Арне Дал
Мистериозо (30)

30.

Ян-Улув Хюлтин крачеше решително по коридорите на полицията. Имаше две задачи и в нито една от тях нямаше намерение да увърта. Сьодерстет и Нурландер от отряд А следваха стъпките му. Като добрия, лошия и злия те се движеха покрай пресъхналото корито на „Бергсгатан“ с ръце на спусъка на револверите, докато гърмящите змии съскаха подире им. Кой беше добрият, кой беше лошият и кой беше злият, бе невъзможно да се каже.

Якоб Лиднер, председател на управлението на концерна Ловиседал, седеше в изолирана стая за разпит. Изправи се рязко, когато героичното трио влезе:

— Какво, за бога, си мислите, че правите, господин инспекторе, като ме довличате тук против волята ми, прекъсвайки закуската ми, да седя заключен в проклетата затворническа килия? Съзнавате ли кой съм аз?

— Седнете и млъкнете — заповяда Хюлтин равнодушно и самият той седна.

Якоб Лиднер се опита да си поеме дъх.

— Как смеете… — процеди между опитите.

— Седнете! — изрева Хюлтин. Тук командваше той.

Лиднер се свлече на стола. Шефът продължи:

— Когато твърдяхте, че Ловиседал е устояла на набезите на руската мафия, не бяхте особено честен, нали?

— Напротив. Не приехме тяхното покровителство — отговори Лиднер с високо вдигната глава.

Хюлтин пое дълбоко дъх и се овладя.

— Какво, по дяволите, търсеше тогава руският мафиот Александър Брюсов пред дома ви нощес?

— Не знам нищо — упорстваше Лиднер.

— Стрелял е по един от подчинените ми!

— Наистина съжалявам, но това няма нищо общо с мен. Благодарен съм за вашата охрана. Вероятно е търсил мен. Ето че се добрахте до мафиота убиец.

Хюлтин гледаше Якоб Лиднер с дълбока и искрена омраза. Сьодерстет и Нурландер се споглеждаха озадачено. Макар и малко поомекнал, бизнесменът не отстъпи от защитната позиция.

— Нека да ви разкажа какво се случи — процеди през зъби Хюлтин. — Вие приехте теорията ни, че ръководството на Ловиседал може да се намира в рисковата зона, въпреки че знаехте, че руската мафия не е виновна, по простата причина, че сте дълбоко съюзен с нея. Усъмнили сте се в способностите на отряда ми да ви охранява и сте се подсигурили допълнително с присъствието на мафиот покровител в градината. При това Брюсов ви е дължал услуга, тъй като вие сте платили на топ-адвоката Рейнолд Рангсмюр да го защитава и после сте се погрижили да изчезне в Кметството. Чакал е в градината със заповед да открие огън по всичко подозрително и после да заличи следите. Знаел е, че Сьодерстет се намира в дома ви, и когато още един мъжага, досущ като убития му колега Валери Трепльов, влиза в градината, той започва да стреля, както сте заповядали. Добре е все пак, че се е целил в Гунар Нюберг, който трудно може да бъде повален с един изстрел. Куршумът е пробил гърлото му, но не му е попречил да спре Брюсов. Разбирате ли за какво говоря? Вашата шибано нелегална, аматьорска охрана щеше да струва живота на един от най-добрите ми професионалисти!

Лиднер го погледна за момент. И се изсмя право в лицето му. Не биваше да го прави.

От първия ред Нурландер и Сьодерстет станаха свидетели на нещо, за което Йелм и Чавес щяха да им завиждат до края на живота си.

Хюлтин сбърчи вежди само както той умееше. Прицели се в побелелите, космати вежди на Якоб Лиднер и го цапна с глава. Лявата му вежда се спука. Бизнесменът погледна изненадан кръвта, която закапа на масата пред него.

— Господи — успя само да възкликне.

— Не разбираш ли, че Александър Брюсов проговори! — крещеше Хюлтин вече на „ти“. — Нима си мислиш, че седя тук и си приказвам глупости само за да общувам с теб? За да разширя мрежата си от контакти? Добрият Игор разказа всичко за твоите и на Ловиседал сериозни връзки с клона на руско-естонската мафия, подчинен на Виктор Х. Очаква се да бъде главен свидетел и ще го направи. Тъпите ти номера щяха да струват живота на един от най-добрите полицаи в Швеция!

Лиднер не сваляше ръка от пукнатата си вежда. Сега се държеше по друг начин.

— Не трябваше да бъдат двама полицаи — каза тихо. — Трябваше да бъде един.

Хюлтин стана.

— Ще ви преместят в ареста — каза, докато отваряше вратата. — Ще бъдете задържан за опит за убийство на полицай, но по-късно обвинението ще включи още куп неща. Може би не трябва да ви напомням да си наемете адвокат.

В коридора шефът си позволи да потърка ръце. Триото бързо се насочи към най-изолирания сектор на полицията. Хюлтин разполагаше с карта и код, които му осигуряваха достъп до тези оскъдно осветени пасажи. Блъсна вратата на появилия се офис. Вътре седяха двама юначаги около четиридесетте с еднакви кожени якета, които едновременно вдигнаха поглед от компютрите. И двамата измъкнаха пистолети със заглушители от ръкавите на якетата за секунда и ги насочиха към Хюлтин, Сьодерстет и Нурландер.

— Хубаво показно — остана равнодушен началникът.

— Нямаш никакво право да припарваш тук, Хюлтин — порица го Йилис Дьос. — Изчезни, преди да извикаме охраната.

— Никой от нас няма да изчезне, преди да разберем какво се случи с разследването, погребано от Макс Гран и касаещо убития Валери Трепльов, заключен в банков трезор в Алготсмола, Смоланд.

Йилис Дьос и Макс Гран се спогледаха.

— Строго секретно е — отвърна Дьос с малко по-различен глас.

— Откога имате право да се представяте за част от Националната полиция? И какво, по дяволите, се случи с обмена на информация? Не разбирате ли как сте затлачили случая със скапаната ви секретност и гротескна намеса? Не разбирате ли колко от почитаните ви бизнесмени са умрели напразно? За което косвено сте виновни и вие!

Макс Гран се изкашля. Като че беше леко пребледнял.

— Не отделяхме очи от Игор & Игор много преди да се разчуе за тях във връзка с този случай. Когато онова ченге натегач от Векшьо се обади, мигновено се заехме с разследването; разбрахме, че са открили Трепльов в трезора. Добре си бяха постлали в Смоланд. Знаехме за съветския пробив в страната и за необичайно големите му размери.

— И ни оставихте да се борим с руската мафия без ни най-малка подкрепа?

— Работихме последователно на два фронта — поясни Йилис Дьос. — Първият: руската мафия. Вторият: сомалийската. И двата са строго секретни. Заради националната сигурност.

— Какво общо има Сомалия, за бога? — зяпна Хюлтин.

— Соня Шермарке, за бога! — изкрещя Дьос. — Чистачката, която напълно пренебрегнахте. Тя, както е известно, „откри“ трупа на директор Карлбергер. Оказа се, че тя, заедно с цяла група потенциални сомалийски терористи, пребивава нелегално в страната. Представяла се е за чистачка и е проникнала в много известни фамилии в Юршхолм. Повече от месец разпитвахме нея и сподвижниците й. Скоро ще ги пипнем всичките.

— Да, спомням си — навъси се Хюлтин. — Точно така! Седемте сомалийчета, петимата им родители и свещеникът от Спонга. Каква елитна бойна команда! Осъдени на депортиране, изплашени до смърт, наблъскани в тесен двустаен апартамент в Тенста, укривани от местната шведска църква. Голям удар, няма що! Седем деца. Нима и тях сте разпитвали в мазето в продължение на месец?

— Знаеш ли за какво един съвременен терорист може да използва малки деца? — попита Йилис Дьос напълно сериозно.

— Нека, заради растящата ми язва, да сменим темата — предложи Хюлтин, готов да отстъпи. — Какво спечелихте с ослепения Трепльов в Алготсмола?

— Уреждане на сметки в подземния свят — отговори Гран. — Някой искаше да завземе териториите на Игор & Игор. Мафиотски фракции от бившия Съветски съюз днес водят открита война за надмощие в шведския престъпен свят.

— И каква е връзката с убийствата по етажите на властта? — омекна Хюлтин.

— Разследваме точно връзките между сомалийците и руснаците. Вероятно става дума за обща конспирация на стара комунистическа основа.

Хюлтин опъна гръб и доби доста добронамерен вид. Сьодерстет и Нурландер се опасяваха от страничните ефекти на добре насочен удар с глава в стая като тази. Вместо това той започна да атакува с думи, запазвайки благия тон:

— Повече от месец сте знаели за ключовото място на Игор & Игор в разследването ни, ако не друго, то поне сте видели скиците във вестниците. Предумишлено и грубо сте заблудили това, което шефът на Националната полиция нарече вчера по телевизията най-важното разследване след убийството на Палме; на всичкото отгоре, прикрити под мантията на Националната полиция, сте извършили най-нерегламентираното затъмнение. Всичките тези действия са не само професионална грешка, а направо престъпление. Възнамерявам веднага да уведомя шефа на Националната полиция за вашите беззакония и разчитам да бъдете уволнени най-късно до следобед. Започнете да си събирате партакешите още сега.

— Заплашваш ли ни? — изрепчи се Йилис Дьос и стана.

— По-скоро бих го нарекъл обещание — усмихна се любезно Хюлтин.