Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Her Gentleman Tief, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 64 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2015)

Редактор: desi7y, ganinka, 2015

История

  1. — Добавяне

Глава 1

Аналис Пети седна в каретата с изпънат гръб и отпуснати в скута ръце. Външно вероятно изглеждаше като перфектната нежна лейди, олицетворение на грацията и спокойствието. Но вътре в нея се водеше истинска битка. Сърцето й туптеше лудешки, а стомахът й се бе стегнал в железен възел. След два дни щеше да стане съпруга на най-отегчителния, най-праволинейния мъж в Лондон. Мъж, в който безумно си беше въобразила, че се е влюбила, когато в началото започна да я ухажва, преди да разкрие истинската си същност. Сега осъзнаваше, че той е по-заинтересован от бизнес делата, свързани с брака им, отколкото от самата нея.

Тя прехапа долната си устна. Каретата подскачаше, трополейки по тъмния път. Родителите й вече бяха отишли в Кент, но Аналис и по-малката й сестра, Пени, бяха останали за последните проби на балната рокля. Слоевете от блестяща коприна с цвят на крем бяха най-прекрасната дреха, която притежаваше Аналис. Годеникът й й бе поръчал цял нов гардероб, който щеше да пристигне в имението му идната седмица. Единствено сватбената рокля пътуваше с нея, прилежно сгъната в сандък и завързана за задната част на каретата.

Хилди, камериерката им, седеше тихичко на отсрещната седалка, преструвайки се, че не спи, макар плиткото дишане и периодичното похъркване да я издаваха. Пени седеше тихо с безизразно лице. Сладката и красива Пени. Аналис въздъхна. Това трябваше да бъде нейното пътуване, нейната сватбена рокля, сгъната в сандък и завързана отзад на каретата.

Сякаш прочела мислите й, сестра й постави облечената си в ръкавица ръка върху тази на Аналис.

— Би трябвало да си развълнувана — каза Пени. — Изражението ти издава единствено тревога. — Тя се усмихна леко. — Успокой се.

Аналис си помисли да спори, но се отказа и кимна.

— Познаваш ме прекалено добре, сестричке. Не мога да спра да мисля, че всичко това трябваше да е за теб. Това е твоят сезон, твоето представяне пред обществото.

— Но ти не си имала сезон. — Тя сложи ръка на гърдите си. — Толкова се радвам за теб. Бракът ти с лорд Бенинг няма да навреди на търсенето ми на съпруг. Освен това ти си по-голямата и трябва да се омъжиш първа.

Да, но братовчедката Милисънт не бе предложила да финансира сезона на Аналис, и макар че баща им бе граф, той нямаше възможност да им осигури зестра или подходящо представяне в обществото. По тази причина Аналис нямаше нито едно от двете, което не бе проблем за нея. Бе приела, че никога няма да се омъжи. Но когато тази възможност бе предложена на Пени, цялото семейство се премести при далечната им братовчедка с надеждата за един бърз брак. Но това, което се случи, нямаше нищо общо с плановете им.

На двадесет и три години Аналис знаеше, че ще е голяма късметлийка, ако намери мъж, който иска да се ожени за нея. Със сигурност не беше непривлекателна, но имаше повече плът от останалите красавици в обществото. Освен това не бе представена в Алмак, както бе редно. Бе заминала за Лондон само по настояване на Пени, за да й бъде придружителка. И докато седеше в ъгъла на първия бал, който бяха посетили, видя високия, красив Грифин Хартуел, виконт Бенинг, да се насочва в нейната посока. Бе се пресегнала и бе стиснала ръката на Пени, развълнувана за сестра си. Когато богатият му баритонов глас помоли нея за танц и мускулестата му ръка се протегна към Аналис, а не към Пени, това бе напълно скандално. Тя искаше да откаже, знаеше, че така е редно да стори, но докато гледаше красивото му лице, сякаш всичките й момичешки фантазии оживяха и след миг тя осъзна, че е кимнала и е поела ръката му.

Този пръв танц бе довел до още три и същата вечер клюките плъзнаха из цял Лондон. След тази скандална нощ той я бе ухажвал, както е редно, без нито веднъж да се опита да останат насаме, и единствено говореше за нея, вместо с нея. Родителите й приеха развълнувано предложението му за брак и за един следобед Аналис се превърна от скромната сестра на дебютантка в годеница на виконт. Не че не желаеше да се омъжи, искаше го, но бе достатъчно глупава да копнее да се омъжи по любов. През целия си живот бе покорна и послушна, но родителите й нито веднъж не я попитаха какво мисли за този брак. Дори Грифин не я бе попитал, като се изключи милото му предложение пред погледите на цялото й семейство, поставяйки я в невъзможната ситуация да му отвърне: „Не, благодаря“.

Тя реши, че положението можеше да бъде много по-лошо. Можеше Грифин да е стар и жесток. А той не бе нито едно от двете. Вместо това бе няколко години по-голям от нея, изключително любезен и толкова смел, че тя едва не се бе задавила с лимонадата си, когато за пръв път я покани на танц. След това дойде предложението му и тя се дивеше на огромния си късмет. Но не й отне много време да види истината. Един толкова красив и енергичен мъж… толкова богат… не беше възможно да желае именно нея. Той бе поискал ръката й, тъй като желаеше да се добере до имот, който притежаваше баща й. Липсата на зестра не беше проблем, просто те сключиха сделка и тя бе цената. Издиша шумно, но за щастие не разбуди Хилди.

Неочаквано каретата спря рязко. Навън се чуха приглушени мъжки гласове. Може би каретата се бе счупила или бяха направили погрешен завой. Тя придърпа завесата на прозорчето, но тъй като беше късно през нощта, не виждаше друго, освен силуетите на дърветата около пътя.

Хилди се разбуди.

— Защо не се движим? Пристигнахме ли?

— Не мисля — каза Аналис, все още опитвайки се да различи нещо навън. Сложи ръка на коляното на Пени, сякаш да я защити.

Тогава вратичката се отвори.

— Излизайте навън, дами — нареди им грубо мъжки глас.

— Навън? — попита Хилди, очевидно възмутена. — Тъмно е. Ако има проблем с каретата, ще останем тук, докато я поправите.

Пред отворената вратичка пристъпи маскиран мъж. Аналис се огледа в каретата и забеляза, че Пени е почти напълно скрита в сенките. Изпъна гръб, опитвайки се прикрие с тяло сестра си. Сърцето й препускаше силно в гърдите. Господ да им е на помощ, ограбваха ги.

Без да се замисли, Аналис метна палтото си върху Пени.

— Стой неподвижно — прошепна тя.

Мъжът размаха срещу тях малък пистолет.

— Казах да слизате.

— Не напускай каретата — прошепна Аналис към сестра си, преди колебливо да слезе по стъпалата на каретата. При вида на пистолета Хилди припадна на мига. Отлична придружителка, няма що. Фенерите, окачени отстрани на каретата, осигуряваха достатъчно светлина, та да може да види всичко наоколо. Аналис забеляза, че кочияшът и лакея са завързани за едно дърво с превръзки на очите.

— Сър, нямаме много ценни притежания, но може да вземете всичко, което имаме — каза Аналис. — Само ни позволете да продължим по пътя си. — Тя едва успя да пребори желанието да погледне зад себе си в каретата. Знаеше, че Пени ще се подчини на нареждането й и ще остане скрита.

— Разбира се. — Маскираният мъж застана пред нея. Ако не осъзнаваше, че е невъзможно, би се заклела, че познава искрите, проблясващи в очите му.

Вратичката на каретата беше отворена и тя знаеше, че той може ясно да види едрото, отпуснато на седалката тяло на Хилди. По някое време жената щеше да се събуди, но сегашното й състояние щеше да гарантира, че Пени ще остане скрита и в безопасност.

— Дами, тази вечер доста сте закъснели.

Аналис смело срещна погледа на разбойника и се почувства запленена от зашеметяващо красивите му зелени очи. И ако не бе копринената черна маска, завързана на тила му, тя без усилия би могла да забрави кой е той и какво се случва в момента. Светлината от фенера осветяваше лицето му, помагайки й да види ясно чертите му — силна челюст, изваяни устни, еднодневна брада… беше повече от очевидно, че мъжът е дяволски красив.

Разбойникът се облегна на каретата и кръстоса крака. Опасният пистолет лежеше небрежно в ръката му, сякаш мъжът държеше не оръжие, а носна кърпа. Той се държеше напълно небрежно, като че ли това бе една обикновена понеделнишка вечер.

Чувствените му устни се извиха в усмивка.

— И накъде сте се запътили в този късен час?

— Към сватбата ми — заяви тя.

Но още изричайки думите, осъзнаването на истината я зашемети. След този инцидент нямаше да има никаква сватба. Нямаше кой да свидетелства, че този мъж, този крадец, не я бе обезчестил. Хилди беше още в несвяст, а другите двама слуги бяха завързани с превръзки на очите. Нямаше кой да я спаси, освен Пени, но ако тя проговореше, нейната репутация също щеше да бъде съсипана и възможността да си намери съпруг щеше да й бъде отнета. Нещо толкова просто като това каретата й да бъде спряна от разбойник съсипваше репутацията й, опетняваше я. А и кой можеше да каже дали след малко нямаше наистина да я обезчестят? Но Пени можеше да бъде спасена. Налагаше се просто да отведе сестра си в безопасност.

Преди да си даде още време, за да мисли над проблема, тя се пресегна и сложи ръка на гърдите на разбойника.

— Вземете ме с вас — каза му тя.

Ако не бе сигурна, че бе невъзможно, би решила, че мъжът изглеждаше оскърбен.

— Моля? Бихте ли повторила — каза той.

— Моля ви, няма да съм ви в тежест, можете просто да ме оставите някъде в Лондон — каза му Аналис. Сърцето й туптеше толкова силно, че тя имаше чувството, че го усеща как вибрира.

Мъжът повдигна едната си вежда, карайки я да се покаже над маската.

— Ами сватбата ви?

Какво да каже? Нямаше причина да му обяснява, че годеникът й се интересува от нея, колкото се интересува и от оскъдната й колекция от цветни панделки. Той можеше да познава Грифин, макар да бе малко вероятно, имайки предвид професията му. Не вярваше, че Грифин има вземане-даване с подобни персони. Освен това, ако не беше сигурна в противното, би могла да се закълне, че този мъж също е джентълмен. Начинът, по който говореше и се движеше… в него имаше нещо нежно. Но това бяха пълни глупости. Джентълмените не бяха крадци.

Тя поклати глава.

— Родителите ми уредиха този брак. Годеникът ми е ужасен мъж, отегчителен, праволинеен и се интересува единствено от земите, които ще получи от баща ми.

Устните на разбойника се извиха в лека усмивка и той наклони глава настрани.

— Значи не е съюз по любов?

— Не, със сигурност не е — заяви тя. Макар че в началото бе мислила, че е точно така. Каква глупачка бе тогава. Грешка, която нямаше да повтори.

— И значи искате да ви помогна да избягате? — попита той.

Тя чу шум от каретата зад нея. Пристъпи напред по-близо до разбойника и кимна.

— Да, моля ви, помогнете ми да избягам.

Той също се приближи, заставайки на един дъх разстояние от нея. Облечените му в ръкавица пръсти помилваха бузата й.

— Не се ли боиш от мен?

Тя се стегна, изпъвайки рамене, за да изглежда по-висока. Точно затова трябваше да скрие Пени. За да защити репутацията й и за да защити целомъдрието й. Пени не бе от жените, на които мъжете можеха да устоят дълго, с нежната й слаба фигура и русата й коса. Тя бе класическа красавица, за разлика от Аналис, която мъжете игнорираха с лекота. Беше малко вероятно да бъде обезчестена.

— Не. — Посегна към шията си и свали бижуто, което й бяха дали да носи в сватбения ден, прелестна огърлица от перли с голям диамант в средата, и чифт обеци, които да си подхождат с колието. — Ще ви платя. — Събра бижуто в ръка и му го подаде.

— Аз съм крадец, ако случайно не си забелязала, и смятам да взема това, без да се налага да правя нещо в замяна — каза той и хилейки се прибра колието. След това, без да дочака отговора й, се наведе, преметна я през рамо и я понесе с лекота, сякаш не тежеше повече от едно дете. — Много ще съжаляваш за това.

Тя си помисли, че вероятно мъжът е прав, но точно по тази причина не чувстваше страх, само вълнение и нетърпение. Пени щеше да бъде спасена. По някое време Хилди щеше да се събуди, да развърже кочияша и лакея и щяха да отведат сестрата на Аналис в безопасност у дома. А тя винаги бе искала да преживее приключение. Е, точно сега й предстоеше да се изправи пред първото си приключение. Може би сватбеният й ден нямаше да бъде толкова ужасен, колкото бе смятала.