Стюарт Уудс
Бялата стока (37)

37.

— Хей!

Кат подскочи и се изправи.

— Вътре ли си?

Той преглътна.

— Да. Дай ми няколко минути.

— Слагам кафето ти тук. Не се бави, ще изстине. Трябва да приготвя закуската за сутрешната смяна.

— Благодаря.

Мъжът си отиде, но това не помогна на Кат да се успокои. Погледна часовника си — шест и тридесет. Слънцето вече се беше вдигнало доста и това, че е навън, не би впечатлило никого. Свали сакото и панталона, за да увие в тях паспортите си и пистолета. Открехна вратата и огледа фоайето — влезе някакъв мъж, но се скри бързо. Всичко беше спокойно. Кат тръгна към предната врата. Облечен в екип за тенис, носейки останалите си дрехи под ръка, излезе от къщата и се отправи към кортовете. От една количка за голф му махнаха двама души от охраната. Той също им махна и се усмихна.

Кат се питаше какво ли би могло да се обърка сега. Радиооператорът от следващата смяна няма да се появи до осем, но дори и тогава няма да открият онзи в килера. Скритите зад „Зенита“ микрофони също може да не бъдат забелязани. Разбира се, възможно е да разкрият всичко и след минутка, но Кат се надяваше това да не стане. В осем часа смяната вероятно ще открие микрофоните или оператора — или и двете — и ще вдигне тревога. В същото време пилотът ще работи по хеликоптера. Да. Трябваше да е свършил всичко до осем и заедно с Джинкс, Мег и Принс да бъде на просеката. Продължи да върви.

Всъщност защо да чака толкова дълго? Когато Принс и Джинкс пристигнат, ще тръгнат веднага към просеката. Ще бъдат там, когато пилотът пристигне. Точно така. Никакво чакане! Така е по-добре.

Стигна до празните тенискортове, взе ракета и топки и започна да удря срещу една стена. Слънцето се показа над дърветата. Денят щеше да бъде горещ. Към седем без десет дойде Мег, а Кат вече беше потен. Отиде и седна до нея на пейката в малкия павилион.

— Какво стана? — запита тя.

— Мисля, че дотук всичко е наред. Дел си взе парите, а аз успях да предам съобщение на един колумбийски самолет. Проблемът е, че се движеше твърде бързо и не съм сигурен дали е успял да ме чуе.

— Нямаше ли някой, който да пази радиото?

— Да. Ние го… окошарихме. Не мисля, че ще го намерят преди осем. Веднага щом Джинкс и Принс дойдат тук, искам да отидем при хеликоптера и да чакаме пилота.

— Добре. Аз съм готова.

Чу се шум от някаква кола — зададе се един джип, управляван от Принс. Той беше сам.

— Охо — каза Мег.

— Добро утро — поздрави Кат. — Къде е партньорката ви?

— Не можа да стане от леглото. Много пи снощи.

Кат погледна към Мег, която изглеждаше разтревожена.

— Няма значение. Можем да поиграем и единично. Изглежда, сме равностойни противници.

— Опасявам се, че разочаровахте партньорката ми — каза Кат.

— Моля да ме извините — обърна се Принс към Мег. — Може би утре. Обикновено Лола не пие много, но мисля, че вчера беше разстроена от нещо.

— Аз съм загрял — каза Кат. — Защо не ударите няколко топки в стената, докато отдъхна за минутка.

— Дадено — отговори Принс. Взе една ракета и няколко топки и тръгна към стената.

— Сега какво ще правим? — попита Мег.

— Нека помисля — отвърна Кат, като се строполи на стола до нея. Разтри косата си с хавлията, опитвайки се да запази спокойствие. След малко тук щеше да настъпи истински ад и той трябваше да предприеме нещо.

— Иди да я доведеш. Стаята й е на горния етаж вляво. Ако има охрана, кажи, че Анакондата иска тя да дойде веднага. Накарай я да облече дрехи за тенис. Качете се в джипката. Аз ще те видя и ще доведа Принс.

— Изглежда, че нищо друго не може да се направи — каза Мег.

— Готов съм — извика Принс.

Кат взе ракетите си и изтича на корта.

— Хей, вие! — извика Мег. — Щом като ме лишавате от игра, то аз ще ви лиша от публика. Много ви здраве!

Стана и напусна корта.

Кат се засмя и й махна с ръка. Извъртя ракетата си и Принс спечели сервиса.

— Желаете ли да започнете с няколко сервиса? — запита Кат.

— Първият брои ли се?

— Да. Готов съм.

Принс изигра една неотразима топка в средата на корта.

— Днес не се шегувате — извика Кат.

Той не отговори, а повтори същия удар. Кат си пое дълбоко дъх и се опита да се концентрира, но това не беше лесно, защото мислеше за Джинкс и Мег. Принс спечели първата игра на нула. Размениха си полетата и Кат игра сервис. Принс улови топката, но тя отиде встрани. Кат спечели следващата игра с четиридесет на петнадесет.

Играта ставаше все по-жестока, а Кат — все по-нервен. Чувстваше, че за Принс това беше много повече от обикновена игра. Същото установи и за себе си. Той искаше да го унижи, но не можеше да се концентрира. Опита се да се отърси от всичко останало, но не можа. Мег я нямаше вече колко минути — пет, десет?

Играха още десет минути. Кат пращаше топката в ъглите, за да измори Принс, но той беше в добра форма. Започна да начупва играта; удряше къси топки, когато Принс очакваше дълги удари и се намираше в задната част на полето. По лицето на противника му личеше явно раздразнение.

Резултатът беше пет на три и само една точка делеше Кат от победата. Погледна часовника си — беше почти седем и тридесет. Вдигна поглед и видя Мег и Джинкс. Имаха достатъчно време. С джипа на Принс ще могат да стигнат до хеликоптера много преди осем. Но за тенис му оставаха още една-две минути.

Въздъхна и изпрати топката право към Принс. Той я улучи, лифтира я и продължи да се движи към мрежата. Кат изтича да посрещне топката и реши какво да направи. Застана в средата на корта и се приготви за удар срещу Принс, който стоеше безпомощен до мрежата. Замахна с всичка сила и пропускайки топката, хвърли алуминиевата си ракета към главата на Принс.

Улучи го право в лицето и той се свлече с кратък вик.

Кат прескочи мрежата и отиде до него. Принс беше на колене, плюеше кръв и издаваше гневни звуци.

— Вярвам, че това е спечелен сет, игра и мач, копеле гадно — каза Кат и го ритна силно в бъбрека. Той извика и се преметна. Ритна го отново.

— Ще ти кажа нещо, Стан. Така не съм се забавлявал на никой тенискорт.

Принс се беше изправил на едно коляно и Кат го удари в лицето с всичка сила. Той се строполи като чувал с картофи, изпищя и започна да се търкаля по земята.

— Леко, Кат — извика Мег от джипа. — Ще ни трябва.

Кат хвана Принс за опашката и го завлече до павилиона. Изправи го и го бутна на един стол, като едва се контролираше. Гневът и омразата, които дълго време беше потискал, сега кипнаха, но трябваше да се владее и да не го убие, докато имаха нужда от него.

— Хайде, Кат! — извика Мег.

Той погледна часовника си. Новият оператор може би идва на смяна. Мег се беше забавила с Джинкс. Кат хвърли една хавлия към Принс.

— Избърши се, Стан.

Той попи кръвта от разбитата си уста.

— Ще гледам как умираш заради това, което направи — каза Принс. Гневът му надделя над болката.

Кат нахлузи кобура, облече сакото си и извади пистолета със заглушителя.

— Не, Стан. Няма да имаш тази възможност. И преди края на деня ще разбереш, че си сбъркал много, като си изоставил миенето на коли — каза Кат и отпусна пистолета.

— Ти откъде знаеш това? Кой си ти, дявол те взел?

— Казвам се Катлидж. Говори ли ти нещо?

Принс изглеждаше озадачен.

— Но кой… — понечи да запита и спря. Беше се досетил.

— Точно така — каза му Кат. — Аз съм баща й.

Анакондата се впита да избяга, но Кат изстреля един куршум на корта пред него и той спря. Пистолетът беше издал само един пуфкащ звук.

— В пълнителя има още четиринадесет. С удоволствие ще ги забия в главата ти, ако отново се опиташ да направиш това. Вярваш ли ми?

Принс кимна.

— Добре. Хайде да се качим в джипа. Знай, че седя точно зад тебе.

Принс, който все още попиваше кръвта от устата си, тръгна към джипа. Кат му нареди:

— На предната седалка до шофьора! Мег, ти карай! Джинкс ще седне отзад при мен.

Кат се настани на задната седалка, а Джинкс седна до него. Изглеждаше уморена и болнава.

— Наистина ли си ти? — запита тя със съмнение.

— Наистина, котенце. Ти добре ли си? — отговори Кат с разтреперан глас.

Джинкс замахна и му зашлеви силна плесница през лицето.

— Кучи син! — каза тя. — Къде беше, дявол да те вземе?