Алън Кол, Крис Бънч
Краят на империята (30)

30.

— Долу Императорът! — крещеше жената с изкривена от омраза уста.

— Смърт на убиеца на манабийците! — провикна се друго същество.

— Убийте богохулника! — настояваше мъж, едър като мечка. — Убийте го.

Това бяха трима от петдесетте агитатори, настройващи с виковете си тълпата. Не че имаше нужда. Около двайсет хиляди разгневени същества се бяха събрали пред сградата на парламента.

Сдържаше ги кордон войници от Вътрешна сигурност.

Над демонстрантите се поклащаха плакати с размери на малки сгради. По-големите, в средата, показваха увеличеното лице на Императора. През него с червени букви бе изписано „УБИЕЦ“.

Тълпата започна да приглася:

— Долу Императорът! Долу Императорът!

Гравиколата на Пойндекс се сниши над множеството и той включи микрофона.

— Докарайте тежките машини. И повикайте взводове Алфа и Делта.

— Да, сър — отвърна глас.

Пойндекс наблюдаваше с професионален интерес как на площада излизат осем огромни и тежки бронирани машини. Те удариха от три страни, изтиквайки тълпата назад от сградата на парламента. Гъсти облаци лютив дим бликнаха от кулите им. Докато хората размахваха ръце и търкаха очи от страничните улички, се появиха войници с противогази и се нахвърлиха с палките си върху тях.

Предавателят на колана на Пойндекс завибрира. Той погледна надолу раздразнен. После забеляза мигащата червена светлинка. Това беше Императорът.

Пойндекс въздъхна. Дори в разгара на бунта Императорът бе по-важен от всичко.

Той предаде командването на своя помощник. После обърна гравиколата и се насочи към Аръндел.

Пойндекс нямаше никакво желание да отговаря на това повикване. С вихрещ се в задния му двор бунт. Императорът едва ли щеше да е най-щастливият управник.

Той се подготви за неприятности.

— Омръзнаха ми тези глупости — изрева Вечният император. — Не знаят ли, че са загубили? Стен е мъртъв. Главата беше отсечена. За тях не остава нищо друго, освен да кървят до смърт, дявол го взел. — Той насочи обвиняващ пръст към Пойндекс. — Не ги притискаш достатъчно. Стоиш настрани и почиваш на моите лаври. На моята победа.

— Бунтовниците няма да упорстват още дълго, Ваше Величество — увери го Пойндекс. — Това е само въпрос на време.

Императорът стовари юмрук върху бюрото и докладите се разлетяха по пода.

— На време? Не ми говори за време! Флотовете ми са разпръснати на две трети от Империята. Не минава и ден без загиновите, хонджойците или борите да измислят начин да ме унижат. А и цената, която трябва да плащам за това безумие. Губя финанси като пробито корито вода. Всяка седмица, през която тези глупаци се противят, отдалечава с година евентуалната ни победа. — Императорът изгледа Пойндекс, сякаш и той бе един от враговете. — Пойндекс, те мислят, че сме слаби. Дори след манабийците все още смятат, че не можем да поддържаме предишния курс.

— Само още няколко победи, Ваше Величество — настоя Пойндекс, — и опозицията ще рухне. Всички прогнози го потвърждават.

— Майната им на прогнозите — ядоса се Императорът. — Нюхът ми казва друго. Той твърди, че тази история вече е преминала всякакви граници. Кървавата баня пред парламента е само един пример. Преди никой не би посмял да надигне глава. И как, по дяволите, са се озовали на територията на двореца?

Пойндекс се намръщи.

— Скоро ще се оправим с тази бъркотия, Ваше Величество. И ще изправим предводителите пред съда.

— Аз ще съм съдът — заяви гневно Императорът. — И съдебните заседатели.

Той млъкна, потънал в мисли. После вдигна глава и изгледа Пойндекс. Когато заговори отново, беше толкова тихо, че Пойндекс едва го чуваше.

— Защо се опитват да ме разгневят? Аз мога да съм добър, щедър. Попитай приятелите ми. — Императорът огледа празното помещение, сякаш ги търсеше. Неволно протегна ръка към комуникационния пулт, но се спря. Пойндекс го гледаше очаквателно. За миг на лицето на Императора се смени цяла гама от чувства. Сетне то отново стана като издялано от камък.

— Трябва да ги смажем веднъж завинаги — заяви той. — Ще им покажа кой тук е богът.

— Да, Ваше Величество — кимна Пойндекс, готов да приема заповеди.

— Нека ги сполети това, което се случи с манабийците — продължи Императорът. — Нека родните им светове бъдат унищожени. И когато корабите им се върнат там, нека открият само прах.

— Да, Ваше Величество. — Пойндекс вече мислеше как да изпълни заповедите. Подбираше кораби, екипажи, офицери, на които можеше да се довери.

— Не е необходимо взривовете да стават едновременно — говореше Императорът. — Нека да има известно забавяне — най-много няколко часа — между унищожаването на всяка от планетите. За да имат време да осъзнаят какво ги е сполетяло. — И кълна се, когато приключа, ще знаят какво е истински ужас. Ще познаят силата на моя гняв. Искат по-добър живот? Чудесно. Нека го потърсят в отвъдното. — Той погледна към Пойндекс. — Защо си още тук? Чу какво искам. Направи го.

— Незабавно, Ваше Величество — рече Пойндекс и се изправи рязко. Отдаде чест и тръгна към вратата.

— И още нещо, Пойндекс — спря го Вечният император.

— Да, Ваше Величество?

— Следващия път, когато избухне бунт… забрави за сълзотворния газ. Използвай оръжие. Нали ме чу?

— Абсолютно, Ваше Величество — потвърди Пойндекс.

Императорът погледна към вратата, докато се плъзгаше със свистене зад Пойндекс. Може би бе дал на този човек твърде голяма власт? Напоследък забелязваше все по-често хора от Вътрешна сигурност около себе си. Доверени хора на Пойндекс.

Той си даде сметка, че неусетно е бил изолиран. Отрязан от всички, които познава. Заобикаляха го само нови лица. Това криеше опасности.

Защо позволи да се случи? Отговорът дойде неохотно. Страх. Страх от смъртта. Какво, че ще дойде нов негов двойник. Няма да е той самият, нали? Беше обречен на проклятието да е смъртен.

Затова се нуждаеше от Пойндекс, за да го опази жив. И от неговия пръстен от войници, през който не би трябвало никой да премине.

Да, но ако Пойндекс се обърне срещу теб? Той е амбициозен. Невероятно амбициозен. Но пък не е от хората, които обичат славата. Предпочита да управлява в сянка. Иззад трона.

И все пак… целта му е да управлява, нали? Да превърне Императора в безвластна марионетка.

В този момент Императорът реши съдбата на Пойндекс. Щеше да почака още малко, преди да го осъществи.

Имаше още много кръв да се пролива. И когато приключи с това, ще му трябва изкупителна жертва.

За Вечния император Пойндекс изглеждаше идеалната кандидатура за тази роля.