Оригинално заглавие
Евгений Онегин, –1831 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 39 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

А. С. ПУШКИН

ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН

Руска

Първо издание

БИБЛИОТЕКА ЗА УЧЕНИКА

Литературна група IV

Редактор Неделчо Драгиев

Художник Величко Койчев

Художник-редактор Васил Йончев

Техн. редактор Александър Димитров

Коректор Наталия Кацарова

Дадена за набор на 14. V. 1971 г. Подписана за печат на 20. VIII. 1971 г. Излязла от печат през октомври 1971 г. Формат 84×106/32.

Печатни: коли II 1\2, Издателски коли 8,74

Цена 0.46 лв.

Издателство „Народна култура“ — София, ул. „Гр.Игнатиев“ 2а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. Н. Ракитин 2


Пояснения

Глава първа

II. Руслан и Людмила — герои на едноименна поема от Пушкин.

„Но Северът на мен вреди“. — Романът е почнат в Бесарабия.

V. Педант — тук думата е употребена в смисъл иа „свободомислещ“.

VI. Ювенал — римски поет-сатирик.

Вергилий — римски поет.

VII. Омир — древногр. поет, автор на „Илиада“ и „Одисея“.

Теокрит — древногр. поет, автор на идилии.

Алам Смит — английски икономист и философ.

VIII. Публий Овидий Назон — римски поет, изпратен на заточение при устието на Дунав.

XII. Фоблас — герой на романа „Похождепията на кавалера Фоблас“ от френския писател Лунре-де-Кувре.

XVI. Каверин — хусарски офицер, приятел на Пушкин.

XVII. „Федра“ — трагедия от Расин (фр. драматург).

„Клеопатра“ — трагедия от Волтер, (фр. писател)

Моина — героиня от трагедията „Фингал“ от Озеров!

XVIII. Фонвизин — писател от времето па Екатерина II.

Княжнин — писател-драматург от XVIII век.

Озеров — (писател-драматург от XVIII и началото на XIX век.

Семьонова — знаменита драматическа актриса.

Катенин — писател и критик, съвременник на Пушкин.

Корней — френски писател-драматург.

Шаховской — автор па много комедии.

Дидло — известен балетмайстор.

XIX. Терпсихора — муза на танца (от древногр. митология).

XX. Истомина — прочута балерина и хубавица.

XXIV. Жан Жак Русо — френски писател и мислител.

Грим — немски посланик в Париж, енцикл., писал на френски.

XXV. Чаадаев — философ и публицист, приятел на Пушкин.

Венера — богиня на любовта (от римската митология).

XXXII. Флора — богиня на цветята(от римската митология).

Диана — богиня на луната(от същата).

XXXVIII. Чайлд Харолд — герой на едноименна поема от Байрон.

XLII. Жан Батис Сей — френски икономист.

Бентам — английски юрист и философ.

XLVIII. Торквато Тасо — италиански ноет от времето на Възраждането.

„Като известния пиит“ (поет) — Муравьов.

XLIX. Брента — река в Италия.

Лирата на Албиона — поезията на Байрон.

Петрарка — прочут италиански поет от времето на Възраждането, автор на любовни песни.

L. Заточен в Одеса, Пушкин замислил да избяга в чужбина.

„Към мойта Африка“ — по майчина линия Пушкин имал африкански произход.

LVII. „Девойка от Кавказ“ — героиня от поемата „Кавказки пленник“.

„И на салгирски бряг робини“ — от поемата „Бахчисарайски фонтан“.

LX. Крайневски град — Петроград, дето Пушкин изпратил първата глава.

Глава втора

V. Фармасон от франкмасон — член на тайно общество за нравствено усъвършенствуване. Тук — в смисъл на бунтовник.

VI. Гьотинген — университетски град в Германия.

Кант — голям немски философ.

Фридрих Шилер — велик немски поет.

йохан Волфганг Гьоте — гениален немски поет.

XXIX. Ричардсън — английски писател, представител на сантиментализма.

XXX. Грандисън — герой на едноименен роман от Ричардсън.

Ловлас — герой на Ричардсънов роман.

XXXV. Св. Троица — християнски празник.

XXXVII. Poor Yorick! (Бедният Йорик!) — възклицание на Хамлет пред черепа на придворния шут.

Очаковски медал — по името на гр. Очаков (от Руско-турската война).

XL. Лета — река на забравата в задгробния свят (от древногр. митол.).

Глава трета

II. Еклога — отбор пастирски стихотворения.

Филида — име, употребявано в антични песни.

V. Светлана — героиня на едноименна поема от Жуковски.

Вандайк — знаменит фламандски художник.

IX. Юлия Волмар — героиня на „Нова Елоиза“ от Русо.

Сен — Прьо — любимият на Юлия Волмар.

Малек Адел — герой на роман от г-жа Котен.

Дьо Линар — герой на автобиогр. повест „Валерий“ от баронеса Крюднер.

Вертер — герой на романа „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте.

X. Клариса — героиня на романа „Клариса Гарлоу“ от Ричардсън.

Делфина — героиня на едноименен роман от г-жа дьо Стал.

XII. „Вампир“ — повест, приписвана на Байрон.

„Мелмот“ — роман от Матюрин.

„Кореар“ — поема от Байрон.

„Сбогар“ — роман от Шарл Нодие.

XIII. Феб — епитет на Аполон, бог на поезията (от древногр. митология).

XXII. „Надежда всяка остави“ — част от надписа на вратата на ада (в „Божествена комедия“ от Данте).

XXVI. „И тъй, тя писа по французки“. — Във висшето руско общество се говорело и пишело по френски.

XXVII. „Благонамереный“ — списание на А. Е. Измайлов.

XXVIII. Академик с барета, семинарист в шал — учени жени.

XXIX. Богданович — известен руски поет.

Парни — френски поет.

XXX. „Певец на нежна мъка н пирове“ — Баратински, който в това време отбивал военната си служба във Финландия.

XXXI. „Вълшебният стрелец“ (Фрайшюц) — опера от Вагнер.

Глава четвърта

XIV. Химен или Хименей — бог на брачните връзки (от древногр. митология). XXVI. Шатобриан — френски пиеател-романтик.

XXX. Ф. П. Толстой — руски художник от XIX век.

XXXI. Язиков — поет от времето па Пушкин.

XXXII. Фанфара, маска и кинжал — символ па класическия театър.

XXXIII. „Чуждо мнение“ — сатира, в която Дмитриев осмива одописеца.

XXXVII. Гюлнара — героиня в поемата „Корсар“ от Байрон.

Хелеспонт — древно название на Дарданелите, които Байрон преплувал.

XLIII. Прад — френски публицист и писател.

Валтер Скот — английски писател.

XLV. „Клико“, „Моета“ — видове шампанско.

Ипокрена — вълшебен извор, символ на вдъхновението

(от древногр. митология).

XLVI. „Бордо“ — френско вино.

„Аи“ — вид шампанско.

XLVII. „… между вълка и псето“ (френски идиом) — здрач.

L. Лафонтен — автор на много семейни романи.

Глава пета

III. „Друг наш поет…“ — княз Вяземский.

„За младата финландка пял“ — Баратински.

VIII. Припевът за котката („Зовут кот кошурку в печурку спать“) предвещава сватба; а другият (за богатите селяни) — загуба, смърт.

IX. „Вас как ви казват?“ — вид гадание, чрез което руските

моми някога узнавали името на бъдещия си съпруг.

X. Светлана — при подобно гадание видяла страшни образи.

XII. Сенека — римски държавник и философ, възпитател на Нерон, от когото бил осъден на смърт.

„Моден журнал“ — женско списание за моди.

Мартин Задека — мним автор на гадателни книги.

XIII. „Малвина“ — френски роман.

Мармонтел — плодовит френски писател.

„Петриада“ — героична поема от А. Грузинцев.

XXVI. Буянов — герой в поемата „Опасният съсед“ от чичото на Пушкин.

XXXV. Вист, ломбер, бостон — игри на карти.

XXXVI. Робер — партия при игра на карти; в началото на нов робер играчите сменяват местата си.

XL. Албани — италиански живописец.

Глава шеста

V. Регул — римски консул, идеален гражданин и патриот, държал се мъжествено в плен у врага.

Вери — парижки гостилничар.

VII. Хораций — римски поет.

XX. Делвиг — поет, приятел на Пушкин.

Глава седма

IV. Епикуреец — последовател на древногръцкия философ Епикур, който учел, че щастието е в удоволствията на живота.

Левшин — писател-стопановед.

Приам — последният цар на Троя, многодетен баща на патриархално семейство.

XIX. „И статуйката — мъж чугунен“ — статуетка на Наполеон.

XXXIV. Циклопи — великани, които работели в ковачницата на бог Хевест. (От древногръцката митология.)

XXXVII. Кремъл — старата крепост на Москва.

L. Мелпомена — муза на трагедията (от древногр. митология).

Талия — муза на комедията (от същата).

Терпсихора — муза на танца (от същата).

LV. „Възпявам своя млад приятел“ и т. н. — Пушкин пародира класическата поема, която непременно почвала с обръщение към музата.

Глава осма

I. Царскоселский лицей — средно училище, основано от Александър I за деца на дворяни.

Апулей — римски философ. Цицерон — бележит римски оратор.

III. Вакханка — жрица на Бакхус (бог на виното); преносно — жена, изпаднала в сладострастно изстъпление.

IV. Ленора — героиня от едноименна балада на Бюргер.

Таврида — древно название на Крим.

Нереида — морска нимфа.

VIII. Квакер — последовател на една английска протестантска секта.

Мелмот — виж пояснение на глава трета.

Космополит — човек, който се чувствува гражданин на целия свят.

XII. Демон — образ от едноименно стихотворение на Пушкин.

XIII. Чацки — герой в комедията „От ума си тегли“ на Грибоедов.

XIV. Шишков — писател, борил се с чуждиците в руски език.

XVI. Клеопатра — египетска царица и красавица.

XXV. „На вензела на две сестри“ — вензел, с който императрицата удостоявала придворните дами.

XXVI. Сен-Прист — карикатурист от Пушкиново време.

XXVII. Ева — първата жена, която сътворил бог (според Библията).

XXVIII. Морфей — бог на съня (от древногр. митология).

XXXVI. Гибон — английски историк.

Манзони — италиански романист.

Хердер — немски философ и поет.

Мадам дьо Стал — френска писателка.

Биша — френски лекар и психолог.

Тисо, Фонтенел, Шамфор — френски писатели.

Чарлс Бел — английски писател и анатомист.

LI. Началното четиристишие на тази строфа е по думите на персийския поет Сади (Саади) от XIII век.

Край
Читателите на „Евгений Онегин“ са прочели и: