Майкъл Харви
Подземията на Чикаго (41)

40

— Защо правиш това, малкият?

— Какво правя?

Очите на Рей Рей се плъзнаха към пушката, която лежеше между тях.

— Искаш да ме очистиш с нея, нали?

— Това е твоята пушка, Рей Рей. Ти ми я даде.

— А ти изпълняваше моите заповеди, така ли?

Маркъс би трябвало да отвърне „Да, разбира се“. А може би и да се помоли за живота си. Но той мълчеше, заковал поглед в ботушите на шефа.

— Не можех да ти вярвам след онова, което се случи на Корееца — подхвърли Рей Рей. — И ти го знаеш, нали?

Съзнанието на Маркъс блокира. Устата на Рей Рей продължаваше да се движи, изричайки някакви думи.

— Затова заповядах на Джейс да те следи — добави Рей Рей и го побутна по рамото, за да се обърне. Но хлапето не помръдна. — Моето малко момче — въздъхна с мрачна усмивка Рей Рей. Сякаш всичко вече беше свършено, без шанс да се избегне каквото и да било. — А ние с теб можехме да направим доста хубави неща.

Ботушите на Рей проскърцаха, докато отстъпваше назад. Маркъс усещаше болезнено ясно всеки миг от ставащото около него.

Джейс стоеше зад гърба му. Висок, тъмен. Безшумен като котка, с приведени рамене. Едната му ръка стискаше пистолета, а другата се готвеше да я покрие.

Самият пистолет. Гладък и тежък. Издърпано назад черно петле, равномерен натиск върху луфта на спусъка.

Момчето чакаше с наведена глава. Погледът му изследваше пукнатината между натрошените камъни. Не пропускаше нито една подробност. Всяка извивка, оформяща отделна миниатюрна планина с ясно очертани върхове и долини. Един малък отделен свят.

Главата му всеки момент щеше да се окаже там. След секунда-две, всяка от които бе дълга като живота. Ослепителен метеор, който щеше да се стовари върху пукнатината и да я ликвидира безследно. И да унищожи малкия свят, изграден от пръст, променяйки всичко.

Видя собственото си слепоочие, пръснато на хиляди деликатни костици. Плътна маса хрущяли и кръв, попиваща в сухата пръст.

Видя всичко това в един кратък проблясък на съзнанието си. Тялото му беше някъде другаде. Гледаше го отстрани, съвсем сам на безлюдната улица.

Дишаше равномерно. Преброи последните три вдишвания, очаквайки изстрела. И той дойде. Гръмотевично силен. Оглушителен. Усети дупката зад ухото си и зачака сблъсъка на слепоочието си с твърдите камъни. Но вместо това дочу тих стон и тътен на падащо тяло. Обърна се. Джейс лежеше по очи на мястото, което той беше определил за себе си. Е, това беше справедливо. Извърна глава към Рей Рей точно навреме, за да го види как вдига ръце и навежда пистолета надолу. Зад него се бе появил белият мъж. Онзи от магазина. Стоеше на уличното платно, на една-две крачки от стълбите. В ръката си държеше пистолет с дебела цев, чертите му бяха малко размити от дима и жегата. Без да каже нито дума, белият стреля още два пъти. Първият куршум довърши Джейс, който беше все още жив и протягаше ръка към оръжието си. Вторият улучи бандит на име Брийз, който беше заел позиция във вход, невидим за Маркъс. Белият тръгна към тях, заковал очи в Рей Рей, който бавно се наведе и остави оръжието си на земята.

Белият каза нещо, но Маркъс не го чу, защото вече се навеждаше да вземе помпата. Рей Рей се обърна в мига, в който момчето го взе на мушка. Белият ускори ход, но не се движеше достатъчно бързо. Маркъс изпразни оръжието си в гърдите на шефа, оставяйки лицето му непокътнато. Такива бяха правилата на бизнеса.