Робин Дехарт
Нейният разбойник (4)

Глава 4

Без да се замисли, Аналис се пресегна и издърпа маската му. Черната коприна падна лесно от лицето му. Тя скочи на крака, а очите й се разшириха шокирано.

— Грифин! — извика тя.

Той й се поклони подигравателно.

— Съжалявам, че те разочаровах.

Различни емоции се редуваха по лицето й. Стоеше изправена, без да помръдва, с отпуснати около тялото й ръце, забила поглед в него.

— Но как? Защо? — попита тя удивена.

— Как се превърнах в бандит ли? — попита той. Отдалечи се от нея, отново заставайки пред малкия прозорец, преди бавно да се обърне, за да я погледне. — Заради облог. Постъпих глупаво, сключвайки облог с един идиот, който смятам за приятел. — Годеникът й поклати глава. — Възнамерявах само да открадна някакво евтино бижу, преди да си тръгна към дома. Нещо безобидно.

— Безобидно — повтори тя безизразно.

Бе виждал гнева на Аналис и очакваше тя да започне да крещи срещу него, но след като изминаха няколко минути в тишина, се зачуди дали не греши. Стоеше изправена, но вече не бе с лице с него, а гледаше към противоположната страна.

— Аналис — каза той, хващайки лакътя й.

Тя се обърна към него, а лицето й гореше от възмущение.

— Ти ме измами, направи ме на глупачка — обвини го тя, поклащайки глава. — Казах неща, които никога не бих… — Задави се от гняв, оставяйки края на изречението неизречен.

Нима искаше да й се извини? Да, беше я измамил, но тя бе тази, която му обърна гръб, зарязвайки го. Бе избрала обикновен крадец, вместо годеник, който… който какво? Годеник с ум, почти напълно завладян от похотта си към нея? Без романтични думи за любов, които очакваха да чуят повечето дами. И освен това, тя не изглеждаше така, сякаш имаше нужда да ги чуе, затова какво значение имаше дали той изпитва нещо към нея, или не.

— Няма нищо безобидно в тази нощ — каза Аналис тихо. Отдръпна се от него, поглеждайки към дивана.

Значи тя съжаляваше и за това — за докосването му, за целувката му. Бе като ритник в корема, защото знаеше, че ако тя не бе свалила маската му, щеше да му позволи да продължи, да му позволи да разгори по-силно страстта помежду им. Но при Грифин винаги се случваше така, че да има за какво да съжалява.

— Имам нужда от малко въздух — заяви той, насочвайки се към вратата.

Не биваше да я докосва. Той знаеше всичко за Аналис, и бе наясно, че започне ли, нямаше да може да спре. Нямаше да иска да спре. Въпреки доброто й потекло, тя бе пламенна жена, страстна и дръзка. Аналис никога нямаше да бъде перфектната съпруга, която да седи в ъгъла и да кима с усмивка. Не, не и неговата Аналис. Тя би спорила и крещяла.

Бе наясно, че повечето мъже биха се гневили на подобно поведение. И щеше да бъде лъжа, ако кажеше, че нейното своенравие не разпалва раздразнението му. Но той не искаше тя да се променя.

Не знаеше колко дълго бе скитал навън в студената нощ. Влизайки в колибата, веднага забеляза сгушеното й на дивана тяло.

Останалите жени винаги го отегчаваха. Те изглеждаха и звучаха еднакво. Но не и Аналис, с дългите си къдрици, широката приветлива усмивка и интелигентността, блестяща в погледа й. Баща й доста често предупреждаваше Грифин, че момичето е прекалено начетено, за да е за нейно добро. „Тези книги раждат прекалено много идеи в ума й“, твърдеше той. Родителите й дори се бяха опитали да го убедят, че Пени, сестрата на Аналис, бе по-подходяща за негова съпруга. Но кротката и благоприлична Пени не можеше да събуди никакво чувство в него.

Наблюдаваше Аналис, която се правеше на заспала, свита на канапето. Отвори входната врата и излезе отново навън. Нямаше да си тръгне, не и сега. Но имаше нужда от малко въздух. От хладния нощен бриз. Страстта към нея бе сгорещила кръвта му, а желанието изпълваше всяка частица от тялото му.

По дяволите, знаеше, че трябва да внимава с нея. По тази причина бе сдържал поривите си. Заедно бяха като леснозапалим експлозив. Освен това не искаше да даде повод на майка му да саботира този брак и да го ожени за момиче, което сама е избрала. За жалост се бе държал на толкова голямо разстояние от Аналис, че тя бе убедена, че му е напълно безразлична.

Беше я предал и не можеше да го отрече. Но тя го бе изоставила. Беше помолила непознат да я отвлече, за да се измъкне от брака й с него. Щеше да излъже, ако каже, че това не го бе разгневило. Останалите мъже може без проблем да се примиряват с това да са женени за жени, които не ги желаят за съпрузи. Но Грифин не бе такъв. Той желаеше Аналис, но само при условие, че и тя го желае.

О, тя го искаше. В онези омразни мигове, в които все още носеше маска. Дали това значеше, че огъня в нея гори само заради вълнението от приключението? Опасността от неизвестното и вярването, че един обикновен крадец докосва тялото й с устните и ръцете си? Искаше му се да вярва, че някак тя е разбрала, че той е пред нея, и по тази причина се бе държала така необуздано. Но не бе глупак и не се отдаваше на момчешки фантазии.

Знаеше какво трябва да стори. Щеше да й даде право на избор и ако тя решеше да му обърне гръб, може би репутацията й нямаше да пострада прекалено много.