Арне Дал
Мистериозо (15)

15.

Йелм разглеждаше лицето си в завъртяното в погрешна посока ляво огледало за обратно виждане и забеляза, че люспестото червено петно на бузата беше станало малко по-голямо. Неволно му мина мисълта за рак на кожата.

Слънцето пръскаше с лъчи дебел слой илюзорно лято над заливите Оршта вдясно и Лилиехолм вляво, когато служебната кола запълзя нагоре по доста стръмното възвишение на моста „Лилиехолм“. Плажът на Хорнстул и къщичките на вилна зона Танту поглъщаха пролетното слънце; запита се мимоходом дали игрището за миниголф беше отворено. В другата посока кеят на басейна „Лилиехолм“ се врязваше във водата точно там, където се сливаха плажовете на Бергсунд и Хорнстул.

Плаж като плаж, помисли си Йелм пренебрежително и натисна газта, за да изкачи билото и да се спусне към Сьодермалм. Попадна в леко хаотично задръстване долу до кръстовището на Хорнстул. Лъскав СААБ 9000 беше минал на червено и спрял точно в средата. Отсрещният трафик се опитваше да го прогони с бипкане.

— Казах ти да продължиш по шосе „Есинге“ — бърбореше Гунар Нюберг, докато Йелм се беше облегнал на клаксона.

Беше взел Нюберг от малкия му ергенски апартамент до църквата в Нака. Съвместно пътуване, помисли си, когато маздата залитна около объркания СААБ. Отдавна никой не беше използвал тази дума.

— Този маршрут е по-приятен — наложи се Йелм и напсува клатушкащия се покрай него велосипедист.

— Но задръстването не — не спираше Нюберг. — Не смесвай понятията.

Опашката не помръдваше по цялата „Лонгхолмсгатан“ и едва когато „Вестербрун“^[1] се надигна над малкия залив, който разделяше Сьодер от затвора „Лонгхолмен“, трафикът малко се поразреди. Минаха покрай мястото, където беше паднал военният самолет в онова не чак толкова далечно лято по време на прословутото въздушно шоу, за което никой не пое отговорност. Йелм беше отишъл с цялото си семейство, дори и на Дане му беше харесало. Гледаха от четвъртия ред на „Сьодер Меларстранд“, почти срещу Кметството, и станаха свидетели как самолетът се наклони наляво, пилотът се изстреля навън, самолетът се насочи към земята, облакът дим се надигна и се чу как мъртвешката тишина прерасна в шокирано и агресивно жужене. Още един удар под кръста, разсъждаваше след това, но по време на цялата случка беше като парализиран, лишен от мисли. Все пак Дане се беше откопчил след миг от ръката на баща си, положена на рамото му от прастар, но напразен защитен инстинкт.

— Яко — възкликна Дане.

— Яко — възкликна Гунар Нюберг. Погледът му се местеше между „Ридарфиерден“ вдясно и „Мариебергсфиерден“ вляво.

Залив като залив, помисли си Йелм пренебрежително и се съгласи с колегата си. Божествена гледка, както би се изразил Ерик Брюн^[2]. Водата проблясваше на предобедното слънце. Нито едно облаче на небето, фасадите на сградите грееха в цялата си прелест на почти хоризонталните лъчи, няколко ослепително бели туристически корабчета пуфтяха върху слънчевото отражение. Две ранобудни платноходки в цветовете на дъгата. Кметството съзнателно се перчеше с трите си блестящи корони. Зеленината вече беше започнала да обгръща перилата от страната на Кунгсхолмен, парка „Роламсхув“, плажа „Смедсуд“, парка „Мариеберг“. Алеите покрай „Нор Меларстранд“ се пълнеха с хора.

Никой не възнегодува, когато опашката застина на върха на моста. Градът се събуждаше за живот, влачейки смъртта след себе си. Такива мелодраматични мисли бяха налегнали Йелм.

— Днес съм на лов за дребни бандити — каза Нюберг. — Ще дойдеш ли с мен?

Йелм изключи от скорост и дръпна ръчната спирачка. Великанът до него наклони маздата опасно вдясно.

— Сигнали?

— Отчасти. Полицейските участъци са прегледали регистрите си за доносници и тем подобни и са открили няколко кандидата.

— С познания за мафията?

— За убийствата като цяло и по-специално за руснаците.

Тапата изведнъж се отпуши. Западният мост завиваше рязко и маздата го последва. Минаха над парка „Роламсхув“. Виждаха се петънца от хора, които по една или друга причина не бяха на работа и се излежаваха на не особено зелената трева.

— Моите извори напоследък пресъхнаха. Вероятно ще те придружа. Трябва да открия нещо, което избуява в шубраците. Един кол.

— Нима — възкликна Нюберг. — И кога си го забил?

— Юхан, така се казва. Юхан Стаке^[3]. И не съм го забил аз.

С усилие пресякоха преплитащите се пътища на „Фридхемсплан“ и поеха по дясната лента покрай парка „Крунуберг“, плъзнаха се надолу по „Хантверкаргатан“ и завиха по „Полхемсгатан“. Малко по-нататък се извисяваше сградата на полицията. Йелм паркира колата през няколко улици и закрачи до гиганта към стокхолмската разновидност на „Тадж Махал“, отразяваща слънчевата светлина.

Хюлтин ги погледна като бухал през очилата с форма на полумесец.

— Новини отгоре — отбеляза той. — Открита е чистачката, съобщила за смъртта на Карлбергер. Някоя си Соня Шермарке, сомалийка, която е трябвало да бъде депортирана. Криела се е заедно със семейството си при роднини в Тенста, под опеката на църквата. Изкарвала е прехраната си, като е чистела на черно палатите в Юршхолм. Рано тази сутрин колеги от паралелния отдел са я заловили, заедно с останалите в апартамента: седем деца, шестима възрастни и един свещеник от енорията в Спонга. Натикани са в ареста от три часа, усърдно разпитвани от колегите.

— Разрешено ли е да гадаем за кой паралелен отдел става дума? — попита Сьодерстет.

— Не — кротко отвърна началникът. — Преди малко говорих със Соня Шермарке. Шведският й е доста приличен. Справихме се без преводач. Отишла е в къщата, както обикновено, около осем и половина, влязла е във всекидневната, за да види къде трябва да почисти, открила е Карлбергер в локва кръв, обадила се е на полицията, без да казва името си, споменавайки само, че е чистачката, после, обзета от паника, незабавно се е върнала в скривалището си. Колегите не спират с опитите да изкопчат от родата къде крият руското оръжие. — Направи кратка пауза и продължи в същия дух: — Сега много, ама много кратък преглед. Тази нощ по всяка вероятност и четвъртата ни жертва ще лежи в локва кръв в нечия всекидневна, така че да се хващаме за работа. Не забравяйте, че разполагаме с редица асистенти; на практика с цялата стокхолмска полиция. Не мисля, че е нужно да повтарям, че в момента имате много по-големи правомощия, отколкото рангът ви позволява. И все пак продължавате да упорствате да вършите всичко сами. Използвайте останалите, доколкото можете. Мьорнер и началниците му засега удържат пресата. Да започнем с предложения за потенциална жертва тази нощ?

Никой не помръдна в Централата за бойна готовност.

— Окей, повече от петдесет думи и ви прекъсвам. Холм?

— Много разпити, нищо сериозно. Малко следи тук-там. Ще ги проверя.

— Прекалено кратко. Йелм?

Погледна в бележника си. Беше записал няколко имена: Лена Хансон, Джордж Хумелстранд, Оскар Биелерфелдт, Нилс-Оке Сверд, Бенгт Клинт, Якоб Рингман, Юхан Стаке, Соня Х. Задраска последното и каза:

— Нищо, мамка му.

— По-подробно, моля.

— Трите досегашни жертви са играли голф заедно, само те, и никой друг, през есента на деветдесета. Ако вълната от убийства не продължи, то ето ви една следа. И още нещо: ако Шещин не арестува съпруга на приятелката на вдовиците Анна-Клара Хумелстранд, директор Джордж, то аз ще го направя.

Шещин Холм вдигна двусмислено рамене. Опита се да разбере жеста й, като не спираше да говори:

— Той е една от съществуващите следи към ордена, заедно с още някои. Да не забравяме и сводника на Странд-Юлен: Юхан Стаке Вдигнатата глава. Мисля да придружа Нюберг на разходка в подземния свят, за да го открия. Колко станаха думите?

— Към седемдесет. Отиди с Нюберг. Ред е на самия него?

— Вчера прегледахме файлове от сивата зона на Стокхолм и открихме потенциални руски връзки. Лица, различни от вече осъдените. Говорих с голяма част от престъпния контингент в различни затвори — прибрани на топло, бяха по-ниски от тревата. Днес с Йелм ще се заемем с други. Кръчми, фитнес зали, видеомагазини и т.н.

— Звучи добре. Нурландер?

Благоразумният Виго Нурландер се потърка внимателно по темето и каза:

— Свързах се с митниците относно акции за контрабандни стоки от бившия Съветски съюз, но в общи линии ударих на камък. Подателят изглежда никога няма да бъде проследен, разполагам обаче с няколко получателя, които ще проверя. Разговарях и с колеги от Москва, Санкт Петербург и Талин за мафията изобщо и за руско-естонския Виктор Х клан с подробности. Не беше проста работа, но по всичко личи, че става дума за мафиотски клон, който под някаква форма е вече тук. В Стокхолм. Най-отзивчив беше комисар Калю Лайкмаа в Талин. Ще продължа разговора си с него днес и се надявам…

Хюлтин го прекъсна.

— Икономистите? — призова ги комисарят.

— Докладва главен икономист Сьодерстет — представи се Сьодерстет. — Ще говоря и от името на Петершон и Флорен. Чавес ще докладва самостоятелно. Натъкнахме се на доста интересни неща в неприятната фирмена бъркотия, завещана от тримата господа. Адвокатите би трябвало да потриват ръце: чака ги работа с години напред. Престъпленията, които открихме, са от друг характер, не директно свързани с насилие. Ще се върнем към тях, когато знаем малко повече. Стигнахме до извода, че съществуват повече връзки между империите на господата, отколкото ни се стори в самото начало.

Хюлтин тъкмо щеше да направи тайм аут с ръце отново, когато Сьодерстет млъкна и Чавес се хвана за думите му:

— Съществуват три управителни съвета, в които са членували и трите жертви в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Проверих и останалите членове в този период в Ериксон, Сюдбанкен, МЕМАБ. Не са малко. Сега се занимавам с МЕМАБ отчасти защото управителният й съвет е най-малък, отчасти защото следата от голфа на Пол е свързана с МЕМАБ и отчасти защото ми се струва, че е съществувала известна конкуренция за местата там, за да не кажа дори борба. Търся чисто и просто врагове. Засега въдицата ми е празна, макар и леко да кълве в МЕМАБ.

Последните две изречения Чавес произнесе на един дъх, защото видя, че шефът му се готви да го прекъсне.

— На работа — каза Хюлтин, намести очилата си на грамадния нос и напусна стаята през специалната врата.

На излизане Йелм спря Шещин Холм:

— Ако искаш да се заемеш с рицаря Джордж, направи го. Малко ненужно го споменах. Взел ми е ума този Мимир.

— Добре — отсече полицайката и влезе в стая 303 точно когато Нюберг излизаше от същата с яке в ръка и жест към Йелм. Двамата поеха по коридора навън към слънчевия ден.

Обикаляха дълго и изморително. Йелм подтичваше около Нюберг. Той държеше някакъв списък, който скоро се напълни с отметки. Проверените имена бяха на добре информирани доносници или на съмнителни фигури с възможни контакти с руската мафия за достъп до евтин алкохол и наркотици: собственици на малки ресторанти, известни дилъри, напомпани със стероиди собственици на фитнес зали, недотам надеждни арт дилъри, собственици на нелегални клубове за хазарт — всичките до болка познати на полицията, без възможност да бъдат заловени.

Нюберг се променяше пред очите му. Басът на църковния хор в Нака ставаше ту добричък като малко мече, ту разярен като гризли. Смяната на настроението се повтаряше, когато идваше ред на следващото име.

— Как го правиш, мамка му? — попита Йелм след осмата отметка.

Този път обаче Гунар Нюберг се засмя.

— Всичко е въпрос на овладяване на стероидите — спря да се смее и се загледа през прозореца на колата в далечината. След миг продължи кротко: — Станах Мистър Швеция през седемдесет и трета. Бях на двайсет и три и поглъщах всичко, което ми се подадеше, само и само да трупам мускули. Докато работех в нормалмската полиция от седемдесет и пета до седемдесет и седма, три пъти бях докладван за полицейско насилие и успях, с подходящата помощ да отърва кожата. Докладите се потулиха, така да се каже, в бюрократичния процес. Спрях да се занимавам със сериозен бодибилдинг, демек да използвам стероиди, през седемдесет и седма, след последния побой, който беше отвратителен. Дори аз го разбрах. Никога няма да го превъзмогна. Дълго се борих с изблици на ярост, загубих съпругата си и родителските права върху децата. Но победих гадината. Или поне така мисля. Все още не знам дали играя вбесен, или наистина ме обладава гняв. Не съм сигурен. Но се контролирам, нали?

Йелм никога повече нямаше да чуе от Гунар Нюберг подобна тирада.

— Много — успокои го. Нюберг никога не прекрачваше границата. Жестокостта му беше пасивна. Повечето от дребните риби ставаха доста послушни при надвисналата сто и петдесет килограмова заплаха върху им.

Не се спряха целия ден и част от вечерта. Кръстосаха надлъж и на шир Стокхолм и околностите. Йелм беше по-скоро шофьор, но успяваше да вмъкне кратките си въпроси за сводници посред кръстосания огън на Нюберг. Малко преди три разговаря с Хюлтин, който беше решил да отложи обичайната за този час оперативка. Нямаше нищо кой знае колко ново. Йелм докладва за доста постните резултати: собственик на фитнес в „Бандхаген“ беше купил големи запаси от анаболни стероиди от двойка, цитат: безпощадни руснаци, които се обръщаха един към друг с Петер Устинов и Джон Малкович; един от видните наркодилъри на площада „Сергел“ веднъж бил получил пратка с първокачествен хероин в найлонови торбички с надпис на кирилица; собственик на малък подземен ресторант в Сьодер^[4] многократно купувал естонска водка с посредничеството на руско дуо на име Игор & Игор; самозван търговец на изкуство в Йерфела получил голяма сума от рускоговореща гангстерска лига за картина на Пикасо, собственост по това време на финансиста Андерш Вал — беше отрекъл; зависим от амфетамини собственик на видеотека с частни кабини в „Нормалм“ им беше предложил забавно детско порно с руски субтитри, въпреки че бяха показали полицейските си карти. Заловили го. Шведският му звучал като руски, макар и да не го говорел. С тридесет конфискувани филма с детско порно не би било проблем да го вкарат в ареста впоследствие. Щяха да си поговорят малко по-късно.

Това беше жетвата преди три часа на четвърти април.

Ловът продължи до седем. Всяко име и всеки адрес от списъка на Нюберг бяха отметнати. Половината от следите на руската мафия не доведоха доникъде. Но затова пък в напълно абсурден маратон от парка „Тесин“ до пристанището „Верта“ бяха заловили дилър, от когото научиха, че Юхан Стаке, наред с всичко останало, притежава и бюро за телефонен секс с номер 071. Фирмата се казваше ТДЮС — Търговско дружество „Юхан Стаке“. Намираше се в Брома и рекламираше смело на страниците за телефонен секс във вечерните вестници.

Когато се върнаха на моста „Лилиехолм“, светлините на града вече бяха запалени. Всичко бе обвито в зловеща тишина. И двамата знаеха, че ще спят лошо тази нощ. Знаеха какво, кога и как ще се случи, но не къде и кой ще пострада. Тази нощ щеше да има още един убит.