Стюарт Уудс
Бялата стока (38)

38.

Предното стъкло на джипа беше свалено напред върху капака на двигателя и от насрещния вятър Кат се чувстваше добре.

— Карай с нормална скорост — каза той на Мег и отпусна яката на Принс, която беше стиснал здраво. — Ако се мръднеш или кажеш нещо на някого без мое разрешение, ще те застрелям през облегалката. Разбра ли?

— Да — отговори Принс. — Но къде, по дяволите, мислиш, че отиваш? Тук си сред джунглата.

— Ще изчезнем с твоя хеликоптер. Сега млъкни!

Движеха се по пътеката от корта към главната къща.

— Джинкс, ти добре ли си? — запита несигурно Кат. Страхуваше се да не получи друг шамар.

— О, млъкни! — отговори тя.

— Не ме ли познаваш? — запита Кат озадачен.

— Разбира се, че те познавам. Къде беше през цялото това време? Не знаеш ли какво ставаше тук? — Тя беше вбесена.

— Виж какво, трябваше най-напред да те намерим…

Изведнъж Мег се обади:

— Варгас!

Кат погледна напред и видя Варгас, който изтича през вратата и започна да маха с ръка, за да спрат.

— Добре, Мег. Спри, но имай готовност да тръгнеш веднага, — Дръпна рязко опашката на Принс. — Оправи се с него, иначе ще умреш тук.

Скри пистолета между краката си.

Спряха до Варгас, който махаше възбудено.

— Анаконда! — каза задъхано той. — Нещо става — радиооператорът е изчезнал, някой е пипал радиоапаратурата.

— Не сега — отвърна Принс. — Ще говорим по-късно за това.

Варгас забеляза, че устата му е разбита.

— Какво има? Какво… — Премести погледа си от Принс към Кат и видя, че криеше нещо между краката си.

Кат вдигна пистолета и го насочи към него.

— Качвай се в джипа! — заповяда той и дръпна Джинкс, за да направи място.

Варгас стоеше като замръзнал. Погледна към Принс.

— Прави каквото ти казва — нареди Принс.

Той се качи на задната седалка и Мег потегли към сечището.

— Какво става? — запита Варгас.

— Млъкни и не мърдай, Варгас — каза Кат, като се оглеждаше. Наоколо нямаше никой. Мег подкара джипа по пътеката към просеката. Кат видя хеликоптера. Изпита слаба надежда.

Когато стигнаха до просеката, Дел се измъкна от храстите, бутайки пред себе си някакъв човек.

— Нашият пилот дойде на работа прекалено рано — каза с усмивка той, докато държеше пистолета опрян в главата му.

— Радвам се да чуя това — каза Кат. — Принс, запознай се със сина ми Дел.

— Приятно ми е — усмихна му се Дел и вдигна една брезентова торба. — Надявам се, да не ми се разсърдиш за това, че си взех пет милиона долара от твоите. Всъщност два от тях са мои и на баща ми.

— Хайде да се махаме оттук — каза Кат.

Мег беше спряла на десетина метра от хеликоптера. Когато Кат слизаше от джипа, Варгас го блъсна, той падна на рамото си и изпусна пистолета. Опипа земята и го намери. В същия миг до него се строполи и Дел. Когато станаха, Кат видя пилота, който тичаше към хеликоптера, а Варгас, хванал Джинкс за ръката, я дърпаше встрани от джипа. Държеше пистолет. Достигайки до хеликоптера, пилотът взе нещо отвътре. Кат тъкмо видя, че това е пистолет, когато Дел отправи три изстрела към хеликоптера.

Единият куршум улучи пилота, завъртя го и го подхвърли към машината, другият удари вратата, а третият — горивния резервоар. Хеликоптерът се обви в пламък, подобен на оранжев мехур, експлозията събори отново Дел и Кат на земята и около тях започнаха да се сипят парчета.

Докато Кат се изправи отново на краката си, Принс беше взел пистолета на Варгас и държеше Джинкс.

— Бягай в къщата! — извика той на Варгас. — Доведи помощ!

Варгас побягна към къщата.

Кат стреля в него и го улучи точно между лопатките. Варгас се просна по лице и не помръдна.

— Спри, дявол да те вземе! — изкрещя Принс. — Ще й пръсна шибаната глава, ако не правите каквото ви кажа.

Кат клекна зад джипа, като се опитваше да се ориентира в обстановката. Мег изпълзя изпод джипа, но той й направи знак да остане на мястото си. Джинкс се бореше с Принс като дива котка — драскаше с нокти ръката му, която той беше обвил около врата й, за да я държи като прикритие пред себе си.

— Не! — извика Дел, изправи се и отпусна пистолета на показалеца си. — Недей да й причиняваш болка!

Джинкс продължаваше да се бори.

— Вземи мен вместо нея — каза Дел и излезе пред джипа, държейки чантата с парите в ръка. — Парите са в мен. Ще направя каквото кажеш, но я пусни.

Принс погледна алчно към чантата.

— Ела тук! — извика той. — Хвърли пистолета и сложи парите в джипа.

— Недей, Дел! — извика Кат. Изправи се с пистолет, насочен напред, готов да стреля. Джинкс не спираше да се бори, а той си помисли, че Принс иска да се отърве от нея. — Няма да го направи с Джинкс, защото знае, че ще го убия.

Но Дел захвърли брезентовата чанта върху предния капак на джипа и тръгна към Принс. Когато се приближи, Принс отблъсна встрани съпротивляващата се Джинкс, хвана Дел и го завъртя. Той застана съвсем неподвижен, с вдигнати във въздуха ръце.

— Махай се оттам, Джинкс! — извика Кат. Тя изтича зад джипа и се просна на земята до Мег.

— Хвърли пистолета, вдигни ръце на тила и ела тук! Иначе ще застрелям момчето! — изкрещя Принс.

— Направи го, тате! — извика Джинкс. — Той ще убие Дел.

— Не. Няма да го направи! — каза Кат.

— Май сме в безизходица — обади се тихо Мег.

— Тате, слушай! — извика Дел. — Вземай Джинкс и се махай оттук! Моля те!

За момент всички стояха мълчаливо, без да помръднат.

Кат се огледа отчаяно. Хеликоптерът все още гореше — от него се издигаше стълб от черен дим. Той ще насочи колумбийските войски, но ще доведе и охрана от главната къща. Трябваше да предприеме нещо. Взе решение — може би най-трудното в живота си.

— Мег! — каза той твърдо, доколкото това му се удаде. — Ти и Джинкс тичайте към самолета и снемете маскировъчната мрежа. Свалете я изцяло и влезте в кабината. Веднага!

— Не! — отговори Джинкс. — Стан ще убие Дел.

— Няма — каза Кат. „Поне не веднага“ — помисли си той. — Тръгвайте!

Мег хвана Джинкс и двете побягнаха към самолета, който се намираше на тридесетина метра. Кат клекна зад джипа и се прицели внимателно към главата на Принс, макар от нея да се виждаше малка част.

— Катлидж, спри ги или ще го убия! — извика Принс.

— Направи го и ще умреш — отговори Кат. Погледна през рамото си и видя, че Мег и Джинкс бяха стигнали до самолета и дърпаха мрежата.

— Дел! Освободи се от него, за да мога да стрелям. Той няма да те застреля. Просто падни!

Дел извика:

— Бягай, тате! — отхвърли се назад и падна върху Принс.

Кат стана, опитваше се да намери удобен момент да стреля, но Дел се намираше върху Принс, а той беше обвил врата му с едната си ръка и се мъчеше да опре пистолета в главата му.

— Измъквай се, тате! Измъкни Джинкс! — извика отново Дел.

Кат остана за миг неподвижен, с насочен към двамата борещи се мъже пистолет. Трудно му бе да направи този избор, но се обърна и затича към самолета.

Когато стигна до него, Джинкс седеше на задната седалка, а Мег отпред на дясната. Кат скочи на пилотското място, грабна ключа от щипката за полетния лист и с трепереща ръка го пъхна в мястото му. Пилотът беше казал, че двигателят е като на неговия „Чесна“. Бутна лостовете за управление на горивната смес, витлото и карбуратора и започна да дърпа помпичката за горивото. Едно, две, три, четири дърпания на буталото. Включи главния прекъсвач и погледна към джипа, където бяха останали Дел и Принс. Двамата се бяха изправили и се бореха за пистолета.

Кат завъртя ключа. Витлото се превъртя няколко пъти и двигателят зарева. Отпусна газта и отново погледна към джипа. Дел тичаше на зигзаг към самолета, а Принс се беше проснал на земята и пълзеше към пистолета.

„Ще успее“ — помисли си Кат.

— Тичай, Дел! — извика той. Отвори вратата и му махна с ръка.

— Давай, Дел! Тичай! — разкрещя се и Джинкс от задната седалка.

Дел падна само на двадесет метра от самолета. Принс се беше изправил на крака и стреля. Дел отново се изправи. Кат не знаеше дали е улучен. Той се мъчеше да се освободи от коланите си. Трябваше да му помогне. Принс клекна, прицели се и стреля отново. От тила на Дел бликна кръв като розов облак.

— Нееее! — изкрещя Джинкс. Кат замръзна с поглед, вперен в свитото тяло на сина си. Подскочи, когато един куршум, изпратен от Принс, влезе през страничното стъкло. Продължаваше да дърпа спусъка, но не ставаше нищо. Патроните му се бяха свършили.

Кат подаде газ и подкара бясно към другия край на просеката. Самолетът подскачаше по неравната земя. Трябваше му колкото е възможно по-дълга писта.

„Дел е мъртъв — казваше си Кат. — Дел е мъртъв, но Джинкс е жива. Имам Джинкс.“

Когато достигна края на просеката, натисна рязко спирачката на лявото колело и самолетът се завъртя. Кат спря и погледна уредите. „Спусни клапите на двадесет градуса — каза си той, като дръпна лоста. — Нямам време за припомняне.“ Обогати сместа, натисна спирачките и подаде газ докрай. Малкият самолет се разтърси и оборотите започнаха да растат. Погледна пред себе си и видя Принс да се качва в джипа.

Самолетът ревеше с пълна газ и Кат отпусна спирачките. Понесоха се напред.

Принс беше подкарал джипа.

Кат бутна щурвала и опашката на самолета се повдигна от земята.

Принс зави рязко и насочи джипа право срещу самолета. Движеха се бързо един срещу друг.

Кат се опитваше да наблюдава едновременно скоростомера и Принс. Брезентовият сак с парите все още се намираше на предния капак на джипа, върху спуснатото предно стъкло.

„Ще се дръпне от пътя — казваше си Кат. — Няма да се блъсне в нас.“ Скоростомерът показваше тридесет мили — не бяха достатъчно. Нямаше да може да излети. Необходими му бяха четиридесет.

Изведнъж Принс погледна право нагоре. Вече не обръщаше внимание на самолета. Щеше да се удари в него. В същия миг, на няколко метра вдясно от джипа, земята експлодира. От самолета го деляха няколко метра.

Инстинктивно Кат дръпна рязко щурвала към себе, си и малкият самолет се отлепи от земята. Кат усети две кратки раздрусвания. Нещо се удари в предното стъкло и то почервеня. Кат разбра, че, това е главата на Принс. Земята под него беше осеяна със стодоларови банкноти. Самолетът се разтърси от неконтролируеми вибрации.

Кат погледна скоростомера — само тридесет и пет мили. Бутна щурвала напред и изравни самолета, гледайки през страничното стъкло, за да се ориентира. Нямаше представа колко далеч бяха дърветата пред него. Скоростомерът показа четиридесет мили. Кат дръпна щурвала към себе си и в същото време изтегли лоста за клапите докрай. Самолетът вирна нос към небето и той се почувства като в някаква ракета.

Преди да успеят да наберат достатъчно височина, нещо разтърси силно самолета и носът му се наведе отново напред. Кат погледна назад и това, което видя, го накара да се вцепени. Колесникът се беше ударил във върха на едно дърво, от което носът на самолета се беше навел и сега те буквално се плъзгаха по върховете на дърветата. Кат повдигна носа, но самолетът отново се разтърси.

— Кат! — изкрещя Мег. — Един хеликоптер стреля по нас!

Кат си помисли, че това е невъзможно. Хеликоптерът на Принс беше експлодирал. Видя пред себе си една сянка върху дърветата и в следващия момент покрай тях се стрелна голям хеликоптер с две перки и зави рязко вляво. Обръщаха се за ново нападение. Кат зави вдясно. Дръпна щурвала, за да се задържи над дърветата и прибра клапите, за да набере скорост. Газта все още беше отворена, самолетът вибрираше силно и Кат имаше усещането, че ще се разпадне. Предполагаше, че витлото се е огънало при обезглавяването на Принс.

Задържа се ниско над дърветата и зави рязко наляво, поглеждайки назад, за да види къде е хеликоптерът. Намираше се точно зад него. Кат забеляза и други хеликоптери, които изчезваха под дърветата при просеката. Зави надясно и почти изправи самолета на крилото му. Когато отново го изравни, зави наляво и потърси с поглед хеликоптера. Той летеше в обратна посока, към лагера на Принс, откъдето се издигаха стълбове дим.

— Колумбийските войски! — извика Кат. — Намериха мястото!

Насочи самолета надясно и като провери компаса, полетя на юг. Вятърът беше издухал кръвта от по-голямата част на предното стъкло и въпреки че по него все още имаше полепнали стодоларови банкноти, Кат можеше да вижда сравнително добре.

Намали газта. Искаше да се отърве от вибрациите, защото самолетът щеше да се разпадне. Намали налягането в смукателния колектор от пълна газ на двадесет инча. Все още имаше вибрации, но не бяха толкова силни.

— Къде отиваме? — запита Мег.

— Не можем да се върнем там — отговори Кат. — Не знаят кой е в този самолет и ще ни взривят. Ще карам към Амазонка. На стотици мили наоколо има само джунгла и това е единственото място, където можем да кацнем.

Доколкото можа, насочи самолета по курса и погледна към горивомера, според който имаше по-малко от четвърт във всеки резервоар. Колко ли далеч беше Амазонка? Реши, че са около сто и четиридесет морски мили. Летяха със скорост сто и десет мили в час. Следователно, им трябваше малко повече от един час. Отпусна щурвала и изкачи самолета на триста метра. Не искаше да се издига много високо, за да не привлече вниманието на някой хеликоптер от колумбийската армия, но му трябваше височина за безмоторно летене в случай, че горивото се свърши.

Ако лети право на юг, ще достигне река Амазонка. Мислеше, че това е по-добре, отколкото да тръгне към Летиция, която се намираше на запад, а можеше и да не я намери. Ще открие реката, ще завие надясно и ще я следва до града. Беше достатъчно просто, стига да има гориво. Ако се свършеше, щеше да се наложи да кацне, но единственото място оставаха върховете на дърветата.

— Успях да взема това — каза Мег и вдигна брезентовия сак.

Кат се засмя силно.

— Страхотна си! Може да ни трябват пари за пътни разноски!

Джинкс ги гледаше така, сякаш ги смяташе за луди.

— Тате, кога се научи да караш самолет?

Кат се обърна към нея и отново се засмя.

— Ще ти разкажа всичко по-нататък, детето ми! А сега си сложете коланите! Може да не ни стигне горивото.

Жените се подчиниха.

Кат се поотпусна малко. Не можеше да повярва, че са живи. Но все още не се бяха измъкнали. Помисли си за Дел и на гърлото му застана една буца. Питаше се как ли щяха да изглеждат нещата, ако синът му се беше добрал до самолета — дали щяха да бъдат различни, по-добри? Никога нямаше да узнае това. Спомни си Блуи Холанд. Ще трябва да разкаже на Джинкс за него и дъщеричката му. Той беше загинал, защото искаше да му помогне да я намери. Замисли се и за Мег, която седеше до него, но реши да отложи този въпрос за по-късно.

Кат погледна часовника си. Летяха вече час и седем минути. Гледаше напрегнато напред — стори му се, че вижда една кафява ивица, прорязваща джунглата. Двигателят заработи неравномерно. „Карай направо и не се отклонявай — помисли си Кат. — Измъкни всичко от горивото.“ Двигателят пак започна да прекъсва. Нямаше да стигнат до Летиция, но може би ще се доберат до реката. Ето я там. Може би е на осем или девет мили? Двигателят спря за миг и заработи отново. Кат провери висотомера — намираха се на височина триста метра. Какъв ли е коефициентът на безмоторния полет? Не беше ли две мили за всеки триста мили височина? Такъв е за „Чесна“. Колесникът на този самолет не се прибира и създава по-голямо съпротивление. Със сигурност няма да може да лети колкото „Чесна“.

Кат се обърна към двете жени.

— Слушайте! Нямаме почти никакво гориво. Ще се опитам да достигна до реката и ако стане, ще трябва да кацнем в нея. Вероятно ще се преобърнем, когато колесникът се удари във водата, и затова трябва да затегнете коланите. Тъй като резервоарите са почти празни, сигурно самолетът ще плува поне за известно време. Изчакайте, докато спрем да се движим, а след това се разкопчайте и се измъквайте. Ясно ли ви е?

Мег и Джинкс се съгласиха мълчаливо.

Кат погледна към реката. Намираха се само на две мили от нея. Може би ще се доберат. Двигателят прекъсна няколко пъти и спря. Кат дръпна щурвала към себе си и намали скоростта. За „Чесна“ най-добрата скорост за безмоторно летене е осемдесет мили. За този самолет може би е малко по-ниска. Отново погледна към реката и видя един малък пътнически параход, който плаваше към Летиция. Насочи самолета към него.

Когато преминаха над брега, все още имаха височина от сто метра. Кат направи ляв завой и започна да лети срещу течението на реката. Стрелнаха се на около двеста метра вляво от парахода. Тук реката беше широка около пет мили. Кат се обърна към Мег и Джинкс. И двете бяха вперили широко отворените си очи в препускащата срещу тях кафява вода.

Кат хвана лоста и отпусна клапите на двадесет градуса. Самолетът летя още малко и забави скоростта си. На около пет метра от водата отпусна клапите докрай и хвана щурвала с двете си ръце. Предполагаше, че се движат с тридесет и пет или четиридесет мили в час. Повдигна носа нагоре, за да убие скоростта и го държа така, докато сирената за минималната скорост се включи. Изравни самолета, а сирената продължаваше да вие. Намираха се пред срив. Когато почти докосваха водата, Кат дръпна щурвала към себе си. Носът се повдигна леко и опашката се удари във водата. След секунда носът падна, последва силен удар, всичко се обърна с краката нагоре. Кат не чуваше нищо друго, освен шум от течаща вода.

— Добре ли сте?

Чуха се два положителни отговора. Подпря се с ръка на тавана и разкопча колана си, след което помогна и на Джинкс да стори същото. Мег се беше освободила и отваряше вратата. Благодарение на високото разположение на крилете самолетът плаваше, без да се пълни с вода. Кат помогна на Джинкс да излезе през вратата, грабна брезентовия сак и се измъкна от своята страна.

Стояха на крилете и се оглеждаха. Движеха се по течението, брегът се намираше на стотина метра и дърветата преминаваха бавно покрай тях. Кат погледна нагоре по реката и видя как параходът завиваше, за да се върне при тях.

— Хей, Кат!

Беше гласът на Джинкс. Звучеше съвсем както преди.

Кат я погледна през корпуса. Помисли си, че изглеждат нелепо — застанали върху крилете на един обърнат самолет в средата на река Амазонка, с екипи за тенис.

— Какво има? — отговори той.

— За такова пилотиране можеш да си загубиш разрешителното.

Кат избухна в смях.

— Шегуваш ли се? Какво разрешително?