Робин Дехарт
Нейният разбойник (6)

Глава 6

Грифин игнорира семейството на Аналис, които почти бяха изтъркали килима в приемната му, разхождайки се напред-назад. От време на време майка й го поглеждаше и избухваше в сълзи. Баща й многократно се бе опитал да му обясни, че никой не очаква Аналис да се появи на сватбата. Като се изключи сестра й Пени, която изглеждаше загрижена и разтревожена, изглежда никой от членовете на семейството й не се тревожеше за безопасността на Аналис. За тях тя просто бе отвлечена от един злодей, но изглежда живо се интересуваха от мнението му за това как се чувства, след като вероятно целомъдрието й е било отнето.

Освен това бяха ядосани. Почти всички.

Той отново забеляза сестрата на Аналис, която стоеше тихичко в ъгъла. Пени. Какво бе казала Аналис, преди той да тръгне? Че Пени и Хилди ще кажат на всички какво се е случило? Значи Пени е била в каретата.

Грифин си проправи път към високата блондинка.

— Пени — каза той кратко.

Тя преглътна със затруднение, но направи крачка към него.

— Беше ли в каретата? — прошепна й той.

Тя кимна. Светлосините й очи се напълниха със сълзи.

— Да, бях. Аналис ме покри с наметалото си и ми заповяда да стоя скрита.

— За да те защити — каза той.

— Репутацията ми, милорд, тя се опитваше да защити репутацията ми — каза Пени.

— Значи никой друг не знае, че си била в каретата.

— Не, милорд, родителите ми ми забраниха да го споделям.

Той кимна и се отдалечи от нея. Бе решил, че Аналис е бързала да се отърве от него и затова се бе хвърлила в ръцете на един разбойник. Но тя го бе сторила, за да защити Пени. Жертвайки собствената си репутация заради обичната си сестра. Може би това значеше, че има надежда за тях, за бъдещето им. Ако тя решеше да се омъжи за него. Но, по дяволите, той щеше да се бори по-силно за нея, ако знаеше истината.

Сватбата бе след по-малко от тридесет минути и Грифин даваше всичко от себе си, за да не показва колко е изнервен. И все още нямаше знак от Аналис.

— Къде е тя? — проплака майка й зад него.

— Ще дойде — каза той, надявайки се да е истина. Щеше да й даде още един час и ако не се появеше, щеше да тръгне след нея. Щеше да й каже какво изпитва, да й признае, че я обича, и че ще й даде време, за да се научи тя също да го обича. И макар да се опитваше да не изпитва болка и разочарование, той напрягаше слух с надеждата да чуе звука от приближаването на карета по пътеката пред църквата.

И сякаш сърцето му бе предизвикало това, за което копнееше, той чу проскърцването на колела по каменната настилка и шума от копита на кон, приближаващ се по пътя. Семейството на Аналис продължаваше да спори и да спекулира, и те бяха възможно най-нерационални и дразнещи. Грифин излезе от църквата, оставяйки тежката порта да се затръшне след него. Не го бе грижа дали е груб. Единственото, за което го бе грижа, бе, че тя се е върнала при него и е решила да стане негова съпруга.

Каретата се изкачи по малкото възвишение и сега той я виждаше ясно. Определено бе една от неговите, тъй като герба на Бенинг красеше едната вратичка.

Сърцето му затуптя лудешки. Почувства се като нетърпелив ученик, докато избърсваше длани в бричовете си.

Най-после каретата спря и той направи крачка напред. Вратичката се отвори. Един деликатен глезен се показа, кракът й стъпи на малкото стъпало, преди да се появи и другият, и Аналис да излезе от каретата.

Тя бе дошла. На Грифин му се наложи да се прибори с импулса да направи крачка напред, да я обгърне силно в обятията си и да я целува до припадък.

— Ти дойде. — Гласът му изскърца, когато тя застана пред него.

— Дойдох.

— Защо не ми каза, че Пени е била в каретата с теб? — попита той.

— Беше без значение.

— Не е така, по дяволите. Има огромно значение. Значи, че не си предпочела един опасен разбойник пред мен. Направила си го, за да защитиш сестра си. — Той спря. — Това значи ли, че ще се омъжиш за мен?

— Първо искам да ти задам един въпрос. — каза тя. Преглъщайки трудно, тя насочи прелестните си кафяви очи към него. — Защо искаш да се ожениш за мен, Грифин? Знам, че родителите ми са ти предложили да се венчаеш за Пени. Защо избра мен вместо нея?

Той погледна лицето й, търсейки смисъла, скрит под думите й.

Тя прехапа долната си устна, изражението й бе толкова уязвимо, че му се наложи да се пребори с нуждата да я прегърне, за да я успокои.

— Искам да се оженя за теб, защото те обичам — каза той.

Тя буквално остана с отворена уста срещу него. Срамежлива усмивка изви устните й.

— Така ли?

— Да, Аналис. Обичам те от мига, в който те видях на улицата пред магазина за дрехи на „Бонд стрийт“. Толкова ефективно постави лейди Хенуик на мястото й, никога не бях виждал подобно нещо. Ти ме заинтригува, развесели ме твоята смелост и безстрашието ти. Същата вечер те видях отново.

— На бала на Дрейпър — каза тя.

— Да. Изглеждаше прекрасно в бледолилавата си рокля.

Тя се намръщи.

— Не знаех, че го помниш.

— Помня всичко свързано с теб.

— Тогава защо? Защо през целия ни годеж ме избягваше? Защо прекарваше толкова време в разговори с родителите ми, а на мен хвърляше само по един бърз поглед? — попита го тя.

Той се усмихна.

— Защото знаех, че ако прекараме повече време заедно, няма да съм в състояние да държа ръцете си далеч от теб.

— Наистина ли?

Той я дръпна плътно до себе си, вдишвайки прекрасния сладък аромат на косата й.

— Наистина.

— Обичам те, Грифин — каза тя.

Той я прегърна по-силно.

— Въпреки скучната ми особа?

Тя го плесна по ръката.

— Да, въпреки това, аз все пак те обичам.