Робин Дехарт
Нейният разбойник (3)

Глава 3

Маскираният мъж седеше на дървен стол, изпънал крака пред себе си. Прилепналите бричове очертаваха добре оформените му бедра, а хесенските му ботуши блестяха на светлината на свещите. Определено не бе облечен като разбойник.

Тя скръсти крака и отпусна ръце в скута си. Майка й винаги казваше, че е нетърпелива и твърдоглава, но не бе постъпвала глупаво. А ето я сега, сама в изоставена колиба с маскиран крадец. Семейството й щеше да се тревожи къде е и се зачуди какво ли щеше да каже Грифин, като разбереше, че годеницата му е отвлечена. Надяваше се, че Пени и Хилди ще стигнат безпрепятствено в Кент.

„Ако те желая, ще те имам.“ Думите му ехтяха в ума й. Ако. Което значеше, че е толкова безразлична на противоположния пол, че дори един разбойник с лекота можеше да устои на чара й. Фактът, че крадецът не желае да я обезчести, би трябвало да я накара да се почувства по-добре, но вместо това я обиждаше. Нищо чудно, че Грифин не се интересуваше от нея.

— Разкажи ми за този твой годеник — каза той.

— Той е джентълмен — започна тя, без да е сигурна какво друго да каже.

По-рано тази вечер бе говорила толкова зле за него. Но част от нея, тази част, която се притесняваше от цялата ситуация, желаеше той да бъде тук с нея в този момент. Не че смяташе, че можеше да е покровителски настроен, през голяма част от времето просто я бе игнорирал. Но в онази първа нощ, когато се срещнаха, когато той не можеше да откъсне поглед от нея, когато танцуваха отново и отново, не изглеждаше защитнически настроен, но определено бе заинтригуван. Освен това бе доста атлетичен и без съмнение би могъл да се пребори с крадеца

— Джентълмен — отвърна той, очевидно развеселен. Усмивката извиваше крайчетата на устата му, привличайки погледа й към устните му. Те бяха перфектно изваяни, и нямаше как да не забележи, че са страстни и почти красиви. Такива устни, каквито бе чувала другите жени да обсъждат, такива, за които знаеше, че щом целунат жена, ще я подлудят от желание.

Тя дори не си спомняше да е забелязвала устните на Грифин. Разбира се, той не бе говорил често с нея. И, естествено, не бе правил повече от това да я целуне по бузата. Аналис си пое дълбоко дъх и стисна ръце в скута си.

— Той е мил и нежен.

Мъжът повдигна едната си вежда.

— Каза, че е отегчителен — напомни й той.

Да, беше го казала. И го мислеше. Нямаше нищо романтично или вълнуващо в годеника й. Той бе типичният английски джентълмен, по-заинтересован от земята, политиката и питиетата, отколкото от годеницата си. Да бъде в една стая с Грифин бе постоянно напомняне колко жалко подобие на жена е тя.

Чувстваше се така, както се чувстваше и около семейството си, докато растеше. Баща й се интересуваше повече от богатството им, както и какво правят съседите им, докато майка й прекарваше всяка свободна минута да се занимава с Пени, красивата им дъщеря. Аналис винаги бе игнорирана. Бе се примирила с това и по тази причина прекарваше часове в четене.

И така бе, докато Грифин не бе започнал да й обръща внимание. Едва тогава родителите й я забелязаха за пръв път в живота й. Той беше единственият мъж, който й бе обърнал внимание, и докато танцуваха на бала, тя вярваше, че желае именно нея. Желае Аналис, жената. Но скоро, виждайки как той общува най-вече с родителите й, а не с нея, тя осъзна, че е единствено средство за получаване на парче земя.

— Да, казах го — отвърна тя.

Истината бе, че нямаше много, което би могла да каже за годеника си. Не го познаваше. Знаеше името му, познаваше чувството да усеща допира му до ръката си, или докосването му на гърба й. Помнеше какво бе изпитала първия път в обятията му, вълнението в стомаха си и надеждата, раждаща се в сърцето й. И кристално ясно помнеше разочарованието, когато той дойде да я посети и прекара времето си с баща й в обсъждане на конете им.

— И го мислеше сериозно — каза той.

— Да. — Тя скръсти ръце на гърдите си. Какво значение имаше какво е казала? Не познаваше този мъж, той също не я познаваше. Но утрешната вечер за нея щеше да бъде различна.

— Той е ужасно скучен и праволинеен. И ужасно почтен.

Разбойникът се престори на ужасен, отваряйки уста.

— Как го понасяш? Да си почтен е толкова ужасно нещо.

— Сериозна съм — заяви тя, мръщейки се.

— О, не се и съмнявам. — Няколко минути той не каза нищо, след което подпря ръце на корема си. — И сега какво смяташ да правиш, след като заряза този отвратителен мъж пред олтара?

Аналис се замисли над думите му. Грифин и родителите й нямаше да видят нещата по този начин. Те щяха да я сметнат за обезчестена, оставена на милостта на един разбойник. Но тя знаеше истината. Както и този мъж. Бе обърнала гръб на Грифин. Беше го изоставила. Без значение дали бе правилно, или не, той не заслужаваше това. Но репутацията на Пени? Аналис не можеше да позволи сестра й да бъде обезчестена заедно с нея.

— Никога не съм казвала, че е отвратителен — възрази тихо Аналис.

— Но е ужасяващо отегчителен — напомни й той.

Тя въздъхна.

— Не биваше да говоря така за него.

Той я изчака да каже нещо, но след няколко минути в тишина реши да попита.

— Е, кажи ми, да зарежеш този твой годеник ли беше единствения начин, по който можеш да получиш малко вълнение в живота си? Това целеше, нали? Да изживееш приключение?

Тя не бе тръгнала с него, за да търси приключение, а за да защити сестра си. Но не можеше да му го каже, затова реши да излъже.

— Повече от разочарована съм от това как се развива живота ми. Изглежда това беше единствения начин — каза тя.

И не всичко беше лъжа. Тя наистина беше разочарована.

— Защо просто не се ожени за този скучен човек, както планираше, и после не потърси някъде развлечение? — Главата му се приведе настрани, сякаш наистина бе любопитен за истината. Или това бе покана да се… развлича с него? Със сигурност не. Той беше казал, че ако я пожелае, ще я има. Изглежда не я желаеше. И тя бе благодарна за това. Никоя жена не желае да бъде обезчестена, без значение колко привлекателен може да бъде разбойника. — Това е доста широко разпространено в обществото, както вероятно знаеш. Може би някоя толкова целомъдрена жена като теб не е чула за тази практика. Но мога да те уверя, че много жени го правят.

Нима долавяше негодувание в гласа му?

— Никога не бих направила подобно нещо — каза тя. — Изневярата е немислима. Разбирам, че някои мъже я смятат за нещо обикновено, но аз никога не бих могла да сторя това. — Тя изпъна гръб. — И, разбира се, чувала съм за връзките извън брачното легло. Грифин може да е скучен, но е мъж, на който никога не бих причинила нещо толкова непочтено — заяви тя, скръствайки ръце на гърдите си.

Той остана замълчан за миг, опитвайки се да осмисли думите й.

Погледът й се плъзна пак по краката му и тя отново бе истински удивена от блясъка на ботушите му. Обикновените крадци не се обличаха по толкова моден начин.

— Изглежда изневярата не е единствения начин, по който човек може да потърси приключение — заяви тя, кимайки към него.

— Какво намеквате, мадам? — попита я той.

— Това — тя махна към него. — Маската ти, кражбите. Отвличането на невинна дама.

Той вдигна пръст.

— По нейна молба — напомни й. — И не нося маската само за да изживея приключение.

— Може и така да е, но не си обикновен разбойник, нали? — попита тя.

— Предполагам, че си срещала други крадци, за да можеш да сравниш, нали? И на мен нещо ми липсва, така ли? — попита той.

Тя се усмихна неволно.

— Не, не съм срещала други крадци. Но е очевидно, че си роден в благородно семейство. Начинът, по който яздиш. Маниерът ти на държание, на говорене, дори на седене, начинът, по който си облечен. — Тя спря, за да срещне погледа му. — Фактът, че не се държиш с мен непочтително. Ти си джентълмен.

Бавна усмивка разцъфна на устните му и той бе толкова красив, толкова дяволски привлекателен, че дъхът й секна. Можеше да се закълне, че сърцето й спря за цяла минута, преди да забие отново. Сякаш кръвта, пулсираща във вените й, спря своя бяг само заради усмивката му.

— Благородник — продължи тя, опитвайки да скрие реакцията си, — който се е отегчил от живота в обществото, може да препуска из провинцията, преструвайки се на крадец. От друга страна, една дама може да се развлича само с клюки и пазаруване.

Той сви рамене.

— Може би. Но външният вид може да лъже.

— Така е. Но без значение кой и какъв си, би трябвало да си наясно, че една жена няма същите възможности като един мъж, нито може да прави същите избори. Особено дама от висшето общество. Мога да се омъжа за мъжа, избран от семейството ми, или да живея в тежест на роднините си.

— Прости ми, че не ти предлагам симпатията си. — Той се наведе напред, подпирайки лакти на коленете си. При тази поза мускулестата, добре оформена горна част на ръцете му изпъкна, привличайки вниманието й. — Мъжете също невинаги имат думата при избора на съпруга.

— По-често, отколкото жените — възрази тя, въпреки че осъзнаваше детинското си поведение.

— Да встъпиш в брак с правилния човек може да бъде истинско приключение. Замисляла ли си се за това? — попита той.

— Разбира се. — Първоначално бе смятала, че Грифин бе този човек. Отначало бе толкова чаровен и забавен, и изведнъж бе станал истински студен. — Брак по любов — каза тя тихо.

— Значи не го обичаш. — каза той, изговаряйки бавно всяка дума.

— Той не ме обича — заяви тя буйно и може би показа повече от разочарованието, което бе таяла в себе си. Замълча за миг, преди да добави: — Това не е съюз по любов, а просто една бизнес сделка между него и баща ми.

— Значи ти е казал, че не те обича?

Тя се намръщи.

— Не, разбира се, че не. Не е толкова жесток.

— Тогава откъде знаеш? — попита я той.

— Защото ние, жените, усещаме тези неща. Начинът, по който ме гледа. — Или по-скоро фактът, че никога не я поглежда. — Начинът, по който говори с мен. — Не бе длъжна да дава обяснения на този разбойник. — Една жена разбира кога мъжът срещу нея я обича. Усеща любовта във всяко негово докосване, във всяка дума. И така неочаквано учтивостта бива заменена с ухажване.

— Жените не знаят всичко. — Той се изправи и прекоси стаята. Застана пред малкия прозорец, но не отмести настрани плътно издърпаните завеси. Просто остана там, загледан в нищото.

— Какво знае един разбойник за любовта? — сопна му се тя.

Грифин се засмя сухо, без нито капка веселие.

— Може би не знам нищо за любовта. — Обърна се и тръгна към нея. Настани се на мекия диван до нея. Толкова близко, че можеше да усети топлината, излъчваща се от тялото му.

Тя преглътна с усилие и стисна плата на полите си, мачкайки го в шепа. Опитвайки се да загърби страха си, Аналис вирна брадичка. Толкова близо до него можеше да усети аромата му на гора и мускус, напълно мъжествен. И имаше нещо странно познато в този аромат.

— Ти си прелестна — промърмори той.

— Не е нужно да ми се подиграваш. Жестоко е — каза тя.

— Да ти се подигравам? — Приближи се до нея, увивайки една от къдриците й около пръста си. — Мислех, че ти правя комплимент.

— Не съм красива и всички го знаят — заяви тя.

— Това е най-глупавото нещо, което можеше да кажеш. — Прокара длан по лицето й. Пръстите, които докосваха кожата й, бяха изключително топли. — Може да не знам как да обичам — заяви горчиво той, — но познавам красотата и ти си красива.

Той я докосна отново. Тръпки преминаха през плътта й. Но нищо не я развълнува така, както думите му. Колкото и да не й се искаше, тя му повярва. Той мислеше, че е красива. Може би факта, че един крадец я харесваше, говореше повече за това каква е тя, отколкото какъв е той, но не я бе грижа. В момента се чувстваше красива. И това почти успокои тревогите й, че се намира сама в колиба с един потенциално опасен мъж.

— Чертите ти са изискани, кожата ти е толкова мека. А косата ти… искам да измъкна всички тези фиби и да заровя ръце в медената ти къдрици.

В този миг тя го желаеше. Не само да я заплашва, а да го направи, да издърпа фибите й, да я дръпне към себе си и да я целува до несвяст. Беше грешно и тя го осъзнаваше, но имаше нещо толкова неустоимо в този маскиран мъж.

— Имаш прелестни кафяви очи — продължи той. — Но най-вече имаш тази прекрасна уста с меки пълни устни. Толкова ми се иска да ги целуна. — Сега той бе толкова близо, че тя можеше да усети аромата на ликьора в дъха му.

Без мисъл за последствията Аналис затвори очи и се приближи бавно към него. Той издиша шумно, преди устните му да докоснат нейните. Първото докосване стопли цялото й тяло. Той седна по-близо до нея, сложи една ръка зад тила й и я придърпа към себе си. Другата му ръка обхвана бузата й.

Устните му се раздвижиха срещу нейните меко, бавно и изкусително и Аналис разтвори устни. Той задълбочи целувката, прокарвайки език по зъбите й, преди да се гмурне в устата й. Желанието завладя цялото й тяло, а кръвта кипна във вените й.

О, господи.

Пръстите му помилваха гърба й. Тя седеше със скръстени глезени и ръце, вкопчени в полите й. Искаше й се да го докосне, но не знаеше къде да постави ръцете си. Това бе грешно, знаеше го, но какво значение имаше? Бе жена със съсипана репутация. Обречена да прекара живота си сама, точно като леля й Трини. Заслужаваше ли си да се откаже от страстен момент като този?

Целува я дълго, а тя се наслади изцяло на всяко негово докосване и всяка ласка на езика му. Небеса, какво й причиняваше той.

Мъжът издърпа с ръце тялото й, облягайки я частично върху себе си. Широките му горещи гърди се притискаха към нея, докато продължаваше да я целува. Бе чувала момичетата да говорят за подобна прегръдка, обикновено в обятията на някой негодник, който се опитва да отнеме най-ценното притежание на една девойка. Но всичко това вече бе без значение. Тя почувства леко съжаление, припомняйки си лицето на Грифин. Беше си представяла как го целува така, докато страстта е обзела и двама им. Но той не я желаеше, не истински, напомни си тя.

Ръката му се повдигна нагоре, обгръщайки гърдата й, и докосването бе толкова интимно, толкова непознато и все пак така необикновено, че тя не направи никакъв опит да го спре. Той стисна леко чувствителната плът и задълбочи целувката. Предпазливо го целуна в отговор, преплитайки език с неговия.

— Аналис — прошепна той.

Очите й се отвориха и тя се дръпна назад от него.

— Не съм ти казвала името си.