Метаданни
Данни
- Серия
- Малки сладки лъжкини (10)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruthless, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мирела Стефанова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2015)
- Корекция
- cherrycrush (2015)
Издание:
Сара Шепард. Безпощадно
Американска. Първо издание
Редактор: Сергей Райков
Оформление на корицата: Димитър Стоянов-Димо
Издателство Ергон, София, 2012
ISBN: 978-954-9625-99-8
История
- — Добавяне
9.
Емили си има образец
— Усмихни се! — Кей придърпа Емили към себе си и насочи срещу тях камерата на телефона си, докато двете стояха под огромния навес на „Електрик фактъри“, клуб в центъра на Филаделфия — след час на сцената излизаха „Дъ Чембърмейдс“, любимата група на Кей. Емили се усмихваше, когато светкавицата проблесна, а после Кей погледна към екрана.
— Много си сладка! Сестра ти ще я хареса.
Кей натисна няколко бутона и изпрати снимката на Бет, която беше излязла с приятел, но беше настояла Емили да отиде сама.
— Кей иска теб — подтикна я тя. — Гарантирам ти, че до края на вечерта двете ще сте заедно.
Всъщност Емили беше във възторг, когато Кей й се обади сутринта и я попита дали иска да излязат. Единственото, за което можеше да мисли, бе наелектризиращата целувка на партито, танцуващата Кей и онова, което беше казала в края на вечерта: „Ще умра, ако не станем приятелки“. В това момиче имаше нещо опасно и непредсказуемо. Присъствието й даваше на Емили същото прекрасно усещане за нещо забранено, което получаваше, когато заедно с Али гледаха филми, забранени за деца; те не бяха допускани в дома на семейство Фийлдс, което само засилваше любопитството й. Когато малко по-рано двете с Кей се срещнаха във фоайето, тя беше приятно изненадана: без роклята на русалка и зелената перука Кей беше дори още по-готина, отколкото си беше представяла Емили. Тя имаше дълга червеникава коса, която стигаше почти до кръста й. Сивата й тениска прилепваше към тялото, подчертавайки щръкналите й гърди и плоския корем. Когато видя Емили да се появява сред тълпата, очите на Кей грейнаха, сякаш и тя хареса онова, което вижда.
Портиерът скъса билетчетата им и двете момичета бутнаха входната врата.
— Питиета — каза твърдо Кей, заобикаляйки група хлапета, струпани пред сцената. Те се наредиха зад две момичета с еднакви тениски на „Дъ Чембърмейдс“. Странно, че членовете на групата бяха само момчета — и то готини. Емили си беше представяла момичета в униформи на камериерки.
— Откъде научи за тази група? — попита тя.
— Чух ги по „Пандора“ миналото лято. — Кей завъртя кичур коса около пръста си. — Преживявах труден период.
Емили докосна обеците от пера, които висяха на ушите й.
— Какъв труден период?
Кей погледна към подредените край стената тонколони.
— Известно време бях далеч от дома. Всъщност това е доста отегчителна история.
— Знам всичко за трудните периоди — призна си Емили, навеждайки глава. — И нашите ме изпратиха надалеч. Отидох да живея в Айова с братовчедите ми. Беше ужасно и избягах.
Очите на Кей се разшириха.
— Добре ли си сега?
Емили сви рамене.
— Да. Но преживях и други неща. Ако нашите разберат, няма да ми се размине само с отпращане надалеч. — Тя затвори за миг очи и се опита да си представи реакцията на майка си, ако разбере, че Емили е била бременна, но просто не можа да си представи нищо по-крайно от това главата на майка й да експлодира. И дори не посмя да си помисли какво би последвало, ако разбереше за Табита.
— И аз крия куп неща от родителите ми — каза Кей и в гласа й прозвуча облекчение. — Преди бях много по-дива от сега. Нашите въобще не ми се доверяват. Обикновено когато искам да отида някъде, се налага тайно да се измъквам от къщи. — Тя се усмихна лукаво и побутна Емили с хълбок. — Съмнява ме, че щяха да ме пуснат да изляза с теб, мис Лошо момиче.
Емили зае предизвикателна поза, пускайки на свобода дяволитата Нова Емили.
— Мисля, че още не съм приключила със списъка. Може да добавя още няколко неща тази вечер.
— Надявах се да го кажеш — избъбри Кей, без да сваля зелените си очи от Емили. Тя усети как я полазват тръпки.
Беше ред на Кей да поръчва и тя поиска два рома „Капитан Морган“ и две коли. Когато барманът плъзна чашите към тях, тя вдигна своята за тост.
— За пъстрото минало и яркото бъдеще.
Емили изсумтя.
— Това прозвуча като реч на абитуриент-отличник.
Лицето на Кей придоби смутено изражение и тя се зазяпа в лампите на тавана. Когато миг по-късно се обърна към Емили, от изражението нямаше и следа.
— Често ли целуваш непознати момичета по купоните? Струва ми се, че имаш опит в това.
Емили се изчерви.
— Не, целуването на непознат — всъщност двама непознати — ми е за пръв път. — Но в този миг изпита необходимостта да бъде откровена. — Но миналата година имах приятелка.
Кей я погледна заинтригувано.
— И как беше?
Емили усети как бузите й пламват. Тя наведе глава.
— Всъщност беше страхотно.
Кей разбърка питието си с малката червена сламка.
— Момчетата са отврат. А и момичетата са много по-сладки.
— Така е — прошепна Емили. Тя погледна Кей, омагьосана от гладката луничава кожа на голите й рамене и шия. Кей отвърна на погледа й. След миг отново вдигна чашата си.
— Нов тост. Този път за момичетата, които са заедно.
— Наздраве — каза Емили и отново чукна чашата на Кей.
Кей отпи голяма глътка.
— Така. Мисля, че трябва да сложиш в списъка промъкването зад кулисите и среща с бандата.
Емили повдигна вежди.
— Добре. Но как ще го направим?
Кей посочи към бияча, който пазеше вратата до сцената.
— Кажи на онзи тип, че си гаджето на Роб Мартин и искаш да го видиш за миг, преди да излязат на сцената. И му подай това. — Кай пъхна нещо в ръката на Емили. Тя погледна и видя двайсетачка.
— Той ще разбере, че лъжа! — прошепна Емили.
Кей се приближи до нея.
— Аз ще те подкрепям. Хайде. Лесно е.
Тълпата се размърда, разчиствайки пътя до бияча. Няколкото глътки ром изгаряха гърдите на Емили. Тя усети прилив на адреналин, който я накара да се почувства развълнувана и жива.
Емили изпъна рамене, промъкна се през тълпата и спря пред опушената врата до тонколоните „Маршал“. Отегченият бияч, който би могъл да бъде дубльор на Вин Дизел, разлистваше някакво списание за мотоциклети. Емили погледна през рамо и Кей й кимна окуражително.
— Извинете — рече сладко Емили, докосвайки мъжа по лакътя. — Имате ли нещо против да влезем за малко? Аз съм приятелката на Роб Мартин и искам да го видя, преди да излезе на сцената.
Мъжът свали списанието и присви очи. Той огледа червеникаворусата коса на Емили, покритите й с летен загар рамене и тънката талия. Тя се зарадва, че беше отмъкнала чифт тесни дънки от куфара на Бет и е облякла една от тесните си тениски, които родителите й не бяха забранили. Пръстите й се свиха около банкнотата, която Кей й беше дала. След миг тя я тикна в ръката на бияча. След това плъзна ръка нагоре и стисна бицепса му.
— Як — каза Емили с глас, който дори не можа да разпознае като свой. — Обзалагам се, че можеш да вдигнеш цял тон.
И като по чудо биячът се ухили, отстъпи встрани и отключи вратата. Емили се шмугна вътре, следвана от Кей. Вратата отново се затвори, заглушавайки шума от тълпата. Тъмният коридор миришеше на вкиснала бира и пот.
— О, Господи! — Емили притисна длан към устата си. — Не мога да повярвам, че го направих.
— Жестока си! — Кей я хвана за раменете и въодушевено я разтърси. — И сама не бих се справила по-добре. Това стискане на бицепса? Безценно е!
Тя хвана Емили за китката.
— Хайде. Да им се натресем на купона.
Стъпките им отекнаха по бетонения под. Двете стигнаха до тежка, облепена с афиши врата до противопожарния изход.
— На бас, че е това — прошепна Кей. Тя леко я бутна. — Ехо?
— Да? — разнесе се мъжки глас от другата страна.
Кей побутна вратата с крак. В тях се взряха четирима младежи, които бяха насядали по сгъваеми столове и изтърбушени фотьойли. Единият от тях носеше прилепнал костюм, останалите бяха с раздърпани тениски и дънки. Всички държаха отворени кутийки бира и гледаха „Полетът на Конкорд“ на малък лаптоп, поставен върху обърната каса от мляко. По стените бяха налепени плакати на различни групи, които бяха свирили тук — Джон Мейър, „Айрън & Уайн“ — и странна колекция от свързани с Бенджамин Франклин неща: бюстове, фигурки и изрязан от картон Бен Франклин в цял ръст.
— Кои сте вие? — Прилепналия костюм впери поглед в Кей и Емили.
— Аз съм Кей. — Тя влезе бавно в стаята. — А това е Емили. Решихме, че малко забавление ще ви дойде добре.
Прилепналия костюм смигна на останалите от групата. Те огледаха одобрително Кей.
— Аз съм Роб — каза Прилепналия костюм, протягайки ръка.
— Знам — отвърна Кей. Тя посочи към останалите. — А вие сте Юри, Стив и Джейми.
— Значи сте фенки, а? — попита младежът на име Стив.
— Очевидно. — Кей се понесе към малката масичка в ъгъла, върху която бяха наредени бутилки алкохол и разредители. Наля си питие, без да пита. — Защо някой не пусне музика? Танците не ви ли помагат да разпуснете преди концерт?
Музикантите се спогледаха, след което Роб скочи и пусна едно парче на Адел. Кей веднага започна да вие тяло, подканвайки момчетата да се присъединят към нея. Известно време те просто се хилеха, но после Роб стана и отиде при нея. Момчето на име Джейми седна на дивана до Емили.
— Често ли се промъквате зад кулисите?
Изведнъж Емили се смути, както когато Нейната Али я водеше по купоните на „Роузууд дей“ и я караше да разговаря с момчетата.
— Всъщност не. Но се надявам да нямаш нищо против.
Джейми махна презрително с ръка.
— Нашият мениджър ни държи заключени тук. Толкова ни е скучно. Приятелката ти е голяма работа, а? Абсолютно… заразна.
Емили се обърна и погледна Кей, която се вихреше из стаята. Ако тя беше заразна, Емили се надяваше, че ще я пипне. Тялото на Кей се движеше толкова грациозно и плавно, че Емили не можеше да откъсне очи от нея. Винаги бе искала да бъде като нея, момиче, което е способно да очарова всекиго, дори когато не го познава. Опита се да си представи Кей в „Роузууд дей“. Сигурно щеше да пъхне всички в малкия си джоб, точно както правеше Тяхната Али.
— Ем! — извика Кей откъм импровизирания дансинг. — Ела да потанцуваме! Това е любимата ми песен!
Емили се изправи и дръпна Джейми след себе си. Двамата се приближиха до Кей и се включиха в танца. Скоро всички припяваха на Адел. Кей вдигна телефона си над групичката и започна да прави снимки, като от време на време спираше, за да изпрати по някой есемес. Тя улови погледа на Емили и й намигна. Емили й намигна в отговор. Когато песента стигна до третия припев, Кей стрелна Емили с тайна усмивка.
— Страхотна си — прошепна Емили в ухото й при поредното разминаване.
— Ти също — прошепна Кей в отговор.
В ушите на Емили отекна слаб кикот. Тя рязко се обърна, внезапно застанала нащрек. За секунда й се стори, че вижда как някой наднича през прозорчето на вратата, която водеше към сцената. Някой русокос, може би.
Но за нейно огромно облекчение там нямаше никой.