Вера Коуи
Двойствен живот (4)

Глава четвърта

Към края на първата седмица от престоя на Ели в болницата се появи неочакван посетител. Унесена в страниците на „Студеният дом“ — роман, който й бе донесла една от сестрите — тя не усети как някаква фигура се доближи до леглото. От всички легла в просторната болнична стая досега само при нейното не бе идвал нито един посетител.

Чу само как един познат глас я попита:

— Може ли да приседна на леглото? — Бавно се извърна и видя Морийн, усмихната, облечена с дрехи, които смяташе за най-подходящи за посещение в болница — скромна черна рокля, която никак не отиваше на бледата й кожа и на светлокафявата й коса, а освен това неприятно подчертаваше дългия й нос и изпъкналите й скули. Но силно гримираните й очи оглеждаха Ели с искрено любопитство.

„Да, това може да е само Морийн — каза си Ели. — Паула е прекалено благоразумна, а Синди мисли само за себе си, докато на Морийн винаги можеше да се разчита. Или пък Мики я е изпратил, за да разбере какво става с жертвата му?“ Навярно страхът в очите й я бе издал, защото Морийн й заговори успокояващо:

— Не се плаши. Всичко е наред. Мики не подозира, че съм дошла да те видя. Макар че това вече няма значение, защото пак го тикнаха зад решетките.

Ели се надигна в леглото и протегна ръка към бележника и молива, защото челюстта й още беше стегната в шината и не можеше да говори. „Как го хванаха? — написа тя. — Защо? Кога?“

— Никога няма да отгатнеш! Синди го продала на ченгетата! За тридесет сребърника! — Морийн кимна, доволна от изумлението, което се изписа по небинтованата част от лицето на Ели. — Тя знаела кога ще се среща той с пласьора на наркотици и пропяла пред онази полицайка, къдравата, нали я помниш? Е, а пък къдравата досега толкова пъти опандизвала Синди, че двете станали нещо като приятелки. Та Синди набрала телефона на полицейския участък и нарочно си уредила среща с къдравата полицайка тъкмо там, където била срещата на Мики и пласьора. Сгащили го с един сак, тъпкан с торбички с кокаин, ама почти чиста проба, плюс две дузини амфетамин, нали така му викаха… така че сега и той, и пласьорът са прибрани на топло.

„Защо? — припряно надраска Ели. — За Синди питам.“

— Защото я напляскал предишната вечер. Наругал я, че не му снася достатъчно. Нали си я знаеш каква маниачка е на тема маникюр? Е, а пък той й строшил две от ноктенцата. И тя се разфучала, побесняла като дива котка! Човек можеше да си помисли, че й е отрязал два пръста, такъв вой вдигна! Както и да е, тя издебнала най-удобния момент и звъннала на ченгетата, когато той се изнизал навън. Да, ама и на нея не й се размина! Те веднага довтасаха, след разпита на Мики, и й наредиха да си събере партакешите и да се измита горе, на север, където всъщност й е мястото! Така че ето ме тук. Исках да те зарадвам с добрите новини. Между другото, какво става с теб? — Морийн критично огледа Ели. — Е, май раните ти ще зараснат, ама носът ти хич не ми харесва… А каква е тая тел в зъбите ти?

„Счупена челюст — написа Ели. — Затуй не говоря.“

— О, значи Паула и този път се оказа права… — изпъшка Морийн. — Днес тя отпраши за Сътън, при хлапето си, ама не знам какво ще правим сега, като го няма Мики… Може би Тони ще поеме нещата, докато Мики кисне в пандиза. Той и преди движеше нещата, когато окошарваха Мики за сутеньорство. Той поне не си пада по дрогата и не ни пердаши за щяло и нещяло… Ах, да, донесох ти нещо. — Подаде й скромен букет и няколко лъскави списания, в които снимките решително преобладаваха пред думите.

„Благодаря“ — написа Ели.

— А как дъвчеш? През сламка ли те поят?

Ели надраска на листа: „Само супички, каши, мляко и други такива“.

Морийн сбърчи нос.

— Пфу, че гадост! — В очите й отново проблесна любопитство: — Ами… докога ще висиш тук, с тези марли, бинтове и телове?

„Не знам. Поне още седмица. Те знаят.“

— Е, добре, че не ти домъкнах някоя кошница с портокали — захили се Морийн.

В стаята се появи дежурната сестра и веднага се сопна на посетителката.

— Забранено е да се сяда на леглата на болните! Намерете си някой стол!

— Ами откъде да го изкопая? — непринудено я заговори Морийн.

Сестрата се огледа, но наоколо нямаше свободен стол.

— Можете да отидете в салона — заповяда тя. — На мис Джордан е разрешено да излиза от стаята.

Морийн помогна на Ели да навлече болничния халат, прекалено широк за фигурата й.

— Брей! Ами че ти си цялата бинтована като мумия! Май яко те е натупал!

Салонът се оказа празен, затова те седнаха на два стола до прозореца и Морийн запали цигара, но се досети, че отново ще я нахокат, и побърза да отвори прозореца.

За всеки случай, така мога веднага да метна фаса през прозореца.

Ели написа в бележника:

„Какво стори Мики, като разбра, че съм изчезнала?“

— Едва не откачи! Наруга ни всичките, така, както само той си знае, но никой нищо не знаеше за теб. Нито аз, нито Синди, а Паула го излъга… Господи, не съм виждала друг път някой да лъже тъй хладнокръвно! Както и да е, една седмица беше истински ад, но дойде тази разправия с дрогата и той забрави за теб. Синди този път опра пешкира, за малко не я умъртви от бой… Кой знае, може би тъкмо затова го е издала на ченгетата. И тя избяга от нас. Прибрала се в дома на леля си в Салфорд и съм готова да се обзаложа, на каквото пожелаеш, че няма да бърза да се върне при нас. Както и да е, така поне успях да се измъкна и да дойда при теб, в тази скапана болница, но имам да ти казвам нещо важно. Ако искаш да се върнеш при нас, сигурна съм, че Тони ще те посрещне с отворени обятия. Е, не в онзи смисъл де, не се цупи, че пак ще те заболи! Май се очертава Мики да изкара едногодишна ваканция, в пандиза де, защото вече имал една условна присъда за сводничество. А Тони е по-кротък от него и най-важното — не се нахвърля с юмруци срещу момичетата си!

Ели леко поклати глава, за да покаже на Морийн, че не желае да приеме поканата.

— О, да, разбрах, не, не се вкисвай! Я по-добре се върни в леглото си, а? Лежи си там, нали трябва да се оправиш. Все си мисля, че всичко ще се уреди… Ще видиш как всичко ще тръгне към по-добро, когато Тони поеме напълно бизнеса на Мики.

„Всичко ще се уреди? И то към по-добро?“ — учуди се Ели. Не, нищо нямаше да се промени с идването на Тони Панакулис. Тя си спомни как тръпки я побиха от страх още при първата им среща…

 

 

Седеше на стола до кухненската маса, но си личеше от пръв поглед, че мислите му блуждаят някъде другаде. Изглеждаше прекалено елегантен и излъскан за тази мръсна, запусната кухня — явно не страдаше от липса на пари. Лицето му приличаше на презрял плод, клисаво и отпуснато, с месести устни, а косата му, гъста и къдрава, лъщеше като изпотена келнерска длан, протегната за бакшиша. Но раболепните жестове на Мики подсказаха на Ели, че този грък го върти на малкия си пръст.

Разбра, че са говорили за нея, защото Мики я посрещна с весела усмивка:

— Ето я и самата нея, Тони… Убеди се, че не те лъжа. Нали е от класа? И е родена артистка! Стига само да се яви на някое прослушване и ще я вземат в най-добрия театър.

Ала след безразличното кимване на Тони Панакулис ентусиазмът на Мики веднага секна.

— Хайде, ела по-насам, не стой като препарирана… няма да те изям, я!

Ели хвърли изплашен поглед към Паула, седнала на стола в ъгъла, но тя й кимна едва доловимо.

— Първо си смъкни палтото, така… да те поогледаме, де… та Тони досега нито веднъж не те е виждал.

Ели смъкна евтиното си палто, за да разкрие нежната си фигура в карирана минипола и плътно прилепнало ластично поло, превъзходно очертаващо бюста й. Дългите й крака, напъхани без чорапи във високите ботушки, разкриваха цели двадесет сантиметра млада, свежа плът до ръба на минижупа й. Стоеше изправена пред опипващия поглед на маслиненочерните очи на Тони Панакулис. Стори й се, че по тялото й пролазва плужек, а след него остава гадната слузеста диря. Стисна зъби, за да не изкрещи. Инстинктът и горчивият опит от последните месеци й подсказаха, че е по-добре да няма нищо общо с този мазен тип.

— Тони търси ново лице за филмчетата си — надуто обяви Мики, сякаш й съобщаваше, че е номинирана за наградата „Оскар“.

— О? И за какви филми става дума? — плахо попита Ели.

Усети, почти физически, как очите на Тони Панакулис, черни като обсидиан, светнаха и се вторачиха в нея, но тя издържа на пронизващия му поглед. Петте месеца сред утайката на Лондон явно не бяха успели да изтрият всички нормални човешки реакции у нея и тя още бе способна да се изненадва наивно… или вече се бе научила да имитира невинно учудване.

— Не чу ли какво ти казах, малката? Говориш със самия Тони Панакулис! — Мики се обърна към големия шеф и продължи с мазна усмивка: — Понякога ми се струва, че нашата Ели е дошла от друга планета. Никак не може да проумее кое на този свят има реално значение и кое няма!

— Тони прави най-доброто и най-ефектното порно в бизнеса — обади се Паула.

— Аха… разбрах… — намръщи се Ели и сви устни, без да успее да прикрие отвращението си.

— Нямаш право да се мръщиш презрително, преди да си проумяла за какво става дума! — ядосано я предупреди Мики. — Тони плаща щедро на артистите си. Само с една роля можеш да изкараш нечувано тлъст хонорар.

— Наистина ли? — попита Ели.

Мики присви очи.

— Да не си посмяла да ми държиш такъв дързък тон, малката, ясно ли е? Разбира се, аз ще си взема моя дял. Защото на мен дължиш този неочакван успех, разбра ли ме добре?

— Но аз ще се откажа от този „неочакван успех“ — тихо, но решително възрази Ели и се обърна към Тони Панакулис: — Не се нуждая от участие в такива филмчета. Макар че… все пак ви благодаря за предложението. — Говореше учтиво и сдържано, но твърдо и лаконично.

— Виж я ти нея… — заекна Мики и почервеня от ярост.

— Тя има право да ми откаже, Мики — намеси се Панакулис. Гласът му се оказа мек и хлъзгав, също като пухкавите му ръчички. — Ели ясно каза мнението си, а аз никога не рискувам с изпълнители, които не се заемат с желание, с въодушевление за работата, защото не се получават убедителни кадри. Може би след някой и друг месец, като понатрупа още опит, пак ще поговорим. Честно казано, още е прекалено млада за новия филм, който обмислям.

Мики примирено въздъхна и отпусна свитите си юмруци.

— Е, Тони, ти си шефът, ти ще решиш. Но какво ще кажеш да се срещнем отново след шест месеца?

— Ще видим. Има още много време дотогава — отвърна Тони и сви рамене.

„Не, няма да стане така! — закани се Ели. — Ще се срещна с него без посредничеството на Мики.“ Никога досега не бе изпитвала такава силна антипатия към някого още от първия миг, но вече се бе научила да обуздава поривите си, а точно сега моментът бе прекалено опасен, за да реагира спонтанно.

В този миг Тони я изгледа преценяващо и по възхитения блясък в черните му очи тя разбра, че той няма намерение да се откаже от нея, но след още един неин отказ няма да я очаква нищо добро.

По-късно, когато двете момичета останаха сами, тя се зае да разпитва Паула за Тони.

— Що за човек е той?

— Той, за разлика от нашия Мики, е от истинските шефове, защото притежава десетки момичета, но печели най-вече от порнофилмите. Колкото са по-вулгарни, толкова по-тлъсти са приходите. Синди вече успя да се снима в няколко. — Добави с цинична усмивка: — Ако парите са в достатъчно количество, Синди пред нищо няма да се спре.

— А тебе снимаха ли те?

— Само в две филмчета… когато нямах много клиенти. Тони е хитър и в началото ще ти възложи някоя по-скромна роля с традиционна оргия с един или двама партньори… но като се поотракаш, ще те удостои с нещо по-сложно, например сцени на изнасилване или сеанси със садисти, с връзване с въжета, бой с камшици и прочие… Но ти постъпи разумно, като отхвърли предложението му. Когато той ми предложи за пръв път да ме включи в екипа си, аз нямах смелостта да му откажа, хем бях тогава по-възрастна от теб.

— О, защо имам предчувствието, че ще ме накара да пълзя в краката му? — потръпна Ели.

— Знам защо се страхуваш. Всичко се дължи на тези негови пронизващи очи, черни като нощите в ада.

— А защо Мики така му се подмилква?

— Защото Тони може да стане дяволски опасен, ако го раздразниш с нещо. Неговите бодигардове не си поплюват. Никой не може да каже колко са жертвите им — убити или осакатени — но знам със сигурност, че преди две години кастрираха един сводник. Когато ми съобщи тази новина, Мики беше прежълтял от страх, че и на него може да му се случи същото. Освен това подозирам, че Тони държи Мики в ръцете си заради кокаина.

Ели с трепет очакваше следващата среща с Тони Панакулис, насрочена за след шест месеца. С всеки изминат ден се стопяваше доверието й в околните, но пък нарастваше умението й да прикрива чувствата си. От някогашната й наивност не остана и следа. За щастие, успя да се сприятели с Паула, която печелеше най-много от момичетата на Мики — почти колкото Морийн и Синди, взети заедно. Неслучайно Мики й бе дал района около Парк Лейн, откъдето идваха най-големите приходи. Но всичко зависеше от капризите на Мики, чието увлечение по кокаина поглъщаше по-голямата част от печалбите и дълговете му към Тони Панакулис растяха все повече и повече.

Месеците се нижеха неусетно и тъй като Тони не се появи на хоризонта, тя постепенно се успокои дотолкова, че един ден се престраши и попита Паула с какво е зает сега Тони Панакулис.

— Имал някакво ново занимание, нещо много потайно, поне така се говори, но нищо не знам със сигурност. Само дочух, че този нов бизнес щял да му донесе много пари.

— Повече от парите, които печели от порнофилмите?

— Носят се слухове — смутено промълви Паула и неволно погледна към вратата, — че се ориентирал към малолетни. — Видя ужасеното изражение на Ели и изтръпна. — И ти ли си мислиш за същото? Напоследък ужасно се страхувам за моята малка Черил! Готова съм да прережа гърлото на всеки, който я докосне с пръст. Има ли нещо по-отвратително от секс с деца?

След този разговор Ели на няколко пъти се срещаше с Тони Панакулис, но той, макар винаги да я гледаше така, сякаш бе готов в следващия миг да я замъкне в леглото си, нито веднъж не повтори предложението си. Очевидно се досещаше какъв ще бъде нейният отговор.

— И какво ще правиш, след като се измъкнеш от тази болница? — Ели се сепна и видя, че Морийн продължава да я гледа с любопитство. — Искам да кажа, вече научи най-важните житейски уроци и може би няма да вършиш глупости. — Морийн се закиска, доволна от остроумието си.

„Мисля си за нещо“ — написа Ели върху листа в бележника и остана замислена, дълго след като Морийн си тръгна. Разбираше колко трудности е коствало това посещение на Морийн — да се отскубне от подозрителния поглед на Мики, да прекоси половината град, докато стигне в този отдалечен квартал, където се намираше болницата, и най-важното — поне веднъж да се пребори със страха си от Мики. Припомни си, че Морийн винаги досега се бе държала любезно и топло с нея.

От Паула тя се научи да не разчита на никого, освен на себе си, но от Синди не очакваше нищо добро. Затова сега бе благодарна на Морийн за неочакваното посещение, ала въпреки това изпита облекчение, когато остана сама в болничната стая. Не искаше да си припомня кошмарите от престоя си в квартирата на Мики и неговите момичета, макар че, странно, но там се чувстваше като член от семейството им. Може би защото й липсваше истинското й семейство…

И те се държаха приятелски с нея, разбира се, по своя си начин, ала тя с радост би заплатила и най-скъпата цена, за да се раздели завинаги с тях.

Опита се да си представи бъдещия си живот, освободен от опеката на Мики Шонъси. Припомни си, че наскоро я бе посетила непозната лейди, може би изпратена от някаква благотворителна асоциация или друга подобна организация. Или от социалните служби, защото непознатата предложи на Ели да се премести, след изписването й, в общежитие за момичета със сходна съдба:

— … които нямат къде да отидат, освен да останат на улицата. А в нашето общежитие ще получаваш социална издръжка и помощ при търсене на работа. Обаче максималният срок за престой в общежитието е половин година. Защото има толкова много други момичета, от млади по-млади… Ние се стараем на всички да помогнем да се ориентират, главно чрез насочването им към благоприлични и почтени работодатели. Ще проявиш ли интерес към предложението ми?

— Та как бих могла да откажа?

— Тогава ще видя какво бих могла да сторя за теб. Нашето общежитие се издържа от два фонда — единият е от Съвета на лондонското кметство, другият е от местната църква. Целта е да се подпомагат девойките, изпаднали като теб в безизходица.

Тя не каза нищо повече, което подсказваше, че е много добре запозната с живота на момичета с минало, подобно на миналото на Ели, но Ели не сподели нищо за преживяванията си, може би защото се страхуваше признанията й да не стигнат до полицията.

— Мисля, че ще ти хареса. Наистина там цари много строг ред и се спазват всички предписания на суровия правилник, а освен това ще имаш и задължения — главно по поддържане на чистота в дома. Надявам се, че разбираш защо се налага да се следи за излизанията на всяка от обитателките — никоя от девойките не може да излиза в града, когато й се прииска. Трябва да се следи поведението на по-лекомислените.

— Да, разбирам. Но въпреки това признавам, че ме заинтересувахте.

— Прекрасно. — Дамата изглеждаше искрено доволна от поредния си успех — може би щеше да спаси още една погубена душа.

Обаче Ели беше доволна само заради едно — имаше къде да се приюти, имаше къде да се скрие от преследването на Мики Шонъси. А колкото до дневния режим, правилниците и разпоредбите… един ден ще може да заяви открито мнението си в лицето на тази лейди. Нали в бащиния си дом тя трябваше да спазва повече разпоредби, отколкото войниците в казармата?

Нали бе избягала от квартирата на Мики Шонъси с намерението никога никой да не успее да я върне там. За нищо на света не желаеше отново да й се наложи да преживее онези ужаси. Повече няма да допусне някой да й диктува какво да прави със себе си. И никога повече няма да позволи някому да й тръсне в лицето: „Вместо теб аз ще уреждам нещата“. Защото има ли нещо по-сладко от пълната свобода, от възможността винаги сам да решаваш какво да правиш със себе си, с тялото и душата си?

„Сега е време да си потърся някаква работа. И каквото си изкарам, ще бъде само за мен! И ще започна да спестявам, е, отначало по-малко, но с времето ще събера повече пари… И с никого няма да се сближавам, защото хората са толкова алчни! Ще си имам своя квартира, която няма да бъда принудена да деля с някоя друга. Да, най-добре ще е да живея съвсем сама. Всичко вътре ще бъде мое, само мое, избрано и купено само от мен, с моите пари. И веднага щом се прибера, ще заключвам вратата! О, да, ще бъде прекрасно! Вече научих най-горчивите житейски уроци. Сега знам какво трябва да правя и какво — не. Веднъж да пострадаш и да хлътнеш — това просто е лош късмет, но втори път вече е нещастие. И никога няма да се доверявам на непознати, както беше с Лил. Господи, как майсторски се е преструвала тази кучка, че е била обсебена от най-топли, едва ли не майчински чувства към мен! Протегна ръка към мен като към кученце, на което се подава кокал, а аз, глупачката, веднага го налапах! Джени добре ме посъветва на никого да не вярвам, ала аз пренебрегнах предупреждението й. Но за в бъдеще ще знам! Никой повече няма да ме използва…“