. Той притвори очи, притаи дъх и стисна зъби.

— Става въпрос — повтори Марибел и съвсем внимателно придърпа тестисите му, при което го принуди да се придвижи към нея както бе застанал на колене, подобно каещ се грешник. — за една личност, с която сме в много близки приятелски отношения.

— Искаш да кажеш, не излизаш с друг.

— Ох, за бога, Рей! Къде ти е умът? В долната ти глава ли?

— Предполагам — изпъшка той пресипнало.

— Ами тогава го изкарай оттам. Говоря за любимата си приятелка. Ние сме като сестри. Разбра ли?

— Като сестри — повтори той и закима бързо, като също така бързо намали разстоянието между еректиралия си член и лицето й.

— Точно така. Като сестри. И не го забравяй. — Марибел стисна по-силно топките му — не толкова, че да му причини болка, но достатъчно, за да се почувства некомфортно, ако реши да се приближи. — Както и да е — продължи тя. — Та тази моя приятелка случайно има един проблем.

— Да — отговори той и скръцна със зъби. — Добре. Ще го обсъдим веднага след…

— Предпочитам да го обсъдим сега — изгука тя.

— Не е честно! — изсумтя Рамон.

— В секса и войната всичко е честно — изопачи Марибел известния цитат. — Както и да е. Не искам да кажа, че ще го обсъждаме подробно. Но, разбираш ли, става въпрос за правен проблем…

Докато говореше, Марибел галеше натежалата му крушовидна торбичка на тестисите.

—… и разбирам, че това не е по специалността ти, тъй като се занимаваш с имоти и т.н., а тя нито има възможността да купи нещо, нито пък има на кого да завещае имуществото си. Но си викам, ей, Марибел, Рей нали работи в правния бизнес, със сигурност познава някой, който може да помогне — я адвокат, я ченге, които имат да му връщат услуги.

Рамон стоеше на колене пред нея, податлив към молбата й така, както Адам към ябълката на Ева. Марибел сведе глава към онзи орган, в който (всяка жена може да го потвърди), наистина е разположен мъжкият мозък. Тя продължи да гали тестисите му, но реши да го мотивира допълнително и прокара език по огромната, напрегната глава на половия му член.

Империи са се предавали и за по-малко. Както и очакваше, пенисът му мощно трепна.

— Добре — прошепна той измъчено. — Печелиш. Ще помогна. Ще помогна!

Марибел вдигна поглед към него, а езикът й бавно проследи дължината на една издута вена на пениса му.

— Даваш ли дума? — попита тя.

— Давам дума — отговори той на един дъх.

— И… — Тя се спря, когато езикът й достигна до срамните косми. — После няма да се отметнеш, нали?

— Не! — Той очевидно се бе предал напълно.

Марибел го възнагради, като отвори уста пред издутата глава на пениса му и здраво го стисна с устни, след което засмука силно. С една ръка продължаваше да гали тестисите му, а с другата сграбчи напрегнатия му член и започна да го масажира в синхрон с движението на устните си.

Докато го работеше, устата и ръката й постепенно набраха скорост. Пенисът му като че ли заживя свой собствен живот — запулсира напрегнато в топлата и влажна кухина на устата й.

Марибел усети как ръцете му се вплитат в гъстата й лъскава коса, долови как сведе глава извънредно ниско и почувства пламенните му целувки по врата си. Дишането му се учести. Рамон почувства някъде дълбоко в себе си да се надига гореща вълна, бързо хвана с ръце лицето на Марибел и го вдигна. Тялото му бе абсолютно неподвижно.

Рамон изстена, когато устата й пусна члена му, а тя го изгледа озадачено.

— Защо ме накара да спра?

Той замълча в продължение на един дълъг миг, след което издиша тежко, когато пламът му се поуталожи малко.

— Защото, нетърпелива моя развратнице, искам да го взема от тук.

— Да — прошепна тя, — вземи ме.

Марибел не откъсна поглед от очите му и услужливо надигна таза си към неговия. Рамон се сниши към смазаните венчелистчета на розовата й пъпка, а Марибел разтвори широко очи в почуда. Той започна да се спуска и надига докато постепенно я изпълни цялата и двамата се сляха в едно, а изражението на лицето й се промени — потъна ненаситно и страстно в огнения пламък на екстаза.

В този момент той започна да се движи настойчиво и яростно да я язди.

Внезапно Марибел почувства мощ и сила, каквито никога преди не бе усещала. Това не беше просто мъж. Не беше само мъж с убийствена красота. Не, това беше Рамон Фелипе Есколано, първокласен адвокат, стълб на английската и кубинска общност, съветник на най-богатите и известните. Мъж, за когото всяка жена си мечтае.

И засега поне той беше неин.

— Ох… божичко! — изпъшка тя и прокара ръце по голия му, хлъзгав от потта гръб, чувствайки усилието и напрежението на всеки отделен мускул, очарована и изненадана от факта, че тънката и гладка бляскава кожа крие под себе си такава абсолютно брутална сила.

Дори и да почувства бича на ноктите й по гърба си, Рамон или не му обърна внимание, или не го усети. Той продължи да се гмурка и натиска с безмилостен ритъм.

Изведнъж тя се стегна, изви гръб като дъга и извика, преплитайки в едно агония и екстаз. Замята глава по възглавницата при мощните спазми, които като че ли разтърсваха земята. По тялото й преминаваха поредица от тръпки и тя се развика.

Виковете й само го подтикнаха да се движи още по-бясно.

Марибел заби жестоко пръсти в стегнатото му кръгло дупе в опити да го притисне възможно по-дълбоко в себе си. Почувства как мускулите му се свиваха и отпускаха, стягаха и разпускаха, докато постепенно движенията му се забързаха в унисон с нейните тласъци нагоре.

Все по-усилено и по-усилено помпаше тазът му. Все по-бързо и по-бързо. По-усилено и по-бързо, по-бързо и по-усилено и…

— Аррггхх! — Викът се надигна от сърцевината на съществото му и раздра въздуха като животински вой, когато жизнените сокове се изляха от органа му.

При което Марибел отново се разпали. Обля я втора върхова вълна и комбинираните им викове и стонове изпълниха стаята с необикновена хармония. Навярно фалшива като музика, но в съвършен синхрон.

Нейният втори оргазъм за сутринта, но не и последният. И макар за него това да бе първият оргазъм от предната вечер, той също в никакъв случай не беше свършил. Всъщност той едва сега започваше. Пенисът му, все още заровен в изворите на женствеността й, едва спадна леко и отново се втвърди като скала.

Не мина много и той отново започна, още по буйно и яростно, да се гмурка навътре и навън.

Най-сетне те легнаха с преплетени тела в леглото, задоволили за момента страстите си и Марибел зачака лъвът й отново да зареве. С маниак като него рунд трети бе абсолютно възможен. Поне вероятен.

Тя лежеше усмихната и гледаше тавана. Освен това, мислеше си тя, дадената дума си е дадена дума! Трябва да дадеш най-доброто от себе си, ако очакваш най-доброто в замяна.

Не че иначе щеше да откаже сексуалните си услуги, ако Рей не се бе съгласил да помогне на Трейси с проблема й. Дори и да беше казал В никакъв случай, Марибел пак щеше изцяло да му се отдаде.

Но като оставим това настрана, тя имаше ясното усещане, че… е, без да броим сексуалната гимнастика от тази сутрин, това бе началото на нещо красиво, а най-хубавото предстоеше.