Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (49)

49.

— Кой иска още паеля? — извика Том, оглеждайки препълнената маса.

Той размахваше голям сребърен черпак над огромната керамична купа, пълна с омари, миди, пилешко месо, скариди и безброй други видове морска храна, смесена с ориз, лук, чесън и множество подправки. Том правеше най-вкусната паеля, която Клеър бе опитвала. Това беше любимият му специалитет за гости.

Около масата в дома им в Кеймбридж седяха Рей Деверо с приятелката си, Джеф Розентал, главният търговец на Том и най-новото му гадже, посивелият, тантурест шейсетгодишен Ейб Марголис, най-близкият приятел на Клеър от Юридическия факултет със съпругата си, и Дженифър Евънс, най-добрата приятелка на Клеър, много слаба, с тъмен слънчев загар, на четирийсет и пет години и с дълги прави коси, оформени стилно. Дженифър нямаше придружител, защото изживяваше един от честите си антимъжки периоди. До Клеър седеше Джаки, която изглеждаше уморена, унила и резервирана. Ани, облечена в бяла моряшка рокля, вече изцапана с жълт сос от паеля, се бе настанила на коленете на Том, който й пееше.

— За мен не — отговори Рей. — Това е четвъртата ми порция.

— Аз ще си взема малко — каза Джеф и протегна ръка към черпака, за да си сипе.

Бяха се събрали да отпразнуват завръщането на Том от дългата командировка до Канарските острови, където трябваше да се запознае с един голям инвеститорски проект — измислена история, която явно никой не поставяше под съмнение.

— Искаш ли да минеш на червено? — обърна се Клеър към Джулия Марголис, едра и все още привлекателна брюнетка на около шейсет години, която току-що пресуши чаша бяло вино.

— Напълни я — отговори Джулия и поднесе чашата си. — Какво пък, ако се смесят, ще стане розе.

— И аз ще пийна от това — рече Деверо. — „Шабли“ ли е?

— Мерло — отговори Клеър.

— Виното си е вино — каза Рей.

Том люлееше Ани на коленете си и пееше, като си измисляше думите.

— Ако си щастлив, бръкни си в носа…

— Не! — изписка момиченцето. — Не е така, а „плесни с ръце“.

— Ако си щастлив, бръкни си в носа — изпя Том с приятния си звучен баритон.

— Не! — радостно изпищя Ани. — Ти не знаеш думите.

Той я вдигна във въздуха и възторжено рече:

— Много те обичам, Ани.

— Хей, Том — извика Дженифър Евънс, — докато те нямаше, изпусна голямото откриване на още един нов ресторант в Саут Енд.

— Още един? — изпъшка Джеф Розентал. — Помните ли времената, когато Саут Енд беше една окаяна дупка? Сега не можеш да минеш по Кълъмбъс авеню, без да се спънеш в някой храст аругула.

— Аругулата не расте на храсти — най-сериозно възрази леконравната му приятелка, поразително красива блондинка, която приличаше на кукла.

— Така ли? — учуди се Джеф. По лицето му премина сянка на смущение. Изглежда, вече не беше толкова влюбен в Канди. — Е, тогава трябва да е някакъв плевел. Италианците го скубят от градините си и ни го изпращат тук, в Америка, като си падат от смях през цялото време.

Канди поклати глава и широко отвори очи.

— Това не е плевел, Джеф! — възкликна тя. — Можеш да си го купиш от всеки супермаркет. Виждала съм го.

Джаки, мълчалива и сдържана, извърна очи в знак на досада.

— Онзи ресторант е толкова шумен — продължи Дженифър, — че трябва да си носиш тапи за ушите. Освен това не ти дават вода или хляб, освен ако изрично не си поискаш. Сякаш ще фалират от това.

— Господи, какво ще кажете за онзи генерал, който се е самоубил — възкликна Ейб Марголис. Самоубийството на Маркс беше водеща новина във всички вестници. — Как му беше името? Обзалагам се, че цялата истина още не е излязла наяве. Сигурно ще се окаже, че е предстояло да го съдят за сексуални издевателства или за нещо друго.

— Може би за изнудване — предположи Джеф Розентал.

— Божичко, хората в униформа наистина са извратени — задъхано импровизира приятно закръглената Джулия Марголис, после се усмихна сладострастно. — Не могат да го държат в гащите си.

За миг Клеър улови погледа на Том. Деверо се бе втренчил в полупразната си чиния. Възцари се кратка тишина.

— Пие ми се газирана вода — рече Клеър и стана. — Някой друг иска ли?

Няколко ръце се вдигнаха и тя се запъти към кухнята.

Том пусна Ани на пода.

— Ще ти помогна с чашите — каза той и последва Клеър, сетне я прегърна през кръста. — Хей, мила.

Тя вдигна глава и го целуна.

— Знаеш ли, Ейб смята, че в края на краищата Харвард ще ме задържи. Деканът Ингландър ожесточено се борил за мен и спечелил.

— Естествено, че Ингландър ще каже нещо такова. Той е политик.

Телефонът иззвъня. Никой от двамата не посегна към слушалката. Но Джаки стана.

— Да, разбира се… Клеър, за теб е. Тери Ембри.

— Ембри ли? — учуди се Клеър.

Том сви рамене и взе от ръцете й шишетата с газирана вода.

Клеър взе слушалката.

— Тери?

— Господи, ужасно съжалявам, че те безпокоя, Клеър. Изглежда, празнувате.

— Не се притеснявай. Какво има?

— Получих нещата, които искаше. Регистрите и всичко останало. Ще ти ги изпратя по бързата поща.

— До служебния ми кабинет, чу ли? — Тя му съобщи адреса. — Благодаря.

— Знаеш ли, Ернандес е изчезнал. Търсят го за разпит, но никой не може да го намери.

— Ще се появи — каза Клеър, окачи слушалката и взе чашите за минералната вода.