Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (2)

2.

Наблъскаха Клеър и Ани в една стаичка без прозорци, намираща се в съседство с вътрешния двор. Специалният агент Хауард Маси от ФБР, мъжът в синьото сако, беше мускулест и с късо подстригана коса, с малки сиви очи и сипаничаво лице. Другите бяха от военната полиция.

— Защо е всичко това? — попита Клеър.

Възелът от нерви в стомаха й се стегна. Блузата залепна на гърба й.

Ани се свлече на пода, хвана се за полата на майка си и изхленчи:

— Къде е татко?

— Госпожо Чапман — каза агент Маси, — мисля, че е по-добре да говорим насаме. Дъщеря ви може да почака навън. Онези добри господа ще се погрижат за нея.

Той се наведе и погали детето по главата. Ани се намръщи, извърна глава и се дръпна.

— Махнете ръцете си от дъщеря ми — каза Клеър. — Не я докосвайте. Тя ще остане с мен.

Маси кимна и се усмихна насила.

— Госпожо, вие очевидно сте разстроена.

— Разстроена? — възкликна тя. — Преди десет минути вечеряхме спокойно. После изведнъж целият свят се втурна да преследва съпруга ми, стреляйки с пистолети. Със сигурност си просите граждански иск за няколко милиона за ненужна употреба на сила, за безразсъдно преследване и за застрашаване живота на невинни хора. Вие и вашите каубои забъркахте истинска каша, агент.

— Госпожо Чапман, имаме законна заповед за арестуването на съпруга ви. А що се отнася до оръжията, не сме упълномощени да убиваме, но ни е разрешено да раняваме, ако се наложи, ала не направихме дори това.

Клеър поклати глава, изсмя се и извади от чантата си клетъчния телефон. Издърпа антената и започна да набира някакъв номер.

— Подгответе по-правдоподобна история за „Хералд“ и за „Глоуб“ — каза тя. — Очевидно не преследвате когото трябва и се провалихте с гръм и трясък.

— Ако сме сгрешили — тихо попита Маси, — защо съпругът ви избяга?

— Защото го гонехте като обезумели… — Гласът й постепенно заглъхна и тя изключи телефона. — Добре, за какво става дума?

— Вижте какво, едва ли ще искате да съобщите на медиите за това.

— Нима?

— Излезе ли духът от бутилката, не ще го върнете обратно. Сигурно няма да желаете случаят да стане публично достояние. Ще засекретим полицейските доклади и ще направим всичко възможно да потулим нещата от медиите. По-добре се молете да не са ви познали.

— Мамо — уплашена изпищя Ани, — искам да си вървя вкъщи.

— След няколко минути, миличка — каза Клеър и я прегърна, после се обърна към Маси. — Какво по-точно искате да кажете?

— Вашият съпруг, Роналд Кубик, е издирван за убийство.

Клеър онемя.

— Сега вече съм убедена, че търсите друг човек — облекчено се усмихна тя. — Моят съпруг се казва Том Чапман.

— Това не е истинското му име — рече Маси и посочи евтината на вид бяла маса за конференции. — Защо не седнем?

Клеър се настани срещу него. Ани седна до майка си, сетне коленичи на пода и започна да разглежда какво има под масата.

— Дори да имате предвид моя съпруг, кого предполагате, че е убил?

— Съжалявам, но нямаме право да ви кажем. Госпожо Чапман, или по-скоро професор Хелър, повярвайте, ние знаем коя сте и каква е репутацията ви. И много внимаваме в това отношение. Но знаете ли биографията на съпруга си? Какво ви е разказал?

— Знам всичко. Търсите друг човек.

Маси кимна и съчувствено се усмихна.

— Онова, което знаете, е легенда, измислена биография. Щастливо детство в Южна Калифорния, после колежът „Клеърмонт“. Работил като брокер, преместил се в Бостън и основал собствена инвеститорска фирма. Така ли е?

Тя присви очи и кимна.

— Легенда ли казахте?

— Проверихте ли в колежа „Клеърмонт“?

Клеър поклати глава.

— За какво намеквате?

— Нищо. Пък и, откровено казано, не мога да ви кажа много. Но вашият съпруг, Роналд Кубик, от тринайсет години бяга от правосъдието.

— Така го наричате вие — с разтуптяно сърце и пресипнал глас възрази тя, — но аз не съм чувала това име.

— Не ви ли е разказал нищо за миналото си?

— Това е или някаква огромна грешка, или се опитвате да скалъпите някакво лъжливо обвинение. Знам как действате. Том не е убиец.

— Преди три дни са влезли с взлом в дома ви в Кеймбридж. Местната полиция е снела всички отпечатъци в къщата ви, което е стандартна процедура в днешно време. Вкарали са ги в компютъризираната идентификационна система и отпечатъците на вашия съпруг са били разпознати. Били са от години в системата и само е трябвало да извърши престъпление или да му вземат отпечатъци по някакъв повод. Лошо за съпруга ви и добре за нас, че кеймбриджките полицаи са действали толкова задълбочено.

Клеър отново поклати глава.

— Съпругът ми дори не беше вкъщи тогава. Не е давал отпечатъци на полицията.

— Полицаите взеха всички отпечатъци в къщата, за да елиминират всеки, който не е заподозрян. Така са попаднали на неговите. Този път за малко да го хванем. За съжаление преди няколко минути го изгубихме някъде из паркинга. Вашият съпруг е изчезвал и преди и пак ще се опита да го направи. Ала този път няма да успее. Ще го заловим.

Устата й пресъхна. Сърцето й ускори ритъма си.

— Не знаете с кого си имате работа — глухо се изсмя тя.

— Той ще се свърже с вас. Кубик се нуждае от помощта ви. Ще ви наблюдаваме.