Стюарт Уудс
Бялата стока (30)

30.

Кат седя вцепенено по време на следобедните уроци на тема „Създаване на мрежа за продажба на кокаин в откупена територия“. Намираше се тук вече двадесет и четири часа и не беше стигнал доникъде. Да. Знаеше къде живее Джинкс, но се оказа, че това може би е най-добре охраняваното място — всъщност единственото сигурно място. С изключение на фабриката в лагера беше достатъчно лесно да се види всичко и никой не питаше никого къде отива. Принс и хората му, изглежда, се считаха за неуязвими поради отдалечеността им и след като бяха проверили всеки, който се намираше тук, бяха достатъчно надменни, за да не подозират никого.

Лекцията свърши и Кат се върна във вилата. Мег беше на друга лекция и все още я нямаше. Температурата отвън беше замайваща, а влагата правеше нещата още по-лоши. Кат обу банските си и тръгна към басейна. Там имаше шест души, които бяха насядали по масите и пиеха напитки. Между тях беше Дел, когото виждаше за първи път от миналата вечер. Кат преплува две дължини, седна на ръба на басейна и започна да чака. Скоро Дел дойде и седна до него.

— Опитах се да разговарям с Джинкс снощи — каза той. — Тя се престори, че не ме познава и дори, че не разбира какво говоря.

— Зная. Имам същия проблем. Не зная дали се преструва.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би не е с всичкия си. Може би това, през което е преминала, е било толкова ужасно, че просто е блокирала.

Дел стисна челюстта си и за момент не каза нищо.

— Ти сериозно ли говореше снощи? — запита той накрая. — За нападението и за отмъкването на Джинкс.

— Да. Съвсем.

— Добре. Няма да ти преча.

— Ами милионът? — запита Кат.

— Мислих за това и смятам, че мога да си го възвърна, когато започне нападението, е, може би и нещо повече.

— Дел, лудост е да се опитваш. И без да предприемаме разни глупости, ще бъде достатъчно трудно да се спасим от войниците.

— Не ми разправяй какво е глупаво — промълви Дел през зъби. — Мога да се грижа за себе си.

— Както кажеш — отговори Кат. Трябваше да се старае да не предизвиква повече конфликти с Дел. — Само запомни — скрий се някъде, докато премине стрелбата, а след това се предай. Кажи им кой си и обясни, че си бил тук, за да ми помагаш. Ако аз не се измъкна, питай за човек на име Бари Хеджър. Той е важна личност в посолството в Богота.

— Това кога ще стане?

— Не съм сигурен, но ако чуеш хеликоптери, значи е започнало.

— Ясно — каза Дел и понечи да стане, но Кат го задържа.

— Слушай, когато всичко това свърши и ако се измъкнем живи, искам да поговорим и да се опитаме да намерим общ език.

За момент Дел изглеждаше несигурен и уязвим. След това се изправи и се отдалечи.

Кат се върна във вилата. Мег беше легнала и си вееше с ветрило.

— Какво ново? — запита тя.

Кат седна на леглото до нея.

— Засега не можем да постигнем нищо.

Мег се изправи и се облегна на лакът.

— Какво искаш да кажеш? Аз мисля, че се справяме добре. Намерихме Джинкс, знаем къде живее, а и аз имам една великолепна видеокасета — каза тя и потупа голямата си дамска чанта, която беше поставена на леглото до нея и в която имаше миниатюрна камера. — Записах целия разговор с Принс по време на закуската след тениса. Ще бъде невероятно в ефира. Сега искам само няколко снимки на приближаващите се хеликоптери.

— Извинявай. Не исках да кажа, че не сме стигнали донякъде, а че просто няма докъде да стигнем. Няма да можем да накараме Джинкс да излезе от къщата. Мисля, че ще трябва да предприемем по-преки действия.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че е време да включа транзистора и да повикам войските. Утре призори ще изляза да потичам. Ще ида до пистата и ще оставя транзистора там. След това трябва да се разположим до голямата къща. Когато чуем първия хеликоптер, ще изтичаме в стаите на Принс, ще се заключим вътре заедно с него и Джинкс, докато стрелбата премине. Какво мислиш?

— Стаите му ще бъдат охранявани.

— Ако е необходимо, ще си пробием път със стрелба, но разчитам на теб да ги уговориш да ни пуснат да влезем.

— Е, мисля, че ще имам достатъчно добър изглед от прозорците на Принс, нали?

Кат се усмихна.

— Предполагам.

Наведе се и я целуна. Тя го придърпа на леглото и сгуши главата си на рамото му. Не след дълго заспа. „Май че така е по-добре“ — помисли си Кат. Искаше да й разкаже какво мисли да направи тази вечер, но може би беше по-добре тя да не знае.

Кат се облече за вечеря и докато Мег беше в банята, той махна фалшивото дъно от брезентовия сак и извади автоматичния пистолет. Сложи си раменния кобур, зави заглушителя на цевта и се опита да нагласи пистолета в кобура. Не влизаше с поставен заглушител. Разви го, сложи го в джоба на панталона си и пъхна пистолета в кобура.

Тази вечер на масата нямаше картички с имената. Кат и Мег седнаха близо до вратата, далеч от Принс и Джинкс. Атмосферата беше някак си по-приятелска в сравнение с предишната вечер. Хората започваха да се опознават. Кат установи, че е седнал до англичанина с дебелия костюм, който сега беше облечен по-подходящо.

Англичанинът се представи.

— Откъде сте, приятелю? — каза провлечено той.

— От югоизточните Съединени щати — отвърна Кат.

— Аз съм лондончанин — каза Куут. Беше пил доста. — Живея в Бъркшир в момента, но очаквам не след дълго да се върна в Лондон — И той намигна грубо. — След като започне да идва стоката, нали се досещате. Недвижимите имоти в Лондон имат много добра стойност тези дни. Мисля си за Ийтън Скуеър.

— Хубаво място — каза Кат.

— Проклетият Уестминстърски херцог притежава цялото това шибано място.

— Чувал съм.

— Бяхме в казармата заедно.

— Така ли?

— О, да, разбира се. Не може да се каже, че бяхме близки, но все пак предполагам, че ще му е приятно да се преместя в Ийтън Скуеър. Старият полк и прочие…

— Това помага и при създаването на връзки, предполагам.

Англичанинът намигна отново.

— Били ли сте с някое от тези момичета?

— Не.

— Страхотни са. Снощи бях с една. Американка.

Кат замръзна.

— Анакондата трябва да се отнася много добре с тях. Беше страшно навита.

Кат не каза нищо.

— Чувам, че тази вечер ще има малко представление в дискотеката. Ще ходите ли?

— Не съм мислил за това.

— О, трябва да идете, приятелю. Всички ще бъдат там. Казват, че ще бъде страхотно. — Намигна отново, а след това очите му придобиха странно изражение.

Кат проследи погледа му. Вратите на стаята бяха отворени и един индианец, облечен в униформа с цвят каки, с автомат в ръка, застана на вратата. С него имаше някакво момиче и той го държеше за косата.

— Господи! — възкликна англичанинът. — Тя е моята! Искам да кажа онази, с която спах снощи!

Момичето трепереше силно и плачеше. По носа и горната й устна имаше бяла прах. В стаята стана много тихо.

Кат дочу скърцане на стол в другия край на масата. Не можеше да откъсне очи от ужасеното момиче. Принс влезе в полезрението му. Движеше се спокойно и бавно. Приближи се до момичето и спря. Войникът каза нещо, което Кат не можа да долови. Принс посегна към кобура на колана на войника, разкопча го и извади пистолет тридесет и осми калибър. Войникът дръпна рязко косата на момичето назад, тя започна да плаче. Принс пъхна дулото на пистолета в устата й и натисна спусъка. Дълга струя кръв плисна от тила й и тя увисна. Принс върна пистолета на войника и се обърна към присъстващите.

— Ужасно съжалявам, че прекъснах вечерята ви, дами и господа, но ви обясних, че употребата на наркотици е забранена. Тази забрана е нарушена и беше необходимо да взема мерки. Моля, продължавайте да се храните.

Принс махна с ръка на един от сервитьорите, който извади една салфетка и започна да попива кръвта. Войникът издърпа момичето от стаята, като го влачеше за косата. Принс се върна на стола си.

Кат седеше, без да мърда. Мег вдигна чаша вода и я изпи. Лицето й беше бледо. Англичанинът издаде някакъв звук, стана и излезе от стаята с притисната до устните си салфетка. Дочу се шум от разговори, но този път слаб. Кат погледна към Джинкс. Погледът й, вперен напред, беше празен. Долната й устна трепереше.

Кат изпита силно желание да не изчаква до сутринта, а да се изправи срещу Анакондата. Всичките му намерения за това, което искаше да направи с него, сега се изпариха.