Йосип Новакович
Курс по творческо писане (42) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Едно от основните умения, които трябва да придобиете, е описанието — то е вашият начин на показване и виждане. Нужни са ви живи подробности — не само за да добие разказът ви плът и кръв, а и като доказателства. Колкото по-необикновена е фабулата ви, толкова по-необходимо е тя да е основана на реалистични подробности, които придават достоверност и правдоподобност. Габриел Гарсия Маркес казва, че при журналистическия материал едно невярно късче информация е достатъчно, за да опорочи целия материал, а в художествената творба една поразителна и правдоподобна подробност може да е достатъчна, за да придаде достоверност на цялото повествование. И „Един много стар сеньор с огромни криле“ той описва ангел, който каца на морския бряг. Защо да приемем фантазиите му? Защото подробностите приземяват ангелското:

„По плешивия му череп бяха останали само няколко побелели косъма, а в устата му — едва няколко зъба… Огромните му орлови криле, мръсни и наполовина оскубани, бяха затънали дълбоко в калта.“

И по-нататък:

„Той лежеше в един ъгъл и сушеше разперените си криле на слънце сред обелките от плодове и остатъците от закуски, които ранобудниците му бяха подхвърлили… Обратната страна на крилете му бъкаше от паразити.“

Как бихме могли да са усъмним в паразитите по крилете? Реалистичното описание прави фантазията приемлива, придава й достоверност. Стилът му на писане е магическият реализъм и магията не преминава първо от небето към земята, а по-скоро от земята към небето, от червеите към ангелите. Ако вие особено се интересувате от писане на фантастични произведения, научна фантастика или исторически романи, трябва да се научите как да избирате основните, придаващи автентичност подробности, за да ни убедите.

Като творец на художествена проза обаче ще се сблъсквате със силна съпротива срещу описанията. Днешните читатели търсят бързи сцени, действие и енергичен диалог. Така че защо да си даваме труд да описваме, като описанието забавя хода на повествованието ви? Читателят вероятно ще прескочи поетичните ви описания, за да премине към следващия драматичен момент. А и как би могла прозата ви да се конкурира със зашеметяващите пейзажи и страховитите специални ефекти във филмите? Невъзможно.

Може би. С добре подбрани думи обаче имате шанс да овладеете един истински занаят, да постигате много с малко, с един стар речник, сам, със собствени сили — а това е близо до сътворението, което става ex nihilo, от нищото. (Филмите възникват от милиони долари, от работа в екип на много хора, филмите правят много, а понякога учудващо малко — от много.) Помнете, че читателят взаимодейства с вас; читателят мечтае, прави свободни асоциации и си въобразява, тръгвайки от вашите думи. Само трябва да поставите думата правилно и тя ще отвори в съзнанието на вашия читател вътрешния киносалон, концертни зали, ресторанти и ботанически градини. Повече може да се случи в съзнанието на читателя, отколкото на кинозрителя, именно защото на пръв поглед думите са схематични и непълни: читателят се присъединява и довършва работата, въобразявайки си активно, а не само като възприема пасивно. И ако описвате сбито и пестеливо, не се бойте, че ще отегчите читателя. Така че няма причина (освен финансова) за вас като писатели да се опасявате, че филмите ще ви победят.